РЕШЕНИЕ
№ 18641
[*********], 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110114653 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*********], с която срещу
[*********] са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2627,83 лева – представляваща регресно вземане за изплатено
от ищеца по договор за застраховка [*********] застрахователно обезщетение във
връзка с щети по застрахованото имущество – автомобил [*********], причинени при
ПТП, настъпило на [*********]. в [*********], както и за сумата 223,21 лева – лихва за
забава за периода 27.05.2022 г. - 16.03.2023 г. Претендира се присъждане на законната
лихва върху главното вземане за периода от предявяването на иска /17.03.2023 г./ до
окончателното плащане, както и разноски за производството.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка [*********] е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования автомобил, респ. имуществени вреди на
собственика му. Поддържа, че щетите са на стойност 2612,83 лева, каквато е изплатено
като застрахователно обезщетение. Твърди да е сторил разноски във връзка с
определяне и изплащане на обезщетението в размер на сумата 15 лева. Твърди се, че
причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил
[*********], чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника към
датата на събитието. Сочи, че виновният водач при извършване на маневра
перпендикулярно паркиране реализирал ПТП с паркиралия автомобил, застрахован по
имуществената застраховка при ищеца. Счита, че с изплащането на застрахователно
обезщетение за причинените вреди по договора за застраховка в негова полза е
възникнало регресно вземане за стойността на застрахователното обезщетение в размер
на сумата 2612,83 лева, както и за сумата 15 лева, представляваща ликвидационни
разноски по претенцията на застрахования. Поддържа, че и след покана ответникът не
1
е заплатил регресния дълг, поради което претендира законна лихва за посочения в
исковата молба период. Претендира разноски за производството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава наличието на
правоотношение по договор за застраховка [*********] със сочения като делинквент
водач на МПС. Оспорва описаното в исковата молба събитие и че същото съставлява
покрит застрахователен риск по застраховка [*********]. Оспорва механизма на ПТП,
описан в исковата молба, както и двустранния констативен протокол. Оспорва
поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, да
се намира в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди с оглед мястото и
височината на настъпване на уврежданията по автомобилите. Оспорва исковете по
размер, като счита, че главният иск е предявен в силно завишен размер. Акцентира, че
автомобилът към настъпване на произшествието не е бил в гаранционен срок, с оглед
което и обезщетението не е следвало да се определя по цени на официалния сервиз.
Излага доводи, че обезщетението е следвало да бъде изчислено по цени на
алтернативни, а не на оригинални авточасти. Заявява възражения, че е надписана
стойността на ремонтновъзстановителни работи. Оспорва МПС да е било в добро
състояние и без щети преди настъпване на процесното ПТП. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно в
производството на доказване подлежат обстоятелствата, че е бил сключен между
застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена
застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на
застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по този застрахователен договор, плащане от страна на застрахователя по
имуществената застраховка на обезщетение за причинените на застрахования вреди от
събитието, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че
на процесната дата между водач на МПС с рег. № [*********], чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, и МПС в рег. № [*********] е реализирано ПТП, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата 2612,83 лева и е сторил обичайни
разноски за неговото определяне и изплащане.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са всички обстоятелствата
около механизма на настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от
двамата водачи се намира в причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на
вредите, настъпили за застрахованото по застраховка [*********] лице, намиращи се в
пряка-причинно следствена връзка с произшествието, за които ищецът е заплатил
2
застрахователното обезщетение.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен
двустранен констативен протокол, съставен и подписан от две лица, които са
разпитани като свидетели пред настоящата инстанция. От съдържанието на същия е
видно, че произшествието е настъпило на [*********]. в [*********], когато водачът
на лек автомобил [*********], рег. № [*********], А. Г., при паркиране на автомобила
до другия автомобил ([*********], рег. № [*********]), намирал се в този момент в
паркирано състояние. Водачите са установили увреждания по задна броня, заден десен
панел, предна и задна десни врати по паркирания автомобил, докато по паркиращия
щетите са били само в областта на лявото огледало. Видно е от скицата на пътната
обстановка и ПТП в протокола и отразеното разположение на автомобилите на същата,
че водачът А. Г. е предприел маневра за паркиране на лекия автомобил [*********] с
движение на същия напред, при която между лявото огледало на автомобила и дясната
част на паркирания автомобил [*********] е настъпило съприкосновение. Видно е
също, че на схемата огледалата на автомобилите са изобразени в долната част по
начин, указващ, че и двата автомобила са били паркирани в едно и също направление,а
именно с предните си части.
