№ 284
гр. Перник, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200786 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление №30-0000207 от 17.03.2023 г.
издадено от Ч.А.К. - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на Т. Г. Т., ЕГН:
**********, с адрес: област С., гр. С., ул. *** с адрес за призовки и
съобщения: гр. С., ул. ***, за извършено нарушение на чл. 7,изр. 1 от
Реглам. 561/06 във вр. с Чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на основание чл.
чл.93б,ал.4,т.2 от Закона за автомобилните превози е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300.00 /триста/ лв.
Жалбоподателят, в жалбата си сочи, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на акта и на НП, а именно, на първо
място, че не са изпълнени императивните изисквания за означаване датата и
мястото на извършване на нарушението по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Предвид изложените факти в обстоятелствената част на акта и
постановлението, че датата и мястото визирани в тях са тези, на които
нарушението е установено при спирането на жалбоподателя за проверка /на
17 март 2023 г. в 12.39 часа на АМ Струма, в района на разклона за с. Боснек/,
не датата и мястото на извършване на самото нарушение. Последно то се
твърди да е довършено на друга дата, но в значително по-ранен времеви
момент /предвид посочения краен час на управление/, а с оглед
констатирането му в следващ период на управление, започнал около три часа
преди спирането за проверка /установяващо се от приложената разпечатка от
картата на водача/, то и мястото на извършване на нарушението оставало
неустановено.
1
Допуснатите пропуски се твърди, че нарушават императивните
изисквания към съдържанието на акта и постановлението, но в същото време
препятстват съдебната преценка за установяване спазена ли е местната
подсъдност за обжалването на постановлението, както и материалната
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, описанието на нарушението се сочи, че е непълно,
доколкото не са изложени всички елементи от фактическия му състав. На
жалбоподателя е вменено, че е надвишил удълженото дневно време за
управление от четири часа и половина с един час и двадесет и три минути,
като е посочено, че съгласно данните от разпечатката от картата на водача, е
управлявал превозното средство за периода от 09.00 часа на 17.03.2023 г. до
15.37 часа на 17.03.2023 г. Съгласно чл. 4 б. "к", глава I от Регламент 561/2006
"дневно време на управление" означава общата продължителност на времето
на управление между края на една дневна почивка и началото на следващата
дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка"
Същевременно, съгласно чл. 6, § 1 "дневното време за управление не следва
да надхвърля девет часа. Независимо от това дневното време за управление
може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти
седмично".
Санкциите за неспазване на изискванията относно дневното време за
управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, са установени в
административнонаказателната разпоредба на чл. 93б, ал. 1 от ЗАвП, като
същите са диференцирани по тежест в три точки, в зависимост от
продължителността на превишаването на времето, а именно до един час, от
един до два часа и над два часа.
От посочената нормативна рамка ставало ясно, че в случая отговорността
на жалбоподателя е ангажирана в по-благоприятната за него хипотеза, а
именно за превишаване на удълженото дневно време за управление,
установено в чл. 6, § 1, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 до 10 часа, което
е довело и до налагане на най-лекото наказание в хипотезата на чл. 93б, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП. Удължаването на дневното време за управление до максимум 10
часа обаче е обвързано с допълнително условие, а именно удължаването да не
е повече от два пъти седмично. Подобна констатация и фактически данни не
са изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление,
което мотивира необоснованост на формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи за фактите и правото. В тази аспект се сочи, че
описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е
непълно, което съставлява пречка за проверка законосъобразността на
правното квалифициране на нарушението, за това кой конкретно
администрагивнонаказателен състав е осъществен и законосъобразно ли е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за него.
Допуснатите нарушения в административнонаказателната процедура са
съществени, неотстраними са и обуславят отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт на процесуално основание.
Административнонаказващият орган представител не се явява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
2
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
посредством разпита на двамата разпитани в с.з. свидетели-
актосъставителя-С. И. К., и свидетеля по акта-А. Г. П., и двамата инспектори
в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. София, то същите
заявяват пред съда, че –„На 15.02.2023 г. е извършена рутинна проверка на
описаното в АУАН пътно превозно средство, управлявано от описания в
АУАН водач. При извършената проверка на картата за дигитален тахограф
и издадена на същия сме установили, че на описаната в АУАН дата водачът
е управлявал МПС-то над 4,30 часа без да направи прекъсване от 15
последователни минути и последвано от такова от 30 минути, като е
управлявал пет часа и петдесет и пет минути без указаното прекъсване, с
което е нарушил Регламент № 561/2006 година относно работата на
водачите на ППС. След управление от четири часа и тридесет минути е
длъжен да ползва прекъсване от най-малко 45 последователни минути и/или
едно такова от 15 последователни минути плюс още 30 минути
последователни. Същият е управлявал ППС-то пет часа и петдесет и пет
минути без прекъсване. Това е установено от извличане на данните от
картата на водача на датата на извършеното нарушение, посочена в АУАН.
По-подробно - картата на водача за дигитален тахограф, с който е
оборудвано описаното МПС записва дейностите, които извършва водачът
на МПС, след което ние, при проверка изваждаме картата от дигиталния
тахограф, като имаме специална програма за проверка на картите, която
отчита дейностите, и същата е отчела нарушението…“ / като по делото е
представена, но силно нечетлива процесната разпечатка/. В същия смисъл
са показанията и на свидетеля по акта.
Същевременно, видно от съдържанието на акта, дословно пресъздадено и
в НП е посочено, че е била установена, следвана фактическа обстановка, а
именно: че на 15.02.2023 г. около 12:39:25 часа в района на област Перник
при пътен възел Боснек с автомагистрала Струма в посока към гр. София
управлява МПС товарен автомобил Мерцедес ***** актрос с peг. № ********
от кат. N3, като извършва обществен превоз на товари /инертни материали/ на
територията на Република България по маршрут от кариера Студена за кв.
Божурище /гр.София/, видно от пътен лист №662256/15.02.2023г и
товарителница №0110000/15.02.2023г /като същите не са представени по
делото/, като при проверката е посочено, че е било установено следното:
1. Водачът е управлявал над 4.30 часа без прекъсване на 14.02.2023г от
09:00 часа до 15:37 часа на същата дата без да ползва прекъсване от най -
малко 45 последователни минути и / или едно такова от 15 последователни
минути последвано от такова от 30 последователни минути, като общата
продължителност на управление без почивка е 5 часа и 53 минути, което е с 1
час и 23 минути повече от позволеното, видно от извлечение с данни от
картата на водача /не се чете картата/.
В НП АНО допълнително е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.
7,изр. 1 от Реглам. 561/06 във вр. с Чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр,, като в акта
е посочена същата правна квалификация, но с различна поредност на
изписаните привръзки. Фактическата обстановка, дословно е пресъздадена от
Акта в НП, а именно, че:на 15.02.2023 г. около 12:39:25 часа в района на
3
област Перник при пътен възел Боснек с автомагистрала Струма в посока към
гр. София управлява МПС товарен автомобил Мерцедес ***** актрос с per.
№ ******** от кат. N3, като извършва обществен превоз на товари /инертни
материали/ на територията на Република България по маршрут от кариера
Студена за кв. Божурище /гр.София/, видно от пътен лист
№662256/15.02.2023г и товарителница №0110000/15.02.2023г, като при
проверката било установено:
1. Водачът е управлявал над 4.30 часа без прекъсване на 14.02.2023г от
09:00 часа до 15:37 часа на същата дата без да ползва прекъсване от най -
малко 45 последователни минути и / или едно такова от 15 последователни
минути последвано от такова от 30 последователни минути, като общата
продължителност на управление без почивка е 5 часа и 53 минути, което е с 1
час и 23 минути повече от позволеното, видно от извлечение с данни от
картата на водача.
На основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след като проверил акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, след като преценил събраните
доказателства, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12
от ЗАНН АНО преценил, че не е приложима нормата на чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН. При определяне вида и размера на наказанието са взети в предвид
отегчаващите и смекчаващи обстоятелствата и другите обстоятелства,
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, като на основание чл. чл.93б,ал.4,т.2 от
Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 300.00 /триста/ лв.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения по акта.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Наказателно постановление № 30-0000207/17.03.2023 г., чрез български пощи
, приложено копие от пощенски плик, при окомплектовапе па преписка
приложени към нея следните документи, Оригинал АУАН№00045/15.02.2023
г ведно с приложените към него документи: копие на извлечение от карта на
водача и копие от контролен талон,НП№30-0000207/17.03.2023 г. оригинал и
заверено копие с подпис на нарушителя; Заверено копие от длъжностна
характеристика на актосъставителя ;Заверено копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. ;Заверено копие на Заповед № 7/16.01.2023 г., гласните
доказателства по делото, като съдът намира, че същите са достоверни и
обективни и съответни на събрания по делото писмен доказателствен
материал.
От правна страна:
Съдът намира, че първо, следва да провери обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира,
че възраженията в жалбата, че същото страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание са основателни, и водещи до неговата
незаконосъобразност, поради което и следва да бъде отменено само на
формално основание, като на отделна плоскост нарушението остава и
недоказано / по делото не се чете процесната карта-СТР10 от делото, не са
представени пътен лист и товарителница, за да се види накъде, откъде отива
водачът, с какъв товарен автомобил, по какъв маршрут и пр./. Това е така, тъй
4
като от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП не може
да бъде на първо място, точно изведена датата, на които се твърди да е
извършено от жалбоподателя административното нарушение. Това е така, тъй
като както в АУАН, така и в НП първоначално е посочено, че нарушението е
извършено на 15.02.2023 г., но наред с това се твърди, че жалбоподартелят е
управлявал процесното МПС на 14.02.2023 г. за времето от, както е посочено:
„..Водачът е управлявал над 4.30 часа без прекъсване на 14.02.2023г от 09:00
часа до 15:37 часа на същата дата без да ползва прекъсване от най - малко
45 последователни минути и / или едно такова от 15 последователни минути
последвано от такова от 30 последователни минути, като общата
продължителност на управление без почивка е 5 часа и 53 минути, което е с
1 час и 23 минути повече от позволеното, видно от извлечение с данни от
картата на водача…“, а същевременно се сочи, че нарушението е
установено „..на 15.02.2023 г.около 12:39:25 часа в района на област Перник
при пътен възел Боснек с автомагистрала Струма в посока към гр. София
управлява МПС товарен автомобил Мерцедес ***** актрос с peг. №
******** от кат. N3, като извършва обществен превоз на товари /инертни
материали/ на територията на Република България по маршрут от кариера
Студена за кв. Божурище..“. Допуснатото противоречие относно точната дата
на извършване на нарушението, според настоящия съдебен състав
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук
и до невъзможност нарушението да бъде установено по безспорен начин.
Подобно несъответствие засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за
него не става ясно на коя дата е прието, че е извършено нарушението, а това
не може да се установи и от приложените доказателства- нечетливата
разпечатка при извършената проверка на картата за дигитален тахограф,
която не се чете, като същевременно в акта, и в НП са описани непредставени
документи, товарителница и пътен лист, и то при положение, че върху АНО
тежи доказателствената тежест в процеса, което последният не е сторил, но
видно дори от описаните такива – непредставени документи, се сочи, че
същите са от 15.2.2023 г., тоест евентуално на този ден следва да се
предполага, че по този маршрут, който е описан в акта и В НП, се е движел
товарния камион, но пък засичането е от предходен ден, един ден преди, това,
като не е ясно тогава къде е бил същият- кое е мястото на нарушението, което
е императивно изискуем елемент на акта, и НП и следва да бъде посочен
недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път. Отделно от това,
видно от цитираното по -горе описание на нарушението, то се установява, че
действително, не може да се определи нито местната, нито териториалната
компетеност на органите, а и на съда от друга страна, като съгласно чл.42 и
чл.57 ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да
могат да породят правните си последици. Поради това АУАН и НП не могат
да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на
нарушението.
