РЕШЕНИЕ
№ 900
гр. Варна, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110201532 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
А. Н. А., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №120, вх.Б,
ет.1, ап.9, депозирана чрез адв. В. С. от ВАК срещу Наказателно постановление №
096/12.03.2024 год. издадено от Заместник -кмет на Община Варна, с което за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.
183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
20 /двадесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се че то е незаконосъобразно.
Сочи се , че на описаното в НП място бил входът към Римски терми, където възз. бил
спрял, за да разтоварва стока за заведение. С тези аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се представлява от адв.С.,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото
моли за отмяна на НП, тъй като сочи, че възз. е инвалид и се ползвал от правото на
чл.50, ал.2, т.3 от ППЗДвП. Претендира се и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Наказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител в лицето на
ю.к.Л.Гоцева, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В последното по
1
делото заседание , не се явява, но депозира писмено становище, в която сочи, че НП е
правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражения за прекомерност на адвокатския хонорар
претендиран от насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.02.2024г., около 14:00 часа от служители на „Общинска полиция” към ОД
МВР – Варна – свидетелите Д. З. и Р. М. било установено, че лек автомобил марка
„Тойота“ с рег. № В 8290 ТТ, собственост на възз.А. А. е паркиран в гр.Варна, на
ул.“*“ пред №2, в зоната на действие на пътен знак В27. Около автомобила органите
на реда не забелязали водача и други. Свидетелите преценили, че по начина, по който
е паркиран автомобилът затруднява останалите участници в движението. Органите на
реда направили снимка на паркираното МПС, след което пристъпили към съставянето
на глоба с фиш . По време на проверката водачът А. отишъл при общинските
служители и изразил несъгласие с тяхното намерение да му съставят глоба с фиш, като
заявил, че извършва товаро-разтоварителна дейност, зареждайки намиращото се в
близост заведение, което стопанисвал. Затова св. Д.З., работещ на длъжност
ст.полицай в Общинска полиция съставил срещу въззивника АУАН, в който описал
допуснатото от него на 28.02.2024. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на А. и свидетеля М. , предявен и връчен. Възз. го подписал с
отбелязване, че работи на Римски терми и разтоварвал стока, като притежавал син
талон на ТЕЛК.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като
преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон определил на А. административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева.
Наказателното постановление било връчено на възз. на 27.03.2023г..
В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетелите Д. З. и Р. М.. По искане
на възз. бе разпитан и св. Диян Димитров. Изиска и приобщи писмени и веществени
доказателства от Община Варна и Сектор ПП-Варна.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповеди, писмо от Община – Варна, Дирекция „Правно-нормативно
обслужване“ рег. № ЗК24000534ВН_005ВН от 08.05.2024г. ведно с писмени
2
доказателства, а именно заверени за вярност от копия от: 3 докладна записка относно
възражение по АУАН № 00004225, фотоснимки – 2 листа формат А4, ежедневна
ведомост на личния състав от сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР – Варна
започната на 11.01.2024г. и завършена на 29.02.2024г., ежедневна ведомост за
разстановка на силите и средствата за 28.02.2024г. от 07.00 до 19.00 часа и скица,
както и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ № 819000-
23126 от 22.04.2024г. ведно със справка за нарушител/водач на името на жалб. А.,
заверени копия от договор за наем между Регионален исторически музей – Варна и
„Ава трейд“ ООД от 30.06.2015г., разрешение за поставяне на преместваем обект в
имот – публична държавна собственост № О-7/09.08.2022г., фактура №
**********/01.03.2024г., карта за паркиране на хора с трайни увреждания на името на
жалб. А. А. и епикриза на името на жалб. А. издадена от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД –
Варна и др. , които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите Д.
З. и Р. М.. Те са в унисон с приобщените по преписката писмени и веществени
доказателства- фотоснимки.
Относно показанията на св. Димитров, поискан от възз. следва да бъде отбелязано,
че те са в противоречие не само с гласните доказателства по делото- показанията на З.
и М., но и с веществените доказателства-фотоснимки, от които безспорно е видно, че
лекият автомобил е бил със затворени врати и багажник, и не са се извършвали
разтоварни дейности от него. Поради което и те се явяват изолиране и не се
кредитират от съда.
Съдът кредитира и останалите писмени и веществени /фотоснимки/ доказателства
приложени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34
от ЗАНН.
