Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 05.03.2010 година, постановено по гр. дело № 431 по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година, спрямо П. С. П., А. Д. С., С. Н. С., Н. Н. С., С. И. М., Ц. И. М. и В. С. К. е прието за установено, че Х. И. К. е собственик на нива с площ от един декар, заедно с построената в него масивна жилищна постройка, теренът подробно описан в нотариален акт ... по кадастралната карта, одобрена със заповед № ... от 19.09.2008 година. В полза на ищеца са присъдени разноски. Решението е обжалвано от А. Д. С. и Ц. И. М. Предвид установителния характер на разгледания иск и еднаквото положение на ответниците към спорното право, по реда на чл.265, ал. 2 от ГПК като страни са конституирани и останалите ответници. Претендират отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо предявения иск. Позовават се на съображения, като цяло свеждащи се до материална незаконосъобразност на решението и по съдържание - аналогични на становището по предявения иск. Ответникът по жалбата - Х. И. К. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 183 и сл. от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 77 от Закона за собствеността. Ищцовата страна - Х. И. К. - излага в исковата си молба, че на основание договор за покупко-продажба по нотариален акт № ... год. придобил правото на собственост върху нива от един декар в местността „К.” в землището на гр. В.Т. при граници: от две страни земя на държавен поземлен фонд, И. С.и А. М. А. От датата на покупката през 1971 година владял имота и построил в него масивна жилищна постройка. След справка в местото поделение на поземлената администрация установил, че процесният имот е отразен с номер 10447.520.3863 и е записан на наследници на Н. С. С. С доводи, че ответниците, наследници на Н. С., не са могли да придобият права върху терена, по реда на настоящото производство претендира съдебно признаване на собствеността си върху описания по-горе имот с присъждане на разноски. В отношение на евентуалност спрямо посочения придобивен способ се позовава на изтекла от 1971 година насетне придобивна давност. Ответниците – П. С. П., А. Д. С., С. Н. С., Н. Н. С., С. И. М., Ц. И. М. и В. С. К. - оспорват исковете с възражения, по същество свеждащи се до това, че липсва идентичност между имота, описан в исковата молба и реституирания им по реда на ЗСПЗЗ имот. Ищецът не е искал реституция на терена, щото да е възникнало в негова полза право на собственост. Самият имот попадал в обсега на параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ и при изготвяне на плана ищецът не се е легитимирал пред поземлената администрация като собственик, не е атакувал този план по реда на обжалването. Имотът не може да бъде обект на придобивна давност, защото такава не тече за терени, включени в ТКЗС. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените документи за наследствено правоприемство и решения на Общинската комисия по земеделие, че ответниците са наследници по закона на Н. С. С. и в това им качество в тяхна полза е реституиран по реда на ЗСПЗЗ имот № 10447.520.3863. През 1971 година ищецът е закупил описания в исковата молба имот - нотариален акт № ... год. на Великотърновски районен съдия. Понастоящем теренът попада в реституираната на ответниците територия – констатациите на изслушаните в първостепенното производство съдебно-технически експертизи. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Съдът го уважава, водим от следните съображения. По безспорен начин е установена твърдяната по исковата молба покупка на имота и идентичността му с част от реституирания на ответниците терен. Според чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива по реда на придобивната давност, чрез сделка и по други, предвидени в закон, способи. Договорът за покупко-продажба е сделка по смисъла на цитирания текст и предвид на вещно-транслативното й действие – чл. 183 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 18 и 24 от същия закон, e юридическия факт, от който ищецът е добил претендираното по исковата молба право на собственост. В този смисъл искът е доказан и основателен. Следва да се уважи, според заявеното. Доводите на ответниците са неоснователни. В разрез със събраните по делото доказателства – цитираните по-горе експертизи, е тезата за липса на идентичност на имота по исковата молба и реституирания на ответниците имот. Без значение е дали и от какъв план е засегнат спорния имот – дали попада в терени по параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ или не. Като част от един имот или самостоятелно е заснЕ. Териториално-устройствените планове и за селищни, и за извънселищни територии нямат отчуждително действие. Изключенията са предвидени с нарочна разпоредба. Такава за имоти от вида на казусния не е предвидена. След като планът няма вещно-транслативно действие, реституционните права на ответниците изцяло зависят от правата на наследодателя им преди отнемане на имотите в ТКЗС. Такива последните не са установили. Не може да бъде споделена и тезата, че ищецът, за да установи материалноправната си активна легитимация в спора, е следвало да търси реституция по реда на ЗСПЗЗ и едва след позитивно по смисъл решение на Общинската служба по земеделие да придобие собственост. Основната концепция на закона – ЗСПЗЗ – е да реституира имотите, засегнати от включването им в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях, организации. При положение, че процесният терен е нотариално прехвърлен през 1971 година - време далеч след масовизацията, окрупняването на земеделски земи и включването им в блокове, обработвани от земеделски организации, очевидно е, че не е засяган от такива мероприятия. В противен случай би била налице правна пречка за продажбата и нотариусът не би я удостоверил. По посочените съображения съдът приема, че спорният терен не попада в обсега на ЗСПЗЗ и правният му режим в отношенията на собственост следва да се подчини на общите правила. Според тези общи правила, правото на собственост на изгубва ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. По делото не се твърди нито една от посочените хипотези на чл. 99 от ЗС. Липсват и доказателства в подобна насока. Веднъж придобил права, въз основа на сочената в исковата молба покупко-продажба, ищецът е собственик и понастоящем. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 200 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 05.03.2010 година, постановено по гр. дело № 431 по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година. ОсъждаП. С. П. отгр. В.Т., ул. „Х. Б.” № ... А. Д. С. отгр. В.Т., ул. „М.” № 20, С. Н. С. със същия адрес, Н. Н. С. с адрес за призоваване гр. Д., ул. „А.С.” № ..., С. И. М. от гр. С., район О., ул. „П. Д. Г.” № ..., Ц. И. М. от гр. В.Т., ул. „Б.” № ..., В., №... и В. С. К. от гр. С., кв. „Г. , ул. „П.” № ... - всеки поотделно - да заплатят на Х. И. К. от гр. В.Т., ул. „Г. М.” № 52, ЕГН: * сума от по 28,60 / двадесет и осем лева и шестдесет стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78 , ал. 1, 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |