Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260618 20.04.2021 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХХІ-ви
граждански състав
На девети април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при
секретаря:Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско
дело №8527 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК …………………., със седалище и адрес на управление: ……………………….,
подадена чрез пълномощник – адв.В.Г., съдебен адрес: ***, с която се моли съда
да приеме за установено, че ответникът Н.Я.П., ЕГН **********, адрес ***, дължи
на ищеца сумата от 369,06 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаметни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
с №№**********/15.07.2018 г., №**********/15.08.2018 г., №**********/15.09.2018
г. за периода 15.06.2018 г. – 14.09.2018 г. и сумата от 73,44 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.02.2018
г., представляваща 15 броя лизингови вноски на обща стойност 68,85 лева,
дължими за периода м.11.2018 г. – м.януари 2020 г., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 4,59 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, за които суми
има издадена по ч.гр.д.№433/2020 г. по описа на РС-Севлиево Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №226/01.06.2020 г.
Сочи
се в исковата молба, л.30 от гр.д.№1204/2020 г. по описа на РС-Севлиево, че между страните има сключени договори за мобилни услуги, по силата на които ответникът е абонат на
ищеца. Така по силата на сключен на 06.03.2017 г. договор, отношенията по който
са подновени с допълнително споразумение от 27.02.2018 г., ответникът ползвал
предоставените от ищеца услуги, като за периода 15.06.2018 г. – 14.09.2018 г. не
изпълнил задължението си да заплати дължимите за тях месечни абонаменти в
размер на 369,06 лева, за които са издадени фактури с №№**********/15.07.2018
г., №**********/15.08.2018 г. и №72777932854/15.09.2018 г. След изтичане на
указания в тях срок за плащане ищецът прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника и издал крайна фактура с №**********/15.11.2018 г.
На 27.02.2020 г. между
страните бил сключен и договор за лизинг на мобилно устройство ……………., модел ……………… месечните вноски, по който
са обявени за предсрочно изискуеми поради прекратяване на договора за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги, а именно сумата от 73,44
лева, представляваща 15 броя лизингови вноски на обща стойност 68,85 лева,
дължими за периода м.11.2018 г. – м.01.2020 г. и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 4,59 лева.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират
се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба-становище,
вх.№271878/07.04.2021 г.
В срока по чл.131 ОТ ГПК ответната
страна, редовно уведомена, не се е възползвала от правото си да депозира писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът П. се
явява лично, признава исковете по основание и размер, не ангажира
доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
на предявения установителен иск е по чл.422 от ГПК.
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът
не оспорва, че се намира в облигационна връзка с ищеца, като в този смисъл са и
приетите като доказателства договор за мобилни услуги за моб.номер +………………./10.10.2017
г., договор за мобилни услуги за моб.номер +………………../27.02.2018 г., договор за
мобилни услуги за мобилен номер +………………./06.03.2017 г., със сключено към него
допълнително споразумение от 27.02.2018 г., както и договор за лизинг от
27.02.2018 г.
Налице
са данни, че във връзка със сключените договори
мобилният оператор е издал общо три броя фактури, като ответникът не
оспорва, че не е заплатил сумите по тях и същите съответстват на предоставените
му услуги, които е ползвал и мобилно устройство. В тази връзка, от съдържанието
на приетия като доказателство договор за лизинг се установява и това, че има за
предмет мобилно устройство таблет, модел ……………, чиято стойност възлиза на
сумата от 105,57 лева с включено ДДС, както и че договорът е сключен за срок от
23 месеца, през които ответникът е следвало да заплаща месечна лизингова вноска
в размер на 5,59 лева с включено ДДС, съгласно посочения в договора погасителен
план.
По
делото е приложено ч.гр.д.№433/2020 г. по описа на РС-Севлиево, от съдържанието
на което е видно, че е образувано на 29.05.2020 г. по заявление на „Теленор
България“ ЕАД, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №226/01.06.2020 г., с която е разпоредено длъжникът
Н.Я.П. да заплати на заявителя сумата от 369,06 лева, представляваща сбор от
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги за моб.номер +……………………/10.10.2017 г.,
договор за мобилни услуги за моб.номер +…………………../27.02.2018 г. и договор за
мобилни услуги за мобилен номер +………………. от 06.03.2017 г., със сключено към
него допълнително споразумение от 27.02.2018 г. и Договор за лизинг от
27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
29.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 73,44 лева –
главница, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.02.2018
г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +………………, ведно със
законната лихва върху главниците, начиная от 29.05.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №8527 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№433/2020 г. по описа на
РС-Севлиево, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415
от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 18.09.2020 г., от лице
легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника и се установява от приетите като писмени
доказателства договори за мобилни услуги и договор за лизинг.
Доколкото ответникът не оспорва, че е получател на услугите и мобилното
устройство, то съдът приема, че ищецът е изправна страна по сключените
договори.
На следващо място съдът съобрази и това, че договорите за мобилни услуги
вменяват задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания
от него абонаментен план, а договорът за лизинг вменява задължение на
лизингополучателя да заплаща дължимите лизингови вноски за времето на действие
на договора. Ответникът не оспорва, че не ги е заплатил, поради което и съдът
приема, че същият дължи сумите, за които са издадени фактури с
№№**********/15.07.2018 г., №**********/15.08.2018 г. и 07277932854/15.09.2018
г.
Поради основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск
за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
29.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство, които са в
размери съответно 255,00 лева – заплатена държавна такса от 75,00 лева и
адвокатско възнаграждение от 180 лева и 205 лева – заплатена държавна такса от
25,00 лева за заповедното производство и платено адвокатско възнаграждение от
180,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ……………..,
със седалище и адрес на управление: ……………………, че ответникът Н.Я.П.,
ЕГН **********, адрес *** му дължи сумата от 369,06 лева (триста шестдесет и
девет лева и шест стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаметни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
с №№**********/15.07.2018 г., №**********/15.08.2018 г., №**********/15.09.2018
г. за периода 15.06.2018 г. – 14.09.2018 г. и сумата от 73,44 лева (седемдесет
и три лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 27.02.2018 г., представляваща 15 броя
лизингови вноски на обща стойност 68,85 лева, дължими за периода м.11.2018 г. –
м.януари 2020 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 4,59 лева, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.05.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми има издадена по ч.гр.д.№433/2020
г. по описа на РС-Севлиево Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №226/01.06.2020 г.
ОСЪЖДА Н.Я.П.,
ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ………………..,
със седалище и адрес на управление: ………………………., сумата от 255,00 лева (двеста
петдесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.Я.П.,
ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ………………,
със седалище и адрес на управление: ……………………… сумата от 205,00 лева (двеста и
пет), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.