О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №
гр.Стара Загора, 22.03.2021г.
Старозагорският
административен съд, VIІI състав, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа
година:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа адм.д. № 109 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба на А.М.М.
*** срещу Решение №1/22.01.2021г. на Директор на Дирекция „Местни приходи“ при
Община Казанлък, постановено по жалба срещу АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като прецени приложените доказателства
към административната преписка, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 16.11.2020г.
орган по приходите при Община Казанлък е издал Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №653-ДС, с който на А.М.М. са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци.
А.М. е оспорил
АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г. пред Директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община Казанлък. С жалбата М. е направил искане за спиране на изпълнението на
оспорения акт.
На 22.01.2021г. е
издадено Решение №1/22.01.2021г. на Директор Дирекция „Местни приходи“ при
Община Казанлък, с което е спряно производството по АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г.
Като мотиви за спирането е посочено, че е налице преюдициален спор по
законосъобразността на обжалваната разпоредба на чл.18, ал.5 от Наредба №26 на
Община Казанлък, предмет на адм.дело №11 535/2020г. по описа на ВАС.
Решение
№1/22.01.2021г. на Директор Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък е
оспорено пред Административен съд Стара Загора и по жалбата на А.М. е
образувано настоящото производство. С жалбата е направено искане за спиране
изпълнението на АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г. на основание чл.157 от ДОПК.
Настоящият състав
на Административен съд – Стара Загора намира жалбата срещу Решение №1/22.01.2021г.
на Директор Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, с което е спряно
производството по АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г. за неоснователна, а относно
искането за спиране изпълнението на АУЗД – за недопустима, поради следните
съображения:
По отношение на
постановеното решение за спиране на производството:
Съгласно текста на
чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, приложим по силата на препращащите разпоредби на
чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, производството по установяване на местни данъци и
такси се спира при образувано друго съдебно производство, което е от значение
за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред
когото е образувано. Според ал.3 на този текст, при наличие на основание по
ал.1, преценката се прави от органа, възложил производството, а при
административно обжалване – от решаващия орган, като производството се спира
със заповед, която се връчва на заинтересованите лица.
В разглеждания
случай решаващият орган е постановил решение, с което е спрял производството,
макар и без правилно посочено правно основание, като е приел, че е налице
преюдициален спор по отношение на настоящия. В решението си административният
орган е посочил, че определената на лицето такса за битови отпадъци на
собствения му имот е определена на основание чл.18, ал.9 от Наредба №26 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Казанлък. Към административната преписка не са
представени доказателства за образуваното съдебно производство, но от служебно изисканите
такива и извършената проверка от съда, се установи, че с Решение №301/06.08.2020г.,
постановено по адм.дело №292/2020г. на Административен съд – Стара Загора са
отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл.18, ал.9, изречение първо и
§27, ал.2, изречение второ от ПЗР на Наредба №26 за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета от
Общински съвет Казанлък. Това решение е оспорено и пред ВАС е образувано
адм.дело №11535/2020г., насрочено за разглеждане на 24.03.2021г.
С оглед на тези
данни съдът намира, че правилно решаващият орган е спрял производството по АУЗД
№653-ДС-1/16.11.2020г., тъй като със същия са установени задължения на
основание разпоредба от общинска наредба, която разпоредба е оспорена пред
съдебен орган и законосъобразността й е предмет на разглеждане по посочените
административни дела. Едва след постановяване на окончателно съдебно решение по
спора решаващият орган би могъл да прецени правилно ли са определени
задълженията с оспорения пред него АУЗД и да упражни законосъобразно
правомощията си по чл.155 от ДОПК. Предвид на тези съображения жалбата срещу Решение
№1/22.01.2021г. на Директор Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, с
което е спряно производството по АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г., се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на искането
за спиране на предварителното изпълнение на АУЗД:
Съгласно чл.4,
ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4,
ал.5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152,
ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
– на териториален директор на НАП. Редът за издаване на административни актове,
с които се определят задължения въз основа на декларация е уреден в глава 14
ДОПК, чл.107 ДОПК. С оглед приложимия закон – ДОПК, както и особеният режим на
местните такси по ЗМДТ, искането за спиране на предварителното изпълнение е
недопустимо. Особеното правило на чл.157, ал.1 от ДОПК, въведено като
изключение от общия принцип по чл.166, ал.1 от АПК, визира изключително
ревизионните актове, с оглед което не може да се приеме, че действието му се
простира и по отношение на актовете за установяване на задължения по ЗМДТ,
когато са издадени по чл.107, ал.3 от ДОПК. Препращането с разпоредбата на
чл.4, ал.1 вр. чл. 9б от ЗМДТ е относно реда за установяване, обезпечаване и
събиране на местните данъци и такси и обжалването на свързаните с тях актове.
Т.е. издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци и
такси по ЗМДТ са подчинени на режима по ДОПК – чрез акт за установяване на
задължение по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК или чрез ревизионен акт по
чл.108 от ДОПК. В първия случай – на установяване на задължението въз основа на
подадена декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК, правилото на чл.157, ал.1 от ДОПК
не намира приложение. От една страна – поради изричното съдържание на правната
норма, визираща ревизионните актове и от друга – поради разпоредбата на чл.107,
ал.1 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато органът установява размера на
дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон – ЗМДТ, арг. по чл.69. Затова и следва да се приеме, че оспорването на
издадения по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК акт за установяване на задължение за
такса битови отпадъци по декларация спира изпълнението му – по общото правило
на чл.166, ал.1 от АПК, с оглед което и искането е лишено от предмет и правен
интерес. От това следва, че и административния орган не е спрял изпълнението на
акта, дори и при отправено към него искане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата
срещу Решение №1/22.01.2021г. на Директор Дирекция „Местни приходи“ при Община
Казанлък, с което е спряно производството по АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г. е неоснователна,
а направеното с нея искане за спиране изпълнението на АУЗД – недопустимо.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.34, ал.6 от ДОПК и 159, т.4 от АПК , съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.М.М. от гр.София против Решение
№1/22.01.2021г. на Директор Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, с
което е спряно производството по АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г., като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А.М.М. от
гр.София за спиране на предварителното изпълнение на АУЗД №653-ДС-1/16.11.2020г.,
издаден от старши инспектор по приходите при Община Казанлък, като недопустимо.
Определението в частта, с която
е оставено без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение,
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
подателя, чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд.
Определението в частта, с която жалбата
е отхвърлена като неоснователна, е окончателно на основание чл.34, ал.7 от ДОПК.
СЪДИЯ: