РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. *********, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е. Г. М. с ЕГН ********* от град *********,
ул.„*********” № *********, *********, етаж *****, област *****, със
съдебен адрес: град *********, бул.„**********” № ****, област *****, чрез
адвокат П. Н. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№********* издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 400 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – издаден бил в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуалния такъв. Жалбоподателя, моли съда да
постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде
отменен.Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебно заседание пред Районен съд – *********, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. С Писмена молба-становище процесуалният й
представител – адвокат П. Н., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като
излага доводи в тази насока. Не е представен Списък на разноските.
1
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище
по жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО *********,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На ********г. в *******часа в гр.*********, обл.****** по път
******** , с автоматизирано техническо средство ***** представляващо
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за установяване на нарушенията
на правилата за движение е регистрирано и заснето движение на лек
автомобил марка „********", с регистрационен номер ********* със скорост
от 86км./ч. – над разрешената за движение с пътен знак ограничение от 50
км/ч. и е посочено превишение от 36 км/ч./след приспадане на допустимата
грешка/.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя Е. М. в
качеството й на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено превозното
средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на
деянието.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя М. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата ****** година (, видно от Справката
за нарушител и Писмо с рег.№ ******* от ********* година) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят Е. М. не представя в ОДМВР -
Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС -ARH CAM S1 -120с52а на
2
процесната дата - 19.04.2023 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя М., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено
срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС – ******* година и времето (13.30 часа до 16.30
часа), за общото ограничение на скоростта, въведено в населено място - 50
км/ч (разрешена скорост) същото е зачертано и отразено,че важи ограничение
въведено с пътен знак ограничение от 50км/ч и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата, режима на измерване -
стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и
броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са
налични една снимка за конкретния клип, на три, от които е виден
автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен
регистрационен номер ******** в процес на приближаване към мобилната
система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 89 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч.
На снимката обаче се установява наличието и на друг лек автомобил в
зоната на заснемане с рег. № *********.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения
тип.
Наличен е и Протокол №04/23 за констатирани нарушения по ЗДвП за
месец април 2023 с процесното техническо средство.
След получаването на ЕФ жалбоподателят М. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен
съд – *********.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят М. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за
нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането, както и има налагани
принудителни административни мерки.
Налична е и снимка на разположението на процесното техническо
средство заснело процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з -
3
172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на
електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение ,времето и
мястото на осъществяването му на процесното нарушение,а що се отнася до
извършителя ,съдът ще изложи доводи по долу в мотивите на съда.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на ******* г.
клип с автоматизирано техническо средство 120с52а представляващо
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за установяване на нарушенията
на правилата за движение ,съображения ще бъдат изложени по – долу в
изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на ******г., а жалбата е входирана на ********г.поради което
е процесуално допустима.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ *************
година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
4
Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 и 2 от
ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по
отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е
предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено
с Декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която
собственикът декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.
В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна
преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди
издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.
Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от
последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в
Справката от АИС – КАТ като ползвател и лицето, на когото е предоставено
МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо
момента, в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения
законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно
жалбоподателят М. е управлявала описаното в санкционния акт МПС, а
същата не се установява да е собственик на автомобила от представената от
АНО Справка за собственост.
Предвид което неправилно М. е възприета за субект на нарушението
и спрямо нея е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556 от 28.06.2019
година по КАНД № 506 по описа на Административен съд - Хасково за 2019
година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № *********73 по
описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.
Т.е. жалбоподателят Е. М. в качеството си на ползвател на процесното
МПС не може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Ето
защо ЕФ следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че от приложените към
административнонаказателната преписка снимки не може да се установи кое
МПС е превишило максимално допустимата стойност. От прегледа на
приложената по АНПр снимка се различават най-малко два леки автомобила,
с видими регистрационни номера, като не може да се установи скоростта на
кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с процесното АТСС +89
км/ч /прибл./.
В текстовото съдържание на приобщената снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство. По делото липсват каквито и да са
доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС
установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват
указания за начина на определяне на зоната за измерване върху
5
доказателственото изображение /които биха могли да дадат възможност да се
формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при
положение че на представените по делото снимка са заснети поне два
автомобила/, липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се
определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при
определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона /от изображението/,
в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на
нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е
тя./така и Решение №503/23.06.2023г. постановено по КАНД №268/2023г. по
описа на АС Хасково/.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие от 18.12.2023 година, сключен между Е. Г. М. и
адвокат П. Н., изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като
безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
6
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Е. Г. М., която е била представлявана по
делото от надлежно упълномощения адвокат П. Н., а оспореният от нея ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на АНО да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското
възнаграждение на 400 лв. за въззивната инстанция.
По делото не бе представен Списък на разноските, поради което
процесуалният представител на жалбоподателя няма право да иска изменение
на Решението в частта за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с
ал.2,т.1 вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№********* издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на Е. Г. М. с ЕГН
********** от град *********, ул.„*********” № *********, *********,
етаж ***, област ******, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 4 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в
размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.П. Ц. Н. от Адвокатска колегия - Разград, сумата от 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и съдействие на Е. Г. М. по АНД
№49/2024г. по описа на РС ********* .
7
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
8