РЕШЕНИЕ
№ 3386 04.12.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5937 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представляван от
управителите Д.Т.П. и Р.Х.В., действащ чрез пълномощника си адвокат Н.Ш., против М.Д.К. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***.
Ищецът предявява осъдителен иск
за следните суми, дължими по договор за кредит от 25.05.2015г. : 500 лв. – неплатена главница по
договора; 7,83 лв. – договорна лихва
за периода 25.05.2015г. – 08.06.2015г.; 55,17 лв. – такса за експресно разглеждане;
693,10 лв. – наказателна лихва за
периода 11.08.2015г. – 31.01.2018г.; ведно със законната лихва върху тази
главницата от предявяването на иска на 13.08.2019г. до окончателното й
изплащане.
Твърди, че на 25.05.2015г.
ответницата и „4финанс“ ЕООД, опериращ с търговска марка „Вивус“, са сключили
описания договор за кредит по реда на чл.6 от ЗПФУР – финансовите услуги са
предоставени от разстояние съгласно общите условия на кредитодателя, като
договорът е оформен съгласно изискванията на чл.3 вр. чл.2 на ЗЕДЕУУ. Съгласно
т.3.1 от общите условия договорът влиза в сила от датата на потвърждаването му
по електронната поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.
Кредитът е сключен за сумата от 500 лв., за период от 30 дни, с падеж 08.06.2015г.,
сумата е отпусната в системата Изипей на същия ден, договорната лихва е
начислена на основание т.6.1. от общите условия, начислена е и такса за
експресно разглеждане на документите, която допълнителна услуга гарантира
получаване на отговор до 20 минути от заявката. Ответницата е удължила срока на
договора по реда на т.11 от общите условия, като последната договорена падежна
дата е 10.08.2015г. След падежа ответницата не погасява задълженията си и
изпада в забава, поради което на основание т.13.3 от общите условия
кредитодателят начислява и наказателна лихва за забава в размер на 40,83 %
върху неплатената сума за периода на просрочението. На 01.02.2018г.
кредитодателят сключва с ищеца договор за цесия, с който му прехвърля
процесните вземания. Цесията е потвърдена на 01.06.2018г. На основание чл.26 от
този договор цесионерът е упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му.
Ответникът е редовно уведомен на основание
чл.47 ал.5 от ГПК. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК назначеният особен
представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че договор с ответницата не е сключван – не се установява ответницата
да е отправила заявка за отпускане на кредита, нито съгласие от нейна страна за
сключването на договора за кредит; не се установяват условията на договора за
кредит, нито отпускането на сумата. Оспорва авторството на представения договор
за кредит. Оспорва от страна на ответницата да е упражнено право на удължаване
на срока за връщане на кредита. Не се установява и предоставянето на
допълнителната услуга „експресно разглеждане“ поради което и не се дължи
претендираната такса. Прави и възражение за изтекла погасителна давност по
чл.111 от ЗЗД, начиная от падежа 08.06.2015г. Позовава се и на чл.146, ал.1 вр.
чл.143, т.5, 6, 12 и 18 от Закона за защита на потребителите, като прави
възражение за нищожност на договора за кредит и общите условия към него поради
неравноправни клаузи. Твърди също недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10. Твърди
и нищожност на договорените лихвени проценти поради противоречие с добрите
нрави, поради липса на яснота относно формирането на ГПР и прекомерност на
договорените лихви. Твърди също нищожност поради противоречие със закона на
клаузата за договорена такса за експресно разглеждане на документите - на
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Възразява, че на
основание чл.99 ал.3 от ЗЗД цесията не е произвела действие и ищецът не активно
легитимиран, тъй като приложеното към исковата молба уведомление за цесията не
изхожда от предишния кредитор, а връчването на исковата молба не е валидно
уведомление за цесията, тъй като не е връчено лично, а чрез особен
представител.
