Р Е Ш Е Н И Е №
260217
Гр.Пловдив, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N946/2020 г.,
констатира следното:
Производство по чл.435, ал.2 във вр. с ал.6 и 7 от ГПК.
Постъпила
е жалба вх.№5066/16.03.2020
г. от
“БУЛГАРКОНФ“АД-гр.****, ЕИК **** – длъжник, чрез адв.Х.Х. и Г.Х. срещу
действията на ЧСИ С. Г., рег.№825 по ИД №103/2020– отказ да се прекрати
производството по изпълнителното дело и разпореждане от 17.03.2020 г., с което
е отказано да се редуцират разноските по ИД.Направено е и искане по чл.438 ГПК
за спиране на изпълнението по ИД №103/2020 г. на ЧСИ Г.
С жалбата са
представени като доказателства: ПДИ, получена от длъжника на 02.03.2020
г.,ИЛ,молба до ЧСИ за коригиране на вземането чрез приспадане на главница от
43106,94 лв. и внесена като обезпечение по сметка на ВКС, както и
преизчисляване на дължимите разноски по ИД., извлечение от банковата сметка на
длъжника, решение от 03.02.2020 г. по т.д.№201/2017 г. на Пазарджишкия ОС,
преводно нареждане на 43106,94 лв. по сметка ВКС за спиране на изпълнението на
решение по т.д.№2015/18 г. на ПАС, приложенно е ИД. Изложени са следните
оплаквания: на 28.2.2020 г. по ИД ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки
на длъжника за сумата 64248,17 лв. при паралелно наложен запор върху внесената
от жалбоподателя като обезпечение по чл.282,ал.2,т ГПК по т.д.№2739/18 г. на
ВКС сума от 43106,94 лв.; Жалбопотелят счита, че е налице отказ по направеното
в молбата искане за прекратяване на ИД; че недопустимо е образувано ИД поради
липса на представителна власт на синдика, тъй като молбата за образуване на ИД
е подадена от синдика на „Фида“АД /в несъстоятелност/ след спиране от ОС
Пазарджик по т.д.№201/2017 г. на производството по несъстоятелност на
осн.чл.632,ал.5 от ТЗ; счита, че отказът на ЧСИ Г. да прекрати ИД на
осн.чл.433,ал.1,.1 ГПК е незаконосъобразен, тъй като ЧСИ е наложил запорите и е
събрал сумата по ИЛ в срока за доброволно изпълнение без да вземе предвид, че
преди образуване на ИД сумата 43106,94 лв. е внесена от длъжника по сметка на
ВКС. По отношение на приетите по ИД разноски счита, че ЧСИ следва да начисли
разноски само за разликата над 43106,94 лв. до 64248,17 лв.
Постъпило е възражение от
взискателя „Фида“ АД /в несъстоятелност/, -гр.****, ЕИК ****, представлявано от
синдика Д.К.С., с което счита жалбата за неоснователна.Излага доводите, че
разноските по ИД са определени правилно – твърдението на длъжника, че вече бил
платил главницата, внасяйки я по сметка на ВКС по реда на чл.282 ГПК, поради
което ИД трябвало да се води само за лихвите и разноските от ИЛ счита, че за
неоснователно, защото главницата не била
платена доброволно от длъжника на взискателя, поради което е събрана принудително,
а депозирането й по сметка на ВКС не било плащане към взискателя, съгласно т.2
от ТР №6/23.10.2015 г. по т.д.№6/2014 г. на ВКС, ОСГТК. По отношение на
обжалваното разпореждане на ЧСИ за приключване на ИД – счита жалбата за
недопустима. По отношение на довода, че тъй производството по несъстоятелност
било спряно, поради това синдика нямал представителна власт да образува ИД
счита за неоснователен, защото въпреки спирането ПН, правомощията на синдика не
се спирали. Счита, че правилно ЧСИ не е приложил чл.433,1,т.1 ГПК за
прекратяване на ИД по молбата на длъжника, тъй като не са налице трите
предпоставки за това – разписка от взискателя, квитанция от пощенска станция
или писмо от банка, че внасянето на обезпечение пред ВКС не е основание за
прекратяване на ИД по чл.433,ал.1,т.1 ГПК; счита, че не е налице твърдяното
„свръхобезпечение“, защото внесеното по сметка на ВКС обезпечение не може да
бъде запорирано от ЧСИ, тъй като ЧСИ не може да наложи запор на сметката на
ВКС, нито взискателят може да изтегли паричната гаранция от сметката на МКС,
което следвало от т.2 на ТР №6/23.10.2015 г. на ВКС.
ЧСИ излага мотиви по чл.436 ГПК, с които счита, че ИД е прекратено, поради което в тази част жалбата е
недопустима поради липса на правен интерес, а в частта за отказа да се
редуцират разноските по ИД –неоснователна.
Съдът намира,
че жалбата е подадена на 16.03.2020 г., а разпореждането на ЧСИ, с което се
отказва редуциране на разноските– от 17.03.2020 г., поради което е подадена в
срока по чл.436/1/ ГПК, но е недопустима и неосноваталена, поради следното:
По ИД липсва изричен отказ на
ЧСИ да прекрати ИД, поради което липсва годен предмет на обжалване. Напротив, с
разпореждане от 19.03.2020 г. /л.99 от д.ИД/ ЧСИ е приключил изпълнителното
производство. Ако приемем, че е налице мълчалив отказ на ЧСИ да прекрати ИД чл.433,ал.1,т.1 ГПК съгласно молбата на длъжника, то ПОС
намира,че правилно ЧСИ не е приложил чл.433,1,т.1 ГПК, тъй като не са налице
разписка от взискателя, квитанция от пощенска станция или писмо от банка, че
сумата по ИЛ е внесена преди образуване на ИД – внасянето на обезпечение пред
ВКС не е основание за прекратяване на ИД по чл.433,ал.1,т.1 ГПК, тъй като
съгласно задължителните указания в т.2 на ТР №6/23.10.2015 г. на ВКС, ОСГТК –
производството по освобождаване на внесените като ганации по сметка на съд суми
е уредено като двустранно – при подаване на молба за освобождаване на гарацията
другата трана разполага със защите, изразяваща се в процедурата по
освобождаване на гаранцията - чл.403,ал.2 ГПК , съответно – чл.282,ал.4 ГПК, а
именно: от датата на влизане в сила на
съдебният акт, с който приключва съответното съдебно производство, започва да
тече 1-годишния срок по чл.82 ГПК, в който носителят на правото на
възстановяване следва да депозира в съда молба за връщането на сумата като няма данни длъжникът да е
подал молба по реда на чл.403,ал.2 ГПК.
От горното следва, че ЧСИ не
може да наложи запор на сметката на ВКС, по която е внесено обезпечението, нито
взискателят може да изтегли паричната гаранция от сметката на ВКС, поради което
доводът на длъжника, че вече бил платил главницата, внасяйки я по сметка на ВКС
по реда на чл.282 ГПК, поради което ИД трябвало да се води само за лихвите и
разноските от ИЛ счита, е неоснователен,
защото главницата не е била платена доброволно от длъжника на
взискателя, а е събрана принудително, поради което правилно ЧСИ е начислил
разноски по ИД върху цялата събрана сума.
По отношение на довода, че синдика нямал
представителна власт да образува ИД, тъй като производството по несъстоятелност
е спряно, ПОС намира следното: Видно от представеното решене №17/03.02.2020 г.
на Пазарджишкия ОС по т.д.№201/2017 г. в производство по чл.632,ал.5 ТЗ е
спряно прозивдството по сесъстоятелност по т.д.№201/2017 г- на „Фида“АД. В
задължителните разяснения на ВКС, дадени в ТР№2/13.07.2020 г. по т.д.№2/2018 г.
на ВКС, ОСТК, е казано, че при спирането ПН по чл.632,ал.5 ТЗ, правомощията на
синдика не се прекратяват и той не може да бъде заличен с решението по
чл.632,ал.5 ТЗ, тъй като съгласно чл.736,ал.1 ТЗ, прекратяването на
правомощията на синдика настъпва ex lege едва с прекратяването на
производството по несъстоятелност, докато в хипотезата на чл.632,ал.5 ТЗ
производството по несъстоятелст е висящо.
По изложените
съображения ПОС намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение. С оглед неуважаване на жалбата сладва да се остави без уважение и
искане по чл.438 ГП за спиране на изпълнението по ИД №103/2020 г. на ЧСИ Г.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх.№5066/16.03.2020 г. на “БУЛГАРКОНФ“АД-гр.****, ЕИК **** –
длъжник, чрез адв.Х.Х. и Г.Х. против действията на ЧСИ С. Г., рег.№825 по ИД
№103/2020– отказ да се прекрати производството по изпълнителното дело и
разпореждане от 17.03.2020 г., с което е отказано да се редуцират разноските по
ИД, както и искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението по ИД №103/2020
г. на ЧСИ Г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: