№ 8
гр. Сливен, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600415 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 76 / 08.06.2022г. по НЧХД № 388 / 2021г. на Районен съд –
Сливен подс. Н. Н. П. е призната за виновна в това, че на 17.10.2020г. около
17:20 часа в гр. Ш., общ. Твърдица пред дома на подсъдимата нанесла на Е. К.
П. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, а именно
нараняване в лявата половина на лицето в областта на бузата и одраскване по
предно-страничната повърхност на предмишницата на дясната ръка –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева. Подс. П. е осъдена да заплати на Е. К.
П. направените по делото разноски в размер на 2 323,59 лв., а в полза на
съдебната власт по сметка на СлРС сумата 60 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подс. П.. В жалбата се твърди, че присъдата е материално и
процесуално незаконосъобразна и необоснована. В допълнението към
въззивната жалба се твърди, че мотивите към обжалваната осъдителна
присъда са в противоречие със събрания доказателствен материал и са
несъстоятелни. Въз основа на събраните доказателства, РС не се съобразил с
важни обстоятелства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели
и приложените писмени доказателства в хода на съдебното следствие. При
прецизен анализ на събрания доказателствен материал не можело да се
направи обоснован извод за извършено престъпление от подсъдимата, така
1
както било визирано в тъжбата. По делото били разпитани две групи
свидетели и при анализ на показанията им ставало ясно, че показанията на
свидетелите, водени от тъжителя били неубедителни и противоречиви, но
въпреки това съдът ги приел изцяло като достоверни, вместо да ги игнорира.
Показанията на свидетелите, водени от подсъдимата били последователни, а
най – правдоподобни били показанията на детето Мелани, но въпреки това
съдът не кредитирал изцяло показанията й. Представените писмени
доказателства, включително съдебно медицинската експертиза, не били
оспорени, но причинната връзка за получените травми категорично липсвала.
Обстоятелствата не били анализирани прецизно от съда и не го мотивирали
правилно и обективно да изгради своите изводи, за да постанови една
законосъобразна присъда. Районният съд превратно и избирателно
интерпретирал доказателствения материал съдържащ се в делото, на базата на
непълен и еднопосочен анализ на събраните доказателства. Твърди се още, че
постановената присъда била в противоречие с чл. 303 от НПК, т.е. почивала
изцяло на предположения и вината не била доказана по несъмнен начин.
Искането е на основание чл. 334, т.2, вр. чл. 336, т. 3 от НПК въззивният съд
да постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда, като признае
подсъдимата за невиновна и я оправдае по предявеното обвинение с всички
произтичащи от това последици. Направено е и алтернативно искане - на
основание чл. 334, т. 1 от НПК окръжният съд да върне делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
В писмен отговор частният тъжител Е. К. П. чрез повереника си, моли
за отхвърлянето на въззивната жалба и потвърждаването на обжалваната
присъда като законосъобразна, правилна и обоснована. Счита, че във
въззивната жалба не било посочено конкретно кои събрани гласни
доказателства не е взел предвид първоинстанционния съд. Въззивната жалба
не била конкретизирана и в нея се оспорвала съдебно медицинската
експертиза, която била приета от подсъдимата в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. В експертизата конкретно бил
посочен механизма на причинените леки телесни увреждания. А относно
алтернативното искане на подсъдимата за връщане на делото на основание
чл. 334, ал. 1 от НПК счита, че не били нарушени процесуалните права на
подсъдимата, която присъствала лично на проведените съдебни заседания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на
частния тъжител моли за отхвърляне на въззивната жалба и за постановяване
на решение, с което да бъде потвърдена постановената присъда по НЧХД №
388/2021г. по описа на РС Сливен като законосъобразна и обоснована.
Изразява несъгласие с твърдението във въззивната жалба, че
първоинстанционния съд не прецизирал правилно доказателствения
материал, събран в хода на съдебното следствие, както и с изложените
съображения в подкрепа на това твърдение. Относно алтернативното искане
да бъде върнато делото за ново разглеждане, повереникът цитира чл. 348 ал.3
от НПК - при наличието на какви обстоятелства може да се върне делото за
2
ново разглеждане: когато няма мотиви или протокол за съдебно заседание на
първа инстанция или въззивна инстанция; когато самият процес е довел да
ограничаването на процесуалните права на страните; присъдата или
решението са постановени от незаконен състав и тайната на съвещанието е
била нарушена при постановяването на присъдата. Счита, че в нито един
момент първоинстанционният съд не е ограничил процесуалните права на
защитника и на подсъдимата, които активно участвали в първоинстанционния
процес и подсъдимата дала и обяснения пред съда. Моли въззивния съд да
постанови решение, с което да потвърди присъдата на първоинстанционния
съд, както и да присъди разноски по въззивното производство, за което
предоставя списък по чл. 80 във вр. с чл. 78 от ГПК към който приложила и
бележки за гориво.
Частната тъжителка заявява, че поддържа и е напълно съгласна с
казаното от повереника си.
Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.
Защитникът на подсъдимата поддържа съображенията, изложени във
въззивната жалба. Счита, че липсвал прецизен анализ на събраните
доказателства и че вината на подсъдимата не била доказана по несъмнен
начин и така постановената първонинстанционна присъда противоречала на
чл. 303 от НПК. Заявява, че поддържа искането си за отмяна на присъдата, за
признаването на подсъдимата за невиновна и за оправдаването й по
предявеното й обвинение. Алтернативно, поддържа и искането си делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС Сливен.
Окръжният съд, като съобрази данните по делото и в пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намира за установено СЛЕДНОТО:
Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в срок, от
надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
Обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 пр. 1 от НПК,
поради което е налице отменително основание по чл. 335 ал. 2 от НПК.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба
на Е. К. П. против подс. Н. Н. П. с посочено правно основание чл. 131, ал. 1
от НК. В тъжбата са изложени фактически твърдения на тъжителката,
касаещи повдигнатото обвинение. Посочено е време, място и конкретни
действия на подсъдимата, преценени като съставомерни за престъплението. В
хода на съдебното следствие са разпитани свидетели – Станимир Починков,
Мелани П. и Мариян Цветанов; подс. П. е дала обяснения; приобщени са
писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 456 / 2020г.;
Удостоверение от 25.10.2021г. от д-р Стоян Стоименов; Удостоверение за
раждане на Мелани П.; Фиш за спешна медицинска помощ от 17.10.2020г.;
Справка за съдимост на подсъдимата. Приобщена е преписка рег. № 455р -
9791 / 2020г. по описа на РУ – Твърдица. Изготвена е съдебномедицинска
експертиза.
3
С обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимата за
виновна; на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност
за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и й наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв.; присъдил е на тъжителката
направените по делото разноски и е осъдил подсъдимата да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на СлРС направени разноски по делото.
При извод за извършено престъпление, както е в случая, районният съд
е следвало да конкретизира престъпното деяние като в диспозитива на
присъдата посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите
фактически обективни и субективни признаци (извод, следващ и от
задължителните указания за съдилищата, дадени с т.3 и т.4 от ТР №2/2002 г.
на ВКС). В чл. 130 от НК са предвидени две разновидности на леките телесни
повреди, като, обобщено, по ал. 1 това са всички случаи на разстройство на
здравето, които не попадат сред изрично изброените в чл. 128 (тежки телесни
повреди) и чл. 129 (средни телесни повреди) от НК, а по ал. 2 - случаите, в
които са причинени болки и страдания, без да е настъпило разстройство на
здравето. Към обективните признаци на престъплението по чл.130, ал. 2 НК
се отнася и признакът „без разстройство на здравето“, а районният съд не го е
посочил в диспозитива на обжалваната присъда.
При изготвяне на мотивите към постановената присъда, РС-Сливен не е
изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Нормата на чл. 305, ал. 3
от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са възприети
и какви са правните съображения за взетото решение. Мотивите трябва да
дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета
на доказване факти и тяхната правна интерпретация. Необходимо е да са
обсъдени всички доказателства по делото, за да може да се провери
правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи.
При противоречия на доказателствените материали, съдът е длъжен да
изложи съображения защо едни от тях приема за достоверни, а други
отхвърля, а в случая в анализа на доказателствата на районният съд има
противоречия, което прави невъзможна проверката на волята на съда относно
тяхната оценка.
Възприетият от първоинстанционния съд механизъм на причиняване на
лека телесна повреда на тъжителката П. от подс. П. не кореспондира с
доказателствата по делото, които съдът е посочил че кредитира. Районният
съд е приел за установено, че „подсъдимата ударила тъжителката с ръка в
областта на лявата половина на лицето в областта на лявата буза и одрала
дясната ръка на тъжителката в областта на предмишницата“. В мотивите само
декларативно е посочено, че съдът кредитира „изцяло показанията на св.
Станимир Починков“, тъй като същите кореспондирали „с показанията на
дъщеря му Мелани П. почти в пълен обем“ (без да е конкретизирано в кои
части) и със заключението на вещото лице по изготвената съдебно
медицинска експертиза. От една страна, нито в показанията на свид.
4
Починков, нито в показанията на свид. П. е посочен такъв механизъм на
причиняване на лека телесна повреда на тъжителката – според показанията на
свид. Починков от с.з. на 20.12.2021г. подсъдимата е ударила тъжителката „с
лявата ръка по бузата, а я беше хванала с дясната ръка, където я одра“, „Н.
удари Е. по лявата буза“, „Н. я одра по ръката“ – свидетелят не е
конкретизирал нито коя ръка на тъжителката е хванала подсъдимата, нито коя
ръка е била одрана, нито на кое място, а свид. П. въобще не свидетелства за
нанесени удари в областта на лицето и одрасквания в областта на някоя ръка
на тъжителката, а в същото с.з. е казала, че „мама…я бутна с ръце по
гърдите“. От друга страна, в противоречие с горното, районният съд е
посочил, че показанията на детето Мелани П. за възникналия инцидент не
следвало да бъдат кредитирани, тъй като в тази им част противоречали на
показанията на баща й – свид. Починков. Констатираното противоречие сочи
за липсата на нужния стандарт на анализ на доказателствения материал, върху
който съдът е градил изводите си за относно действията на подсъдимата,
представляващи израз на инкриминираното й поведение, което се приравнява
на липса на мотиви. Противоречието в мотивите винаги представлява
процесуално нарушение от категорията съществените, тъй като е приравнено
на липсата на мотиви. Съгласно Решение № 92/16.05.2019г. по н. д. №
982/2018г., II н. о. на ВКС „Липса на мотиви е налице, както в хипотезите на
тяхното пълно отсъствие, така и при схематична, повърхностна, непълна,
неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая
липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който
рефлектира от една страна на правото на страните да получат обоснован
отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността
да се разбере действителната воля на съда". Въззивната инстанция има
правомощия да извършва доказателствена дейност и да установява нови
фактически положения съгласно чл. 315 и чл. 316 от НПК, но такава
допълнителна доказателствена дейност предпоставя безпротиворечиви и
процесуално издържани мотиви към обжалваната присъда, каквито
настоящата инстанция намира, че не са налице.
Съдът констатира и друго процесуално нарушение – то засяга
процесуалните права на частния тъжител и е самостоятелно основание за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Повереникът на
частната тъжителка в съдебно заседание цитира при наличието на какви
обстоятелства може да се върне делото за ново разглеждане и едното от тях е,
когато са ограничени процесуалните права на страните в процеса (не само на
подсъдимата). В случая въпреки че частната тъжителка е присъствала лично в
съдебно заседание на 08.06.2022г., съдът не й е предоставил възможност да
участва в съдебните прения. Видно от разпоредбата на чл. 291, ал. 2 от НПК,
съдебните прения започват с реч на частния тъжител, след това се дава
последователно думата на гражданския ищец и неговия повереник и т.н., но
първоинстанционният съд не е предоставил възможност на тъжителка да
упражни правото си на лично участие в съдебните прения. В съдебните
5
прения е участвал само нейния повереник – адв. Н., но правото на участие на
повереника е отделно и самостоятелно от правото на участие на частния
тъжител в лично качество. Това е така защото съгласно чл. 15, ал. 2 и 4 от
НПК на лицата, участващи в наказателното производство се предоставят
всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и
законни интереси и на пострадалия се осигуряват необходимите процесуални
средства за защита на неговите права и законни интереси. Нарушението на
изискването на чл. 291, ал.2 от НПК води до нарушение на основния принцип
на НПК, регламентиран в чл. 15 от същия, а нарушението на основен принцип
е винаги съществено. То е съществено, защото от една страна изрична
процесуално норма е пренебрегната, а от друга - лишава страна в процеса да
вземе участие в една от фазите на съдебното производство.
Констатираните до тук процесуални нарушения са съществени и
неотстраними от въззивната инстанция. С тях са засегнати основни начала за
провеждане на справедлив наказателен процес и са основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Като процесуално нарушение, което обаче не е съществено, следва да
бъде отбелязано и това, че на свидетелите Мариян Цетанов и Мелани П. не е
разяснено от районния съд правото им по чл. 121 от НПК.
Предвид упражняването на правомощието му по чл. 335, ал. 2 от НПК,
въззивният съдебен състав не следва да обсъжда въпросите по същество на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК,
СлОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 76 / 08.06.2022г., постановена по НЧХД
№ 388 / 2021г. по описа на Районен съд - Сливен.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6