О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№VІ-1662 28.09.2017 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, VІ въззивен
състав
На двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1266 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №103 от 11.07.2017г. по гр.д.№40 по описа за 2017г. на РС-гр.Поморие упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Яна Християнова
Блакянова е предоставено на бащата Х.Д.Б., като местоживеенето на
детето е определено при бащата - на адрес в гр.Ахелой,
общ.Поморие, ул. „Шипка” № 33.
Определен е режим на лични
отношения между майката М.П.К. и детето Яна Християнова Блакянова, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч.
на неделния ден с преспиване на детето в
дома на майката, както и един месец през лятото, когато бащата
не ползва платен годишен отпуск, седем дни през Великденските празници на всяка нечетна
година, през Коледните празници на всяка нечетна година и през Новогодишните празници на всяка четна година. Майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер 130 лв., считано от постановяване на решението до настъпване на законни причини за изменяне или
прекратяване на
издръжката.
Отхвърлени са исковете на М.П.К.
против Х.Д.Б. за предоставяне на родителските права
на майката, определяне на местоживеенето на детето при майката,
определяне на лични отношения на бащата с детето и осъждане на бащата да
заплаща на детето месечна издръжка в размер 160 лв., считано от постановяване
на решението по делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
С оглед
изхода на делото М.К. е осъдена да заплати на Х.Б. разноски по делото в размер 425 лв., а на
държавата – 187,20 лв. държавна такса върху присъденият размер на издръжката за
детето.
Постановено е предварително изпълнение на
решението в частта му, с която е присъдена издръжка.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищеца Б.- на 14.07.2017г. чрез адвокат М., на ответницата К.-
на 20.07.2017г., чрез адв.М..
В законоустановения срок- на 31.07.2017г.,
по пощата е подадена въззивна жалба от името на М.П.К., чрез пълномощника адв.М.
(общо пълномощно за всички инстанции на л.13 от делото на РС-гр.Поморие). С нея
решението на РС е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че основният определящ
довод за предоставяне родителските права на бащата бил, че при еднакъв
родителски капацитет на страните и еднаква привързаност на детето към тях
майката не осъзнавала значението на другия родител в живота на детето и го
омаловажавала, макар да не го оспорвала. Тези мотиви не били съобразени с
интереса на детето, а представлявали по-скоро санкция спрямо майката и нейното отношение към бащата. Така
мотивирано решението представлявало изключителен прецедент, драматично
отклоняващ се от законовите критерии и установената задължителна практика
относно решаване на спорове за родителски права върху малолетни деца в
предучилищна възраст. Достигнало се до ситуация, при която детето било лишено
от майчина грижа в ранна предучилищна възраст по неясни и противоречиви мотиви.
Въззивницата намира решението за неправилно, като са изложени подробни
съображения. Акцентира се на това, че неоправдано били омаловажени или
несъобразени основни критерии, обосноваващи преценката за решаване на спора за
родителски права: възрастта на детето- три години, силната и устойчива
привързаност на детето към майката, родителския капацитет; предпочитанията и
желанието на детето; помощта, която оказват близки, роднини, както и средата и
начина на живот. Изложени са оплаквания за едностранчива преценка на събраните
доказателства, тъй като били игнорирани свидетелските показания на водените от
въззивницата свидетели по съображения, че същите са заинтересовани поради
родство, при което те неоснователно били изключени, макар да били кредитирани
показанията на други заинтересовани на същото основание свидетели. Моли
решението да бъде отменено изцяло и се постанови ново, с което исковете на
бащата бъдат отхвърлени, а се уважат насрещните, предявени от въззивницата.
Евентуално- да се приеме, че решението е неправилно досежно режимът на лични
отношения, който е общо взето стандартен и трудно изпълним, при положение, че
майката живее в Плевен.
Представен е препис от декларация
от разпитаната пред първата инстанция свидетелка Емилия Филипова, с която
същата заявява, че оттегля показанията си дадени пред първата инстанция като
дадени под страх от съществуващата към онзи момент ситуация- съвместното й
съжителство с дядото на детето, от което въздействие същата била освободена.
Заявява, че желае да бъде призована като свидетел отново и да изложи
действителните си впечатления и представи по въпросите, касаещи делото. В тази
връзка е направено искане за повторен разпит на тази свидетелка.
По указания на РС- гр.Поморие своевременно
е внесена държавна такса за въззивното обжалване.
Въззиваемият Х.Д.Б.,
представляван от адв. М. е подал своевременно отговор на въззивната жалба. С
него жалбата е оспорена като неоснователна, поради което се иска обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
Оспорват се твърдените пороци във въззивната жалба. обстоятелствата, с които се обосновава
въззивната жалба. Сочи се, че съдът е преценил всички факти и обстоятелства
поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни правни изводи, като
е приложил правилно закона, най-вече в интерес на детето. Изтъква се, че бащата
никога не е бил пречка и не е възпрепятствал майката да се среща с детето-
напротив- демонстрирал към последната любов и уважение, не настройвал детето
срещу майката въпреки неправомерното й съжителство с друго лице. Намира за
пресилени твърденията, че предвид възрастта и здравословното състояние на
детето грижи за него би могла да осъществява успешно само майката, макар до настоящия
момент бащата да ги оказвал адекватно. Напротив риск за детето създала майката,
след като напуснала болницата без да е извършена операцията на детето. Не
отговаряли на истината и твърденията за осъществявано от бащата домашно насилие
спрямо майката. Изложени са фактите по делото според въззиваемата страна.
Анализирани са обстоятелствата, от които зависи преценката на кой от родителите
да бъдат предоставени родителските права като е изведен извод, че по повечето
от тях приоритет и предимство има бащата. Поставен е акцент на родителските
качества и се изтъква, че бащата е по-добър, отговорен и надежден родител,
който съблюдава правилния подход при отглеждането на детето. Сочи се, че детето
се чувствало спокойно, обичано и обгрижвано под грижите на въззиваемия.
Най-важно било психическото и физическото здраве на детето, както и в негов
интерес било отглеждането му в спокойна и здрава среда. Напротив- майката била
импулсивна и безотговорна, с нисък морал и слаби родителски качества, които
били реален риск за детето. Имало данни, че същата употребява наркотици.
Изложени са и нови обстоятелства- че повече от един месец след приключване на
делото пред първата инстанция майката не пожелала да види детето, без бащата да
я е препятствал за това, а поради липса на желание от нейна страна. Същата била
бременна, поради което въззиваемият счита, че не би могла да се грижи и да
възпитава първото си дете след раждането на второто, още повече в чужд град-
Плевен, без никаква чужда подкрепа. Затова въззиваемият счита, че в интерес на
детето е то да остане при бащата в една сигурна и спокойна среда. Претендират
се разноски за въззивната инстанция.
Въззивникът възразява да бъде
допуснат повторен разпит на свидетелката Филипова, като се сочи, че напрактика
по този начин последната е набедена в лъжесвидетелстване и се поставя под
съмнение нейната незаинтересованост.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Ето защо
жалбата е допустима.
Отговорът е подаден в срок. Пред
въззивната инстанция не е приложено пълномощно, от което да е видно, че адв.М.
е упълномощена от въззиваемия да го представлява пред всички инстанции, а
пълномощното на л.9 от делото на РС-Поморие е за защита пред първата инстанция.
На страната следва да се дадат указания да представи пълномощно или да потвърди
извършените без представителна власт действия по подаване на отговора.
Съдът констатира, че ДСП-Поморие
не е уведомена за участие по делото пред въззивната инстанция. С оглед
процесуална икономия следва да се разпореди уведомяването й по телефона.
Доказателственото искане на
въззивницата следва да бъде уважено, тъй като е относимо, допустимо (чл.267,
ал.2 ГПК) и необходимо. Преценката за достоверността на свидетелските показания
ще бъде извършена в решението по делото.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада
на въззивната жалба,
отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на
настоящото определение.
УКАЗВА на въззиваемия Х.Б., че
следва да представи пълномощно, от което да е видно, че адв.М. е упълномощена
от него да подаде отговор на въззивната жалба ли същият да потвърди най-късно в
съдебното заседание, че поддържа отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА до повторен разпит
свидетелката Емилия Веселинова Филипова, при режим на довеждане от въззивника.
Препис от въззивната жалба и
отговора, както и решението на РС-Поморие да се връчат на Д“СП“- гр.Поморие,
като същата да се впише като заинтересована страна в списъка за призоваване на
страните. За с.з. на 2.10.2017г. ДСП-Поморие да се уведоми по телефона, като се
укаже възможността да изпрати свой представител за участие по делото.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.