3
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на
нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и
процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира
въззивницата. Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственика на
автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН
и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е
санкциониран не като собственик, а като водач на автомобила. Прочие възз. не оспорва
обстоятелството, че е управлявал и паркирал процесния автомобил на процесната дата
и процесното място.
В НП е посочено, че въззивникът е паркирал в зоната на действие на пътен знак В-
27, с което затруднява останалите участници в движението. С неточността посочена в
НП, че се затрудняват останалите участници в движението, за съда не е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво
нарушение е наказана- затова, че паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27.
Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било
затруднено преминаването на останалите участници в движението или пък са се
затруднили по какъвто и да било друг начин останалите участници в движението, т.к.
това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на
нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването , че
се затрудняват останалите участници в движението.
Няма спор, че на 28.02.2024г. лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № В *ТТ,
собственост на възз.А. А. е бил установен от общинските органи на пътното платно на
гр.Варна, на ул.“*“ пред №2, непосредствено след знак В27.
Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл.
93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на
пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо,
както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на
закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен всичко останало, водачът на
автомобила следва да се намира на място при него /в присъствието на водача/. В
конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила,
когато същият е бил установен от органите на Община Варна, като е ирелевантна
4
причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда
никакви изключения в тази посока. От изготвените и приложени по делото
фотоснимки е видно и че до автомобила не се е намирало и друго лице, в случая св.Д.,
който да извършва разтоварни дейности. Видно е и че вратите и багажното отделение
са били затворени. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият
орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е
било „паркирано”, по смисъла на закона.
В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция се основава
на разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание
глоба в размер на 20 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал
неправилно. Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват
поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 пр.трето от ЗДвП.
Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 от ЗДвП и Глава
девета от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата,
които регламентират вида и значението на пътните знаци. От анализа на нормативната
уредба следва, че неспазване на предписанието на пътните знаци е налице при
паркиране в зоната на действие на пътен знак В-27 –„Забранени са престоят и
паркирането“, което само по себе си означава и неправилно паркиране по смисъла на
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Видно от приложените снимки и от показанието на
разпитаните свидетели -очевидеци -Михов и З. - точното място на паркираното МПС е
било непосредствено след знак В27 и в рамките на неговото действие, както правилно
е посочено в АУАН и НП. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 ППЗДвП пътният знак
В27 означава – „Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно разпоредбата на
чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до знак, който
ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
Няма спор по делото, че възз. е инвалид и притежава талон, удостоверяващ право за
паркиране на определените за инвалиди места. Цитираната от неговия проц.
представител разпоредба на чл.50 от ППЗДвП се отнася до пътни знаци В2, В3, В14,
В27 – само по отношение на престоя и В28 , но не и за паркирането. Съдът по-горе в
мотивите си посочи, защо в случая не се касае за престой, а за паркиране по смисъла
на ЗДвП.
Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно
са преценили, че се касае за допуснато нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. По отношение
на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на
жалбоподателя, като макар да няма приложена декларация, възз. не оспорва, че
именно той е паркирал МПС – т.е. че именно той е извършил нарушението, поради
което и правилно контролните органи са издали АУАН и НП срещу него. Предвид
горното съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна страна, че
5
той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което
правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност. От друга страна,, възз. има и други
допуснати нарушения на правилата на ЗДвП, видно от приобщената по делото справка
за нарушител / водач. Нещо повече новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената
санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като се е явил и е участвал в първото по делото заседание, като е
депозирал и писмено становище по делото, депозирано във второто по делото
заседание и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Община- Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
6
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер
от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова над минималния
размер, тъй като макар да липсва фактическа и правна сложност на случая, по делото
и то по искане на проц. представител на възз. са проведени две съдебни заседания,
които са ангажирали и подготовка и участие на проц. представител н наказващия
орган. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение малко над
минималния размер, а именно 100 лв.
От възз., чрез неговия процесуален представител също се претендират разноски, но
предвид изхода на спора, искането се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.1 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 096/12.03.2024 год. издадено от
Заместник -кмет на Община Варна, с което на А. Н. А., ЕГН **********, адрес:
гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №120, вх.Б, ет.1, ап.9 за нарушение на чл.6, т.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“
№120, вх.Б, ет.1, ап.9 да заплати на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7