Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.01.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря И. ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 169 по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба
на „Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление : град Каварна,
улХХХХХХХ, представлявано от управителя Д.Т.М., срещу заповед № 272/10.03.2022
год. на кмета на община Каварна, с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ на жалбоподателя е наредено да премахне незаконни строежи: -
два големи навеса, изградени в имот с идентификатор 35064.501.4245 по КККР на
град Каварна, частна общинска собственост, находящ се в района на Крайбрежна
зона, град Каварна, община Каварна, област Добрич; - голяма тента, изградена в
имоти с идентификатори 35064.501.9673; 35064.501.3363 и 35064.501.4245 по КККР
на град Каварна, публична и частна общинска собственост и частна собственост на
РПК „Съгласие“ гр. Каварна, находящи се в района на Крайбрежна зона, град
Каварна, община Каварна, област Добрич. В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Счита се, че не са
спазени изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като актът е издаден, без да са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди се, че процесните
навеси и тента представляват преместваеми обекти, които не отговарят на
дефиницията за строеж и не могат да бъдат предмет на премахване по установения
в чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ ред. Сочи се, че преместваемите обекти са поставени при
наличие на годно правно основание – разрешение за поставяне № 28/2020 г. на
главния архитект на община Каварна, утвърдено от кмета на община Каварна. Иска
се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - кметът
на община Каварна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че описаните в заповедта обекти притежават характеристиките
на строеж, поради което правилно е разпоредено тяхното премахване на основание
чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Претендира присъждане на разноски по
делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна по следните съображения :
От данните по
преписката се установява, че административното производство е започнало
служебно по повод на постъпили сигнали с вх. № РД–14-121/24.08.2021 г. и №
РД–14-129/07.09.2021 г. за незаконно извършено строителство, използване на
тротоари и други от няколко търговски дружества, сред които и жалбоподателят „Д.“
ЕООД, стопанисващ ресторант „Дукова къща“, находящ се в Крайбрежната зона на
град Каварна.
Със заповед № 792/07.09.2021
г. на кмета на община Каварна е назначена комисия за извършване на проверка на
ЗОХ, стопанисвани от дружествата. Проверката е извършена през периода
15.09.2021 г . – 18.10.2021 г. За резултатите от проверката на ресторант
„Дукова къща“ е съставен констативен протокол от 18.10.2021 г. От съдържанието
на протокола е видно, че при проверката на място е установено наличието на обслужващи
обекти към ресторанта, включващи декинг, две малки и една голяма тенти, два
големи дървени навеса и един павилион за приготвяне на храна. Декингът
представлява дървена площадка, изградена частично от дървена и метална
конструкции, обшити с дървена обшивка, и поставена директно върху терена. Площадката
е разположена в имот с идентификатор 35064.501.4245 по КККР на град Каварна, с
НТП „територии за озеленяване“, частна общинска собственост. Върху нея са поставени
две малки метални тенти, два големи дървени навеса и един павилион за
приготвяне на храна. Двата големи навеса са изградени от дървена конструкция, с
едноскатни покриви от дървени ребра и столици, покрити с винил. В поземлени имоти
с идентификатори 35064.501.9673 и 35064.601.3363 по КККР на град Каварна е
поставена голяма тента, изградена от метална конструкция, с едноскатен покрив,
покрит с листи винил. Тентата е монтирана към бетонова площадка и бетонова
стена, отделяща улицата от градинката в съседство. Площадката е с дебелина 0,4
м в най-северната си част и завършва с 2 стъпала и наклонена рампа. Покрита е с
настилка тип „изкуствена трева“. Поземлен имот с идентификатор 35064.501.9673 е
публична общинска собственост и представлява част от ул. „Крайморска“,
Крайбрежна зона, град Каварна. Другият поземлен имот с идентификатор
35064.501.3363 е частна собственост на РПК „Съгласие“ град Каварна и община
Каварна. Обектите са захранени с електричество, като тентата и двата навеса
имат монтирани осветителни тела. Установено е, че през периода 2019 г. – 2020
г. на дружеството са издадени разрешения за поставяне на временни преместваеми
постройки или съоръжения по чл. 56 от ЗУТ № 3/2019 г. за тента с площ от 45
кв.м. и навес с площ от 55 кв.м. към ресторант „Дукова къща“; № 1/2019 г. за
слънцезащитна тента с площ от 132 кв.м. към ресторант „Дукова къща“ и № 28/2020
г. за тента и навес с площ от 194 кв.м. към ресторант „Дукова къща“,
разположени в имоти с идентификатори 35064.501.9673, 35064.601.3363 и
35064.501.9673 по КККР на град Каварна. За целите на проверката е изготвено
инженерно конструктивно становище, въз основа на което е направено заключение,
че двата големи дървени навеса представляват строеж и не отговарят на
определението „преместваем обект“ по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Прието е, че не
се наблюдават характерни за сглобяемото строителство фуги, сглобки и оформени
самостоятелни части на обекта, които да са били предмет само на доставка и
монтаж. Изграждането на конструкцията на обектите е извършено чрез
строително-монтажни работи на място. Изложени са мотиви, че за тях липсват
издадени разрешения за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1,
ал. 4 и ал. 5, във вр. чл. 142, ал. 1, чл. 144, ал. 1 и чл. 157 от ЗУТ, което
ги квалифицира като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и
подлежащи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. По отношение на останалите
елементи – декинг, две малки и една голяма метални тенти и един павилион за
приготвяне на храна е прието, че са преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ,
които са поставени в нарушение на чл. 56 от ЗУТ и следва да бъдат премахнати по
реда на чл. 57а от ЗУТ.
Въз основа на
констативния протокол са съставени констативен акт по чл. 57а от ЗУТ №
2/28.02.2022 г. и констативен акт по чл. 225а от ЗУТ № 3/28.02.2022 г.
В констативния акт по
чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е прието, че са налице незаконни строежи, представляващи
два големи навеса и една голяма тента, разположени в имоти с идентификатори
35064.501.9673, 35064.601.3363 и 35064.501.9673 по КККР на град Каварна,
публична и частна общинска собственост и частна собственост на ЮЛ, находящи се
в района на Крайбрежна зона, град Каварна. Строежите са изградени от „Д.“ ЕООД
и са част от търговската площ на ресторант „Дукова къща“, собственост на
дружеството. За определяне на разположението на обектите върху терена е
приложена схема – ситуация от м.март 2020 г., съставляваща част от
„Инвестиционен проект за обект : „Слънцезащитна тента и навес към ресторант“
„Дукова къща“, част : Инженерно – техническа. Навесите и тентата са
квалифицирани като строежи от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.
„а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи. Направени са констатации, че строителството е извършено в
чужди имоти без правно основание и без строителни книжа. Няма учредено право на
строеж от собствениците на имотите, няма издадени разрешения за строеж, липсват
технически или работни инвестиционни проекти, актове по време на строителството
и въвеждане на строежите в експлоатация. Налице е възпрепятстване на нормалното
използване на имотите по предназначението им по плана – по улицата не може да
се премине, а зелените площи са заети около 2/3 при допустими до 10 %. Заключено
е, че са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал. 7, т. 5 и чл. 148, ал. 1, ал. 4,
ал. 5 и ал. 8 от ЗУТ, във вр. чл. 142, ал. 1, чл. 144, ал. 1 и чл. 157 от ЗУТ.
Строежите са квалифицирани като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от ЗУТ. Направен е извод, че е налице основание за започване на
административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на
незаконното строителство.
С уведомително писмо
с изх. № РД-14-121-021/01.03.2022 г. кметът на община Каварна е изпратил на жалбоподателя
копия от констативния протокол и констативния акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Писмото е връчено на управителя на дружеството на 02.03.2022 г., видно от
известие за доставяне на л. 16 от делото.
На 10.03.2022 г. е
издадена обжалваната заповед № 272 на кмета на община Каварна, с която на
основание чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на „Д.“ ЕООД
да премахнат два големи навеса и една голяма тента, като е определен срок от
един месец за доброволно изпълнение на заповедта. В заповедта са възпроизведени
фактическите констатации от акта по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като е прието, че
обектите съставляват незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т.
2 от ЗУТ. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 11.03.2022 г.
съгласно известие за доставяне и уведомително писмо с изх. №
РД-14-121-025/11.03.2022 г. на кмета на община Каварна на л. 10 и л. 11 от
делото.
