№ 9800
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110145277 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца М. Х. Д., ЕГН **********,
чрез адв. В. В. Б., със съдебен адрес гр. София, **** срещу Е. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес ****, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на
съсобствен поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ****, с площ 483 кв.м.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ****, с
площ 483 кв.м., при квоти 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за ответника. Сочи, че е
придобил 1/3 от имота по силата на протокол от съдебна спогодба, вписана на
11.03.1987 г. в книгите за вписване и 1/3 ид.ч. по наследство от майка си б В. Д.,
починала на 17.01.2006 г. Излага, че ответникът е придобил 1/3 ид.ч. от имота с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том LIII, дело 9874/1975 г. на I
нотариус при Софийски районен съд. Твърди, че е собственик на построения в
поземления имот двуетажен източен близнак, а ответникът на двуетажния западен
близнак, също построен в процесния поземлен имот. Сочи, че с ответника не могат да
постигнат съгласие за ползването на поземления имот, с което обосновава правен
интерес от предявяването на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
развива съображения в насока, че ищецът не е обосновал правен интерес от
предявяването на иска, поради което счита същия за недопустим. Твърди, че
поземленият имот, ведно със сградите, построени върху него, е придобит през 1968 г.
от Й М Д., Д М Д. и ХМ Д., за което бил съставен НА № 8, том V, дело № 508/1968 г.
на трети нотариус при Софийски народен съд. Сочи, че на 29.04.1969 г. Й М Д. и ХМ
Д., отстъпили безвъзмездно на неговия праводател и баща - Д М Д., правото да
построи жилищна сграда на два етажа, съставляваща западен близнак съобразно
утвърден архитектурен проект от 03.07.1968 г. Учреденото в полза на Д М Д., право на
строеж, било обективирано в НА № 9, том XI, дело № 1854/1969 г. на I-ви нотариус
при Софийски народен съд. Твърди, че още с учредяването на правото на строеж, в
1
полза на баща му, съсобствениците на поземления имот са разпределили помежду си
ползването, като го разделили на две части посредством поставена прозирна ограда.
Сочи, че всяка една от двете части е разполага и разполага към момента, със
самостоятелен вход откъм улицата, като от източната страна на имота се намирала ул.
*** № ***. Заставайки с лице към процесното дворно място откъм ***. Твърди, че
двата входа са разделени с осветителен стълб, върху който било монтирано
електрическо табло, което било и ориентир за изградената в имота прозирна ограда,
посредством която в предната част на имота се осигурявал самостоятелен достъп до
изградените в имота източен и западен близнак, както и до обособените в южната част
на имота между къщата и южната имотна граница със съседния недвижим имот. С
втора прозирна ограда, поставена на границата между двете къщи и южната граница
на имота, била разделена на две части и незастроената южна част от имота, от която
също били образувани две самостоятелни реални части, ползването на които също
било разпределено още през 1969 г. По този начин югозападната незастроена реална
част от дворното място била разпределена да се ползва от собственика на западния
близнак, а югоизточната незастроена част била разпределена да се ползва от
собствениците на източния. Така от процесния недвижим имот били образувани две
части, всяка една с приблизителна площ от около 240 кв.м. През входната врата откъм
улицата, намираща се вдясно от електрическия стълб се осъществявал достъпът към
западния близнак, както и към югозападната незастроена реална част от дворното
място. През входната врата откъм улицата, намираща се вляво от ел. стълб се
осъществявал достъпът към източния близнак, както и към югоизточната незастроена
реална част от дворното място.
Ответникът оспорва квотите в съсобствеността, в частност оспорва ищецът да е
придобил 1/3 върху поземления имот по силата на съдебна спогодба, вписана на
11.03.1987 г. Оспорва съдебния акт, с който е одобрена сключената спогодба между Й
М Д., б В. Д. и М. Х. Д., представляващ протоколно определение от 04.03.1987 г.,
постановено в проведено по гр.д. № 143/1987 г., 3-ти състав, РС – Девети септември,
о.с.з., като нищожен и в тази връзка сочи, че в акта липсва разбираемо изразена воля
на съда. Сочи, че спорното право не е индивидуализирано, както и че не е ясно с
какъв иск е сезиран съдът. Прави искане за прогласяване нищожността на съдебния
акт. В допълнение излага, че в съдебния акт липсва описание на начина, по който е
уравнен делът на съделителката Й М Г. Твърди, че съдебният акт не е подписан, нито
от съда, нито от страните. Оспорва съдебния акт като нищожен и поради това, че в
производството не е участвал баща му, който бил съсобственик на част от
съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда, представляваща източен близнак.
На последно място твърди, че по силата на НА № 8, том V, дело № 508/1968 г.
