Р Е Ш Е Н И Е
№3287/20.7.2020г.
гр.Варна 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на тридесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№20880/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът „С.0.“ ЕООД твърди, че на 30.04.2015г. в гр.София между него в
качеството му на наемодател и ответника ***в качеството на наемател е сключен
договор за наем на следната механизация - 4-осен самосвал *** и
3-осен самосвал **** с per. № ***, като
механизацията се предоставя с обслужващ персонал, който е бил длъжен да
извършва поддръжка и експлоатация срещу предоставената механизация наемателят
се задължи да заплаща следните наемни цени:
-
За използването на 4-осен ***наемателят дължи сумата от 280лв. без ДДС за
машиносмяна/8 часа/ или 35лв. без ДДС за 1 астрономически
час работа.
-
За използването на 3-осен ***наемателят дължи наемна цена в размер на 230лв.
без ДДС за машиносмяна /8 часа/ или 28.75лв. без ДДС
за един астрономически час работа.
Страните се договорили плащането на възнаграждението
да бъде осъществявано по банкова сметка *** „С.0." ЕООД в срок до 10
работни дни от издаване на данъчна фактура. Договорът е сключен за срок от 30
дни с възможност за продължаването за неопределен срок в случай, че наемателят
продължи да ползва машините след първоначално предвидения 30 - дневен срок, със
съгласието и без противопоставянето на наемодателя. Тъй като „Л.0." ЕООД
продължил да използва самосвалите след 30.05.2015г. договорът се преобразува в
такъв за неопределен срок. В тази връзка между страните била постигната
договорка за изменение на начина на изчисляване на дължимата наемна цена, като
е уговорено, че след 30.05.2015г. необходимото гориво за работа на двете машини
ще се подсигурява от наемателя „Л.0." ЕООД, като стойността на
изразходваното гориво ще бъде приспадната от първоначално договорените в
съглашението възнаграждения за използване на всеки един от самосвалите.
Количеството на изразходваното гориво за всеки работен ден ще бъде отразявано в
Справка издавана от наемателя. Така на практика „С.0." ЕООД извършил
услуги на „Л.0." ЕООД посредством техниката, които са обективирани
в товарителници, подписани от представители и на двете страни по договора. В
периода от 20.07.2015г. до 14.08.2015г. със самосвал *** е извършен следния обем от
работа - 219 работни часа. За периода от 16.07.2015г. до 14.08.2015г. със
самосвал *** са отработени 189 работни часа. Това е установимо от двустранно подписаните товарителници между
страните за всеки един работен ден, в който е използвана съответната
механизация. Съгласно постигнатите договорки между страните от общата дължима
наемна цена за периода бе приспаднато изразходваното гориво, чието количество
бе отразено в издадените от наемателя справки. В тази връзка на 31.08.2015г.
наемодателят издаде фактура № 200/31.08.2015г. на стойност 13040.94лв. обективираща стойността на извършената услуга - превозване
на земна маса на строителен обект в гр.Исперих в периода от 16.07.2015г. до
14.08.2015г. Фактура №200/31.08.2015г. на стойност 13040.94лв. е връчена на „Л.0."
ЕООД, което извършва частично плащане по нея в размер на 10847.36лв. Остатъкът
от общата дължима сума по фактурата в размер на 2193.58лв. все още не е
заплатен. В периода от 17.08.2015г. до 15.09.2015г. наемодателят извършил
следните услуги с отдадената под наем механизация
-
превозване на земна маса на обект в гр.Исперих със самосвал МАН с peг. *** работни часа;
-
превозване на земна маса на обект в гр.Исперих самосвал ЩАЕР с peг.№*** работни часа.
След
приспадане на стойността на изразходваното гориво, за осъществената услуга в
периода от 17.08.2015г. до 15.09.2015г. бе издадена данъчна фактура
№205/30.09.2015г. на стойност 11652лв. Тя бе връчена на „Л.0." ЕООД, като
е извършено частично плащане по нея в размер на 10 000лв. Остатъкът от
дължимата сума в размер на 1652лв. все още не е заплатен от „Л.0." ЕООД.
Ищецът
твърди, че в периода от 16.09.2015г. до 31.10.2015г. наемодателят „С.0."
ЕООД извършил в полза на наемателя услуги с механизация самосвал *** в размер на 310 работни часа на обект в гр.Исперих.
За осъществената дейност са налице подписани товарителници, удостоверяващи
обема на извършената работа за всеки един работен ден. След приспадане на стойността
на изразходваното гориво, наемодателят издаде данъчна фактура №209/31.10.2015г.
на стойност 8814лв., обективираща стойността на
предоставената услуга. Фактурата бе предоставена на представител на наемателя и
бе подписана от него. Въпреки изминали значителен период от време от настъпване
на падежа за плащане, към датата на депозиране на настоящата молба все още
дължимата по фактурата сума не е заплатена.
В
периода от 01.11.2015г. до 16.11.2015г. наемодателят „С.0." ЕООД извърши в
полза на наемателя услуги с механизация самосвал *** в размер на 109 работни часа на обект в гр.***. За осъществената дейност са налице подписани
товарителници, удостоверяващи обема на извършената работа за всеки един работен
ден. След приспадане на стойността на изразходваното гориво, наемодателят
издаде данъчна фактура №214/30.11.2015г. на стойност 2538лв., обективираща стойността на предоставената услуга. Фактурата
бе предоставена на представител на наемателя, като въпреки изминали значителен
период от време от настъпване на падежа за плащане, към датата на депозиране на
настоящата молба все още дължимата по фактурата сума не е заплатена. Общата
дължима сума по изброените 4 броя фактури възлиза на 15197.58лв. Тъй като е
налице неизпълнение от страна на „Л.0." ЕООД по договора за наем сключен
на 30.04.2015г. „С.0." ЕООД предявява осъдителен иск против „Л.0."
ЕООД за осъждане на наемателя да заплати сумата от 15197.58лв., представляваща
наемна цена по договора за наем от 30.04.2015г. с предмет механизация - 4-осен
самосвал *** и 3-осен самосвал ***, от която 2193.58 лева по фактура №200/31.08.2015г.,
1652лв. по фактура №205/30.09.2015г., 8814лв. по фактура №209/31.10.2015г. и
2538лв. по фактура №214/30.11.2015г.
Предявява
искане, съдът да постановите решение с което да осъди „Л.0." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ** да заплати на
„С.0." ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от *** сумата от 15197.58лв.
представляваща наемна цена по договора за наем от 30.04.2015г. с предмет
механизация - 4-осен самосвал *** и 3-осен
самосвал ***, от която 2193.58лева по
фактура № 200/31.08.2015г., 1652лева по фактура № 205/30.09.2015г., 8814лева по
фактура № 209/31.10.2015г. и 2538лева по фактура № 214/30.11.2015г, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на сезиране на съда –
19.12.2019г. до окончателно изплащане на сумата и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Л.0.“ ЕООД е
подал писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище, че предявения иск е допустим, но погасен по давност
и неоснователен. Позовава се на изтекла в негова полза
погасителна давност за всички претендирани плащания
по процесния договор за наем от 30.04.2015г. Твърди, че процесните
правоотношения са възникнали от един единствен правопораждащ
факт, а именно Договор за наем от 30.04.2015г. Макар че съгласно чл.4 от
договора същият е сключен за срок от 30 дни, съгласно чл.5 от същия ако след
изтичане на наемния срок наемателят реши да продължи да ползва наетите вещи със
знанието и съгласието на наемодателя, договорът се счита за продължен за
неопределен период. Не спори, че основанието за издаване на приложените към ИМ
фактури е именно определената по горецитирания
договор наемна цена, за чието образуване цените са постигнали съгласие в чл.З
от Договора за наем от 30.04.2015г. Твърди, че на основание чл.111, буква
„В" от ЗЗД към датата на завеждане на исковата молба цялата искова претенция
в размер на 15197.58 лева е изцяло погасена по давност, като датите на
настъпилата в полза на ответника погасителна давност по всяко едно наемно
плащане, обективирано в приложените от ищеца фактури
е както следва:
По
фактура №200/31.08.2015г.- на 01.09.2018г.
-По
фактура №205/30.09.2015г.- на 01.10.2018г.
-По
фактура №209/31.10.2015г.- на 01.11.2018г.
-По
фактура №214/30.11.2015г.- на 01.12.2018г.
Твърди,
че съгласно чл.З от сключения между страните договор наемната цена на
посочените в чл.1 от Договора наемни вещи е определена, както следва:
-цена
за машиносмяна 4-осен самосвал (8 часа)- 280лв. без
ДДС; единична цена за 1 час работа- 35лв. без ДДС
-
цена за машиносмяна 3-осен самосвал (8 часа)- 230лв.
без ДДС; единична цена за 1 час работа- 28.75лв. без ДДС
Твърди, че за ползваната техника е платен изцяло
дължимия наем, предвид действителното и ползване и съобразно приетите разчети
между страните.
Възразява,
че представените с исковата молба документи, които не носят подпис на
представляващ ответното дружество не могат да им бъдат противопоставени, поради
което на основание чл. 193, ал.З, пр.2
от ГПК оспорват истинността на всички документи, които не носят техен
подпис.Моли да се отхвърли иска.Претендира разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното
си основание в чл.232 от ЗЗД.
