Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.09.2016г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15
състав
На десети юни Година 2016
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.,
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 6 658 по описа за 2013
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „М.И.П.“
ООД твърди в исковата молба, че ответниците И.Н.М. и Е.И.М., на 29.07.2005 г.
като съпрузи са придобили при условията на СИО, вещното право на строеж за
изграждане на недвижим имот, представляващ, съгласно одобрения архитектурен
проект и описанието в акта: САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ- МАГАЗИН №2
/две/, находящ се в гр. С., СО
район "О.", с административен адрес: ул. „********* (едно „а“),
разположен на партерен (първи) етаж в сградата, с площ от 127,60 /сто двадесет
и седем цяло и шестдесет стотни/ кв.м., състоящ се от магазинно помещение,
склад, канцелария и санитарен възел, при съседи: ул. „***********“; магазин №1,
заедно с 2, 40 % (две цяло и четиридесет стотни върху сто) идеални части от
общите части на сградата и заедно с 2, 40 % (две цяло и четиридесет стотни върху
сто) идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо съгласно
действащия регулационен план, одобрен с Решение №25 от 19.03.2001г. т. 7 по
Протокол №23 и Заповед №РД-09-50-479 от 14.10.2003г.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) II- 240 (втори, отреден за имот с
планоснимачен номер двеста и четиридесет) в
квартал 140 (сто и четиридесет) по плана на гр. С., местност
„Подуене-Център“, с площ на имота от 1100 кв.м., при съседи на имота съгласно
документи за собственост: изток – улица; запад- училищен двор, север- училищен
двор, юг-улица и при съседи съгласно скица № СА 94-00445, издадена на
05.05.2005г. от СО, район О.: ум. „Д. *********“ и от две страни УПИ I -
отреден за училище (по – долу „МАГАЗИН
№ 2“).
Сделката
била извършена с Нотариален акт за продажба на право на строеж за изграждане на недвижим
имот № 142, том 1, рег. №2323.
дело № 134/2005г. по описа на нотариус рег. № 044 на НК, вписан е Служба по
вписванията- гр. С. с вх. Рег. № 38819, акт № 20, том LLXIII, дело 28345/ 2005
г. (по – долу „НА № 142“).
Вещното право на строеж ответниците придобили от ЕТ „З. Т.А.“ (по – долу „ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ“ или „ЕТ З.“) чрез управителя и представляващ
търговеца Т. С. А.. С нотариалния акт търговецът бил прехвърлил едИ.вено
вещното право на строеж за изграждане на недвижим имот-магазин №2, без да
цедира на ответниците облигационните си права във връзка с изграждането на
имота, придобити по силата на предходна сделка.
Преди извършването
на продажбата на правото на строеж за МАГАЗИН № 2, продавачът ЕТ З., в
качеството си на собственик на описания урегулиран поземлен имот, учредил в
полза на К. И. В., ЕГН **********, вещно право на строеж за Изграждане на масивна
жилищна сграда, подробно описана в приложения към искова молба нотариален акт. Суперфицията
била учредена на 23.06.2005 г. с Нотариален акт за учредяване на вещно право
на строеж върху недвижим имот № 110,
том 1, рег. № 1896, нот. Акт № 106/2005 г. по описа на Нотариус рег. № 044 на
НК, вписан в Служба по вписванията гр. С. с щ рег. №30813, акт № 187, том
LXXXDC, дело 22574/2005 г. (по – долу „НА
№ 110“). По силата на суперфицията, учредителят на вещното право на строеж
запазил за себе си правото на строеж за построяването на няколко недвижими
имота в бъдещата сграда, между които и правото на строеж за МАГАЗИН №2.
На
20.07.2005 г., преди ответниците да са придобили правото на строеж за МАГАЗИН №
2, с Нотариален
акт за прехвърляне на вещно право на строеж върху недвижим имот № 169, том 1, рег. № 2758, нот. дело № 150/2005
г. по описа на нотариус с рег., № 064, с район на действие СРС, вписан в Служба
по вписванията- гр. С. с вх. рег. № 36728, акт № 159, том LLVI, дело
26548/2005г. (по – долу „НА № 169“).
К. И. В. прехвърлила на „М.И.П." ООД, ЕИК ********, О.Г.Л., ЕГН **********
и на В.Н. М., ЕГН **********, вещното право на строеж за построяване на
подробно описаните в нотариалния акт недвижими имоти, както и всички свои
задължения по нотариалния акт, с който била учредена суперфицията, свързани с
изграждането на бъдещата сграда и обектите в нея. Приобретателите се задължили
да построят самостоятелно или чрез трето надлежно натоварено лице всички обекти
в сградата, между които и МАГАЗИН №2, като осигурят материали първо качество,
труд, средства, организация и охрана на труда и всички необходими инвестиции,
на свой риск, до степен да са напълно годни за предназначението си съгласно
законовите изисквания за приемане и разрешаване ползването на новопостроени
сгради в РБ и т. н.
След като
била извършена прехвърлителната сделка на правото на строеж между ЕТ „З. - Т.А.“
и ответниците, „М.И.П.“ ООД се задължил спрямо ответниците да построи на свой
риск МАГАЗИН №2. В изпълнение на поетите задължения спрямо ответниците, ищецът
финансирал изцяло за своя сметка и на свой риск строителството на магазина,
наел главен изпълнител и подизпълнители, осигурил всичко необходимо за
построяването му и въвеждането му в експлоатация. Писмен договор между страните
не бил подписан, тъй като възнаграждението се договаряло по единични цени за
материали, труд и обичаен процент печалба, а към момента на придобиването на
правото на строеж от страна на ответниците, не можело да бъде изготвена
достатъчно коректна, точна и пълна количествено-стойностна сметка, по която да
бъде изчислено възнаграждението на ищеца. Също така, след като ищецът придобил
правото на строеж, се установили недостатъци на одобрените инвестиционни
проекти, което наложило основна проектна преработка на конструкцията на
сградата, също и допълнително оскъпяване на целия проект. Поради изложеното,
ищецът и ответниците се договорили плащането на възнаграждение на ищеца да се
извърши след приемането на работата.
Работата
била приета от ответника И.Н.М. с Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 15.05.2008г. (акт образец 15). С този акт ответникът
декларирал, че нямало неизвършени и недовършени СМР, както и че изпълнението
било извършено съгласно одобрените проекти, съгласно сключените договори и
всички изисквания и указания на възложителите-собственици, които нямали
забележки.