По делото не се спори,
че за процесните обекти не са издавани строителни книжа.
Не се спори и за
това, че имот с идентификатор 35064.501.9673 по КККР на град Каварна е публична
общинска собственост, а имот с идентификатор 35064.501.4245 по КККР на град
Каварна е частна общинска собственост съгласно АЧОС № 161, т. VІІ, имотна
партида 34281, вх. рег. № 2313 от 2013 г. от СлВп – Каварна. Съгласно
приложените по делото справки от СлВп – Каварна и нотариален акт за
покупко-продажба № 14/2021 г. първоначално имот с идентификатор 35064.501.3363
по КККР на град Каварна е съсобствен между РПК „Съгласие“ – Каварна и община
Каварна, след което на 06.10.2021 г. кооперацията прехвърля идеалните си части
от собствеността върху имота и построената в него сграда с идентификатор
35064.501.3363.3 на „Каварна 2016“ ООД.
В хода на съдебното
производство е изслушана съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена. Вещото лице по нея е извършило оглед и
измерване на място, в резултат на което е направило архитектурно заснемане и
ситуация на обектите, предмет на заповедта, съставляващо приложение № 1 към
експертизата. От заключението му се установява, че в констативния акт и в
заповедта обектите не са индивидуализирани като площ и графика. Към преписката
са приложени ситуация и геодезическа снимка – схема на съществуващи и проектни
тенти, неподписани от актосъставителите и несъответстващи на заснетото и
изчертаното в приложение № 1 към експертизата. В текстовата част на приложението
са описани размерите и начина на изграждане на процесните обекти. Двата големи
навеса са с обща площ от 96, 52 кв.м.
Изградени са от дървена конструкция – колони и ребра с винилово
покритие, под - дюшеме (декинг) върху
дървена скара, положена върху терена. Колоните са тристранно оградени с дървен
парапет и са монтирани в метални „обувки“, отделени от терена. Голямата тента е
изградена от метални тръби, анкерирани в пода с планки и болтови връзки.
Покрита е с винилово платно и е с площ от 51, 25 кв.м. Обектите са изградени от
поредица технологично последователни монтажни дейности и могат да бъдат
демонтирани и преместени в пространството на части (съставни елементи) по ред,
обратен на последователността на техния монтаж. С оглед на начина на закрепване
на колоните на обектите към терена (метални „обувки“ за дървените колони на
двата големи навеса и метални планки с болтова връзка на голямата тента)
поставянето и премахването им не изменя трайно субстанцията на земята под тях. След
запознаване и съпоставка с издаденото на жалбоподателя разрешение за поставяне
№ 28/2020 г. и приложените към него инвестиционен проект и ситуация вещото лице
е констатирало, че в него са описани тенти и навеси с обща площ от 194 кв.м.,
които не съответстват на заснетото на място. Процесните обекти са с обща ЗП от
147, 81 кв.м. В приложеното към разрешението конструктивно становище са описани
и тенти (шатри), които не са предмет на оспорваната заповед. Указанията за
изпълнение по отношение на използваните материали и закрепване към терена на
двата дървени големи навеса отговарят на изпълненото на място.
При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че местоположението на констатираните
на място обекти в по-голямата си част съответства на тези по разрешението за
поставяне. Потвърдило е, че обектите могат да бъдат демонтирани по обратния ред
на монтирането им, като според мнението му с разглобяването им на части те не
загубват индивидуалността си. Заявило е, че не може да отговори на въпроса дали
могат да бъдат повдигнати и преместени в цялост, без да бъдат демонтирани.
По делото е допусната
и изслушана допълнителна съдебнотехническа експертиза с вещо лице инженер, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. В нея е направено идентично
описание на вида и конструкцията на обектите като това в първата експертиза
след проследяване на всички издадени в полза на жалбоподателя разрешения за
поставяне на преместваеми обекти. Според констатациите на вещото лице дървените
навеси са изградени от дървени колони, поставени в метални планки, захванати за
терена. Закрепването на колоните се осигурява чрез болтова връзка между
планката и колоната. Върху колоните са поставени дървени греди (столици), като връзката между
тях е осъществена с винт за директен монтаж. Металният навес е изграден от
метален кръгъл профил, захванат с планка към терена посредством четири болта. На
базата на извършения оглед и замерване на място вещото лице е дало заключение,
че след отделяне на колоните от терена двата дървени навеса и металната тента
могат да бъдат преместени, без да бъдат разглобявани, за което е необходимо
изготвяне на допълнителна документация за превоз на извънгабаритен товар и
поставяне на х-образни връзки за запазване на устойчивостта на обектите. Според
експерта това е скъп и икономически неизгоден начин за преместване на обектите.
Връзките между всички дървени елементи на дървените навеси е чрез винт, а
металният навес е с болтови връзки, което на практика прави лесен демонтажът и монтажът
им – сглобяването им наново в същия вид. В съдебно заседание вещото лице е
потвърдило, че обектите могат да бъдат преместени на друго място като цяло и да
бъдат използвани със същото предназначение. Пояснило е, че премахването на
дървените навеси и металната тента не би променило терена отдолу по някакъв
начин. Обектите са анкерирани и не са трайно прикрепени към земята. Те нямат
функционално предназначение съгласно класификатора към Наредбата по чл. 31 от ЗКИР и отделени от външната среда организирани вътрешни пространства, поради
което не попадат в обхвата на § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8, във вр. чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на
материалния закон.
На първо място, в оспорената заповед
и в акта по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ липсва точно и прецизно описание на
обектите, предмет на премахване. От данните по делото се установява, че освен
процесните два големи навеса и една тента има разположени други два малки навеса
в близост до тях и само разграничението им на големи и малки не е достатъчно за
индивидуализацията на обектите, предмет на премахване. От съдържанието на
констативния акт е видно, че в него липсва окомерна скица или схема, отразяваща
точните размери и местоположение на навесите и тентата. Посочено е общо в кои
имоти се намират, без да е отразено графично действителното им разположение и
конфигурация на място. Това се потвърждава и от заключението по първата СТЕ, съгласно
което в заповедта и констативния акт обектите не са индивидуализирани като площ
и графична схема. Действително в констативния акт е направено препращане към схема
– ситуация от м. 03.2020 г., представляваща част от инвестиционния проект, въз
основа на който е издадено разрешение за поставяне № 28/2020 г., но отразените
в нея обекти не съответстват на съществуващото на място положение съгласно
констатациите на вещото лице.
В съдебната практика
е наложено безпротиворечиво становището, че незаконният строеж, респективно
частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизиран/а точно по
параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен
предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат законни права на
адресата. Приема се, че при липса на конкретизация на обекта, разпореден
за премахване, е налице съществен порок на заповедта, водещ до неяснота
на волята на административния орган. В случая е налице такава
неяснота в предмета на премахване, което обуславя незаконосъобразността на обжалвания
акт само на това основание.
На второ
място, в административното производство не е изяснен в достатъчна степен въпросът
дали обектите представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Разпоредбите на чл.
56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ очертават кръга на
преместваемите обекти, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите
обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - с оглед на
техните конструктивни особености.
В случая спорните
обекти (навеси и тента) отговарят на понятието за преместваем обект с оглед на тяхното
предназначение, тъй като служат за търговска и друга обслужваща дейност – чл.
56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Те покриват характеристиките на преместваем обект и в
конструктивно отношение съгласно критериите по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. От
доказателствата по делото и в частност от първата и допълнителната
съдебнотехнически експертизи се установява липсата на трайна конструктивна
свързаност на обектите със земята и наличието на техническа възможност те да
бъдат преместени в пространството без нарушаване на тяхната цялост, т.е. без да
се разглобяват и да губят своята индивидуализация след отделянето им от
повърхността. При огледа на място експертите са констатирали, че навесите са
изградени от дървена конструкция и са закрепени на място посредством метални
обувки, отделени от терена, а навесът е изграден от метална конструкция,
анкерирана в пода с планки и болтови връзки. И двете вещи лица са категорични,
че с оглед на начина на закрепване на навесите и тентата поставянето и
премахването им не изменя трайно субстанцията на земята под тях. Според
мнението на второто вещо лице обектите не покриват характеристиките на
понятието „сграда“ или „постройка“ по смисъла на §1, т. 1б от ДР на ЗКИР, като
след преместването им на друго място те могат да бъдат използвани със същото
или с подобно предназначение. При това положение навесите и тентата, предмет на
заповедта, следва да се квалифицират като преместваеми обекти по смисъла на §
5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а не като строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Този извод се
подкрепя и от данните по делото, от които е видно, че обектите са монтирани въз
основа на издадени разрешения за поставяне по чл. 56 от ЗУТ. Вярно е, че разположението
и параметрите им не съответстват напълно на схемите и геодезическите снимки към
разрешенията за поставяне, видно и от заключението на вещото лице по първата
експертиза, но това не променя качеството им на преместваеми обекти с оглед на
начина им на изпълнение. За премахването на такъв тип обекти е приложима процедурата
по чл. 57а и сл. от ЗУТ, а не процедурата по чл. 225а от ЗУТ.