Наред с това, както в акта, така и в наказателното постановление
нарушението не е описано според изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. И в двата документа не е посочено къде точно е било извършено
нарушението / на територията на област Перник, са налице няколко РС, като
5
в хода на производствата е следвало АНО да представи в пълнота преписката,
и да се посочи, точно къде е нарушението- установено, за да се определи
компетентността на органите и съда, като същият е проявил пасивност в тази
насока, не е изпратил представил по делото и не е ангажирал описаните в акта
и в НП допълнителни писмени доказателства в тази насока/. При това
положение е невъзможно да се прецени дали атакуваното постановление е
издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
Действително, съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. ;Заверено копие на
Заповед № 7/16.01.2023 г.,на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, на директора на РД "АА", гр. София са
предоставени правомощия по силата на чл. 92, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози. Същевременно, съответните контролни звена са
изградени на териториален принцип и в съответствие с това са и контролните
им функции. Издалият атакуваното наказателно постановление е с
териториална компетентност областите София-град, С., Перник, Кюстендил,
Благоевград, но от описанието в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление не се установява, че вмененото на
жалбоподателя нарушение е извършено на - в точност на коя територията на
някоя от изброените области. Мястото на извършване на нарушението е
елемент от състава на самото административно нарушение. Разпоредбата на
чл. 42 ЗАНН, която визира задължителните реквизити на акта за установяване
на административно нарушение, е императивна, тъй като осигурява правото
на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност,
включващо и правото му да знае кога, къде и точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил и кои законови разпоредби е нарушил, за
да може да организира защитата си в пълен обем. Разширително тълкуване на
санкционни норми е недопустимо, а и този пропуск не би могъл да бъде
преодолян от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като от една страна,
допуснатото от актосъставителя нарушение е пренесено и в наказателното
постановление, и от друга, както бе посочено и по-горе, наличието на този
реквизит е пряко свързан с компетентността на административнонаказващия
орган и препятства и проверката на законосъобразността на НП.
Действително, съдът може служебно да провери, както и е общодостъпно и
известно служебно / на настоящия състав по множество сходни дела за
процесния участък/, че се касае за описано нарушение на територията,
попадаща в компетенността на ПРС, но така както е описано нарушението, в
това число ретроактивно във времето и относно мястото, тоест то се твърди
да е станало на 14.2.2023 г, а пък описанието е за 15.2.2023 г., че е било
установено, не е ясно къде е мястото на нарушението към тази първа дата, но
е ясно, че на 15.2.2023 г., къде е установено, тоест описано е мястото на
установяване на нарушението, не на извършване на същото. В този смисъл
възраженията в жалбата за нарушено право на защита и допуснати
съществени пороци при издаването на акта и НП се явяват основателни и
водят до незаконосъобразност на НП.
Тоест налага се извод, че жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна:
Административнонаказващият орган, сезиран с акта, приел
констатациите за доказани и издал обжалваното наказателно постановление,
като наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 300 лева за
6
нарушение на чл. Чл. 7,изр. 1 от Реглам. 561/06 във вр. с Чл. 78, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр и на основание чл.93б,ал.4,т.2 от същия закон.
Производството е от административно- наказателен характер, при което
е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган, който в случая, видно от изложеното по-горе не е
ангажирал и в пълнота доказателства, надлежни такива, дори и описаните в
акта и НП не са представени, за да изпълни това свое задължение, което
прави нарушението и недоказано.
Следва да се има предвид, че отразеното в акта за констатиране на
административното нарушение не се счита за доказано, т.е. за безспорно
установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 ЗАНН в
административно наказателното производство са приложими правилата на
НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемият (в административно наказателното
производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103, ал.1
НПК), тъй като именно той е субекта на административно наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими
доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че
от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
Съгласно чл. 42, ал.1, т.5 /"чл. 42.Актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и
фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на
акта;3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните
разпоредби, които са нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и
възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен
граждански номер;7. имената и точните адреси на свидетелите, единен
граждански номер;8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на
лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен
граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако
има такива, и кому са поверени за пазене."/ и чл. 57, ал.1, т.6 /"чл. 57.
(1)Наказателното постановление трябва да съдържа:1. собственото, бащиното
и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;2. датата на
издаването и номерата на постановлението;3. датата на акта, въз основа на
който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;4.
собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес,
единен граждански номер;5. описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са
били нарушени виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите, които се
отнемат в полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва
да се заплати;10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд"/ от ЗАНН, както в акта така и в НП следва да
бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени.
7
В този смисъл видно от изложеното по-горе са нарушени императивни
изисквания за описание на дата, място, обстоятелства, при които е извършено
нарушението, а и същевременно ясно описание на нарушената разпоредба,
като при положение, че се касае за няколко хипотези на същата, не е
достатъчно да се възпроизведе само диспозицията на същата, а следва да се
опише и съотнесе към точно определението факти.