на трети Нотариус при Софийски народен съд, учреденото с НА № 9, том XI, дело №
1854/1969 г. на I-ви нотариус при Софийски народен съд, право на строеж в полза на Д
М Д., и разпределеното през 1969 г. между Й М Д., Д М Д. и ХМ Д., баща му е
установил трайно и необезпокоявано владение върху югозападната част от дворното
място с площ от около 260 кв.м., което владение впоследствие било установено и
упражнявано от него /ответника/ в периода от 17.06.1975 г. до подаване на исковата
молба. С оглед изложеното релевира възражение за изтекла придобивна давност върху
югозападната реална част, ведно с достъпа до нея, осъществяван през североизточната
част от същия, с площ в размер на около 260 кв.м. Моли съда да отхвърли предявени
иск. Претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
2
По делото е представен Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 8, том V, дело №
508/968 г., с който Й М Д., Д М Д. и ХМ Д. са признати за собственици по наследство
и давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място със градите
върху него, с площ от 475 кв. м., находящо се в гр. София, Панчарево (л.32 от делото)
при равни квоти.
С Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № 9, том XI,
дело № 1854/969 г. Й М Д. и ХМ Д. са отстъпили право на строеж на Д М Д. правото
да построи върху собственото им дворно място, съставляващо пл. № 76, за част от
който е отреден парцел II, от кв. 33 по плана на село Панчарево, цялото от 475 кв.м.,
една жилищна сграда на два етажа, съставляваща западен близнак, непосредствено до
построения вече източен близнак на Й М Д. и ХМ Д..
По делото е представен Протокол от съдебна дела от 04.03.1987 г. с участието на
б В. Д., ищеца М. Х. Д. и Й М Г, с който страните си поделят собственият им източен
близнак, заедно с притежаваните 2/3 ид.ч. от дворното място, като дял първи получава
б В. Д., представляващ първият етаж от източен близнак, заедно с ½ ид.ч. от общите
части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, а
дял втори е получил ищеца М. Х. Д., представляващ втори етаж от източен близнак,
заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, върху
което е построена сградата. В протокола е посочени, че съделителите са си уредили
отношенията във връзка с уравнението на дяловете.
Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № РПН24-УФ01-
333/1/, издадено на 11.07.2024 г. Б В. Д. е починала на 17.01.2006 г. като вдовица и е
оставила единствен наследник ищеца М. Х. Д..
По делото е представен и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37,
том LIII, дело № 9847/975 г., с който Д М Д. дарява на сина си – ответник в
настоящото производство Е. Д. Д. 1/3 ид.ч. от дворно място, находящо се в село
Панчарево, съставляващо парцел II-76 от кв. ****ва етажа – еднофамилно жилище,
построен върху площ от 56 кв.м.
Приложена е скица на поземлен имот № 15-663104-28.06.2024 г. на СГКК – гр.
София, видно от която процесният недвижим имот според актуалната КККР, одобрени
със Заповед РД-18-24/02.02.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява
поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село Панчарево, ул. *** № ***, с площ
от 483 кв.м.
По делото е представена и комбинирана скица за пълна или частична
идентичност на процесния имот, според различните планове.
Приети са заключения по първоначална и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по които е дало два варианта на разпределение на ползването
върху процесния имот, според притежаваните от страните права, като не са взети
предвид постройките в имота, т.е. разпределена е само свободната от застрояване
площ и два варианта на разпределение, като не се отчитат постройките на
допълващото застрояване. Вещото лице е установило, че общо застроената площ в
имота е 154 кв.м., а свободна от застрояване е площ от 329 кв.м. При извършен оглед в
имота вещото лице е установило, че в имота има поставени две прозирни огради,
монтирани върху колове с оградна мрежа, от които се определя какво е фактическото
ползване на свободната от застрояване площ от страните. Между двата входа е
монтирана вътрешна орада, направена от мрежа и от жив плет с дължина 5,67 м и
височина 2 м, която е разположена от входовете в имота до стълбите на източния
близнак. Всеки от собствениците има отделен вход за достъп до своята част от
сградата близнак. В южната част на имота е монтирана втората ограда от външната
3
стена на сградата близнак до южната граница на имота с височина около 2 м. Оградата
разделя поземленият имот на две части, като всеки си ползва свободната площ пред
близнака. Към момента вещото лице е установило, че от свободната от застрояване
площ за целия имот 329 кв.м. от ищеца се използва 135 кв.м., а от ответника 195 кв.м.