С определение № 7276/
16.09.2019г. като трето лице – помагач на ищеца е конституиран „4финанс“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“,
ул.“Н. Габровски“ № 79, ет.2, представлявано от управителите З.С.Р. и Е.Б.М.. Третото лице –
помагач не изразява становище по иска.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.79, ал.1, предложение 1 във връзка с чл.86 ал.1 и
чл.240 от ЗЗД.
Съобразно
указаната на страните доказателствена тежест в настоящото производство ищецът
следва да проведе пълно главно доказване на валидното възникване на процесното
претендирано правоотношение по договор за кредит № *********/ 25.05.2015г.,
който съгласно въведените от ищеца основания на иска му бил сключен между
ответницата М.Д.К. – кредитополучател и третото лице „4финанс“ ЕООД – кредитодател,
опериращ под търговската марка „Вивус“. Ищецът твърди, че договорът бил сключен
по реда на чл.6 от ЗПФУР – финансовите услуги били предоставени от разстояние
съгласно общите условия на кредитодателя и договорът бил оформен съгласно
изискванията на чл.3 вр. чл.2 на ЗЕДЕУУ.
Нормата на чл.6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ дава легална
дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние –
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
На основание чл.18 ал.1 от ЗПФУР кредиторът носи тежестта на докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. Съгласно нормата на чл.18,
ал.3 от ЗПФУР за доказване отправянето на електронни изявления по този закон се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ (понастоящем със заглавие Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги – ЗЕДЕУУ). Предвид твърдяната дата на сключването на договора въз основа на
отправено от ответницата електронно заявление – заявка за отпускане на кредит и
електронно предоставено съгласие за сключването на договор, приложима за
правоотношението е редакцията на ЗЕДЕП от ДВ, обн. бр.100/ 21.10.2010г.
Съгласно този закон авторството на електронното изявление се установява с
електронен подпис. Съгласно чл.13 ал.2 и 3 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена към електронно изявление, за
установяване на неговото авторство. Електронните подписи биват два вида - усъвършенстван
и квалифициран, като и за двата вида са налице следните изисквания : да дават
възможност за идентифициране на автора; да са свързани по уникален начин с
автора; да са създадени със средства, които са под контрола единствено на
автора, и да са свързани с електронното изявление по начин, който осигурява
установяването на всякакви последващи промени. Тъй като в случая се твърди, че
изявлението на ответницата за сключване на договора е направено чрез натискане
на бутон „подпиши“ на интернет-страницата на кредитодателя, съдът приема че не
са налице изброените изисквания към електронния подпис, тъй като ползваното средство
/бутон/ не предоставя уникални данни за автора и не е единствено под негов
контрол. Поради това съдът приема за безспорно установено, че ответницата не е генерирала
електронен подпис в твърдяните изявления по процесния договор за кредит. Ищецът
не доказва авторството на документа, респективно съгласието на ответника за
сключване на договора.
В хода на процеса
ищецът твърди, че посредством натискането на бутона „подпиши“ е сключен договор
за кредит в електронна форма по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/ 2014г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар. Съгласно посочената норма от регламента „електронен
документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. По делото
не е представен подобен електронен носител или разпечатка от такъв, от който да
се установи, че след получаването на представения по делото текст на договора
за кредит е бил действително активиран и използван бутон „подпиши“, и то именно
от ответницата.
По изложените
съображения съдът приема, че по делото не се проведе пълно главно доказване на
твърдението за валидно сключен договор за кредит, въз основа на който се
претендира изпълнение на описаните парични задължения от ответницата. Поради
това искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, за осъждане на М.Д.К. с ЕГН ********** с
адрес ***, да му заплати следните суми, дължими по
договор за кредит № *********/ 25.05.2015г., сключен с „4финанс“ ЕООД : 500 лв. – главница; 7,83 лв. – договорна
лихва за периода 25.05.2015г. – 08.06.2015г.; 55,17 лв. – такса за експресно разглеждане;
693,10 лв. – наказателна лихва за
периода 11.08.2015г. – 31.01.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата
от предявяването на иска на 13.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на ищеца - „4финанс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Студентски“, ул.“Н. Габровски“ № 79, ет.2.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД