Р
Е Ш Е Н И Е
№
20.12.2018г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2049 по описа за 2018 – та година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №Пл-04-04/18.05.2018г.
на НАЧАЛНИК на РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ „НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ“ – ПЛЕВЕН, на А.Б.М.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.233 от
Закона за устройство на територията – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева, за извършено нарушение по чл.142 ал.5 т.4 ЗУТ.
Срещу така издаденото наказателно
постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила - АУАН е съставен след изтичане на предвидените в чл.34
ал.1 ЗАНН срокове. Отделно от това, оспорва фактическата обстановка, приета в
хода на административнонаказателното производство: отбелязва, че процесната
бетонна стена не е отразена в нито един разрез, а същата фигурира като
подлежаща на запазване само в един от чертежите към част „Архитектурна“; счита,
че понятието „план на масовия изкоп“ няма легално съдържание и не може да обуслови
пораждането на административнонаказателна отговорност; към момента на
изработване на техническия проект няма данни за същестуващата бетонна стена,
което прави невъзможно представяне на разрез през нея; предвидено е плътно
укрепване на изкопа, т.е. взети са необходимите мерки за осигуряване на
съгласуваност между отделните части на „План за безопасност и здраве“ и
„Конструктивна“. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено
становище, в което се поддържат изложените в жалбата съображения и се пледира
за отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна – РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ
„НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ“ – ПЛЕВЕН се явява съответен юрисконсулт, който
счита, че административнонаказателното производство е протекло при надлежно
спазване на процесуалните правила, както и че е издадено Наказателно
постановление, което е правилно, поради което пледира за неговото
потвърждаване.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
По нейното същество Съдът съобрази
следното:
Административнонаказателното производство
е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № Пл-4/20.04.2018г. от страна на Е.А.Ч. – гл.инспектор при РО „НСК“ -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н.К.С. и нарушителя А.Б.М.. Съставен е за
това, че извършвайки оценка за съответствие с основните изисквания към
строежите на част „Конструктивна“, „План за безопасност и здраве“ и „План за
управление на строителните отпадъци“ на технически инвестиционен проект за
строеж „Три силоза за съхранение на зърно”, находящ се в землището на гр.КНЕЖА,
в поземлен имот 749011, местността „Трите декара” е дала положителна оценка за
оценяваните от нея части и предложение Главен архитект на Община Кнежа да
одобри проектите, въпреки че:
-
В
изготвения инвестиционен проект за строежа по част „Архитектура“ е предвидено
запазване на съществуващата бетонна стена. В проекта по част „Конструктивна“ не
е изработен „План на масовия изкоп”. В чертеж №1/19 в разрез 1-1 и разрез 2-2
през основата на силоза, са показани откоси на стените на изкопа. Не е
предвидено укрепване към запазващата се бетонна стена и не е изяснен начина на
изпълнение на фундирането на силоза под нея;
-
В
проекта по част „План за безопасност и здраве” в раздел „втори етап” е указано,
че изкопните работи ще се изпълняват по конструктивния проект и следва да се
предвиди плътно укрепване на изкопа. В проекта по част „Конструктивна” не е
показано плътно укрепване на изкопа.
В тази връзка е направен извод, че е
налице несъгласуваност между предвижданията на част „Конструктивна” и „План за
безопасност и здраве” с част „Архитектура” по отношение на проектирането на
укрепване на изкопа към запазващата се бетонна стена и дадената положителна
оценка по отношение на съгласуваността им е некоректна. Прието е, че
предвиждане на укрепване е било необходимо съгласно чл. 49, т.2 от Наредба №2
/22.03.2004 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и поради
натоварването, което оказва запазващата се бетонна стена върху почвата, която в
случая е льосова, пропадъчна. В тази връзка е прието, че нарушението е
извършено с подписването на Комплексен доклад за оценка за съответствие № 100 /
01.12.2016 г. от страна на А.М. в офиса на „***” ЕООД в гр. Плевен. Описаното
по-горе е квалифицирано като нарушение по чл.142 ал.5 т.4 ЗУТ и е отбелязано,
че същото е констатирано на 31.01.2018 г. с одобряване на Протокол № Кн-
1090-00-034 / 15.01.2018 г„ изготвен на основание чл.10 от Наредба № 1 за
обследване на аварии в строителството; според констатациите в неоспорения
протокол, липсата на укрепване е довела до настъпване на авария по време на
строителството на строеж „Три силоза за съхранение на зърно” гр. Кнежа, в
поземлен имот 749011. При съставяне на АУАН възражения не са направени; такива
не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган е
приел изцяло описаната фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на А.Б.М. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.233 от Закона за устройство на
територията – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.142 ал.5 т.4 ЗУТ.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление - издадено, от компетентни лица (л.98 - 103 от
делото). В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, основателно се
възразява, че процесният АУАН е съставен след изтичане на едногодишния срок,
предвиден в чл.34 ал.1 ЗАНН. Твърди се, че деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А.М. е извършено на 01.12.2016, докато Актът е съставен едва на 20.04.2018г.
Ирелевантно е, че деянието се твърди като разкрито, а самоличността на неговия
извършител – установена, на 31.01.2018г., тъй като и към този момент,
едногодишният срок по чл.34 ал.1 ЗАНН се явява изтекъл; в този смисъл е и
разпоредбата на чл.239 ал.2 ЗУТ. Поради това, административнонаказателното
производство срещу А.Б.М. изобщо не е следвало да бъде образувано, а издаденото
в хода на същото производство Наказателно постановление подлежи на отмяна дори
само по тази причина – която обаче не е единствената в настоящия случай. Съгласно
чл.42 т.5 ЗАНН и 57 ал.1 т.6 ЗАНН, съставеният акт и издаденото наказателно
постановление следва да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени
виновно. В случая, както актосъставителят, така и наказващият орган, не са
изпълнили това свое задължение. От обстоятелствената част и на АУАН, и на НП се
остава с убеждението, че нарушената виновно разпоредба е тази на чл.142 ал.5
т.4 ЗУТ, която гласи: „Оценката обхваща
проверка за съответствие със: …взаимната съгласуваност между частите на
проекта…“. Същата разпоредба, очевидно е във връзка с други разпоредби,
запълващи нейното съдържание, но такива не са посочени, което поставя
изследвания въпрос в сферата на предположенията. Отделно от това обаче, от
формулировката на приетата като нарушена разпоредба на чл.142 ал.5 т.4 ЗУТ е
видно, че същата не предвижда точно определено по обем задължение, адресирано
към група лица. Следователно - и при отчитане на представеното словесно
описание на твърдяното нарушение в АУАН и НП, видно е, че чл.142 ал.5 т.4 ЗУТ
няма как да бъде коректна законова разпоредба, която е нарушена виновно, т.е.
липсват надлежни реквизити по чл.42 т.5 ЗАНН и 57 ал.1 т.6 ЗАНН.
Ето защо Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели и до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, в т.ч. - правото му да научи за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Поради това, издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде
разглеждан правния спор по същество. За пълнота на настоящите мотиви обаче
следва да бъде посочено, че издаденото НП се явява и неправилно. В тази връзка
заслужават да бъдат отбелязани два основни момента:
-
от
една страна - видно е, че процесният Комплексен доклад за оценка за
съответствие № 100/01.12.2016 г. е изготвен от „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН и е подписан
от общо осем лица, в т.ч. – управителя на посоченото дружество и жалбоподателката
А.М.. От представените по делото писмени материали /а и от твърде общите
показания на свидетелите Е.Ч. и Н.С./ неясна и недоказана остава конкретната
роля на физическото лице А.М. в контекста на изследваните обстоятелства.
Същевременно, при положение, че в извършването на едно нарушение са взели
участие повече от едно лица, ролята на всяко от тях - и степента на участие на
всяко от тях, следва да бъдат посочени изрично – нещо, което очевидно не е
сторено в хода на административнонаказателното производство, водено срещу А.М..
Нещо повече: съобразно чл.142 ал.6 ЗУТ, „Оценката
за съответствие се извършва: 1. с приемане от експертен съвет на одобряващата
администрация; 2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) като
комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант, несвързана с
проектанта - за обекти от първа и втора категория задължително, а за обекти от
по-ниска категория - по желание на възложителя…“. Следователно, физическото
лице М. или което и да било от другите физически лица, подписали Комплексен
доклад за оценка за съответствие № 100/01.12.2016 г., не биха могли да бъдат
извършители на „оценка“ по смисъла на чл.142 ал.5 ЗУТ, а оттук – и не биха
могли да бъдат годен субект и извършители на нарушение на същата разпоредба. Отговорност
би могла да понесе регистрираната фирма-консултант - „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН, а не физическото
лице А.М., която е административно наказана за нарушение, което няма как да е
извършила;
-
от
друга страна, съобразно чл. 237 ал.1 т.6 ЗУТ, „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо
лице или едноличен търговец, както следва: на лице, извършило оценка за
съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142,
ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 - в размер от 30 000 до 150 000
лв.“. Видно е, че във връзка с нарушенията на изискванията на чл.142 ал.5 ЗУТ при извършване на оценка на съответствие на инвестиционен проект,
административнонаказателна отговорност се следва на компетентните юридическо
лице или ЕТ, а не на конкретно физическо лице. Следователно, от страна на
административнонаказващия орган неправилно е преценена и приложимата
административнонаказателна разпоредба като е прието, че се касае за чл.233 ЗУТ.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №Пл-04-04/18.05.2018г. на НАЧАЛНИК на РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ
„НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ“ – ПЛЕВЕН, с което на А.Б.М. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.233 от Закона за устройство
на територията – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.142 ал.5 т.4 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: