О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.
Перник, 29.06.2022г.
Административен съд -
Перник, в касационен състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
Като разгледа докладваното
от съдия К.
Чакъров частно КАД
№ 237 по описа на Административен съд-Перник за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ) .
Образувано
е частна жалба подадена от Е.Д.Т., ЕГН **********, З.Д.Ч., ЕГН **********,
А.Й.В., ЕГН **********, Д.Й.П., ЕГН **********, С.Й.П., ЕГН **********, Й.В.К.,
ЕГН **********, Д.В.Р., ЕГН **********, С.Й.Й., ЕГН ********** и П.Й.В., ЕГН **********,
всички чрез адв. Т.Н.Б. – САК, съдебен адрес:*** срещу Определение № 102 от 04.03.2022г.
постановено по гр.д. № 615 по описа за 2021г. на Районен съд – Радомир.
С обжалваното определение жалбата на наследниците на С.С.Ч.срещу
Решение № ***. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ)– гр. Радомир, в частта му
по т. 3, с която е възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на ливада с площ от 5.500 дка.,осма
категория, местност „***“, поземлен имот № ***по кадастралната карта на
землището на с. ***Д.Д.е оставена без разглеждане, като недопустима, а
образуваното гражданско дело прекратено.
Недоволени от така посоченото определение, частните жалбоподатели считат същото за неправилно и необосновано, настояват за отмяната му и молят делото да
бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Излагат съображения, че с обжалваното Решение на ОСЗ – Радомир им е
възстановен имот различен от заявения, което определя интереса им да го
оспорят. Не претендират разноски.
Препис от частната жалба е връчена
на ответната и заинтересованата страни, които не изразяват становище по нея.
Административен
съд – Перник, в касационен състав в хода на извършваната проверка за редовност
и допустимост установи, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в
срока по чл. 230 от АПК, от лица, за които постановеният акт е неблагоприятен,
срещу определение подлежащо на обжалване в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1
от АПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
От представените по делото
доказателства е видно, че със заявление вх. №
08422 от 20.02.1992г. подадено от В.С.Ч.са заявени за възстановяване земеделски
имоти - бивша собственост на С.С.Ч.,
включително нива находяща се в землището на с. Д.Д., с площ от 5.000 дка., в местност „***та“.
С Решение № 08 от 22.06.1993г. на Поземлена комисия – Радомир е признато и
определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на С.С.Ч.върху
земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари
реални граници по отношение на 3 броя имоти, включително нива находяща се в землището на с. Д.Д., с площ от 5.500
дка., в местност „***та“. Процедурата по възстановяване на описаните в
Решението на ПК от 1993г. имоти не е доведена докрай, тъй като към посоченото
решение липса приложена скица, съгласно изискванията на чл. 18, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ. Със заявление/искане вх. № 2/01.08.2019г. В.Й. О. е поставил началото на административно производство, по реда на чл. 45д от ППЗСПЗЗ, с което наследниците на С.С.Ч.са сезирали Общинска служба по земеделие– Радомир, във връзка с незавършена процедура по
възстановяване съгласно Решение № 08 от
22.06.1993г. на Поземлена комисия – Радомир, по отношение на
имоти с проекти идентификатори ***,
местност „***“, с площ от 2.200 дка., ***,
местност „***“, с площ от 5.500 дка. и 22085.11.9,
местност „***“, с площ от 0.500 дка. Въз основа на образуваното административно
производство е задвижена процедура по реда на § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), във
вр. с чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, като на основание чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е издадено
Решение № ***. на Общинска служба по земеделие – гр. Радомир, с което на
наследниците на С.С.Ч.е
възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху ливада, с площ от 0.500 дка., девета категория, местност „***“,
поземлен имот № ***по кадастралната карта на с. Д.Д.; пасище мера, с площ от 2.000 дка., девета категория, местност „***“, поземлен имот № *** по кадастралната карта на
с. Д.Д., както и ливада с площ от 5.500 дка., осма категория, местност „***“, поземлен
имот № ***по кадастралната карта на с. Д.Д..
За да постанови атакувания
съдебен акт решаващият първоинстанционен състав при извършената проверка за
допустимост на обжалването е приел, че за жалбоподателите не е налице правен
интерес от оспорване на административния
акт, тъй като Решение № ***. на Общинска служба по земеделие – гр. Радомир е
благоприятно за тях. Съдът е приел, че по съществото си обжалвания акт е
позитивен за жалбоподателите, тъй като в него липса изричен отказ от страна на
органа по реституция, а напротив правото на собственост на наследниците на С.С.Ч.,
върху описаните в решението имоти е признато.
Определението
на районния съд е правилно и законосъобразно.
Производството
по реда на чл. 45д - чл. 45ж от
ППЗСПЗЗ е особен вид административно такова. То се инициира от собствениците,
респ. от един или всички техни наследници, които подават заявление/искане пред Общинска служба „Земеделие“, което поставя
началото на производството по възстановяване на претендираните земеделски земи. Съгласно изричната разпоредба на чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ подаденото искане от един
наследник ползва всички останали. Самият възстановителен процес се развива само
между заявителите и Общинската поземлена комисия, като компетентен орган по
силата на закона. Нито в административната фаза, нито в съдебната такава е
предвидено призоваване и съответно участие и на останалите наследници. Този
извод категорично се налага и от разпоредбата на чл. 45ж, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която предвижда, че
решенията на поземлената комисия се съобщават само и единствено на лицето инициирало производството по реда
на ГПК.
От
друга страна според разпоредбата на § 27, ал.
1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) неприключилите
производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се
приключват по досегашния ред. В съответствие с § 27, ал. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ,
Общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на
едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които
е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото
на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални
граници – какъвто е и
настоящият случай; 2. изпълнение на съдебни решения за
признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято
собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж
ал. 1 ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие
представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т.
1, т. 2 и т. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на
възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение
по чл. 18ж
ал. 1 ППЗСПЗЗ на ОСЗ или със съдебно решение
скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от
службата по геодезия, картография и кадастър. Кметът на общината внася
преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след
постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на
задължението си по § 27, ал. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. Съобразно постоянната съдебна
практика, Общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност,
като с оглед § 27 от
ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което
да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в
качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността
върху земеделските земи.
От изложеното може аргументирано да се заключи, че доводите на частните
жалбоподатели свързани с идентичността на имот с площ от 5.500 дка., осма
категория, местност „***“, поземлен имот № ***по кадастралната карта на с. Д.Д.,
се явяват абсолютно неоснователни, доколкото смисълът на процедурата по реда на
чл. 45д - чл. 45ж от ППЗСПЗЗ е именно същите да
бъдат обезщетени с
равностойна по площ земя от общинския поземлен фонд, във връзка с незавършена
процедура по възстановяване.
Същевременно неоснователни се явяват
и твърденията, относно реда за приключване на процедурата по заявление вх. № 08422 от 20.02.1992г. подадено
от В.С.Ч., свързани с изпълнението на разпоредбите на чл. 13, ал. 4, ал. 5 ,
ал. 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, доколкото искането
по реда на чл. чл. 45д от ППЗСПЗЗ от В.Й. О. – в качеството му на наследник на С.С.Ч.,
съответно приключилата процедура по възстановяване са израз на волята на всички
наследници.
В заключение настоящият състав на съда, намира за нужно да направи изложение относно характеристиките на производствата по ЗСПЗЗ, а именно:
Производството по
възстановяване на собствеността върху земеделските земи по своя характер е
реституционно производство, като същото приключва с издаването на административен
акт с конститутивно действие. С решението на създадения със специалния закон
ЗСПЗЗ орган по поземлената собственост (различно наименуван в течение на
годините – поземлена комисия,Общинска служба по земеделие и гори, понастоящем
общинска служба по земеделие) се възстановява правото на собственост върху
земеделски земи или такива, които са престанали да имат земеделски характер в
полза на бившите собственици или техните наследници.
В зависимост от вида на
земята, върху която ще се възстановява правото на собственост на правоимащите
лица, Общинските служби „Земеделие” се произнасят с три категории решения, съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3, ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ:
- решения за възстановяване
на притежавани преди колективизацията имоти, в техните стари граници (реално
съществуващи на терена или възстановими – определени легално в текстовете на
чл. 18а и чл.18б ППЗСПЗЗ);
- решения за
възстановяване на имоти, равностойни на притежаваните, в нови граници – по план
за земеразделяне;
С оглед на възможността
да бъде извършена преценка относно приложимостта им, законодателят установява
две основни предпоставки за постановяване на тези два вида решения:
- установяване на
правата към релевантния минал момент и липса на пречки, според установени от
закона критерии, за актуалния статус на имота, който се постига чрез решенията
на общинските служби по земеделие, с които се признава правото на
възстановяване на собствеността; и
- отреждането на нови
обекти на правото на собственост – по план за земеразделяне, съответно по карта
на съществуващи стари граници, респективно по карта на съществуващите стари
реални граници (виж чл. 18ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ).
Решения по чл. 14 ал. 1,
т. 3 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ са третия вид решения за
признаване право на собственост при условията на § 4 – 4 л във връзка с
предоставено право на ползване на основание различни актове на МС, ДС и
Президиума на НС.
Във връзка с изложеното, и доколкото с оспореното Решение № ***. на Общинска служба по земеделие – гр. Радомир е уважено
искането на наследниците на С.С.Ч.за възстановяване на земеделски имоти
- бивша собственост на наследодателя им, настоящият касационен състав на
Административен съд- Перник, счита, че за същите не е налице правен интерес за
оспорването му. Като е достигнал до същите изводи Районен съд –
Радомир е постановил допустим, валиден и законосъобразен съдебен акт, поради
което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник, в касационен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение
№ 102 от 04.03.2022г. постановено по
гр.д. № 615 по описа за 2021г. на Районен съд – Радомир.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/