Било
издадено разрешението за ползване, съгласно което строежът бил изпълнен в
съответствие с издадените строителни книжа. След съставения акт образец 15, до
края на 2009 г., били извършени и други дейности, подробно описани в исковата
молба и в допълнителна молба за уточнение на исковите претенции от 03.06.2013
г. Тези работи били приети от ответниците посредством конклудентните им
действия в периода май - юни 2009г. и 2010г.
Ищецът
твърди, че е изпълнил цялата сграда, в това число и магазин №2, изцяло със свои
собствени средства и на свой риск, в това число общите части на сградата,
притежавани в режим на етажна собственост от всички собственици. Били извършени
СМР, подробно описани в исковата молба и в допълнителната молба от 03.06.2013
г. Освен за материали и труд, във връзка с изграждането на имота на
ответниците, ищецът извършил и присъщи разходи за всички съпътстващи и присъщи
на строителството дейности.
След
снабдяването на сградата с Разрешение за ползване, ищецът провел многократни
разговори с ответника - И.Н.М., в които на същия била представяна сметка за
дължимото възнаграждение, но последният отказвал да го заплати.
Ищецът
твърди, че между страните се били породили валидни облигационни отношения -
предприемачески договор като разновидност на договора за изработка, за чиято
действителност писмената форма не била задължителна. В съдебно заседание,
проведено на 21.11.2014 г. поддържа, че тъй като магазинът бил строен със
средства, но не и с личен труд на ищеца, коректната правна квалификация на иска
била за осъждане на ответника да изпълни задълженията си, поети по силата на на
комисионен договор. В същото заседание твърди, че търсеният резултат бил
осигурен, отчетната сделка не била извършена, а направените разходите не били
платени.
Ето защо
ищецът предявява няколко евентуално съединени искове: главният с правно
основание чл. 79 ал.1, и правопораждащ юридически факт ненаименован договор,
както е описан по-горе и евентуалните с правни основания чл.61 от ЗЗД; чл.30
ал.3 от ЗС и чл. 59 ал.1 от ЗЗД, като съотношението главен - евентуален иск е в
поредността, в която са изложени по-горе предявените искове. Цената на всеки
един от горепосочените искове е 127 707.70 лв. С протоколно определение от
10.06.2016г. е допуснато увеличение в размера на иска до сумата от 135 563
лева.
По главния
иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, ищецът твърди наличието на сключен с
ответниците ненаименован договор, определен от него като комисионен, по силата
на който ответниците му били възложили изпълнението на процесните СМР, както са
индивидуализирани в исковата и в писмената молба уточнение от 03.06.2013 г.
Ищецът бил изпълнил възложеното, ответниците го приели, но не заплатили
договореното възнаграждение. По останалите съединени искове: в случай че съдът
приеме, че между страните не е налице твърдения договор, ищецът твърди като
правопораждащ юридически факт воденето на чужда работа без пълномощие на
основание чл. 61 ал.1 или ал.2 от ЗЗД, при която той, без да е натоварен, поел
чуждата работа по изграждането на процесния обект и управлявал работата добре,
поради което ответниците следвало да му заплатят сторените разноски по
изпълнените CMP. По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС ищецът релевира
като правопораждащ факт наличието на съсобственост между страните в процесната
сграда, от която извежда задължението на ответниците да заплатят пропорционално
на дела си в съсобствеността ползите и разходите за собственият им магазин - в
случая процесните СМР. И по последния евентуално съединен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в случай че всички останали искове бъдат
отхвърлени като неоснователни, ищецът твърди, че ответниците са се обогатили
неоснователно за негова сметка, тъй като той е финансирал изцяло изпълнението
на процесните СМР в магазина и тъй като същият бил собственост на ответниците,
то с тези стойности на извършените СМР последните са се обогатили без
основание. Претендира съдебно-деловодните разноски, съгласно представен списък.
Ответниците
депозират отговор на исковата молба в рамките на предвидения в ГПК преклузивен
срок, в който оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че нямат пасивна
материалноправна легитимация, за да отговарят по тях, тъй като не са страна по
каквото и да било облигационно правоотношение с ищеца. Претендират съдебно-деловодните
разноски, съгласно представен списък.
С
определение № 1026 от 17.04.2015 г. по ч.гр.д. № 479 по описа за 2015 г. на
Софийски апелативен съд, Т. С. А., ЕГН **********,
е конституирана като трето лице – помагач по настоящото производство на
страната на ищеца. На 29.12.2015 г. същата е депозирала становище по
разглежданото дело, с което поддържа предявените искове, заявява, че същите са
основателни и ответниците следвало да бъдат осъдени да заплатят претендираните
от ищеца суми. В становището Т.А. също твърди, че с НА № 142 била прехвърлила
на ответника едИ.вено запазеното от нея като обезщетение право на строеж за
МАГАЗИН №2. Поддържа, че ответникът не бил неин правоприемник по отношение на
договореното с инвеститора, тъй като не му била прехвърляла тези права.
Ответникът бил встъпил в правата ѝ на обезщетен собственик само по
отношение на правото да построи магазина и дължал изпълнение на облигационните
си задължения по изграждането на недвижимия имот на този, който реално го е
осъществил. Заявява, че нейните претенции към инвеститора били удовлетворени с
подписано Споразумение от 25.07.2005 г., което е представила към своето
становище. Твърди също, че ищецът многократно е водил разговори с ответника за
подписване на договор и заплащане на дължимите за построяването на имота суми.
