Решение по дело №111/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. с [ЕГН] от гр. Добрич срещу Решение № 28/30.01.2025 год. по АНД № 1423/2023 год. по описа на Районен съд гр. Добрич, с което е изменено Наказателно постановление № 22-1717-000918 от 03.01.2023 год. на Н. С. в ОД на МВР - Първо РУ - гр. Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 150 лв, като нарушението е преквалифицирано като наказуемо по чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на това основание е определено административното наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

С касационната жалба се заявени оплаквания, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил възраженията срещу наказателното постановление. Навежда доводи, че не са изпълнени указанията на касационната инстанция при предходно разглеждане на делото за изясняване на факта за преминаване на забранителен сигнал на светофара. Пояснява, че не е преминавал на червен сигнал на светофара и че в първоинстанционното производство не е било установено, че той е навлязъл в кръстовището на забранителен червен светофар. Според касатора свидетелите – служители на ОДМВР не само не са видели, но няма и как да видят на какъв светофар наказаното лице е навлязло в кръстовището. Според касатора от приложената от Община град Добрич справка и схема на светофарната уредба не може да се направи извод на какъв светофар е навлязъл водачът. Добавя, че съдът въобще не е обсъдил сторените в писмените бележки възражения. Настоява, че дори служителят да е видял, че секцията за наляво е светнала в червено, това не означава, че МПС е навлязло на червен светофар в кръстовището. Възразява срещу извода на съда, че не следва да бъдат кредитирани показанията на доведените от касатора свидетели, тъй като били заинтересовани. Анализира дадените от всички свидетели показания и счита, че чрез тях единствено се установява, че липсват доказателства за извършено от водача нарушение. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба..

Настоящият тричленен състав на Административен съд - Добрич счита подадената касационна жалба за процесуално допустима, тъй като е депозирана при спазване на срока по чл. 211 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд - Добрич е било наказателно постановление (НП) № 22-1717-000918/ 03.01.2023 г., издадено от Началника сектор в Областна дирекция на МВР – Добрич, РУ 01, с което на С. Д. С. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер 150 лв.

Районният съд приел от фактическа страна, че на 03.12.2022 г около 15.09 ч. в гр. Добрич, по бул. „Русия" в посока ул. „Дунав" в близост до магазин „Кауфланд" жалбоподателят управлявал л. а. „Форд" с рег. № [рег. номер], негова собственост, като преминава през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН GA № 684568 от 03.12.2022 год. и в последствие било издадено НП № 22-1717-000918 от 03.01.2023 година.

За да потвърди процесното НП, ДРС е приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и в предвидените в ЗАНН срокове, като съдържат всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Като се е позовал на свидетелските показания е счел за доказано извършването на описаното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение. Приел е, че са налице безспорни доказателства за извършено от С. нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като споделяйки доводите за защитата, че в случая разпоредбата на чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 1 от ЗДвП е неприложима, доколкото има изрична разпоредба в нормата на чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП. Констатирал е от събраните по делото доказателства за безспорно установено, че управляваното от жалбоподателя - С. моторно превозно средство е преминало на червен сигнал, но не са били събрани доказателства, респ. описани обстоятелства в АУАН и в НП за възникнала непосредствена опасност, както изисква разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, при което деянието на С. не съставлява нарушение, подлежащо на санкциониране по чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДвП, а такова по чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП. Нарушението е преквалифицирано от ДРС, като подвеждайки го под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, ДРС е изменил НП, като е определил административно наказание глоба в размер на 100 лева. Изложени са мотиви, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Не е налице релевираното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Противно на твърденията на касатора районният съд е формулирал и изследвал спорните по делото въпроси, изложил е аргументирани правни изводи по тях, като е обсъдил възраженията на страните. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред ДРС са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства, включително и експертиза със следствен експеримент, като същите са анализирани подробно и задълбочено от решаващия съдебен състав.

Неоснователно е възражението, наведено пред въззивния съд и в касационната инстанция за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Според тази разпоредба актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Възражението е, че в конкретния случай актът е съставен от само на един свидетел. Това обаче не е нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на НП, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.

Оплакванията на жалбоподателя, че служителите на ОДМВР Добрич, поради отдалечеността от светофарната уредба и естеството на кръстовището не са възприел светлинните сигнали, са неоснователни. Показанията на свидетелите са точни и ясни. С показанията си надлежно и безсъмнено установяват, че са били в патрулния автомобили на същото кръстовище, но са били застанали в най-дясна лента по ул. „Дунав" и чакали червен светофар, който светел за тях, за да завият по бул. „Русия", посока магазин „Лидъл". Свидетелите Г. и Д. не си противоречат в показанията си, че касаторът е преминал през кръстовището на червен сигнал, като дори на полицейските служители им се наложило да изчакат около 2-3 секунди вече на зелена светофарна уредба за тях, за да може той да си направи маневрата обратен завой. И двамата свидетели имали ясна видимост и към допълнителна светофарна уредба на отсрещния остров, важаща за касатора С. и видели, че той преминал на червен светофар. Светофара се е намирал в ляво за свидетелите Г. и Д. и е съществувала възможност за наблюдение от позицията на техния служебен автомобил. Следователно съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като при съвкупната им преценка следва единственият възможен извод затова, че светофарната секция за жалбоподателя е подала забранителен червен сигнал, при което жалбоподателят вместо да спре е продължил движението си с което е допуснал нарушението на чл. чл. 6, т. 1 ЗДвП. Поради изложеното правилно решаващият състав е приел, че извършеното от С. нарушение е безспорно доказано от събраните доказателства и от свидетелските показания. При липса на процесуално нарушение въззивният съд не е кредитирал показанията на св. С.. Показанията на този свидетел съдържат предимно характеристични данни за касатора и касаят обстоятелства, които са резултат от това, което той сам му е споделил. От изложените пред въззивната инстанция лични негови впечатления става ясно, че при местоположението на което се е намирал не може да се обоснове извода, че е могъл адекватно да възприеме и прецени на какъв светофар е преминал касатора. Правилно въззивния съд, на базата на останалите доказателство, вкл. и приетата експертиза не ги е кредитирал предвид индицията за заинтересованост от изхода на спора с оглед близките приятелски взаимоотношения с жалбоподателя. Показанията на Св. Р. не сочат негови лични възприятия към момента на извършване на вмененото нарушение, поради което не е следвало да бъдат взети предвид.

Възраженията на касатора - че не е преминал на червен сигнал, като краен резултат не кореспондират установените от въззивния съд факти отговарящи на описаните в АУАН и НП, а именно - че е преминал на червен сигнал, поради което неоснователно се явява оплакването му, че от събраните по делото доказателства не може да се установи извършването на административното нарушение, за което е обвинен и наказан, както и че е следвало да се събират допълнителни доказателства за изясняване на случая.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава.

Решението на Районен съд - Добрич е валидно и допустимо и е постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не се установяват визираните в касационната жалба основания, поради което решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Административен съд - Добрич, ІІ-ри тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/30.01.2025 год. по АНД № 1423/2023 год. по описа на Районен съд гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.