Решение по дело №1038/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл. 9б, вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на ФОРЕКС ООД, гр.Айтос, Дъскорезна фабрика, против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 700-1/12.11.2024г., издаден от орган по приходите - младши експерт в дирекция „Местни приходи, данъци и такси“ при Община Руен, потвърден с Решение № 4/08.05.2025г. на директора на дирекция „МПДТ“ при Община Руен.

Жалбоподателят ФОРЕКС ООД оспорва акта, като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Възразява, че е издаден при липса на фактически и правни основания. Посочва, че задълженията по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК с вх.№ **********/19.10.2020г. са платени, като с декларация от 31.10.2024г. е заявена промяна единствено на идентификатора на земята и сградите, а всички други данни, в т.ч. и отчетната им стойност, е непроменена. Възразява също така, че едва от решението на горестоящия орган става ясно фактическото основание за определяне на нова по-висока данъчната оценка на имота - поради промяна на устройствената зона, в която се намира, но счита за неправилно публичните задължения за него да се преизчисляват и увеличават ретроактивно за периода 2019г.-2024г., като в тази връзка се позовава на чл.19, ал.3 от ЗМДТ и счита, че начисляването на задълженията върху променената данъчна оценка може да се извърши само за напред. Иска се отмяна на издадения АУЗД и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, както и допълнителни аргументи е изложил в писмена защита.

Ответникът – директор на дирекция „Местни приходи, данъци и такси“ при Община Руен се представлява от пълномощник, който пледира за отхвърляне на жалбата, като счита възраженията за незаконосъобразност на акта за неоснователни. Посочва, че имотът на жалбоподателя, от датата на придобиването му, попада в строителните граници на населеното място, а разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗМДТ е неприложима, тъй като не е налице промяна в някой от показателите, свързани с данъчната му оценка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ № 14657/19.10.2020г., дружеството-жалбоподател е декларирало промяна в обстоятелствата относно придобити недвижими имоти, представляващи сгради с местонахождение в с.Руен, 8540, Дъскорезна фабрика, находящи се в ПИ с идентификатор 63224.166.1 - селскостопански обект – гранулпреса с идентификатор 63224.166.1.5, с РЗП 807кв.м.; селскостопански обект – краварник 1 с идентификатор 63224.166.1.1, с РЗП 1 535кв.м.; селскостопански обект – краварник 2 с идентификатор 63224.166.1.2, с РЗП 1 547 кв.м.; селскостопански обект – фуражна кухня с идентификатор 63224.166.1.4, с РЗП 781кв.м. и селскостопански обект – сеносушилня с идентификатор 63224.166.1.3, с РЗП 800кв.м.

Видно от служебно попълнената информация на стр.2 от декларацията, в т.4 Разположение спрямо строителните граници на населеното място, длъжностното лице в Община Руен е отбелязало с „Х“ последната колона – извън строителни граници.

С последващо подадена коригираща декларация вх.№ 25788/12.11.2024г., дружеството е заявило настъпила промяна в идентификаторите на обектите, променени както следва - селскостопански обект – гранулпреса с идентификатор 63224.166.55.5, селскостопански обект – краварник 1 с идентификатор 63224.166.55.1, селскостопански обект – краварник 2 с идентификатор 63224.166.55.2, селскостопански обект – фуражна кухня с идентификатор 63224.166.55.4, и селскостопански обект – сеносушилня с идентификатор 63224.166.55.3.

Видно от служебно попълнената информация на стр.6 от декларацията, в т.4 Разположение спрямо строителните граници на населеното място, длъжностното лице в Община Руен е отбелязало с „Х“ втората колона – в строителни граници.

На същата дата е извършена проверка на подадената декларация, за което е съставен Протокол № 84-А/12.11.2024г., видно от който, след обработка на декларацията с програмен продукт МАТЕУС, е дадено заключение за увеличение на данъчната оценка на обектите, предвид направена заверка от отдел „ТСУ“, че имотът, в който са разположени, е в строителни граници, а по предходната декларация заверката е била направена като за земя извън строителните граници, поради което за разликата в данъчните оценки се начисляват данъци и такси за пет години назад.

Издаден е процесният Акт за установяване на задължение № 700-1/12.11.2024г., съставен на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от орган по приходите - младши експерт в дирекция „Местни приходи, данъци и такси“ при Община Руен, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък недвижимите имоти и такса битови отпадъци в общ размер от 13 445,75лв. за периода 2019г.-2024г., ведно с лихва за просрочие в размер на 2 422,98лв. към 12.11.2024г.