Като е стигнал до
обратния извод, кметът на община Каварна е допуснал съществено процесуално
нарушение на чл. 35 от АПК, в резултат на което е приложил неправилно
материалния закон. Необходима материалноправна предпоставка за издаване на
заповед с правно основание чл. 225а от ЗУТ е наличие на строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед на техническите характеристики на процесните
обекти незаконосъобразно административният орган ги е определил като строежи. Преценката
му за това не съответства на вида и естеството на навесите и тентата. В акта по
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и в заповедта липсват конкретни критерии, въз основа на
които е прието, че обектите са строежи. В констативния протокол от 18.10.2021
г., към който актът препраща, изрично е посочено, че металната тента е
преместваем обект. Тази констатация е направена на базата на специално
изготвено конструктивно становище от строителен инженер, поради което остава
неясно по какъв начин актосъставителите и административният орган са стигнали
до извода, че тентата не е преместваем обект, а строеж. Закрепването на
навесите върху дървено дюшеме и на навеса върху бетонова площадка не е
достатъчно, за да бъдат квалифицирани като строежи. Дори и да се приеме, че
декингът и бетоновата площадка са част от спорните обекти, те представляват
монолитен конструктивен елемент, предназначен да гарантира конструктивната и
пространствената устойчивост на обектите и не могат да служат за основа за
изграждане на строеж съгласно дефиницията по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Неоснователно
е становището на ответника, че според първата СТЕ обектите са изградени чрез
строително – монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от ЗУТ, защото от
заключението на вещото лице е видно, че навесите и тентата за изградени от
поредица технологично последователни монтажни дейности. Обстоятелството, че
процесните обекти са захранени с електричество, не е допълнителен белег, който
ги характеризира като строеж, защото нормата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ
позволява преместваемите обекти да бъдат свързани с техническата
инфраструктура, в т.ч. да бъдат електроснабдени. Действително констативният акт
по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и
обстоятелства (наличието на строеж/преместваем обект и незаконния му характер),
но тази сила е оборима при условията на пълно обратно доказване, което в случая
е успешно проведено. След като от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че по вид и предназначение процесните навеси и тента са
преместваеми обекти, а не строежи, то административният орган е издал една
незаконосъобразна по същество заповед за премахване на строежи, каквито на
практика не са налице.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваният административен акт страда от пороци
по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото
в размер на общо 1600 лева, включващи платена държавна такса в размер на 50
лева, платен депозит за вещи лица в размер на 550 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на фактическата
и правната сложност на делото и обема на свършената от пълномощника работа (проведени три открити съдебни
заседания, изслушване на две съдебнотехнически експертизи, изготвяне на писмена
защита) заплатеният от жалбоподателя
адвокатски хонорар не е завишен, поради което разноските в тази им част не
подлежат на намаляване. Аргумент в подкрепа на това е и последващото изменение
на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (обн. - ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.), съгласно което за дела по Закона за устройство на територията
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1250 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление : град Каварна, улХХХХХХХ, представлявано от управителя Д.Т.М., заповед
№ 272/10.03.2022 год. на кмета на община Каварна.
ОСЪЖДА община Каварна да заплати
на „Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление : град Каварна, улХХХХХХХ, представлявано от управителя Д.Т.М.,
сумата от 1600 лева, съставляваща разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република България.
Административен съдия :