РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. К. 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101166 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 29.08.2008г. в
с.Х..о, общ.К. първи и за двамата, от който нямат родени деца. След
сключване на гражданския брак заминали за Г., където живели няколко
години. През първите години отношенията им били сравнително добри. През
2012г. ответникът се прибрал в Р.България, а тя останала в Р.Г.. Постепенно
той спрял да й се обажда. През 2014г. тя се прибрала в Р.България и разбрала,
че ответникът е заминал за Г. с друга жена. Опитала се да разговаря с него по
телефона, но той отказвал да комуникация. От 2014г. нямала връзка с
ответника. Няколкократно се е чувала с неговите родители, от които научила,
че работел в Г., но често се прибирал. След окончателната им раздяла през
2014г. с ответника не поддържали никаква връзка и контакт, не се
интересували един от друг като всеки устроил живота си самостоятелно. С
оглед на това счита, че бракът е лишен от смисъл и съдържание и запазването
му не е в интерес, както за самите тях, така и за обществото. С ответника
нямали придобито по време на брака недвижимо имущество. В откритото
заседание оттегля искането за произнасяне по въпроса за вината. съдът да се
произнесе по въпроса за вината. Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, след прекратяването
на брака желае да носи предбрачното си фамилно име Т.. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният
особен представител на ответника М. С. Д., счита предявеният иск
процесуално допустим. Заявява, че няма личен контакт с ответника. Позовава
се на чл.49, ал.1 от СК, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Изложените в исковата молба
1
факти и обстоятелства водели на извода, че предявеният иск за развод е
основателен и следвало да бъде уважен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на 29.08.2008 г. в с.Х..о, общ.К. първи и
за двамата, от който нямат родени деца /удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак
№2/29.08.2008г./
От показанията на св.**** и св.****** се установява, че една година
съпрузите живели в дома на родителите на ищцата в гр.К.. Заминали на
работа в Р.Г. и останали там 10 години. Отношенията между съпрузите
постепенно се влошавали. Ответникът не работел, играел хазарт, продавал
вещи, което водело до конфликти, при които упражнявал насилие над
ищцата. През 2012 г. той се върнал в България и се установил в гр.П.. Ищцата
останала да работи в Г., където работели и нейните родни. Две години след
това, ищцата се върнала в България и от роднини на ответника разбрала, че
той заминал за Г. с друга жена. Ищцата правила безуспешни опити да
осъществи телефонни контакти с ответника. От 2012 г. съпрузите не
поддържат връзка помежду си. /“…. М. е от с.К.. Дъщеря ми се чува понякога
със свекърва си. Дъщеря ми не знае къде е М.… Видяхме с М., когато се
върна от Р.Г. и той ми каза, че не могат да се разбират с дъщеря ми и затова
са се оставили…Дъщеря ми издържаше М.…. По това време аз живеех при
голямата си дъщеря в Крит, където 4 години гледах децата й. Жилището, в
което живеехме беше близо до жилището, в което живееше Б. с М.. От
приятел на М., който е от с.Х..о съм чувал, че М. има приятелка, с която е
живял 2-3 месеца, после с друга приятелка, ..Много пъти М. е посягал и
биеше Б.. Не съм присъствал на това, но съм виждал синините й след като тя е
идвала в къщи…Питал съм го защо, но той отбягваше да отговаря…Играеше
комар. Това го знам от него, тъй като казваше, че е ходил в едно или друго
казино…. Беше дошъл в дома ми и взема лаптопа на дъщеря ми, и тогава го
видях за последен път…Впоследствие разбрахме, че дъщеря ми не му е
позволила да го вземе… От дъщеря ми знам, че след като са се разделили, не
поддържа контакти с М.….“св. ******; “…. Преди да заминат в Г., живееха в
гр.К. в апартамента на бащата на Б.. От 10 години не са заедно. От Б. знам, че
той не е работел, нито си гледал работата. Разделиха се, като първо се прибра
М. и след това тя се прибра. Като се върнаха в България не са живели заедно.
Той живееше в гр. П.. Към момента не поддържат връзка, нито се чуват по
телефона, нито се виждат. Нямат деца…“ св.******/. Ищцата е категорична в
решението си за развод.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. От събраните по делото доказателства и неоспорени
обстоятелства съдът приема бракът между страните за дълбоко и
непоправимо разстроен. След установяването на съпрузите в Г. отношенията
между тях постепенно се влошили. Ответникът често оставал без работа,
разхищавал средства от семейния бюджет за залози и хазарт, не участвал в
2
разходите на домакинството, което водело до кавги, при които упражнявал
насилие над ищцата. След напускане от ответника на семейното жилище в Г.
през 2012 г. страните прекъснали всякакви контакти. От десет години
съпрузите са във фактическа раздяла. Те са с различно местоживеене, нямат
общо домакинство и семеен бюджет. Между тях липсват взаимност,
разбирателство, доверие, общи цели за просперитет и грижа за семейството.
Те не поддържат дължимите се духовни и интимни съпружески контакти, и
всеки от тях установил свой собствен живот, различен от този на другия
съпруг, което окончателно разрушило брачния съюз. Предвид установеното
бракът между страните съществува формално, лишен е от дължимото се
според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид,
поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото нито една от страните не е изявила желае
съдът да се поизнася по въпроса за вината /съпругата в съдебно заседание
оттегля искането си за произнасяне по въпроса за вината/, поради което съдът
не следва да се произнася относно вината за състоянието на брачната връзка.
Не е предявена претенция относно ползването на семейно жилище, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Относно фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. законодателят е
предоставил възможността на съпругът, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия. По делото се установи, че при сключването на гражданския брак
всеки един от съпрузите е запазил предбрачното си фамилно име и не е
приемал или добавял към него фамилното име на другия съпруг, поради
което и съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина
разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. На
основание чл.6, т.2 от ТДТГПК ищцата и ответникът следва да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по **лв. окончателна
държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 29.08.2008г. в с.Х..о, общ.К. обл.С.
граждански брак между Б. Н. Т., с ЕГН-********** от с.Р., общ.К. ул.“Г.“
№** и М. С. Д., с ЕГН- ********** от с.К., общ.Ч., обл.П., ул.“Т.Г.“ №16,
като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Б. Н. Т., с ЕГН-********** от с.Р., общ.К. ул.“Г.“ №**, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. **лв.
окончателна държавна такса.
3
ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН- ********** от с.К., общ.Ч., обл.П., ул.“Т.Г.“ №16
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
К. **лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4