Съгласно приложимата в случая и НАРЕДБА № 12 ОТ 5 ЯНУАРИ
2007 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА УПОТРЕБА НА
КОНТРОЛНИТЕ УРЕДИ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА ДАННИТЕ ЗА
ДВИЖЕНИЕТО НА АВТОМОБИЛИТЕ И РАБОТАТА НА
ЕКИПАЖИТЕ, КАКТО И ФУНКЦИОНАЛНИТЕ И ТЕХНИЧЕСКИТЕ
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ , то по дефиниция-Пар 1 от ДПР гласи т. 3.
"Дигитален тахограф" е средство за измерване, предназначено да бъде
монтирано в автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен
електронен режим данни за движението на автомобила и за определените
периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите, който се състои от
кабели, сензори, електронен дисплей за информация за водача, едно или две
гнезда за разчитане на тахографски карти, интегриран или отделен принтер,
дисплей, позволяващ изтеглянето на запаметени данни, тяхното показване
или разпечатване.
4. "Карти (тахографски карти)" са интегрирани карти с чип за употреба с
дигитален уред, която карта позволява на притежателя й да се идентифицира
пред контролните органи, както и да извлича данни от дигиталния тахограф
или да запаметява такива данни., като съгл. Чл. 54. Картата на водач на ППС
се разчита, така че да записва информация за период със средна
продължителност 28 работни дни на водача., Чл. 55. Карта на водач на ППС
може да бъде обявена за невалидна през периода на валидността й само ако
издаващият орган по чл. 79, ал. 1 установи, че тя е била загубена, открадната,
повредена или когато водач използва карта, която е издадена на друг водач,
или когато картата е издадена въз основа на документ с невярно съдържание
или на неистински или преправен документ.Чл. 56. (1) Карта на водач на
ППС се издава на всеки водач на ППС, който има валидно свидетелство за
управление на ППС от съответната категория и местожителство в Република
България.
(2) При издаване на карта на водач на ППС издаващият орган по чл. 79,
ал. 1 извършва проверка, удостоверяваща, че водачът няма вече издадена
друга валидна карта в Република България или в друга държава - членка на
Европейския съюз.Чл. 57. Картата на водач на ППС съдържа и на нея се
записва следната информация:
1. данни, необходими за идентификация на картата - номер на картата,
държава - издател на картата, наименование на органа, издал картата, дата на
издаване, дата, от която картата е валидна, и срок на валидност;
2. данни, необходими за идентификация на притежателя на картата -
трите имена, ЕГН, дата на раждане, адрес и предпочитан език;
3. информация за притежавано свидетелство за управление - държава на
издаване, наименование на органа издател, номер на свидетелството за
управление, категория, валидност;
4. информация за използваното превозно средство - дата и час на
започване на работа с превозното средство (първо вкарване на картата в
8
дигиталния тахограф), дата и час на прекратяване на работа, регистрационен
номер на превозното средство;
5. информация за работата на водача - електронна или ръчно записана от
водача информация относно броя на работните часове, дата и общ пробег
изминати километри на тази дата, време на престой и почивки;
6. информация за случаи, при които дигиталният апарат не е
функционирал съгласно изискванията - вкарване или изкарване на карта по
време на движение, прекъсване на захранването, грешка на сензора за
движение, опит за нарушаване на правилата за сигурност при работа на
тахографа;
7. информация за грешки, които дава картата или самият дигитален
тахограф;
8. информация за извършен контрол от компетентен орган - дата и час на
контрола, сериен номер на контролната карта, държава издател на картата,
вид на осъществения контрол (проверка на информацията от дисплея на
тахографа, отпечатване на информацията на хартиен носител и/или извличане
на информацията чрез сваляне/записване на електронната информация от
паметта на тахографа), период, за който се отнася свалената информация,
регистрационен номер на превозното средство, от което е свалена
информацията.Чл. 87. (1) При използване на тахографа водачът е длъжен да
свери часовника на тахографа с официалното местно време в страната, в
която е регистриран автомобилът, и да настрои маркираното върху
тахографския лист време в съответствие с показанията на часовника, в случай
че на автомобила е монтиран аналогов тахограф.
(2) При използване на тахографа водачът задейства превключвателните
механизми, които позволяват да се записват отделно следните периоди от
време:т4. периоди от време за почивка - с графичен символ, както следва:
Чл. 95. Веднъж поставена в дигиталния апарат, тахографската карта се
изважда преди спирането на работа на водача единствено при:
1. повреда на тахографа или на самата карта;
2. проверка от контролните органи;
3. пътнотранспортно произшествие.
В случая карта е извадена в хипотезата на проверка, от съответни органи,
но същата е абсолютно нечетлива и не може да се извърши проверка на
записите й, като АНО не е представил четлива такава, което освен дотук
изложеното и наред с останалия доказателствен дефицит, води до извод и на
това основание, за незаконосъобразност, в това число и поради недоказаност
на вмененото нарушение. Досежно възраженията в жалбата по правната
квалификация на нарушението, то следва също така да се посочи, че
конкретно относно вмененото нарушение на чл. 7 изр.1 от Регламент 561/06 г.
/"член 7 След период на управление от четири часа и половина водачът
ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен
ако не ползва почивка.Тази почивка по време на работа може да бъде
заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от
почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са
разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи
параграф да бъдат спазени. "/ вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвт.П /чл. 78. (1) При
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
9
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства
имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията
на: 1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006"; / и изложена фактическа
обстановка в АУАН и НП /" на15.02.2023 г.около 12:39:25 часа в района на
област Перник при пътен възел Боснек с автомагистрала Струма в посока
към гр. София управлява МПС товарен автомобил Мерцедес ***** актрос с
per. № ******** от кат. N3, като извършва обществен превоз на товари
/инертни материали/ на територията на Република България по маршрут
от кариера Студена за кв. Божурище /гр.София/, видно от пътен лист
№662256/15.02.2023г и товарителница №0110000/15.02.2023г, като при
проверката установих:
Водачът е управлявал над 4.30 часа без прекъсване на 14.02.2023г от
09:00 часа до 15:37 часа на същата дата без да ползва прекъсване от най -
малко 45 последователни минути и / или едно такова от 15 последователни
минути последвано от такова от 30 последователни минути, като общата
продължителност на управление без почивка е 5 часа и 53 минути, което е с
1 час и 23 минути повече от позволеното, видно от извлечение с данни от
картата на водача…“/, съдът счита, че първо отразените в него данни не
могат да се проверят, поради изложените по-горе доводи, за да се прецени
точно правната квалификация, още повече, че пък и санкционната разпоредба
е обвързана с времетраенето, а именно: чл.93б, ал.4 от Закона (Доп. - ДВ, бр.
99 от 2012 г.) Водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото
време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им:
1. до 30 минути - с глоба 100 лв.;
2. от 30 до 90 минути - с глоба 300 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) над 90 минути - с
глоба 500 лв. Като в случая е приложена т.2, описвайки, че –„общата
продължителност на управление без почивка е 5 часа и 53 минути, което е с 1
час и 23 минути повече от позволеното, видно от извлечение с данни от
картата на водача“, тоест очевидно ано е сметнал времето без почивка, но е
описал и общото време, поради което и има резон във възражението в
жалбата, че санкциите за дневно управление за в чл.93б, ал.1 ЗАВП, като
макар и да са различни хипотези на време на управление непрекъснато и
дневно време на управление, то е следвало да се прецизира по-ясно и
недвусмислено от АНО, как е избрал приложимата разпоредба и в този
смисъл.
Водим от всичко дотук изложено, съдът намира че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора - отмяна на НП, право на разноски възниква за
жалбоподателя, но същият макар и да е направил надлежно искане в тази
насока и такива не е представи доказателства за сторени такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1,
10
вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №30-0000207 от 17.03.2023 г.
издадено от Ч.А.К. - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на Т. Г. Т., ЕГН:
**********, с адрес: област С., гр. С., ул. *** с адрес за призовки и
съобщения: гр. София, ул. ***, за извършено нарушение на чл. 7,изр. 1 от
Реглам. 561/06 във вр. с Чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на основание чл.
чл.93б,ал.4,т.2 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба- в
размер на 300.00 /триста/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11