или със 60 кв.м. в полза на ответника. При посочените квоти 2/3 ид.ч. за ищеца
последният следва да използва 220 кв.м., а ответника 110 кв.м. Вещото лице е
установило, че в частта от имота, която фактически към настоящия момент се използва
от ответника попадат сграда 2, сграда 4 и западен близнак. В частта от имота, която
фактически към настоящия момент се използва от ищеца попадат сграда 3 и източен
близнак. Площта на заградената от ответника част на процесното дворно място е 283
кв.м. със съществуващите сгради в тази част от поземления имот и свободна от
застрояване площ от 195 кв.м.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Е Й Ц, ЯАИ и В И М
От показанията на св. Цонева се установява, че същата живее в процесната
къща в с. Панчарево със съпруга си 2000 г. и още от тогава имотът се ползва от М. и
другата страна по делото. Свидетелят и ищецът си ползвали тяхната част от двора за
озеленяване, а другата част се използвала от съседите за отглеждане на зеленчуци,
които отглеждала майката на ответника. Тя винаги питала дали може да се занимава
със зеленчуци в тази част. Свидетелят посочва, че майката на ответника знаела, че
това място не е към тяхната част, която им се полага като собственост. Уговорките
били неформални, без никакви претенции. С другия съсобственик се били разбрали
как да се ползва дворното място. На място от доста време, от преди 2000 г. има лека
ограда, която разделя ползваното място на ищеца и това на ответника.
От показанията на св. *** се установява, че същата е първа братовчедка на
страните. Дядото Миладин имал четири деца - най големият е ***, втора е ***, трета е
**** (майката на свидетеля) и четвърти е ***, който е баща на М.. Те четиримата са
имали имот на ****3, в с. Панчарево. Свидетелката живяла в този имот в една стара
къща, която е била построена на мястото на двете нови къщи до 70 година. След
смъртта на бабата и дядото на свидетелката, се разделили четиримата братя и
сестрите, като **** (майката на свидетеля) отишла да живее на друго място, а на
мястото в Панчарево останали само сестрата и двамата братя. Къщата представлява
близнак, като на първия етаж живял М. с родителите си б и ***, а на втория етаж
живяла ***. В другата къща останал да живее *** със семейството си. Свидетелката
напуснала мястото, когато била на 10 години, но продължих през годините да го
посещава. Когато се построили двете къщи, се направили два входа от към улица *** и
било преградено с лека ограда от входа от към улицата до къщата, имало ограда и
откъм задната част на къщата.
От показанията на св. *** се установява, че същата познавам ***, която е сестра
на Е., същата учили с *** в едно училище в село Панчарево. ***, брат й ***, майка й и
баща й, живеели в една къща в село Панчарево. *** е гледала Е. като майка.
Свидетелката е живяла в близост, на съседната улица и е ходила в имота, където са
играли като малки. Къщата има двор с два входа, които са преградени. Ограда между
имотите не е премахвана. Имало двор, който обработвали, садили градина. Тази
градина съществувала още, когато свидетелката посетила имота миналата година.
Свидетелката посещава имота веднъж годишно. Градината обработвала ***,
С/племенника и Е. (брат на ***). *** си живее там, като майка й и баща й живели
също там, но те починали. Майка й като била жива също обработвала градината.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
4
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че
е налице съсобственост на процесния имот между страните при посочените квоти, че
не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на
решение за начина на използване на общата вещ, както и да ангажира доказателства за
начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на всички съсобственици.
Съгласно приетото разрешение в ТР № 13/10.04.2013 г. по тълк. дело № 13/2012
г. на ОСГК на ВКС в производството за разпределение ползването на съсобствен имот
по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно
правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват
потестативни права. С оглед на горното и доколкото ответникът е оспорил обема на
правата на ищеца в съсобствеността, то съдът следва на първо място да разреши този
спор, който има значение и по съществото на спора.
Въз основа на представения по делото Нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 8, том V,
дело № 508/968 г., може да се обоснове извод, че Й М Д., Д М Д. и ХМ Д. са признати
за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ
дворно място със градите върху него, с площ от 475 кв. м., находящо се в гр. София,
Панчарево при равни квоти, т.е. всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от имота.