Предявени са множество евентуално съединени
искове: главният с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД с правопораждащ
юридически факт ненаименован договор и евентуалните с правни основания чл.61 от ЗЗД; чл.30 ал.3 от ЗС и чл. 59 ал.1 от ЗЗД, като съотношението главен -
евентуален иск е в поредността, в която са изложени по-горе предявените искове.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приет по
делото е Нотариален акт за учредяване на
вещно право на строеж върху недвижим имот №
110, том 1, рег. № 1896, нот. Акт № 106/2005г по описа на Нотариус рег. №
044 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. С. с щ рег. №30813, акт № 187,
том LXXXDC, дело 22574 (по – долу НА № 110). С него ЕТ „З. - Т.А.“ е учредил в полза на К. И. В., ЕГН **********, вещно право на строеж за изграждане на
масивна жилищна сграда в УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) II- 240 (втори, отреден за имот с планоснимачен номер
двеста и четиридесет) в квартал 140 (сто и четиридесет) по плана на гр. С.,
местност „Подуене-Център“, с площ на имота от 1100 кв.м., при съседи на имота
съгласно документи за собственост: изток – улица; запад- училищен двор, север-
училищен двор, юг-улица и при съседи съгласно скица № СА 94-00445, издадена на
05.05.2005г. от СО, район О.: ум. „Д. *********“ и от две страни УПИ I -
отреден за училище. Един от обектите, част
от жилищната сграда, е МАГАЗИН №2 (две), представляващ : САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на
партерен (първи) етаж в сградата, с площ от 127,60 (сто двадесет и седем цяло и
шестдесет стотни) кв.м., състоящ се от магазинно помещение, склад, канцелария и
санитарен възел, при съседи: ул. „***********“, магазин №1, заедно с 2,40 %
(две цяло и четиридесет стотни върху сто) идеални части от общите части на
сградата и заедно с 2,40 % (две цяло и четиридесет стотни върху сто) идеални
части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот. С този
Нотариален акт едноличният търговец е запазил правото на строеж за някои от
обектите, част от жилищната сграда, един от които е и МАГАЗИН № 2 (чл. 1, т.
1.3. от Нотариалния акт). Съгласно чл. 2 от нотариалния акт, К. В. се е задължила да построи сградата,
подробно описана в чл.1 от този акта, заедно с обектите, за които едноличния
търговец си е запазил вещното право на строеж, изчерпателно описани в чл.1
точки от 1.1 до 1.9, (включително и т. 1.3), с осигурени от приобретателя
материали първо качество, труд, средства, организации и охрана на труда и
всички необходими инвестиции, на свой риск, в напълно завършен вид (до ключ).
Съгласно чл. 6 от нотариалния акт, едноличният търговец (учредител) е
изключителен собственик на обектите, описани в чл. 1, т. 1 – 9 от акта.
Учредителят е поел задължение, след снабдяването на сградата с разрешение за
ползване, да прехвърли безвъзмездно на приобретателя (К. В.) или на посочени от
него трети лица правото на собственост върху идеалните части, съответстващи
всички недвижими имоти, с изключение на тези, за които правото на строеж е
запазено от едноличния търговец (чл. 4 и чл. 9 от Нотариалния акт).
Видно от
приетия по делото Нотариален акт за
прехвърляне на вещно право на строеж върху недвижим имот № 169, том 1, рег. № 2758, нот. дело № 150/2005 г. по описа на
нотариус с рег., № 064, с район на действие СРС, вписан в Служба по
вписванията- гр. С. с вх. рег. № 36728, акт № 159, том LLVI, дело 26548/2005г.
(по – долу НА № 169), на 20.07.2005
г К. И. В. прехвърлила на „М. П." ООД, ЕИК ********, О.Г.Л., ЕГН **********
и на В.Н. М., ЕГН **********, вещното право на строеж за построяване на
подробно описаните в нотариалния акт недвижими имоти, както и всички свои
задължения по нотариалния акт, с който е учредена суперфицията, свързани с
изграждането на бъдещата сграда и имотите в нея. Съгласно този нотариален акт,
приобретателите се задължили да построят самостоятелно или чрез трето надлежно
натоварено лице всички обекти в сградата, между които и МАГАЗИН №2, като
осигурят материали първо качество, труд, средства, организация и охрана на
труда и всички необходими инвестиции, на свой риск, до степен да са напълно
годни за предназначението си съгласно законовите изисквания за приемане и
разрешаване ползването на новопостроени сгради в РБ и т. н. Съгласно чл. 2 от
този нотариалния акт, приобретателите встъпват във всички права и задължения на
К. В., които последната е придобила по силата на НА № 110. Приобретателите също
така са се задължили да построят самостоятелно или чрез трето надлежно
натоварено лице всички обекти в сградата, като осигурят материали първо
качество, труд, средства, организация и охрана на труда и всички необходими
инвестиции, на свой риск, до степен да са напълно годни за предназначението си
съгласно законовите изисквания за приемане и разрешаване ползването на
новопостроени сгради в РБ. По отношение на обектите, за които едноличният
търговец е запазил правото на строеж, между които и МАГАЗИН №2, приобретателите
са се задължили същите да бъдат изградени в напълно завършен вид („до ключ“) и
при спазване на качествени и други показатели. Посочена е обща стойност на тези
задължения, която страните са определили на 400 000 лева. Съгласно чл. 3
от Нотариалния акт, К. В. е получила сумата от 60 000 лева като
възнаграждение за прехвърлянето на вещното право на строеж за изграждане на описаните
недвижими имоти. В тази разпоредба от акта същата е заявила, че прехвърля в
патримониума на приобретателите всички права и задължения, произтичащи от НА №
110.
Третото лице
- помагач ЕТ „З.- Т.А.“ е представило Споразумение от 25.07.2005г. сключено с
приобретателите „М. П." ООД, О.Г.Л. и В.Н. М.. С това споразумение
едноличният търговец потвърждава извършеното заместване по силата на НА №169 по
отношение на задължението за изграждане на сградата. Съгласно чл. 2 от
Споразумението, страните са договорили, че извършването и разходите за
необходимите СМР за някои от обектите на ЕТ няма да бъдат ангажимент на
дружеството с ограничена отговорност.
