РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. , 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Ил. Шарланджиев
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
в присъствието на прокурора ТО-Гоце Делчев към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Стефан Ил. Шарланджиев Административно
наказателно дело № 20221220200072 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по повод жалба подадена от ЕК. СТ. Н., ЕГН **********, с
адрес гр.Г. Д., ул.„Потока“ № 6, община Г. Д., област Бл. против Наказателно
постановление №901 от 03.12.2021г., издадено от Началника на РУ гр. Г. Д.
към ОД на МВР Бл.. Иска се отмяната на обжалваното НП, като се правят
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му и за недоказаност на нарушението.
Наказващият орган и Районна прокуратура гр. Гоце Делчев не вземат
отношение по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за
доказани следните относими факти:
С обжалваното НП на жалбоподателката Н. на основание чл. 257,ал.1 от
ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. за
1
нарушение по чл. 64,ал.2 от същия закон.
Нарушението се заключава в това че „ на 28.11.2021 година около 03.15 час с.Горно
Дряново, къща за гости „Господеви", след като и бе разпоредено устно, да не допуска да се
чува музика извън пределите на къща „Господеви“, същата не спря музиката от озвучите
уредба, с което не изпълни полицейско разпореждане, с което е нарушил/а чл. 64, ал.2 от
31\“
Свидетелите Р. и С. са служители на наказващия орган. На 28.11.2021г.
двамата била нощна смяна на работа. Около 2,30 часа били изпратени от
оперативния дежурен по сигнал за силна музика в къща за гости „Господеви“
в с. Горно Дряново. Отивайки на място, двамата паркирали служебния
автомобил отвън в близост до къщата за гости. Още при слизането си чули
силна музика откъм последната. При влизането си вътре, констатирали, че
няколко младежи, сред които и жалбоподателката, празнуват. Последната се
представила и заявила, че в момента празнува рожден ден и затова има силна
музика. Полицейските служители й разпоредили да спре музиката. Обяснили
й също така, че по това време не трябва да има силна музика. Последната им
отвърнала, че празнува рождения ден и не я интересуват хората. Все пак
спряла музиката, след което свидетелите си тръгнали. Малко след като
напуснали селото, получили обаждане, че музиката отново е пусната.
Върнали се и констатирали, че музиката действително отново е силна и
отново предупредили жалбоподателката. След това отново си тръгнали и
отново получили сигнал за силна музика. Върнали се и отново констатирани
такава. Разговаряли отново с жалбоподателката, като й обяснили, че не
трябва да пуска силна музика по това време на денонощието. Тя им
отвърнала, че е на 18 години и е редно да празнува рождения си ден.
Обяснено и било, че греши, след което бил съставен приложения по делото
акт за установяване на административно нарушение. Същият бил съставен на
мястото на нарушението в присъствието на жалбоподателката и свидетеля
посочен в него. След съставянето му същият бил предявен на последната,
която го подписала и получила препис.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички
събрани по делото доказателства и най-вече показанията на разпитаните
2
свидетели. Не са налице противоречия между доказателствата поради което
не се налага обстоен анализ и съпоставка. Същите са достатъчно ясни и
обхващат всички релевантни факти и обстоятелства.
При така установеното съдът за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок от наказаното с обжалваното НП лице –
индиция за нейната допустимост. Разгледана по същество съдът я намира за
частично основателна.
Съдът след като извърши цялостна проверка на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка
с доводите на страните, намира че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения налагащи
неговата отмяна.
Видно от събраните по делото доказателства актът за установяване на
административно нарушение е бил съставен в присъствието на нарушителя и
на свидетеля на нарушението. Същият отговаря на изискванията на чл.42 от
ЗАНН, съдържа всички предвидени там реквизити. Посочена е коректно
нарушената законова норма. В описанието на нарушението и обстоятелствата
при които е извършено същото се съдържа достатъчно информация за всички
елементи от обективния състав на нарушението. Ясно е съдържането на
разпореждането (такова е била направено и при трите посещения на
свидетелите в къщата за гости). Същото е кратко и ясно и с оглед отговорите
които е дала жалбоподателката, очевидно е било разбрано от нея. Казаното
по-горе относно съдържанието на АУАН се отнася в пълна степен и за НП.
Видно от приетите по-горе за доказани факти, жалбоподателката не
изпълнила разпореждането на служителите на наказващия орган, което и е
било издадено по чл.64 от ЗМВР. Според този текст от закона Полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. При
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават
устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
3
отнасят. В случая разпореждането, видно от дадените от жалбоподателката
отговори, е било разбрано от нея, но същата е нямала желание да го изпълни,
смятайки че има достатъчно значима причина за това – празненство по случай
рожден ден. Обективно е налице и неизпълнение на разпореждането,
констатирано от свидетелите. Същите твърдят, че и при трите посещения
музиката се чувала на значително разстояние извън къщата, като при второто
и третото посещение е констатирано неизпълнение на направеното преди това
полицейски разпореждане за спиране на музиката. По време на разговорите
си с полицейските служители, жалбоподателката нито веднъж не е заявила
невъзможност да изпълни разпорежданията. Същата и трите пъти е посочила,
че не желае да спре или намали музиката, тъй като празнува рожден ден.
Според разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР същата е била длъжна да
изпълни даденото и разпореждане. Тази разпоредба постановява, че
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, или застрашават живота или здравето му. В случая няма никакви
данни неизпълненото разпореждане да е налагало извършването на очевидно
за лицето престъпление или нарушение, или да е застрашавало живота или
здравето му.
С оглед на горното съдът приема, че жалбоподателката е осъществила
състава на нарушението по чл. 64, ал.4 от ЗМВР. От обективна страна същата
не е спряла или намалила музиката в описаната къща за гости, след надлежно
отправено полицейско разпореждане по смисъла на чл.64 от ЗМВР. Това
същата е извършила при пряк умисъл, знаела е че следва да изпълни
разпореждането, тъй като същото е задължително по силата на горната
законова разпоредба. С това съставът на нарушението е осъществен и от
субективна страна при пряк умисъл.
За това нарушение разпоредбата на чл. 257,ал.1 от ЗМВР предвижда
административно наказание глоба в размер на от 100 до 500лв. Наложеното
наказание на жалбоподателката е в максималния предвиден от закона размер,
като не са изложени никакви мотиви от наказващия орган в тази насока.
Съдът намира, че при определянето на същото не са отчетени никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото по делото липсват
данни за извършени други подобни нарушения извършени от
4
жалбоподателката, липсата на вредни последици от нарушението, младата
възраст на жалбоподателката с характерните за тази възраст особености в
поведението и реакциите, поводът по който е била пусната музиката, съдът
намира, че наложеното наказание следва да бъде намалено близо до
определения от закона минимум. Същото обаче следва да бъде определено
над последния, като се отчете обстоятелството, че са се наложили три
посещения на адреса от страна на полицейските служители, при две от които
е било констатирано неизпълнение на полицейското разпореждане. С оглед на
горното съдът намери, че наложената глоба следва да бъде намалена на 150лв.
В същото време според съда разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР е
неприложима, тъй като случаят не е маловажен. Това е така с оглед важността
на защитаваните обществени отношения, както и с оглед на обстоятелството,
че случаят разкрива една обичайна степен на обществена опасност за този вид
нарушения.
Направено е от процесуални представител на жалбоподателя искане
за присъждане на разноски за адвокатски хонорар и за платена такса за
повторно изследване и са представени доказателства за заплатен такъв в
размер на 300лв. По силата на разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните
имат право на разноски които се определят по реда на АПК. В чл. 189, ал.3
НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за виновно, същото следва
да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите
контролни производства размерът на наказанието е бил потвърден или
редуциран. В случая обаче имаме препращане към реда по АПК, което
изключва приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е посочено, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
5
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва уредба за това как
следва да се постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е
уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата норма на чл.
144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на
чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова
разрешение на проблема е и нормата на чл. 136 от АПК, според която
разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложението на този принцип жалбоподателят има право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата.
Жалбоподателят е доказал заплащане на 300 лева за адвокатски хонорар.
Доколкото наложеното наказание се намалява с повече от една втора, по
съразмерност следва да се присъдят на жалбоподателя за адвокатски хонорар
200лв.
По горните съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №901 от 03.12.2021г.,
издадено от Началника на РУ гр. Гоце Делчев към ОД на МВР Благоевград, с
което на жалбоподателката на основание чл. 257,ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение по чл.
64,ал.2 от същия закон, като НАМАЛЯВА наложената глоба на 150лв.
Осъжда ОДМВР Благоевград да заплати на жалбоподателя сумата
от 200лв. – за адвокатско възнаграждение и отхвърля претенцията за разноски
над тази сума.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред
Благоевградски АС в 14 -дневен срок от деня на получаване на съобщението
от страните по делото.
6
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7