Установява се също, че към датата на произшествието за автомобил [*********],
рег. № [*********], е бил сключен договор за застраховка Каско с период на
застрахователното покритие от 30.11.2021 г. до 29.11.2022 г.
На 07.03.2022 г. е било подадено уведомление за настъпване на щети по ПТП от
М. Г., участвал при съставянето на двустранния констативен протокол, като съгласно
изявлението на водача в същото автомобилът се е намирал паркиран, когато друго
МПС при маневра е увредило застрахованото имущество в дясната част.
Не е спорно между страните, че ищецът е поканил ответника да заплати преди
предявяване на исковете регресно обезщетение на основание сключения договор за
застраховка [*********], като последният е отказал с аргумент, че не е налице
основание за това.
В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите А. Г. и М. Г..
Свидетелят М. Г., собственик на автомобила [*********], си спомня за
настъпило произшествие със същия. В конкретния ден твърди, че е бил на работа, като
пред сградата, в която работел на [*********], ползвал няколко паркоместа. Обадили
му се по телефона, че някой се навърта около колата му и я оглежда. Слязъл, за да
провери и констатирал, че колата му била ожулена отстрани. Спомня си, че
увежданията били по-скоро вдясно, в областта на задната врата и задния калник.
Свидетелства, че другият свидетел, разпитан по делото /А. Г./ също се намирал тогава
на паркинга. Към този момент Г. работел при Г. – управлявал товарен автомобил.
Казал му, че се е случило при маневриране на управлявания от него лек автомобил на
паркомястото, намиращо се непосредствено до мястото, където бил паркиран
автомобилът на Г.. Не си спомня Г. с каква кола е бил, изразява предположение, че е
била бяла, [*********] или [*********], стара кола. Не е забелязал по другия
автомобил да има увреждания. Попълнили двустранен констативен протокол и го
подписали. Съгласно показанията, когато слязъл на паркинга, на мястото до неговата
кола вече е бил паркиран товарният автомобил, който свидетелят Г. управлявал
служебно. Г. му обяснил, че със своята кола е одраскал автомобила му. При разпита на
свидетеля същият е потвърдил подписа си в съставения двустранен констативен
протокол.
Съгласно показанията на свидетеля А. Г. произшествието е станало на паркинг.
Тогава управлявал автомобил [*********], сива на цвят. При маневра на заден ход за
паркиране на свободно място между кола и джип се случило произшествието. Заявил е,
че не си спомня какво точно се е случило - дали вратата се отворила или с огледалото,
3
но одраскал леко джипа и се получила драскотина с големина около 2-3 см. – вдясно, в
областта на задния калник. Джипът в този момент бил паркиран с предната си част
напред. Бил черен или син, тъмен цвят. На колата на Г. вредите били в областта на
дясното огледало, тъй като се опитвал да паркира автомобила си назад. Щом усетил
съприкосновението между автомобилите, веднага спрял. Съставили протокола на
паркинга. Свидетелят е потвърдил, че намиращият се по делото протокол е съставеният
за събитието, както е че го е подписал.
В производството е прието заключението на първоначалната САТЕ, изготвено
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед
притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз
основа на същото съдът приема за установено, че произшествието е настъпило при
извършване на маневра за паркиране напред на лек автомобил [*********] успоредно,
непосредствено до паркирания също напред автомобил [*********]. За водача на лек
автомобил [*********] произшествието е било предотвратимо, доколкото водачът е
имал възможност да възприеме паркираният автомобил и да съобрази движението си с
обстановката. Единствените увреждания, които биха могли да се намират в причинна
връзка със събитието според това заключение, са увреждането по дръжката на
предната дясна врата и капачката на автомобила [*********], които вещото лице е
приело, че биха могли да са причинени от лек автомобил [*********]. Вещото лице е
посочило, че останалите увреждания по застрахованото при ищеца имущество не
кореспондират с данните от протокола за ПТП, с оглед височната на огледалото на
лекия автомобил [*********] и областта на щетите по предна дясна врата, заден панел,
задна вежда и задна броня на автомобил [*********], които са доста по-ниско от
височината на огледалото. Съгласно заключението стойността, необходима за
отстраняване на уврежданията по автомобила по цени на официалния за марката
сервиз към датата на произшествието, е в размер на сумата 244,90 лева, а стойността,
необходима за отстраняване на щетите по всички описани детайли, за които ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение, по цени на официален сервиз са в размер на
сумата 2612,83 лева. По средни пазарни цени, в т.ч. и на необходимия труд за
отстраняване на уврежданията, които според вещото лице Н. се намират в причинна
връзка с описания в протокола за ПТП механизъм, стойността, необходима за
отстраняване на същите, е размер на 178,90 лева, а за отстраняване на всички описани
като увредени от събитието детайли е в размер на сумата 1599,91 лева. Съгласно
заключението размерът на обичайните ликвидационни разноски за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение по предявена претенция по застраховка
Каско възлиза на сумата 15 лева.