Между страните не се спори, че ищецът е собственик на построения в този имот
двуетажен източен близнак, като го е придобил въз основа на делба и по наследство от
починалата си майка Б В. Д.. Извод за това съдът черпи от представения по делото
протокол от 04.03.1987 г. по дело № 143/1987 г. на РС 19 район, с който е одобрена
постигната между страните по делото – б В. Д., М. Х. Д. и Й М Д.. Видно от този
протокол б В. Д., М. Х. Д. и Й М Д. са били съсобственици на източния близнак, и с
одобрената спогодба са се съгласили първият етаж да остане в собственост на б В. Д.,
М. Х. Д., вторият етаж да остане собственост на М. Х. Д., а Й М Д. е получила
парично уравнение на дела, за което обаче няма данни. Не може обаче да се
възприеме тезата на ищеца, че същият и починалата му майка въз основа на тази делба
са придобили всеки по 1/3 или общо 2/3 ид. части от дворното място, тъй като
дворното място изобщо не е било и не би могло да бъде предмет на делбата. В този
смисъл съдът съобрази, че към момента на делбата като собственик на 1/3 ид.ч от
поземления имот, върху който е построен източния близнак, се е легитимирал
ответника Е. Д. Д. въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37,
том LIII, дело № 9847/975 г., с който Д М Д. му е прехвърлил притежаваната от него
1/3 ид.ч. С оглед на това следва, че страните по делото за делба са се легитимирали
като собственици с общо с 2/3 ид.ч. от имота, върху който е бил построен източния
близнак, поради което същите не са могли да извършват делба на дворното място и
такава в действителност не е извършена с представения по делото протокол за
одобрение на спогодба. В частта от одобрената спогодба, с която б В. Д., М. Х. Д. и Й
М Д. се споразумяват б В. Д. да получи 1/3 ид.ч. от дворното място и М. Х. Д. да
получи 1/3 ид.ч. от дворното място, а Й М Д. да получи парично уравнение, на
практика страните са се опитали в производството по делба да извършват прехвърляне
на собствеността притежаваните от тях идеални части от земята, което обаче не е
направено в изискуемата от закона форма (нотариален акт). Следователно и доколкото
ищецът не твърди друго евентуално придобивно основание на съответните идеални
части от процесния имот, то следва че като собственик на дворното място се
легитимира и Й М Д. или нейните наследници, ако същата е починала.
Наред с горното следва да се отбележи, че ищецът не е представил никакви
доказателства, за придобитото от него и майка му Б В. Д. право на собственост на
процесния имот извън протокола за делба. Т.е. липсват доказателства по делото, че Б
5
В. Д. е била съпруга на ХМ Д., а ищецът е негов син, и по силата на наследствено
правоприемстно да са придобили притежавания от него дял, въпреки изричните
указания на съда в тази насока.
Доколкото правото на собственост на ищеца не е доказано в заявения обем, то
така предявеният иск подлежи на отхвърляне само на това основание, като ищецът
следва в друг процес да установи правото си на собственост по отношение на
дворното място и неговия обем и едва тогава да упражни правата си на съсобственик
за разпределяне правото на ползване.
Освен горното, дори да беше установено правото на собственост на ищеца, то
съдът намира, че по делото беше доказано посредством събраните гласни
доказателства, че страните фактически са разпределили ползването върху имота още
преди 2000 г., като още от тогава дворът е бил разделен с лека прозирна ограда, и за
всяка от къщите на страните и изграден отделен вход. В този смисъл са, както
показанията на св. Цонева, доведена от ищеца, така и св. ***, които изнасят данни за
реалното разпределение на ползването, а същите напълно кореспондират и със
заключението по първоначална СТЕ, вещото лице по което е установило при оглед на
място реалното разделяне на имота за ползване между страните, посредством
изградените отделни входове и лека прозирна ограда между тях. Закона за
собствеността не предвижда специална форма за споразумението за разпределение на
ползването на съсобствен имот, поради което следва да се приеме, че същото може да
стане и по устна договорка между съсобствениците, а пространствените му
характеристики в случая се установяват от събраните гласни доказателства и
заключението на СТЕ. Предвид изложеното и доколкото ищецът не излага твърдения
за промяна във фактическото състояние на съсобствения имот или друга промяна,
налагаща извършване на ново разпределение на ползването, то и на това основание
искането се явява неоснователно. В този смисъл последователно в съдебната практика
се приема, че след като съсобствениците веднъж са разпределили ползването на
съсобствен имот, за извършването на ново разпределение следва да са настъпили
промени във фактическото състояние на имота, промяна в размера на притежаваното
право, промяна в собствениците или други обстоятелства, налагащи промяна на
начина на разпределение, каквито в случая ищецът не твърди.
Поради всичко изложено исковата претенция се явява неоснователна и следва да
се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
ответникът, който е направил своевремнно искане за присъждане на разноски. Същият
е сторил разноски за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на така уговореното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото размерът
му отговаря на фактическата и правна сложност на делото, броят проведени съдебни
заседания, обема на осъществената защита и конкретно проявена процесуална
активност на адвоката.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Х. Д., ЕГН **********, чрез адв. В. В. Б.,
6
със съдебен адрес гр. София, **** срещу Е. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ****, иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствен
поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ****, с площ 483 кв.м.
ОСЪЖДА М. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на Е. Д. Д., ЕГН **********,
с адрес ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1500 лв. – разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7