По делото е
представен и приет Нотариален акт за
продажба на право на строеж за изграждане на недвижим имот № 142, том 1, peг. №2323. дело № 134/2005г. по описа на нотариус
рег. № 044 на НК, вписан е Служба по вписванията- гр. С. с вх. Рег. № 38819,
акт № 20, том LLXIII, дело 28345/ 2005 г. (по – долу НА № 142). С него на
29.07.2005 г. ответниците - И.Н.М. и Е.И.М., като съпрузи са придобили общо
/което обстоятелство е безспорно между страните/, вещното право на строеж за
изграждане на недвижим имот, представляващ, съгласно одобрения архитектурен
проект и описанието в акта: САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ- МАГАЗИН №2 (две), находящ се
в гр. С., СО район "О.", с административен адрес: ул. „*********
(едно „а“), разположен на партерен (първи) етаж в сградата, с площ от 127,60
(сто двадесет и седем цяло и шестдесет стотни) кв.м., състоящ се от магазинно
помещение, склад, канцелария и санитарен възел, при съседи: ул. „***********“;
магазин №1, заедно с 2,40 % (две цяло и четиридесет стотни върху сто) идеални
части от общите части на сградата и заедно с 2,40 % (две цяло и четиридесет
стотни върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото,
съставляващо съгласно действащия регулационен план, одобрен с Решение №25 от
19.03.2001г. т. 7 по Протокол №23 и Заповед №РД-09-50-479 от 14.10.2003г.:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) II - 240 (втори, отреден за имот с планоснимачен
номер двеста и четиридесет) в квартал 140 (сто и четиридесет) по плана на гр. С.,
местност „Подуене-Център“, с площ на имота от 1100 кв.м., при съседи на имота
съгласно документи за собственост: изток – улица; запад- училищен двор, север-
училищен двор, юг-улица и при съседи съгласно скица № СА 94-00445, издадена на
05.05.2005г. от СО, район О.: ум. „Д. *********“ и от две страни УПИ I -
отреден за училище. Вещното право на строеж ответниците придобили от ЕТ „З.
Т.А.“ чрез управителя и представляващ търговеца Т. С. А. срещу сумата 24 295
лева.
По делото е
представен и приет договор за строителство, сключен на 31.08.2005г. между „М. П.“
ООД (в качеството му на възложител) и „И.“ ООД, ЕИК ********, (в качеството му
на изпълнител). Предмет на договора е изграждането на жилищната сграда, част от
която е МАГАЗИН № 2. Със споразумение от 07.11.2005г., което е прието по
делото, страните по договора за строителство са постигнали взаимно съгласие
подизпълнителят – „И.“ ООД, ЕИК ********, да встъпи в договора и да поеме
всички права и задължения по него.
По делото е
приет Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа ( акт
образец 15). Актът е съставен на 15.05.2008г. и е подписан от ответника И.Н.М..
Този акт съдържа декларация по изпълнението на строежа, която гласи, че: „Неизвършени и недовършени СМР няма.
Изпълнението е извършено съгласно одобрените проекти, спазени са изискванията
на ЗТСУ, ППЗТСУ, ЗУТ и др., строежът е изпълнен съгласно сключените договори и
всички изисквания и указания на възложителите-собственици, които нямат
забележки и обектите могат да бъдат приети и въведени в експлоатация.“. С
разрешение за ползване № ДК-07-393 от 20.08.2008 г.,
което е прието по делото, издадено от Столична РДНСК, е разрешено ползването на
сградата, включително и на процесния МАГАЗИН № 2.
По делото е
представено и прието пълномощно рег. №2631 от 03.09.2008 г., на нотариус с рег.
№ 044 на НК, с което ответникът - И.М., е упълномощил „М.И. П.“ ООД да го
представлява пред посочените дружества – доставчици на комунални услуги, във
връзка с откриването на партиди в тези дружества, узаконяването на измервателни
уреди и др.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Д.Н.М.,
което не е оспорено от страните. От заключението на СТЕ, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено, пълно и подкрепено от останалите доказателства по
делото, се установява, че строителната стойност на процесния магазин, съобразно
неговата площ и припадащите му се идеални
части от общите части на сградата, е 135 563 лева. Съгласно т. 2 от
заключението на вещото лице, магазинът е недовършен. Подробно са описани
довършителните работи, които не са изпълнени. Вещото лице е заключило, че
процентът на неизвършените СМР е 10,67, съответно обемът на изпълнените СМР по
изграждането на магазина, спрямо необходимия обем работи според одобрените
инвестиционни проекти, е 89,33 %. Всички
тези СМР, извършени в процесния магазин,
с изключение на описаните в т. 4 от заключението работи, е било необходимо да
бъдат изпълнени, за да бъде разрешено ползването му. Съгласно експертизата,
пазарната оценка на МАГАЗИН № 2 към
датата на сключване на НА № 142 (27.09.2005г.) е била 191 110 лева, а към
датата на подписване на Констативния акт (15.05.2008г. ) – 320 020 лева.
По делото е
изслушано и заключение на съдебно-икономическа експертиза на вещото лице С.А.М.,
което не е оспорено от страните. От експертизата, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена, пълна и подкрепена от останалите доказателства по
делото, се установява, че общата стойност на един кв.м. застроена площ от
сградата, съгласно вписванията в счетоводните книги на дружеството - ищец се
равнява на 1 068,44 лв./кв.м. без ДДС. Като се отчете оскъпяването, вследствие
използването на заемни средства, сумата се равнява на 1 165,45 лв./кв.м. без
ДДС. Установява се също, че общата стойност на получените фактури при и по
повод строителството на въпросната жилищна сграда е 7 146 641,08 лв. Част от
тази сума (7 132 828,22 лв.) била заплатена от ищеца към 31.12.2009 г., а по остатъка (13 812,86
лв.) са били извършвани плащания след тази дата.
Съгласно
заключението, стойността на заплатените от „М. П.“ ООД строително-монтажни
работи на квадратен метър жилищна площ е:
- Към
15.05.2008 г. - 831,40 лв./кв.м. без ДДС;
- Към
20.08.2008 г. - 927,12 лв./кв.м. без ДДС;
- Към
31.12.2009 г. - 1 051,03 лв./кв.м. без ДДС.
Стойността
без ДДС на заплатените от дружеството — ищец разходи за други дейности,
съпровождащи строителния процес, за посочените по-горе периоди е както следва:
- За периода
от началото на строителството до 15.05.2008 г. - 69 533,60 лв.;
- За периода
от началото на строителството до 20.08.2008 г. - 74 893,49 лв.;
За периода
от началото на строителството до 31.12.2009 г. -106 085,82 лв.
Размерът на
направените от дружеството-ищец разходи за строителството на процесната сграда
по зададените във въпроса периоди, в т.ч. заплатени СМР, свързани със
строителството дейности и заплатени лихви по целеви кредити, е както следва:
-
За периода от 01.09.2005 г. до 15.05.2006 г. - 1 118 198,46 лв.;
-
За периода от 15.05.2006 г. до 15.05.2007 г. - 2 061 398,21 лв.;
-
За периода от 15.05.2007 г. до 14.05.2008 г. - 3 081 006,21 лв.;
-
За периода от 15.05.2008 г. до 15.05.2009 г. - 839 346,74 лв.
По делото са представени множество фактури и
строителна документация, които са подробно обсъдени от вещите лица по
назначените експертизи, поради което съдът не ги обсъжда отделно.
От разпита на свидетеля С.Г.С., без дела и родство
със страните по делото, се установява, че собственикът на МАГАЗИН № 2 е бил
много пъти на строителната площадка. Свидетелят е присъствал на разговори между
И.М. и „М. П.“ ООД. По отношение на предмета на тези разговори, заявява, че
били във връзка с „някакви неуредени
плащания, нещо от този род“. Твърди, че : „Разправията беше във връзка, с някакво доплащане, или изплащане на
магазин №2“, но изтъква, че е минало много време и не помни подробности.
При разпит свидетеля И. С.А. заявява, че И.М., с
когото са приятели, е закупил правото на строеж за изграждане на магазин №2 в
същия ден, в който свидетелят закупил правото на строеж на друг обект в същата
сграда. Свидетелят не знае дали „М. П.“ ООД е предявявало претенции към
ответниците за заплащане на дължими суми. Заявява, че той лично също е имал
дела с дружеството на О.Л.
- спор за собственост,
който спечелил.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По главния иск с пр. осн.
чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Претендираното
право произтича от твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между него и
ответниците, породено от ненаименован договор, по силата на който ищецът се е
задължил спрямо ответниците в качеството си на предприемач да организира на
свой риск и за своя сметка процеса по изграждане на обекта, правото на строеж
за който е било закупено от ответниците, срещу което същите са поели
задължението да му заплатят опредЕ.цена. Съдът намира, че с оглед заявеното от
страните и претендираното от ищеца, е без правно значение фактът, че
строителството на обекта не е непосредствено извършено от него, тъй като не е
строителна фирма, а инвеститор и към твърдения договор между страните следва да
се прилагат правилата на договора за изработка – чл.258 и сл. от ЗЗД. Това е
така, защото с изключение на случаите, когато договорът за изработка е сключен
с оглед личните качества на изпълнителя, каквито твърдения в исковата молба
няма, последният не длъжен лично да изработи поръчаното, а може да прибегне до
услугите на трети лица. От друга страна, съдебната практика трайно приема, че
договорът за строителство е разновидност на договора за изработка.
Следователно, когато се сключи договор, по силата на който едната страна се
задължава да построи обект, който да стане собственост на другата по силата на
притежавано от нея право на строеж, приложими са правилата, уреждащи договора за
изработка, независимо дали изпълнителят лично строи обекта или непосредствените
действия по изграждането му се извършват от трети лица, намиращи се в
облигационни отношения с изпълнителя.
Уважаването
на главния иск предполага да са налице следните предпоставки: 1/ между страните
по делото да е сключен договор за изработка; 2/ като последица на сключения
договор за ищеца да е възникнало задължението за изработване на възложената
работа; 3/ ищецът да е изпълнил работата точно; 4/ ответникът да е приел
възложената работа без възражения.
Всяка от посочените
предпоставки е спорна между страните.
Договорът за
изработка, чиято разновидност е договорът за строителство, е консенсуален,
неформален договор. Писмената форма не е условие за неговата действителност, а
само за доказването му. При отсъствие на писмена форма, договорът подлежи на
доказване с всички допустими доказателствени средства. С доклада по делото на
ищеца са дадени указания, че в негова тежест е с допустимите от ГПК
доказателствени средства да докаже, че страните са субекти по договор за
изработка, по който ищецът е изпълнил задължението си да извърши поръчаните
СМР, приемането им от ответниците, както и тяхната стойност. Като обсъди всички
събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира, че не е
доказано по делото постигането на съгласие между страните за извършване на СМР,
нито уговорка за размера на възнаграждението. Съображенията на съда са
следните:
По силата на
НА №110 между страните по сделката е възникнало вещно правоотношение, по силата
на което приобретателят на правото на строеж К. В. е получила правото да
построи и стане собственик на подробно описаните в НА обекти срещу задължението
да построи цялата сграда, включително и обектите, които по силата на
приращението стават собственост на собственика на земята / популярни в гражданския
оборот сделки, при които собственикът „си запазва правото на строеж“, макар че
собственикът не може да има право на строеж върху собствения си имот/.
Задължението на приобретателя за извършване на строителството в уговорения обем
представлява цената на отстъпеното право на строеж за обектите, които след
построяването им ще станат негова собственост. По своята правна същност този
договор представлява съчетание между продажба на вещно право на строеж и
договор за строителство, доколкото насрещната престация, представляваща цената
на вещното право, е уговорена между страните като задължение на приобретателя
да построи всички обекти в бъдещата сграда, включително и тези, на които няма
да стане собственик, до уговорения между страните обем – „до ключ“ и съгласно
уговореното в чл.2 от нотариалния акт.
С НА №169 К.
В. е прехвърлила учреденото й вещно право на строеж на ищеца, О.Л. и В. М.,
всеки от които се задължил да упражни така прехвърленото вещно право, като след
построяването на сградата всеки от тях стане собственик на подробно описаните в
НА обекти. Цената на прехвърленото право е уговорена като заплащане на сума от
60 000 лв. и встъпване във всички права и задължения, поети от Кр. В., съгласно
НА №110, вкл. и задължението да построят обектите, които съгласно същия НА са
предвидени за собственика на терена. Между страните не е спорно, че К.. В. е
била заместена в това правоотношение от ищеца и посочените две физически лица
по силата на чл.102 от ЗЗД, тъй като кредиторът по първоначалното
правоотношение – ЕТ „З. – Т.А.“ е дала съгласието си за това, видно от
представеното от ЕТ по делото споразумение с посочена в него дата 25.07.2005г.
Спорен е
въпросът заместена ли е другата страна по правоотношението, породено от
сделката, сключена с НА №110 от ответниците и станали ли са те кредитори на
ищеца по силата на това заместване по отношение на вземането, което е имал
техния праводател – третото лице-помагач, съответно получили ли са задължението
за заплащане стойността на извършените СМР, поето от ЕТ по силата на сключеното
от него споразумение с инвеститора , както и ако се приеме, че това не е така,
възникнала ли е договорна връзка между страните по делото по друг начин, по
силата на последващи уговорки?
Договорът
има действие между страните. Вземането
има относителен характер в противовес на вещното право, което е абсолютно. Това
означава, че ако титулярът на едно вещно право може да го противопостави на
всички, като изисква от тях да имат или да се въздържат от определено
поведение, то титулярът на едно вземане – кредиторът, може да изисква
осъществяването на резултата само от определено лице или лица – насрещната
страна в правоотношението, а именно – длъжника. Облигацията, освен в редки и изрично
предвидени в закона случаи, не може да поражда нито права, нито задължения за
трети лица. Ето защо, в общия случай постигнатите между страните уговорки не
могат нито да ползват, нито да вредят на третите за правоотношението лица.
С НА №142
третото лице-помагач е продало правото на строеж за процесния обект – магазин №2
на ответниците. Като ограничено вещно право, произтичащо от правото на
собственост, правото на строеж се състои от няколко отделни правомощия.
Неговият носител има право да построи сграда върху чужда земя и да придобие
собствеността на постройката, както и да ползва земята в рамките на
необходимото за пълноценното ползване на постройката. Отделните правомощия не
са самостоятелни и независими едно от друго, те формират единно право, целта на
което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на
принципа на приращението по чл. 92 ЗС /вж. мотивите на т.1 от ТР №1/2011г. на
ОСГК на ВКС/. Независимо от изложеното, не е правно невъзможно собственикът на
земята да учреди право на строеж, което да не включва задължение на приобретятеля
да построи сградата, а само правото му да стане собственик на същата, когато тя
бъде построена от самия учредител. В този случай, както е посочено в цитираното
ТР, правото на строеж никога не би могло да се погаси по давност. Налагат се
два важни извода относно правната характеристика на ограниченото вещно право на
собственост – че то е единно вещно право, състоящо се от отделни правомощия и
имащо за крайна цел дерогацията на принципа на приращението и че същото може да
бъде учредявано в различен обем, според уговорките на страните относно това кой
поема задължението да построи бъдещия обект на собственост – титуляра на
правото на строеж или самия учредител. От тези принципи, обсъдени съвкупно, се
налага извода, че обема на учреденото право на строеж, при наличие на твърдения
за обем, различен от цялостния, следва да е уговорен между страните и тази
уговорка следва да бъде доказана от страната, която се позовава на нея. При
липса на подобна уговорка, следва да се приеме, че правото на строеж е учредено
в пълен обем, при което приобретателят получава правото /но и задължението/ да
построи обекта и да стане негов собственик след изграждането му, както и
другите съпътстващи права / да ползва земята и пр./. Ако правомощието „да
построи“ не бъде упражнено в посочения от закона срок, правото на строеж се
погасява по давност.
На основание
гореизложеното и като взе предвид съдържанието на НА №142, а който третото лице
– помагач е прехвърлило на ответниците правото на строеж върху процесния
магазин №2, съдът намира, че ответниците
са получили правото на строеж в пълен обем, поради което и правомощието за
постояване на процесния обект е било тяхно. Учредявайки право на строеж с
титуляр ответниците, третото лице – помагач е учредило едно ново вещно право,
което произтича само и едИ.вено от неговото абсолютно право на собственост
върху земята и е напълно независимо от уговорките по договори за строителство,
поети от третото лице-помагач спрямо трети лица и от тях към третото
лице-помагач, защото тези уговорки имат действия само между страните. На ответниците
не могат да бъдат противопоставени нито уговорките по НА №169, нито по
споразумението от 25.07.2007г., тъй като, като носители на вещо право на строеж
в неговия пълен обем по отношение на конкретен обект в сградата, ответниците
нямат никакви договорни взаимооотношения нито с лицето, носител на правото на
строеж за останалите обекти / Кр. В./, нито с лицата, впоследствие придобили
това право от нея /ищеца/. Встъпването в задълженията за построяване на
сградата и дори заместването, което ищецът твърди да е направил по силата на НА
№169, може да бъде обсъждано на плоскостта на неговите облигационни отношения с
праводателя му В. и нейния кредитор – третото лице помагач. Но в никакъв случай
не може да се приеме, че по силата на НА №142 е настъпило заместване на другата
страна на правоотношението, породено от сделката по НА № 110. Още по-малко може да се приеме за обосновано
твърдението на ищеца, че на ответниците е противопоставимо споразумението от
25.07.2005г., с което всъщност се пременя цената на учреденото с първоначалния
нотариален акт право на строеж, като вместо първоначалната уговорка обектите да
бъдат построени изцяло за сметка на приобретателя, се уговаря стойност на СМР
за въпросните обекти, която е посочена в споразумението и следва да бъде
заплатена от собственика. Това споразумение не може да има никакво правно
значение за ответниците, които са трети лица спрямо облигационното
правоотношение между ищеца и третото лице помагач. Само за пълнота на мотивите,
съдът намира за уместно да отбележи, че освен гореизложеното, поради липсата на
нотариална заверка, на осн. чл.181 от ГПК по отношение на ответниците
споразумението има и достоверна дата от 21.11.2014г., когато препис от него е
бил представен пред съда, при което съвсем не може да се приеме за доказано
съществуването му към 29.07.2005г., когато ответниците са придобили правото на
строеж. Ето защо, дори и да се приеме, че е налице приемство между третото лице
помагач и ответниците от една страна и между К. В. и ищеца, от друга, в
правоотношението, възникнало по силата на договора, инкорпориран в НА №110 /
което съдът намира, че не е налице, както подробно беше мотивирано по-горе/,
последващите уговорки по това споразумение пак не биха били могли за ползват
или вредят ответниците, т.к. не е доказано, че правоотношението е било с
подобно съдържание към 29.07.2005г.
Ето защо, за
да се уважи иска с пр. осн. чл.79 от ЗЗД, следва да се установи по делото, че
между ищеца и ответниците е постигнато последващо съгласие относно извършването
на СМР и дължимото за тях възнаграждение. Съдът намира, че доказателства в този
смисъл не бяха събрани по делото. Разпитаният свидетел Стратиев заявява, че на
два пъти е чувал разговори между ответника М. и представители на ищеца относно
някакви неуредени плащания, но показанията са общи и неконкретни и макар да
сочат наличие на някакви отношения между страните, само от тях не може да се
установи какви са те. Акт обр. 15 е подписан от ответника М. в качеството му на
възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ. Подписването на констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа на осн. чл. 176, ал. 1 ЗУТ не може
да обоснове извод за съществуване на договор за изработка между страните, още
по-малко от него могат да се установят индивидуализиращите го характеристики.