Изслушано, с оглед направено от страна на ищеца оспорване, пред настоящата
инстанция е и заключението на повтораната САТЕ, съгласно което от данните от
двустранния констативен протокол за ПТП се установява, че лек автомобил
[*********] при маневра паркиране напред е ударил намиращия се в паркирано
състояние с предната си част напред автомобил [*********]. Вещото лице И. е
посочило, че при така описания механизъм, в това число и при съобразяване
съдържанието на събраните гласни доказателствени средства, е твърде малко вероятно
огледалото на лекия автомобил [*********] да нанесе описаните увреждания по
автомобил [*********], тъй като при движение напред огледалото е конструирано по
начин, че при съприкосновение със стационарен предмет да се сгъне, така че щетите не
биха се получили или същите биха били минимални. При механизма, описан в
протокола, водачът на лекия автомобил [*********] би имал отлична видимост и при
съприкосновение не е логично да продължи движението си напред, достигайки до
предна дясна врата на паркирания автомобил. С оглед констатираните разминавания в
събраните доказателства вещото лице е посочило, че не би могъл еднозначно да
дефинира механизма на настъпване на произшествието, съответно вредите, които се
намират в причинна връзка със същото. Констатирал е, че с оглед височината, на която
е разположено огледалото на лек автомобил [*********], и мястото на настъпване на
4
уврежданията по автомобил [*********], то щетите по двата автомобила не
кореспондирали помежду им. Онези, попадащи в зоната на огледалото, вещото лице е
изчислило, че по средни пазарни цени съгласно механизма в двустранни протокол.
Вещото лице е посочило, че щетите е възможно да настъпят на паркинг, като най-
вероятният механизъм на получаването им би бил при захождане на лекия автомобил
[*********] на заден ход за паркиране, а след настъпване на съприкосновението,
автомобилът да е върнат в движение напред, като в тази част обаче е акцентирано, че
описаните по паркирания автомобил щети не съответстват на дадените пред съда
показания от свидетеля Г.. Вещото лице е определило размера на обичайните
ликвидационни разноски в размер на сумата 40 лева за 2022 г.
Вещото лице И. е пояснило заключението си по реда на чл. 200 ГПК в съдебното
заседание, проведено на 19.10.2023 г. Заявил е, че теоретично /и хипотетично/
погледнато е възможно с други елементи на автомобил [*********] да са били
нанесени описаните от застрахователя ищец и обезщетени увреждания. Вещото лице е
уточнило, че щетите, които възприема, че могат да са в причинно-следствена връзка и
да са причинени от автомобила [*********] само с огледалото, са тези, които се
намират на височината приблизително, на която се намира огледалото.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключенията на
вещите лица по САТЕ съдът приема, че предявеният главен иск е доказан в своето
основание.
Причина за настъпване на произшествието съдът приема, че е поведението на
застрахования по застраховка [*********] при ответника водач, който при
предприемане на маневра паркиране на управлявания от него лек автомобил
[*********] не е съобразил положението на паркирания автомобил [*********],
застрахован при ищеца по имуществена застраховка [*********] към датата на
събитието. Установено е от представения двустранен констативен протокол, от
показанията на разпитаните свидетели, съставили същия, както и от заключенията на
вещите лица по първоначалната и повторната съдебни експертизи, че на посочените в
исковата молба дата и място от противоправното поведение на водача А. Г., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, е настъпило
произшествие, от което по застрахованото имущество са възникнали щети, подлежащи
на обезвреда по силата на застрахователния договор за имуществена застраховка,
страна по който е ищецът. Не е спорно, че в тази връзка последният е изплатил
застрахователно обезщетение и е извършил ликвидационни разноски.
Следва да се даде отговор на въпроса кои увреждания, за които е изплатил
застрахователят ищец застрахователно обезщетение се намират в причинна връзка с
процесното събитие, причинени от застрахования при ответника водач, както и какъв е
действителният размер на вредите, които е обезщетил ищецът, ограничаващи обема на
регресното му право, което е упражнил по реда на чл. 411, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя по застраховка [*********] на виновния водач.
Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът приема, че
на процесната дата и място е настъпило произшествие между процесните два
автомобила при механизма, описан в двустранния констативен протокол. Установено е
без съмнение, че автомобил [*********] е бил паркиран, докато свидетелят Г. с
управлявания от него лек автомобил [*********] е извършвал маневра за паркиране,
непосредствено до застрахованото при ищеца имущество. Доколкото съставителите на
двустранния констативен протокол са заявили при депозиране на показанията пред
съда, че именно този протокол са съставили относно събитието, то и с оглед изтеклия
период от време от неговото настъпване до депозирането на показанията, съдът намира
за възможно свидетелите да не си спомнят в детайли събитието – напр. свидетелят Г.
да не си какъв е бил автомобилът на свидетеля Г., а последният да не си спомня дали е
паркирал управлявания от него автомобил на преден или на заден ход. Ето защо и
съдът, възприемайки събраните доказателства в частите, в които същите не си
5
противоречат, приема, че при извършване на маневра за паркиране свидетелят Г. с
лявото огледало за странично виждане на управлявания от него автомобил е причинил
увреждания по паркирания автомобил [*********], застрахован при ищеца. С оглед
височината, на която се намира огледалото на лекия автомобил [*********], при
липсата на данни за други увреждания по този автомобил (както са потвърдили в
показанията си и двамата разпитани свидетели), то и съдът приема, че в резултат от
процесното произшествие е било възможно и са настъпили само увреждания по
паркирания автомобил, които са се намирали в зоната и на височината на огледалото
на движещия се автомобил и само за стойността на тези щети застрахователят по
имуществената застраховка се е суброгирал в правата на увредения.
Следва да се посочи, че доколкото съдът възприема, че произшествието е
реализирано при движение от страна на водача Г. с управлявания от него автомобил и
при липсата на други данни за настъпили увреждания по това МПС, то и не могат да
бъдат възприети доводите на ищеца, че е възможно този автомобил с други негови
части да е причинил останалите увреждания по автомобил [*********]. В тази насока
не са събрани конкретни доказателства, а вещото лице И. е посочило, че това е
възможен механизъм на настъпване на произшествието, но същият не може да бъде
потвърден с оглед липсата на кореспондиращи увреждания по другия автомобил,
причинил произшествието. Съдът не споделя доводите на ищеца, че механизмът е
настъпил при движение на лек автомобил [*********] на заден ход, като след
настъпилото съприкосновение е последвало движение напред и по този начин са били
причинени всички увреждания, за които застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение, т.е. че е имало съприкосновение между други части на лек автомобил
[*********] и паркираното МПС. Ако последното е така, не е ясно какви са причините
в съставения за събитието протокол, който и двамата водачи са потвърдили пред съда,
че са съставили и са подписали саморъчно, да е посочено, че автомобилът, управляван
от Г., се е движил на преден ход и с лявото си огледало /а не с дясното, както би било,
ако движението е било назад/ е причинил щетите по паркираното МПС. Нещо повече -
двустранният констативен протокол, съставен в деня на събитието и на мястото на
произшествието, съдържа скица на настъпилото ПТП, видно от която е именно че и
двата автомобила са били паркирани с предниците напред, към вътрешността на
заетите от тях паркоместа, като предните им части, в т.ч. и огледалата им са се
намирали успоредно, т.е. лявото огледало на лек автомобил [*********] се е намирало
откъм дясната страна на автомобил [*********]. В тази връзка и за пълнота следва да
се посочи, че нито в двустранния констативен протокол, съставен на място от
свидетелите, нито в показанията си, депозирани пред съда, някой от тях е посочил, че
по увреждащия автомобил са настъпили увреждания по други негови части,
кореспондиращи на механизма на настъпване, който ищецът сочи, че намира за
доказан в депозираната по делото писмена защита. Съдът дава вяра на заключенията на
вещите лица, съгласно които при съприкосновение с други части на лекия автомобил
[*********], от което да са възникнали увреждания по застрахования при ищеца
автомобил на ниво по-ниско от огледалото на Маздата, то и незименно е щяло да има
други щети по този автомобил, каквито не само липсват описани в протокола, а и за
каквито не свидетелстват в показанията си съставителите на същия, разпитани като
свидетели по делото. Ето защо и не са налице обективни данни съдът да възприеме
нещо различно, доколкото такъв извод би почивал на предположения и недоказани по
делото обстоятелства. Неслучайно в заключението на вещото лице И., последният е
посочил, че най-вероятният механизъм за настъпване на произшествието би могъл да е
такъв, но не са налице категорични данни в тази насока, нито кореспондиращи си
увреждания по двата автомобила, с оглед което и не е установено произшествието да е
настъпило по твърдения в писмената защита на ищеца начин.
Ето защо и на обезщетяване подлежат само уврежданията, които се намират на
височината на страничното огледало на лекия автомобил [*********]. Вещото лице И.
в повторната САТЕ в хипотеза 1 на стр. 10 подробно е анализирал и обосновал
6
стойността, необходима за отстраняване на щетите по застрахованото имущество при
механизма, описан в двустранния констативен протокол, без да се включват щети,
извън зоната на огледалото за странично виждане на лек автомобил [*********]. В
този случай вещото лице е посочило, че не следва да се обезщетяват щетите по
декоративната вежда в панела и облицовката на задната броня. В разглежданата
хипотеза стойността на новите части /за оригинални за марката части, доколкото за
собственика не е налице задължение да отремонтира автомобила си с алтернативни
такива/ е в размер на сумата 242,38 лева, стойността на необходимите консумативи
/боя/ е в размер на сумата 176 лева, а времето, необходимо за отстраняване на
уврежданията, възлиза на 16 часа и 40 минути, като е включен разход в размер на 60
лева за престой на автомобила в камера. На основание чл. 162 ГПК и като кредитира
заключението на повторната САТЕ в тази част, съобразявайки, че по делото не е
установено автомобилът да е бил в гаранция, цената на труда съдът приема, че не
следва да се изчислява по обявената такава на официалния сервиз /60 лева без ДДС/, а
следва да се приложи ставката за средната пазарна цена на сервизен час труд, която и
двете вещи лица са посочили, че за 2022 г. е в размер на 20 лева на час без ДДС.
Следователно и претенцията се явява основателна за сумата 967,66 лева с включен
ДДС /16,40 ч. х 20 лева + 242,38 лева + 176 лева + 60 лева = 806,38 лева без ДДС /.
Тези изчисления са видни и от допълнението на заключението на вещото лице И.,
съгласно което вредите в тази хипотеза възлизат именно на сумата 967,66 лева, за
която съдът приема искът за доказан по размер.
Съдът следва да изложи съображения, че дава вяра на заключението на вещото
лице И. в тази част, а не на заключението на вещото лице Н., доколкото вещото лице е
И. е посочил, че отчита щетите, които са в зоната на огледалото на лекия автомобил
[*********] в диапазона от 90 см до 1.10 м. Вещото лице Н., макар да е посочил, че
щети на тази височина могат да имат причинна връзка с произшествието, е включил
при калкулацията само дръжката на предна дясна врата и капачка, без щетите по
самите врати, макар от съдържащите се в експертизата на това вещо лице измервания
да се вижда, че огледалото на лек автомобил [*********] е на височината на
уврежданията по предна и задна десни врати на застрахованото имущество. Ето защо и
искът следва да бъде уважен за сумата 967,66 лева и да бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 2627,83 лева.
По отношение на довода на ищеца, че следва да се приложат изцяло цените на
официалния сервиз за марката, в т.ч. и по отношение на часовата ставка за цената на
труда, необходим за възстановяване на уврежданията по застрахованото имущество,
следва да се посочи, че същият е неоснователен и не може да бъде споделен от
настоящия състав на първоинстанционния съд. В случая размерът на паричната сума,
до която се простира отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", следва да се определи съобразно средните пазарни цени към деня на
увреждането, тъй като това би било достатъчно за пълното репариране на вредите.
Несъмнено, при пазарна икономика със свободна конкуренция между множество
стопански субекти е обичайно да се предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС
(особено в оторизирани за марката автосервизи), но същите не следва да се вземат
предвид при определяне на задължението на застрахователя по реда на чл. 411 КЗ, ако
от една страна заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за пълното
отстраняване на вредите, а от друга страна отремонтирането на застрахованото
имущество в официален за марката сервиз се дължи единствено по силата на уговорка
между страните по договора за имуществена застраховка, без да произтича като
задължение по нормативен път за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Според настоящия състав на съда, доколкото по делото не е установено
автомобилът да е бил гаранционен, съответно да е пуснат в експлоатация в срок до 3
години от настъпване на застрахователното събитие, то и клауза в застрахователния
7
договор за застраховка [*********], предвиждаща отстраняване на частични щети само
в оторизиран сервиз, обвързва само страните по договора. От същата за задължения по
регресната претенция застраховател няма как да възникне допълнителна отговорност за
разликата над средната пазарна стойност на щетите към момента на причиняване на
увредата, която е и нормативно установената граница за размера на регресното
вземане. Следователно и ценовата ставка на труда следва да се определи по средни
пазарни цени, които и от двете заключения на САТЕ се установява, че възлиза на
сумата от 20 лева на час без ДДС за 2022 г.
Към сумата, за която искът се уважава, следва да се добави и сумата 15 лева,
представляваща разноски за ликвидиране на застрахователната претенция в размер,
който не надхвърля обичайния съгласно заключенията на САТЕ.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Относно мораторната лихва съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3,
т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да
определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/ или в същия срок мотивирано да откаже плащане. По
делото е установено, че ответното дружество е отказало да заплати обезщетение с
писмо, получено от ищеца на 27.05.2022 г., от когато се претендира и законна лихва за
забава. Този иск е основателен и следва да бъде уважен до датата, предхождаща
подаването на исковата молба, а именно до 16.03.2023 г., доколкото от датата на
предявяване на иска се претендира присъждане на законна лихва като
правоувеличаваща последица от уважаването на иска. На основание чл. 162 ГПК и
като използва общодостъпен лихвен калкулатор, съдът намира този иск за основателен
за сумата 83,16 лева, като за разликата до пълния размер от 223,21 лева същият следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни съразмерно на уважената, респ. на
отхвърлената част от исковете.
На ищеца се следват разноски в размер на сумата 553,45 лева от общо сторени
разноски в размер на сумата 1480,45 лева /за държавна такса, депозити за вещи лица, за
свидетел и за адвокатско възнаграждение/. Сума в посочения размер следва да се
възложи в тежест на ответника. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
доколкото претенцията на ищеца за разноски в тази част не подлежи на намаляване
поради прекомерност.
Ответникът има право да му се присъди сумата 344,40 лева от общо сторени
разноски в размер на 550 лева /за депозити за вещи лица, за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева, съобразно заявеното от процесуалния
представител на страната/.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [*********], [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********] да заплати на [*********], [*********], с адрес на управление:
[*********] и съдебен адрес: [*********], на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 982,66 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
[*********]. в [*********], в района на паркинг на [*********] по застрахователна
преписка по щета по застраховка [*********] № [*********] за автомобил марка
8
[*********], модел [*********], с peг. № [*********], причинено от водача на лек
автомобил марка [*********], [*********], с рег. № [*********], чиято гражданска
отговорност е била застрахована по застраховка [*********] на автомобилистите от
ответника, с включени разноски за определяне и изплащане на обезщетението, ведно
със законната лихва от предявяване на иска /17.03.2023 г./ до окончателното плащане,
както и сумата 83,16 лева, представляваща лихва за забава в изплащане на главното
вземане за периода от 16.03.2023 г. до 16.03.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*********], [*********], с адрес на управление:
[*********] и съдебен адрес: [*********], срещу [*********], [*********], със
седалище и адрес на управление: [*********], искове с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликите над уважените до пълните предявени размери, както
следва: за сумата над 982,66 лева до размера от 2627,83 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени
вреди в резултат от ПТП, настъпило на [*********]. в [*********], в района на
паркинг на [*********] по застрахователна преписка по щета по застраховка
[*********] № [*********] за автомобил марка [*********], модел [*********], с peг.
№ [*********], причинено от водача на лек автомобил марка [*********], [*********],
с рег. № [*********], чиято гражданска отговорност е била застрахована по
застраховка [*********] на автомобилистите от ответника и сумата над 83,16 лева до
размера от 223,21 лева, представляваща лихва за забава в изплащане на главното
вземане за периода от 16.03.2023 г. до 16.03.2023 г.
ОСЪЖДА [*********], [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********] да заплати на [*********], [*********], с адрес на управление:
[*********] и съдебен адрес: [*********], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
553,45 лева – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА [*********], [*********], с адрес на управление: [*********] и
съдебен адрес: [*********], да заплати на [*********], [*********], със седалище и
адрес на управление: [*********], [*********] на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
сумата от 344,40 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
[*********].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9