РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Монтана, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20251600500161 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 23 от 05.02.2025 г., постановено по гр. дело № 1662 по
описа за 2024 г. Районен съд-Монтана е отхвърлил като неоснователен
предявеният от Г.ф. срещу Г. Р. положителен установителен иск по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК вр. чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че
съществува следното вземане на Г.ф към Г.Р.: 1513,19 лв., представляващо
изплатено от Г.ф. обезщетение за имуществени вреди по щета № */09.03.2022
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2024 г. до
окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г.ф.,
чрез своя пълномощник адв. Е. Г., в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Твърди се, че от представените писмени доказателства
по безспорен начин се установява вината на ответника, който причинил ПТП и
нанесъл щети на л.а. „*“ с рег. № * в размер на 1509,90 лева. Посочва, че
приложеното по делото Наказателно постановление доказва вината на
1
ответника, поради което счита за неправилни фактическите и правни изводи
на районния съд. Твърди също, че съдът не е следвало да зачете отговорът на
исковата молба като подаден след законоустановения едномесечен срок.
Съобразно изложеното иска от съда да отмени първоинстанционното решение
и да уважи предявеният иск като основателен, ведно със законните последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Г. Р., чрез особен представител адв. А. М., с който същата се оспорва като
неоснователна. Релевира доводи за законосъобразност на решението. Изтъква,
че протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, а ищецът
не е ангажирал други доказателства за установяване механизма на ПТП.
Посочва, че отговорът на исковата молба е подаден в законоустановения срок
и съдът е отразил това обстоятелство в протоколно Определение от 15.01.2025
г. В тази връзка сочи, че са оспорени представените от ищеца писмени
доказателства, в това число и регресната покана, предвид липсата на данни за
връчването й. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като
правилно.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че от
събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е
извършил непозволено увреждане. Приел, че протоколът за ПТП не е
достатъчно доказателство, което да установи механизма на ПТП, причината за
настъпването на щетите, както и техния размер. Последните не могли да бъдат
установени и от приложения „доклад по щета“, тъй като същият
представлявал документ, изхождащ от заинтересована страна и няма
обвързваща доказателствена сила.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
От протокол за ПТП № *, съставен на 21.09.2020 г., се установява, че на
2
20.09.2020 г. на път *-*, в област *, е настъпило ПТП между Г. Р., управляващ
„*“ с рег. № * /участник 1/ и Ф.Б., управляващ „*“ с рег. №*/участник 2/. В
обстоятелствената част на протокола е записано, че участник 1 предприел
маневра на заден ход, след което предприел завой без да подаде сигнал с
пътепоказател или ръка и блъснал участник 2, който се движил в същата
посока.
От Справка от базата данни на Информационен център към ГФ се
установява, че към датата на ПТП за товарния автомобил „*“ с рег. № * не е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото е представено и писмо от началника на РУ-Лом, с което Г.ф. е
уведомен, че срещу Г. Р. е издадено и влязло в сила НП № */14.10.2020 г. по
чл. 185 от ЗДвП, чл. 179, ал. 6, т. 1, чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Приложен е и Доклад по щета за имуществени вреди № */09.03.2020 г.,
видно от който е определено обезщетение за имуществени вреди в размер
1509,90 лв., което на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ следва да се изплати
на „F.” – *. по заведената щета.
До Г. Р. е изпратена регресна покана с изх. № */14.02.2023 г., в която е
пояснено, че на основание чл. 558, ал. 7 КЗ трябва да преведе на Г.ф.сумата в
размер 1513,59 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени
имуществени вреди, която сума ГФ е изплатил на „F.” – *
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Предмет на производството е иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7
във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на регресния иск е обусловена от наличието на
следните предпоставки, като част от правопораждащия фактически състав:
наличие на виновно противоправно деяние, извършено от водач на МПС, за
което няма сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, настъпването на вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с това деяние и заплащането от Г.ф. на обезщетение на
увреденото лице за причинените му от деянието на ответника вреди.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствената съвкупност по делото не може по категоричен начин да се
установи наличието на виновно и противоправно деяние от страна на
3
въззиваемия /ответник/. Наказателното постановление, от една страна, не е
приложено като доказателство, което не позволява на съда да се запознае със
съдържанието му, а от друга страна, в изпратеното от РУ-Лом писмо са
посочени нарушени от страна на водача разпоредби на ЗДвП, които по никакъв
начин не доказват наличието на виновно причинено ПТП, което да е в
причинна връзка с настъпилите имуществени вреди. Цитираните в писмото
наредби касаят управление на технически неизправно пътно превозно
средство, неносене на свидетелство за управление и регистрация на
управляваното МПС и нарушаване на правилата за движение назад.
Последното нарушение само по себе си не доказва наличието на деликт.
На следващо място, следва да се отбележи, че в случая протоколът за
ПТП не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти досежно механизма на ПТП, тъй като същите не
са непосредствено възприети от длъжностното лице. В случая въззивникът
/ищец/ е следвало да ангажира и други доказателства, релевантни за
механизма на ПТП, в това число е разполагал с възможността да поиска
назначаване на експертиза, но не се възползвал от тази възможност.
Следва да се посочи, че от представените документи не може да се
установи дали действително ГФ е заплатил обезщетението, което е предмет на
настоящото производство. Представени са документи на чужд език, които
изцяло са оспорени от въззиваемия /ответник/, но превод не е поискан от
въззивника /ищец/. Липсата на превод не позволява на съда да прецени
съдържанието на документите. В тази връзка следва да се отбележи, че
отговорът на исковата молба е депозиран в законоустановения срок, поради
което направените оспорвания на писмените доказателства трябва да бъдат
зачетени.
В обобщение на гореизложеното, МОС намира, че предпоставките на
регресния иск не са доказани в хода на производството от страна на Г. ф.,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно, тъй като искът е неоснователен.
Въззивемата страна е претендирала разноски за настоящето
производство, но не е ангажирали нито доказателства за напревени такива,
нито е приложен списък по чл.80 от ГПК, поради което такива не следва да и
се прикъждат
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 05.02.2025 г. на Районен
съд-Монтана, постановено по гр. дело № 1662/2024 г., по описа на същия съд
като правилно.
4
РЕШЕНИЕТО е окончтелно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5