Ето защо
съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно
правоотношение, породено от сключен договор за изработка под формата на
предприемачески договор за построяването на процесния магазин, поради което главният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По евентуалния иск с пр. осн.
чл.61 ЗЗД:
За да е
налице водене на чужда работа без поръчка е необходимо да е предприета чужда
работа /правни или материални действия в чужд интерес/;да съществува намерение
да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не в изпълнение
на задължение
по закон. Заинтересованият
е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да
изпълни задълженията, които гесторът е поел от
негово име, да го
обезщети за лично поетите от него задължения и да му възстанови всички
разноски, които е
направил. Ако работата е предприета и я свой интерес, заинтересованият отговаря
само до размера на собственото си обогатяване. Ако някой е предприел чужда
работа, въпреки
волята на заинтересования, последният отговаря по правилата
за неоснователното обогатяване – чл.61 ал.3 ЗЗД. В този случай ще се дължи
само по-малката измежду двете суми – обедняването на гестора и обогатяването на
заинтересования.
Претендираното
право в настоящия случай произтича от правоотношение между страните по делото,
породено по повод на строителство, извършено от едната страна, върху имот,
който не е собствен на другата, но по силата на придобито право на строеж, тази
страна е станала собственик на построения обект – процесния магазин. Липсата на
правоотношение между подобрителя и собственика на подобрението, произтичащо от
учредено право на строеж / доколкото в случая същото е учредено от третото
лице-помагач/, както и липсата на договорно правоотношение между страните,
уреждащо начина на възмездяване на подобрителя / доколкото съдът прие по-горе,
че страните не са били обвързани от договор за строителство/, налага извода, че
отношенията следва да бъдат уредени по правилата на гестията, респективно
неоснователното обогатяване. В хипотези, в които разходите, направени от подобрителя
са били в изпълнение на чуждо задължение, задължено е това лице, чието
задължение е изпълнено. Ако изпълнителят също е бил заинтересован от това
изпълнение, то тогава отношенията между тях ще се уреждат по правилата на чл.
61, ал. 2 от ЗЗД. В хипотеза, в която се касае за строително-монтажни работи, в
резултат на което е изграден самостоятелен обект в новопостроена сграда, заинтересовано
е лицето, имащо интерес от изграждането на обекта, за да придобие собственост
върху него. В общата хипотеза това е собственикът на недвижимия имот, който
става собственик на всичко, построено в него. Изключение може да има, когато
собственикът по силата на облигационно правоотношение е възложил това на друг
или когато е отстъпил на трето лице правото на строеж, както беше посочено
по-горе, в неговата цялост, включвайки правомощието да построи и да стане
собственик на построеното. Извън тези хипотези, когато трето лице финансира
изграждането на обекта, лицето, чиято работа е изпълнена, следва да му изплати
обезщетение, като отношенията се уреждат по правилата на чл. 61, ал.1 или ал.2,
в зависимост от това дали работата е била извършена и в свой интерес. Задължено
да плати обезщетението е лицето, чиято работа е изпълнена. В конкретния случай,
съдът приема, че това са ответниците. Техен е интересът от изграждането на
обекта, за да го придобият в собственост, техен е и интересът от въвеждането на
същия в експлоатация, с оглед ползването му за целта, за която е предназначен. Същевременно,
от приетата и неоспорена СИЕ се установява, че разходите по изграждане на
процесната сграда, вкл. и на процесния магазин, са извършени от ищеца в
качеството му на предприемач, организирал цели строителен процес, влязъл в
непосредствени облигационни отношения със стоителните фирми, извършили
фактическите действия по строителството и довършването на сградата, строителния
надзор и пр.
На основание
гореизложеното, съдът приема, че между страните по повод строителството на
процесния самостоятелен обект – магазин №2, се е породило извъндоговорно
отношение, произтичащо от водене на чужда работа без поръчка. В съответствие с
това дали магазинът е изграден със съгласието на суперфициара и строителството
е било добре управлявано и осъществено, то обезщетението ще е по чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Ако строителството е било и в собствен интерес, строителят ще има право на обезщетение
до стойността, с която се е обогатил суперфициара – пазарната цена на магазина към
2008г., когато е завършено строителството. В случай, че разходите за
извършеното строителство обаче са по-малки от обогатяването, доминусът пак
дължи само стойността им. Ако последното е извършено въпреки волята на
суперфициара, тогава отношенията между него и строителя ще се уредят по
правилата за неоснователното обогатяване /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/. В случая, това
значи, че ще се дължи по-малката сума между направените от строителя разходи
/неговото обедняване/ и пазарната цена на магазина към 2008 г. /обогатяването
на суперфициара/.
Съдът
приема, че строителството е осъществено със З.то и без противопоставянето на
ответниците. Това е така, защото самите ответници не твърдят да са се
противопоставяли на извършването на работата от ищеца, а напротив – защитата им
се базира на твърдението им, че ищецът е бил длъжен да извърши тази работа.
Доколкото съдът приема, че ищецът не е имал подобно задължение по силата на
договор с ответниците, видно е, че същите са знаели, но не са се
противопоставяли на строителството. От свидетелските показания се установява и
че ответникът М. е посещавал нееднократно обекта. Общият извод е, че работата е
свършена със З.то и без противопоставянето на заинтересованите лица.
Съдът
приема, че работата е вършена в интерес и на двете страни по правоотношението.
Това е така, защото стротелният процес по естеството си и така, както е уреден
в българското законодателство, не позволява приемането и въвеждането в експлоатация
на строежа, преди изграждането на всички обекти в него, освен в изрично
посочените случаи на строителство на етапи по смисъла на т.45 от пар.5 на ДР на
ЗУТ, какъвто не е настоящият. Ето защо, съдът намира, че в случая са налице предпоставките
на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и ищецът има право да получи по-малкото
между обедняването си и обогатяването на ответника.
Съгласно
заключението на СТЕ, пазарната стойност на процесния магазин към 15.05.2008г. е
320 020 лева. Съдът приема, че това е и максималният размер на обогатяването на
ответниците.
Обедняването
на ищеца възлиза на стойността на неговите разходи за изграждането на обекта,
собственост на ответниците. Вещото лице по СТЕ е посочило в заключението си, че
действителните разходи по изграждането на магазина могат да бъдат определени
като припадаща се част от общите разходи по построяването на сградата. Поради
липса на данни за последните, вещото лице не е определило разноските за СМР
като стойност, но предвид посочената формула за това, съдът намира, че няма
пречка и сам да определи размера на обедняването, като приложи правилото на
чл.162 от ГПК. От заключенията на СТЕ и СИЕ е видно, че общата застроена площ
на процесния обект – магазин №2, е 143,91 кв.м. Към датата на приемането на
строежа през 2008г., на база представените по делото писмени доказателства и
след проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице по СИЕ е определило, че
разходите за СМР възлизат на 5 064
861,55 лв. Отчитайки разгърнатата застроена площ на цялата сграда от 6 092
кв.м., вещото лице е изчислило, че разходите за СМР на 1 кв.м възлизат на 831,40
лв. Следователно, разходите на ищеца към релевантния момент – 2008г. за
процесния магазин възлизат на 143.91 кв.м. * 831,40 лв. = 119 646, 77 лв.
При така
възприето и като съобрази установено по делото обогатяване на ответниците до
размера от сумата от 320 020 лв, както и разходи и обедняване на ищеца в
по-малък размер - до сумата от 119 646,77 лв., съдът намира, че по делото е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответниците за сумата от 119
646,77 лв., до която сума искът е основателен и следва да бъде уважен, а за
горницата следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора по втория евентуално съединен иск, съдът не дължи разглеждане на
останалите, също евентуално съединени искове.
По разноските:
Съдебната практика приема, че правните
последици от отхвърлянето на главния иск, когато има предявен
евентуален, се изразяват в
това, че съдът се счита сезиран с евентуално
съединения иск, при което отговорността за разноски по делото
се определя от изхода на делото по евентуалния иск, който в случая е частично
основателен, поради което отговорността за разноски следва да бъде разпредЕ.по
правилата на чл.78 от ГПК, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
иска.
Съгласно
представения списък и доказателствата по делото ищецът е направил разноски в
размер на 11 194,52 лв., от които 4 572 лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар съдът намира за неоснователно, предвид факта, че същото е по-ниско от
минималното такова, определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ, което при
материален интерес от 135 563 лв. възлиза на 4 596,89лв. Следователно, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 9 880,19 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно
представения списък и доказателствата по делото ответната страна е направила
разноски в размер на 3 400 лв. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да й заплати сумата от 399,19 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „М.И.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя О.Л. срещу И.Н.М., ЕГН ********** и Е.И.М., ЕГН **********,***,
иск с пр.осн. чл.79 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 135 563 лв. – възнаграждение, дължимо от ответниците по
силата на сключен с ищеца предприемачески договор за строителството на САМОСТОЯТЕЛЕН
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ- МАГАЗИН №2 /две/,
находящ се в гр. С., СО район "О.", с административен адрес: ул. „*********
(едно „а“), разположен на партерен (първи) етаж в сградата, с площ от 127,60
/сто двадесет и седем цяло и шестдесет стотни/ кв.м., състоящ се от магазинно
помещение, склад, канцелария и санитарен възел, при съседи: ул. „***********“;
магазин №1, заедно с 2, 40 % (две цяло и четиридесет стотни върху сто) идеални
части от общите части на сградата, построена в мястото, съставляващо съгласно
действащия регулационен план, одобрен с Решение №25 от 19.03.2001г. т. 7 по
Протокол №23 и Заповед №РД-09-50-479 от 14.10.2003г.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) II- 240 (втори, отреден за имот с
планоснимачен номер двеста и четиридесет) в
квартал 140 (сто и четиридесет) по плана на гр. С., местност
„Подуене-Център“, с площ на имота от 1100 кв.м., при съседи на имота съгласно
документи за собственост: изток – улица; запад- училищен двор, север- училищен
двор, юг-улица и при съседи съгласно скица № СА 94-00445, издадена на
05.05.2005г. от СО, район О.: ум. „Д. *********“ и от две страни УПИ I -
отреден за училище.
ОСЪЖДА И.Н.М., ЕГН ********** и Е. И.М.,
ЕГН **********,*** да заплатят на „М.И.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя О.Л., на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД сумата от
119 646,77 лв. /сто и деветнадесет хиляди шестотин четиридесет и шест лева и 77
ст./, представляващи обогатяването на ответниците за сметка на обедняването
на ищеца, в следствие на изграждането на САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ- МАГАЗИН №2
/две/, находящ се в гр. С., СО
район "О.", с административен адрес: ул. „********* (едно „а“),
разположен на партерен (първи) етаж в сградата, с площ от 127,60 /сто двадесет
и седем цяло и шестдесет стотни/ кв.м., състоящ се от магазинно помещение,
склад, канцелария и санитарен възел, при съседи: ул. „***********“; магазин №1,
заедно с 2, 40 % (две цяло и четиридесет стотни върху сто) идеални части от
общите части на сградата, построена в мястото, съставляващо съгласно действащия
регулационен план, одобрен с Решение №25 от 19.03.2001г. т. 7 по Протокол №23 и
Заповед №РД-09-50-479 от 14.10.2003г.: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) II- 240 (втори, отреден за имот с планоснимачен номер
двеста и четиридесет) в квартал 140
(сто и четиридесет) по плана на гр. С., местност „Подуене-Център“, с площ на
имота от 1100 кв.м., при съседи на имота съгласно документи за собственост:
изток – улица; запад- училищен двор, север- училищен двор, юг-улица и при
съседи съгласно скица № СА 94-00445, издадена на 05.05.2005г. от СО, район О.:
ум. „Д. *********“ и от две страни УПИ I - отреден за училище; както и на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 9 880,19 лв. /девет хиляди осемстотин и осемдесет лева и 19 ст./, представляващи
разноски по делото съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на горница над уважения
размер от 119 646,77 лв. до предявения размер от 135 563 лв.
ОСЪЖДА „М.И.П.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Н.М., ЕГН ********** и Е. И.М.,
ЕГН **********,*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 399,49
лв. /триста деветдесет и девет лева и 49 ст./ - разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца - Т.С.А.,
ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: