№ 30
гр. С., 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. ГенЕ.
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. ГенЕ. Въззивно гражданско дело
№ 20231800500669 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. И. В. с ЕГН ********** против
решение № 115/21.06.2023г. по гр.д.№ 417/21г. на РС-Сливница,с което са
уважени исковете на „П.“ЕООД, ЕИК ********* за признаване на
установено,че ответницата дължи на дружеството сумата 2 929.98 лв.като
получена без правно основание.Релевират се оплаквания за нарушение на
съдопроизводствените правила/в доклада не били обсъдени всички
възражения в отговора по чл.131 ГПК,което довело и до несъбиране на
необходимите доказателства/ и необоснованост на съдебния акт.Съдът указал
само доказателствената тежест на ответницата да посочи правно основание за
получаване на процесната сума или правопогасяващи,правоунищожаващи и
правоизключващи обстоятелства.Ответницата твърдяла,че изобщо не е
извършвала преводи от сметката си в ищцовото дружество към „Г.Е.“
ООД.Наред с това,съдът възприел неправилната квалификация на
иска,посочена в исковата молба/чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.55,ал.1 от
ЗЗД/.Всъщност ищецът твърдял,че ответницата се възползвала от грешка в
платежната система“П.“и извършила неразрешена трансакция,което според
раздел Дванадесети,т.4 от Общите условия за ползване на електронен
портфейл А1 Уолет я задължава за сумата на неразрешената
трансакция.Следователно,искът се основавал на неизпълнение на договорно
задължение.Претендира изготвяне на нов доклад в този
контекст.Същевременно въззивничката твърди,че не бил доказан фактът на
личното извършване на въпросната трансакция от нея.Възможно било
1
трансакцията да е резултат от хакерска атака.Не било установено дали АйПи
адресът,от който са извършени трансакциите ,е неин.В тежест на ищеца било
да докаже тези факти.Поддържа също,че неоснователно обогатен о се оказва
„Г.Е.“ ООД.Признава,че е регистрирала сметка в платежната система“ П.“и че
вследствие на „бъг“ в системата е извършена трансакция ,без сметката да е
била захранена с парични средства.Това правилно установил
първоинстанционният съд,но неправилно извел наличие на обогатяване на
ответницата.Същевременно въззивничката поддържа,че не било ясно и дали
„Г.Е.“ ООД се е обогатил,защото не било установено,че е получило
„плащане“ по процесната трансакция и срещу него е захранило сметката
„със закупената крипто валута“.Иска отмяна на решението,отхвърляне на
исковете за главница и законна лихва и присъждане на съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата като
неоснователна.Докладът по делото бил адекватен на твърденията на
ответницата в отговора по чл.131 ГПК.Ответницата изобщо не отричала,че е
извършила въпросните трансакции,но възразила,че действала неумишлено.В
проекто-доклада съдът възпроизвел твърденията ,след което докладът бил
приет без възражения от ответницата,включително и по отношение на
правната квалификация. Извършването на трансакция без наличие на средства
по баланса в сметката представлявало начална липса на основание.Събрани
били всички необходими и относими доказателства за релЕ.нтните факти:
съдебната компютърно-техническа експертиза установила,че на 09.09.2020г.
ответницата извършила процесната трансакция от банковата си карта ВИЗА ,в
която преведените суми не били налични,към сметката си в приложението
А1 УОЛЕТ като непосредствено след това закупила „крипто валута“ от
„Г.Е.“ ООД на стойност 2 989.66 лв./поръчка **********/.Независимо дали е
извършила лично трансакцията и дали е извършена от нейния АйПи адрес,
сумата е постъпила в нейната сметка в А1 Уолет.Претендира потвърждаване
на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира възивната жалба процесуално
допустима, но неоснователна.По ч.гр.д.№ 197/21г. на СлРС е издадена
заповед № 207 от 14.05.2021г. на осн.чл.410 ГПК за сумата 2989.66 лв.
,получена неоснователно, законната лихва,считано от 19.03.21г./датата на
подаване на заявлението/ до окончателното плащане на вземането, 402
лв.адвокатско възнаграждение и 59.80 лв. държавна такса.Длъжницата подала
възражение и заявителят инициирал исково производство.
По делото е безспорно,че на 12.02.2020г. чрез мобилното приложение
А1 Уолет В. открила при ищцовото дружество сметка,съгласила се на Общите
условия за ползване на електронен портфейл А1 Уолет и е приела
изменението на ОУ на 23.12.2020г.На 09.09.2020 длъжницата извършила
трансакция на стойност 2 989.66 лв. без наличен съответстващ баланс по
сметката ѝ,което станало възможно поради технически проблем в платежната
система „П.“ АД.Същевременно ответницата закупила електронни пари от
2
„Г.Е.“ ООД на същата стойност.Тези твърдения правилно са отразени в
доклада по делото,както и твърденията на ответницата в отговора по чл.131
ГПК.Съдът е квалифицирал иска като престационна кондикция и съответно е
дал указания за доказателствената тежест: ищецът следва да докаже
преминаването на сумата от неговия патримониум в патримониума на
ответника, а последният следва да докаже основанието за това.В случая
преминаването на парична сума се реализира чрез захранване на електронния
портфейл А1 Уолет на ответницата, а не на „Г.Е.“ ООД.Закупуването на
електронни пари по поръчка ********** е отделна сделка,по която
„Г.Е.“ООД очевидно не е обогатен,тъй като ответницата се е сдобила с
електронни пари.Независимо от наличието на трети участник,създаващо
привидност на косвено обогатяване, казусът не попада под хипотезата на
непрестанционна кондикция,от което следва,че съдът правилно е
квалифицирал иска и разпределил доказателствената тежест.Няма значение
кой физически е извършил трансакцията и от какъв АйПи адрес,тъй като
електронните пари са постъпили в патримониума на ответницата.Независимо
от позоваването на Общите условия на мобилното приложение,не се касае за
престация по силата на договорно задължение, а за извъндоговорна
отговорност.Ето защо ищецът няма тежест да доказва ,че ответницата е
действала с „умисъл или груба небрежност“.Тъй като в исковата молба се
съдържат аргументи в този смисъл,съответно в отговора по чл.131 ГПК
ответницата се е защитила,поддържайки,че е действала невиновно.Това обаче
е ирелЕ.нтно в хипотезата на чл.55, ал.1 ГПК.Несъстоятелно е твърдението на
въззивничката,че ищецът трябвало да докаже действителното получаване на
електронни пари от нея.На първо място,това би било в тежест на ищеца в
хипотезата на непрестационна кондикция/доказване на обогатяването/.На
второ място-при сделки с електронни пари единствено титулярът разполага с
достъп до информация за портфейла си.По изложените съображения
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.Въззивничката следва да
заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение във възивното производство в размер на 996 лв. с ДДС.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 21.06.2023г. по гр.д.№ 417/2021г.
на РС-Сливница.
ОСЪЖДА Е. И. В. с ЕГН ********** с адрес гр.Б.,ж.к.“Ж.“ ,бл.6,вх.А,
ет.4, ап.11,да заплати на „П.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Д.Б.“ № 76А, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 996 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4