При оспорването по административен ред АУЗД е потвърден с Решение № 4/08.05.2025г. на директора на дирекция „МПДТ“ при Община Руен, видно от мотивите на което горестоящият орган е посочил, че и към 01.01.2019г. декларираните недвижими имоти са попадали в строителните граници на с.Руен.

На основание чл.4, ал.1, изр.второ от ЗМДТ, във вр. с чл.144, ал.1, във вр. с чл.107, ал.3, във вр. с чл.155, ал.1, във вр. с чл.156, ал.1, във вр. с чл.159, ал.2 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи издадения АУЗД, като ответник е решаващият /горестоящ/ орган.

Издаденият акт за установяване на задължение по декларация е законосъобразен.

По делото не е налице спор по фактите, а по приложението на материалния закон относно дължимостта на определените публични задължения за минал период.

Произтичащата разлика в данъчната оценка на имотите на жалбоподателя, декларирани с горните две декларации по чл.14 от ЗМДТ през 2020г. и 2024г., се дължи на различното служебно вписване в декларациите относно разположението на обектите спрямо строителните граници на населеното място, като първоначално е отбелязано, че те се намират извън строителните граници, а впоследствие е отбелязано, че те се намират в строителните граници.

Видно от формуляра на декларацията информацията относно разположението на обектите спрямо строителните граници на населеното място не се попълва от декларатора, а се извършва служебно от общинската администрация, като видно от двете декларации посочено е име и е положен подпис от конкретно длъжностно лице извършило служебното въвеждане на тези данни. В този смисъл констатираното несъответствие/различие на вписването не произтича от неправомерно действие на декларатора, а от дейността на администрацията. Издаването на АУЗД обаче не се обвързва с добросъвестност или недобросъвестност на задълженото лице или с допуснати грешки на данъчната/общинската администрация. С обжалвания акт се установяват публични задължения за данъци и такси, които възникват по силата на закона и когато облагаемата основа е определена неправилно това води до неправилно определен размер на публичните задължения, като с издаването на процесния акт се постига съответствие между размера на дължимия по закон данък и реално заплатения. В този смисъл данъчният фактически състав, определящ основата за облагане, в случая – данъчна оценка, е обективен и той не се влияе нито от (не)добросъвестността на декларатора, нито от грешките на администрацията.

В процесната хипотеза е допустимо публичните задължения да бъдат определени до пет години назад, т.е. за непогасените по давност периоди, като в тази връзка неоснователно жалбоподателят се позовава на приложението на чл.19, ал.3 от ЗМДТ, съгласно който при промяна на данъчната оценка през годината, данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната, а в случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година. Посочената уредба се прилага за новонастъпили в хода на годината обстоятелства, какъвто не е процесният случай. Корекцията в случая има ретроактивно действие поради констатацията, че декларираните обекти са се намирали в строителните граници на населеното място и към предходните пет години, т.е. не се касае за промяна на правнозначимите за определяне на данъчната оценка характеристики на имота, които да са настъпили в течение на 2024г., а за такива съществували и в периода 2019г. – 2025г.

Посочи се, че спорът по делото не е фактически, т.е. жалбоподателят не повдига спор дали обектите се намират в строителните граници на населеното място, не е поискано изследване на устройствен план – ОУП или ПУП, който да отграничи строителните граници на селищната територия от землището, респ. той не отрича констатацията, че обектите се намират в урбанизирана територия /те са посочени като такива и в скицата-приложение на СГКК/, а от друга страна решаващият орган се е позовал и на фикцията по чл.56в, ал.1, изр.второ от ППЗСПЗЗ, а страната възразява само относно допустимостта на определяне на публичните задължения за минал период от време. Не е налице и фактически спор относно извършването на услугите, включени в ТБО, респ. те не се оспорват по основание.

Неоснователен съдът счете и доводът за незаконосъобразност на акта поради това, че не посочва материалноправната норма, на която е издаден. АУЗД е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, а фактически основания действително са посочени само в решението на решаващия орган, но това не опорочава законосъобразността на акта по същество. Позоваването на предходно издадени други АУЗД, в производствата по които общинската администрация не е констатирала, че обектите се намират в строителните граници на населеното място, е без правно значение за настоящия спор.

На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, поради което и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Бургас, ІХ състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ФОРЕКС ООД, гр.Айтос, Дъскорезна фабрика, против Акт за установяване на задължение по декларация № 700-1/12.11.2024г., издаден от орган по приходите - младши експерт в Дирекция „Местни приходи, данъци и такси“ при Община Руен, потвърден с Решение № 4/08.05.2025г. на директора на дирекция „МПДТ“ при Община Руен.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.