По делото като доказателства са представени:
Договор за наем от 30.04.2015г. по силата на
който страните по делото ищеца в качеството си на наемодател, а ответника в
качеството си на наемател са се договорили, наемодателя да отдаде на наемателя
за срок от 30 дни два самосвала – 4-осен и 3-осен при изрично уговорена в чл.3
от договора цена за всеки от тях определена на машиносмяна,
като разходите за гориво са за сметка на наемателя. Не е посочена начална датата
на договорното отношение поради което за такава следва да се приема датата на
сключване3 на договора, а плащането е договорено да се извършва в срок от 10
работни дни от издаването на данъчна фактура. Страните са се договорили в чл.8
от договора, че той може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие
между тях изразено в писмена форма, но в същото време в чл.5 са предвидили
автоматично продължаване на договора за неопределен период от време в случай,
че наемателя продължи да ползва наетите вещи след изтичането на договорния
срок. Договорът съдържа необходимите за редовността му реквизити, двустранно е
подписан и не е оспорен от страните.
Представени са 139бр. товарителници издадени
за отдадените под наем два самосвала в периода от м.юли 2015г. до м.ноември
2015г., като същите доказват твърденията на ищеца, че ползването на машините е
продължило и след първоначално уговорения срок. Представени са и 4бр. фактури
издадени между страните за всеки от месеците от август 2015г. до ноември
2015г., в който като основание е записано услуга с механизация за суми от
13 040.94лв., 11 652лв., 8 814лв. и 2 538лв., като само
втората и третата от тях съответно за месеците септември и октомври съдържат
изписване на името на В.Вълкова в графата получател, но без да са положени
подпис на лицето или печат на ТД получател-„Л.0.“ ЕООД.
При описаните по-горе доказателства
решаващия състав приема, че ищеца е предоставил на ответника под наем два
самосвала при определените и спомената по-горе условия, като ползването при
същите е продължило от страна на наемателя и в месеците след изтичане на
първоначалния наемен период от 30 дни.
От правна страна се установява наличие на
договорно наемно отношение, което съдът приема, че е продължено от страните по
него при условията на чл.5 от договор. Ищецът за доказване на периода на
ползваната техника е представил споменатите по-горе над сто товарителници, като
същите заедно с факта на липсата на оспорване от страна на ответника на
твърдението за продължило ползване следва да се разглеждат като доказващи
продължаването на наемния договор за процесния
период. Ответникът обаче е оспорил по неясен начин представените 4бр. фактури,
като е посочил, че те са за услуги каквито не са му предоставяни, но не е
представил доказателства за наличие на други договорни отношения с ищеца, това
обаче е без значение, тъй като фактурите са едностранно подписани и за да имат доказателствена сила би следвало ищецът да иска ССчЕ която да посочи дали те са отразени в счетоводството
му, а това не е сторено най-вероятно поради наличието на възражение за изтекла
погасителна давност от страна на ответника. Липсата на доказване, че фактурите
са заведени при ищеца и направеното срещу тях възражение са достатъчно
доказателство за да се отхвърлят предявените искове.
От друга страна обаче следва да се обсъди и
възражението на ответника за изтекла давност за вземанията, като те са
периодични, тъй като става дума за наемни плащания и при тях е приложима
давността по чл.111 от ЗЗД. Видно е от представените фактури, че задълженията
са възникнали на съответно на 31.08.2015г., 30.09.2015г., 31.10.2015г. и
30.11.2015г. и съгласно договореното между страните е следвало да бъдат
изплатени в 10 дневен срок. От друга страна исковата молба с която е сезиран
съда е депозирана едва на 19.12.2019г. когато вече са изминали не три, а по
четири години за всяко от вземанията без в това време ищеца да е предприемал
действия за събирането им.
Предвид изложеното съставът намира, че
вземанията дори да бяха доказани по основание биха били погасени по давност,
което обяснява и пасивното поведение на ищцовата
страна в производството включващо оттегляне на искането му за ССчЕ.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, като ищецът се осъди да заплати на ответника и
сторените по делото разноски в размер на 985.93лв. определени след съобразяване
на направеното от ищеца възражение за прекомерност и вземане предвид, че по
делото е проведено само едно съдебно заседание и е представен само отговор от
страна на ответника без да и извършвал процесуални действия по събиране на
доказателства и т.н.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.0.“ ЕООД, *** със седалище и адрес на управление *** срещу „Л.0.“
ЕООД, *** със седалище и адрес на управление *** иск за
заплащане на сумите от
2193.58 лева по фактура №200/31.08.2015г., 1652лв. по
фактура №205/30.09.2015г., 8814лв. по фактура №209/31.10.2015г. и 2538лв. по
фактура №214/30.11.2015г., като дължими се по договор за наем на един 4-осен и
един 3-осен самосвали от 30.04.2015г., на осн. чл.232
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.0.“ ЕООД, *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Л.0.“
ЕООД, *** със седалище и адрес на управление *** сумата от
985.93лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: