Р Е Ш Е Н И Е
№ 260240 21.09.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски
районен съд ХVІ граждански състав
На двадесети
юли
през две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия
Петрова
Секретар Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдия
С. Петрова
гражданско дело № 9108 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на В.К.К., ЕГН **********, с адрес *** против Е.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 300 лева (триста лева),
представляваща невърнат депозит по прекратен договор за наем от 05.02.2019
год., за което е издадена заповед № 3414 от 12.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7644/2019г. по описа на
Бургаски районен съд. Претендира разноски. Ангажират се доказателства.
Излагат се твърдения, че на 05.02.2019
год. между страните е сключен договор на наем на недвижим имот, по който ищецът
е заплатил депозит от 300 лева – подлежаща на връщане сума след прекратяване на
договора. На 01.04.2019 год. страните са прекратили съглашението си по взаимно
съгласие, но наемодателят не е върнал получения депозит.
Депозиран е писмен отговор
извън законоустановения срок от ответника, с който оспорва иска като
неоснователен.
БРС е сезиран с иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
След
съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства
и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено
следното:
За да
бъде уважен предявеният от ищеца иск, ищецът трябва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за наем между страните,
прекратяването на същия, както и престиране на претендираната сума по договора,
на отпаднало основание.
Договорът за наем е неформален и
консенсуален и поражда своето действие със съвпадане на насрещните
волеизявления на страните досежно тези условия на сделката, които са елементи
от нейното съществено съдържание, а именно наемната цена и вещта. Между
страните по договора за наем трябва да се постигне съгласие по два въпроса:
относно вещта, която се предоставя във временно ползване и относно
възнаграждението /цената/, която наемателят дължи за предоставеното му
ползване. Наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите свързани с
ползването на вещта.
По делото е представено
копие на договор от 05.02.2019г., сключен между Е.А.А. и В.К.К., в качеството
му на ЕТ В.К., с който ответника е предоставил на ищеца недвижим имот, находящ
се в ****със застроена площ от 81 кв.м. Договорът е срочен, считано от 05.02.2019г.
Уговорен е месечен наем от 300 лева. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора, за
обезпечаване на задълженията си по договора наемателят депозира при наемодателя
гаранция в размер на един месечен наем в размер на 300 лева, платим при
подписване на договора, т.е. уговорен е депозит от 300 лева в случай, че останат
непогасени задължения по договора. В чл. 4 са уговорени задълженията на
наемателя, сред които да заплаща в срок уговорената наемна цена, да заплаща консумативните
разходи за имота – електричество, вода и и др., както и евентуални лихви за
просрочие върху тях, да поема за своя сметка всички разходи за обикновените
текущи ремонти и поправки. Видно от чл. 3, ал. 4 от договора, направените
ремонти и вложените в тях материали остават в имота след прекратяването на
срока на договора и наемодателя не дължи допълнително обезщетение на наемателя.
Страните са предвидили възможност да изменят и допълват договора с допълнително
писмено споразумение към него /чл.10/. Видно от положените подписи на страните на
последната страница на договора, същите са се споразумели за предсрочно прекратяване
на договора за наем, считано от 01.04.2019г. по взаимно съгласие.
Представена е разписка за
получено капаро от 300 лева, което ще бъде трансформирано като депозит при
подписване на договора за наем, подписана в присъствието на свид. Б., както и разписки
за заплатени наемни вноски за месец февруари и месец март. Ответникът наемодател
е оспорил след срока за отговор, че под наемната вноска за месец март е положен
неговия подпис, но оспорването не е направено в срок и се явява несвоевременно
направено с оглед въведената процесуална преклузия с разпоредбата на чл. 133 от ГПК, поради което не следва да бъде разглеждано и обсъждано в настоящото
производство. В този смисъл, оспорването на ответника не следва да бъде
разгледано, тъй като не е направено в срок и не е открито производство по
оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК. Независимо от изложеното от показанията
на разпитания на ответната страна свидетел Ч. се потвърждава, че подписът за
получена наемна цена за месец март е бил положен от ответника А. в присъствие
на свидетелката. В този смисъл безспорно се установява по делото, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно
отношение, въз основа на договор за наем, с уговорен месечен наем
в размер на 300 лева, за който се прилагат разпоредбите
на чл. 228-239 от ЗЗД. Установи се
наличие на валидно правоотношение между страните по договор за наем, по силата
на което наемателят има задължение за заплащане на наемна цена, в определения
размер. На 01.04.2019 год. страните
са прекратили съглашението си по взаимно съгласие, поради което по договора са
били дължими наемните цени за месец февруари и месец март. Доказателствата
сочат, че същите са били заплатени от наемателя. Представено е и удостоверение
от ЕВН Електроснабдяване ЕАД за издадени и платени фактури за месец февруари и
март 2019г. Няма данни наемателят да е имал други задължения към наемодателя. Представеното
от ответника споразумение не е подписано от страните и не установява сочените
факти. Съобразно договорките в договора, първоначално дадения депозит служи за
покриване на задължения по договора, които са останали неплатени от наемателя. Не
се спори и се установява, че такъв депозит е бил предоставен от ищеца –
наемател още преди сключване на договора. В случая се установи, че след
прекратяване на договора за наем, ищецът – наемател няма такива задължения по
договора, които са останали непогасени, поради което предоставения депозит от
300 лева подлежи на връщане. Не са ангажирани доказателства досежно валидно
погасяване на това парично задължение. Настоящият
съдебен състав приема, че така предявеният иск за сумата от 300 лева (триста лева), представляваща невърнат депозит по
прекратен на 01.04.2019г. договор за наем от 05.02.2019 год. е доказан. По тези
съображения съдът, намира че исковата претенция се явява изцяло основателна и
следва да бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
предвид отправеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно
- деловодни разноски, които в настоящото производство са в размер на 325 лева,
а в заповедното производство са в размер на 325 лева, изчислени от платената
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, че в
полза на В.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, съществува вземане по ч.гр.д. №
7644/2019г. на БсРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 300 лева (триста лева),
представляваща невърнат депозит по прекратен договор за наем от 05.02.2019 год.
ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски по
гражданско дело № 9108 по описа на БсРС за 2019 година и сумата от 325 лева
/триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 7644/2019г.
по описа на БсРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД