Мотиви
към Решение № 260559 от 16.11.2020 г. по
АНД № 6600/2020 г.
по описа на Пловдивски районен съд, НО, Пети
състав
Пловдивска районна
прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият В.И.С.
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по реда на чл. 78а НК, за това че на 02.10.2020
г. в град Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 0,72 грама и
съдържание на активен компонент 8,1 тегловни процента амфетамин на стойност
21,60 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление
по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура
поддържа мотивираното предложение, като акцентира върху факта, че деянието е
безспорно установено от фактическа и правна страна. Предлага обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се
наложи административно наказание „Глоба“, ориентирано към минимума.
В правото си на лична защита обвиняемият не се
противопоставя на доводите, изложени от представителя на държавното обвинение.
С последната си дума признава вината си,
изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
В.И.С. е роден на *** ***, ******, б.г., със
средно специално образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
През месец август 2020г. в отдел КП - Пловдив била получена оперативна информация, че С.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, разпространявал
амфетамин на територията на гр. Пловдив и региона.
На 02.10.2020г. била получена оперативна информация, че К. е заредил наркотични вещества и
възнамерявал да бъде активен в разпространението на същите. С цел разкриване на престъпната дейност на К. било организирано наблюдение на адреса на същия. Въз основа на това наблюдение била добита информацията,
че К. ще бъде посетен от лице, което ще се снабди с наркотични вещества от
същия. Малко по – късно, адресът бил посетен от мъж, който след кратък престой,
излязъл и в 15.50ч. бил задържан срещу площад „Съединение“ на ул.“Свети
Климент“ в гр. Пловдив.
Установена била самоличността
на лицето, а именно В.И.С., ЕГН: **********, като пред оперативните служители същия
заявил, че у себе си държи амфетамин, който е закупил от С. К.. По случая за
разпространението на наркотични вещества от страна на К. било образувано друго
досъдебно производство, по описа на Окръжна Прокуратура Пловдив.
При така констатираното и на
основание чл. 164, ал. 1, т. 1 НПК бил е извършен обиск на В.И.С., ЕГН:**********.
При провеждането на това процесуално-следствено действие за времето от 18,50 до
19.10 часа на същия ден от разследващ полицай П.У. при Отдел „КП“ при ОДМВР Пловдив
били открити и иззети вещи от значение за предмета па делото, както следва:
-от преден ляв джоб на елек,
от черно портмоне - неправилна бучка от бяло прахообразно вещество, увито в прозрачен
найлонов плик;
-от преден десен джоб на
панталон - мобилен телефон Сони с имей № 354577072674673 и имей №
354577072674665 е карта Теленор в него.
С Разпореждане по ЧНД № 6119/2020г по
описа па ПРС това процесуално - следствено действие било одобрено.
В хода на бързото производство била назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза, от заключението на която се установява, че бялото вещество под формата на бучка - предмет на инкриминираното деяние представлява амфетамин, с нето тегло 0,72гр., съдържащо 8.1 тегловни % амфетамин.Амфетаминът
е включен в Приложение № 1, към чл. 3 т. I, Списък I от Наредбата за реда
за класифициране па растенията и веществата като наркотични, като вещество с
висока степен на риск за общественото здраве.
Остатъкът от
наркотичното вещество, след изготвената експертиза, било изпратено с предавателен протокол на ЦМУ, отдел „MPP-НОП“-София.
Съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
па съдопроизводството намереното в обв. В.И.С. наркотично вещество - амфетамин с
нето тегло 0.72гр., със съдържание на активен компонент 8.1 тегловни
% амфетамин възлиза на стойност 21.60 лева.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378,
ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, а
именно: протокол за разпит, обективиращ обяснения на обвиняемия С., дадени на
досъдебното производство, в които е признал извършване на процесното деяние (л. 11 от ДП); протокола за разпит,
обективиращ показанията на свидетеля Н.Т.Т. (л. 12 от ДП), протокол за обиск и изземване от 02.10.2020 г. (л. 7 от ДП), както и от назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство химическа експертиза,
материализирана в Протокол № 1867/ 06.10.2020 г. (л. 16 от ДП). На следващо място, за формиране на изводите на
съда досежно личностните характеристики на обвиняемия съдът взе предвид и приетите
по делото справка за съдимост и характеристична справка.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и
призната от подсъдимия и на съдебна
фаза, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
В съдебна фаза, обвиняемият изрично признава
виновността си по обвинението, така както е повдигнато от Районна прокуратура –
Пловдив и изразява съжаление за стореното.
От правна
страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че са
налице в своето единство всички съставомерни признаци от обективна и субективна
страна на престъпния състав по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от списък Първи
от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични –
амфетаминът
се определя като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с него и е забранено за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
В процесния случай,
безспорно установено е, че обвиняемият е упражнявал фактическа власт (държане)
върху инкриминираното вещество- амфетамин, с нето тегло 0,72 гр. със съдържание на активен
компонент - 8. 1 тегловни процента амфетамин,
възлизащ на стойност 21, 60 лева, при цена за грам – 30,00 лева съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на
Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
Следва да се посочи, че за съставомерността на
деянието от обективна страна е без значение дали деецът е държал наркотичното
вещество за себе си или за трето лице ( в тази насока Р- е по н. д. № 462/ 2011
г. на ВКС, III- то Н. О.; Р- е по н. д. № 100/ 2012 г. на ВКС, III- то Н. О. ).
Същевременно, от приобщените по делото материали се изяснява, че обвиняемият С. не е разполагал с надлежно
разрешително, което би му предоставило валидно основание да държи процесното
наркотично вещество.
Съдът счита, че конкретният
случай разкрива и признаците на маловажен такъв. Преценката за това дали
дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във
всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК.
В текста на чл. 93, т. 9 НК се съдържа легално определение на понятието
"маловажен случай", като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна
норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява "маловажен случай", когато с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи
обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата
се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието. В тази насока са и разясненията,
дадени в ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя
от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя,
подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка.
Приложени към фактите по настоящото дело, посочените критерии
за преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за държане
на сравнително малко количество амфетамин – 0,72 грама, на стойност от 21,60 лв. При това положение, то явно е, че посоченото наркотично
вещество е държано с цел лична употреба. Последното обстоятелство е от
съществено значение с оглед по - ниската степен на обществена опасност на
деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на
обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са
защитени от инкриминираната правна норма (така Решение № 44/23.04.2018 г., наказателно дело № 72/2018 г. на
ВКС, 3- то Н. О. ). Съдът отчита и обстоятелствата, че обвиняемият е в млада
възраст, неосъждан е, съдействал е на органите на досъдебното производство за
разкриване на престъпното деяние и изразява критичност към стореното.
От субективна страна,
деянието е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко ги е целял. В трайната практика на ВКС се приема,
че чл. 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк и
евентуален само при резултатните, но не и при формалните престъпления (каквото
е и процесното деяние). При формалните престъпления, умисълът може да бъде само
пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това волевата му дейност да е пряко
насочена към извършването му ( в този смисъл - Решение № 102 от 23.02.2005 г.
по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС).
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи,
че процесният случай не може да бъде дефиниран като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК. Извършеното от обвиняемия С. деяние осъществява в пълен обем
признаците на вмененото му престъпление, в това число и обществена опасност,
която категорично не сочи на малозначителност. Такава би била налице, когато
извършеното престъпление обективно не е оказало отрицателно въздействие върху
охраняваните обществени отношения или въздействието, макар и оказано е
минимално и следователно не е застрашило реално тези отношения. В настоящия
случай не се касае за количествени и стойностни характеристики на предмета на
престъплението, които могат да изключат обществената опасност на извършеното от
обвиняемия деяние. Дори напротив - както бе изложено и по- горе, касае се за типичен случай на престъпление
по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Тоест, степента на засягане
на защитимите обществени отношения е достатъчно сериозна и не може да се
приеме, че деянието не разкрива обществена опасност или пък е с незначителна
такава.
Доколкото за посоченото престъпление се предвижда наказание „глоба“ до 1000
лева; обвиняемият не е осъждан до този момент, не е освобождаван от наказателна
отговорност; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са
налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК.
По размера на
административното наказание:
При индивидуализиране на административното наказание
"глоба", което да се наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера
на засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите, както и данните за личността
на обвинямия С. – същият е с добри личностни данни, в млада възраст, проявява
критичност към извършеното, като още в рамките на досъдебното производство е
съдействал за разкриването на обективната истина. В тази връзка, то явно е, че
процесното деяние е откъслечна противоправна постъпка и не е поредно проявление
на трайно следвана, негативна линия на поведение.
Същевременно, не се установи да са налице обстоятелства, отегчаващи
отговорността на обвиняемия С..
В
аспект на гореизложеното следва да се посочи, че при ценене на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС,
че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като
не става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца.В този смисъл при отчитане
съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не
само техният брой, но и тяхната специфика / така - Решение №144/20.02.2019 по
дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение
№ 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г./.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание "глоба" в рамките на минимума, предвиден в закона, а
именно 1 000 лв. Този размер на глобата съдът счита, че съответства на степента
на обществена опасност на деянието и на дееца, като преценява, че ефективно ще
съдейства за поправянето на обвиняемия
С. без да се накърнява принципът за пропорционалност
между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия. Размерът на наказанието беше съобразен и със
събраните по делото доказателства за имуществено и семейно положение на
обвиняемия.
По веществените доказателства:
На основание чл. 354а, ал. 6 вр. ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, съдът счита, че остатъкът от наркотичното вещество - амфетамин, намиращо се на съхранение в Централно митническо управление Отдел "МРР- НОП"- гр. София, следва да бъде
отнето в полза на Държавата, като след влизане в законна сила на настоящото
решение, да бъде унищожено по надлежен ред.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 НПК обвиняемия В.И.С. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив в полза на бюджета на Държавата сумата
от 89,25 лева /осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото, сторени в хода на досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС