Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 28.06.2018 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА
П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 646/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 4309/2017 г. Добричкият районен съд със заповед № 2327 от 29.11.2017 г.
е разпоредил Длъжникът А.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
кредитора „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост-
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът А.П.И. е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 21.12.2017 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове срещу възразителия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок,
като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази
внесена по ч. гр. дело № 4309/2017 г./.
В изпълнение на посочените
указания „Теленор България” ЕАД е завел искова молба /предмет на настоящото гр.
дело № 646/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на
вземането му относно сумата от 40,26 лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за мобилен номер 0894/359856. По отношение на
горницата от 40,26 лв. до заявеното вземане в заповедното производство в общ
размер от 407,42 лв. ищецът е предявил осъдителни искове, като настоява
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 269,36 лв., представляваща
размера на начислената договорна неустойка за неизпълнение задължението на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги. Претендира се и сумата от 97,80 лв., съставляваща дължимите
лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство „Tablet”, модел
„Lenovo Tab 2 А7-30
А.П.И. не е представил отговор на
исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. Същият не се явява и не се
представлява в съдебно заседание, и не изразява становище и позиция по делото.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според изложените в исковата молба твърдения, които не се
оспорени от ответника, между страните е сключен договор, при предварително
определени Общи условия Договор за мобилни услуги от 11.02.2016 г. По силата на този
договор А.П.И. е бил титуляр по мобилен номер 0894/359856, както следва:
Мобилен № 0894/359853 по програма „Internet
Не се спори по делото, че услугите,
предоставени на абоната по предпочитани мобилни номера, са фактурирани под клиентски
№ *********, за който са издадени процесните фактури, с извлечение от детайлна
справка на месечното потребление на услугите. В сключения между страните
договор за мобилни услуги е определена месечната дължима се цена на
предпочетената абонаментна програма Internet 3500, дължима се месечно от
абоната само на договорно основание. За процесния период от 15.02.2016 г. до 14.06.2016
г. са издадени следните фактури:
фактура № **********/15.03.2016
г. за отчетения период на потребление 15.02.2016 г. – 14.03.2016 г. с начислена
за периода сума за плащане в размер па 19,88 лв., от които 14,99 лв. за месечни
абонаменти и 4,89 лв. за месечна лизингова вноски;
фактура № **********/15.04.2016
г. за отчетения период на потребление 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г. с начислена
за периода сума за плащане в размер на 20,48 лв., от които 15,59 лв. за месечни
абонаменти и такси и 4,89 лв. за месечна лизингова вноска.
Ответникът не оспорва, че в
качеството си на абонат по процесния договор е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 40,36 лв., фактурирани за два последователни отчетени
месеца – март и април
С кредитно известие №
**********/15.05.2016 г. е извършена корекция по задължението на сторнирана
сума в размер на 4,99 лв., за приспаднати авансово заплатени месечни абонаменти
такси при сключването на договора, начислена с месечна лизингова вноска в
размер на 4,89 лв., като след корекцията дължимата от абоната сума възлиза па
стойност в размер на 40.26 лв.
След
като в уговорените между страните срокове потребителят не е изпълнил
задълженията си по описаните по-горе договори да заплати дължимите суми за
предоставени му далекосъобщителни услуги в полза на оператора е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. При
условие, че длъжникът по тази заповед е възразил писмено в срока и по реда на
чл. 414 от ГПК, то за кредиторът на вземането е налице правен интерес от
завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на
процесните суми.
В
процесният казус възникналите между страните взаимоотношения следва да се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е
двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в
предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова
изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от
изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на оператора на
мобилни услуги – гласови услуги по мрежата; услуги за осъществяване на спешни
повиквания; услуги с безплатен достъп; услуги с добавена стойност; достъп до
интернет; пренос на факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение на
потребителя е да заплати в уговорените между страните срокове цената на
потребените услуги.
С извършеното на всички посочени
по-горе действия, неоспорени от ответницата, доставчикът на мобилни услуги е
изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи услугата
и да заплати цената й.
Установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения нямат характера
на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива,
които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора по
отношение на заявеното вземане от 40,36 лв. /четиридесет лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за мобилен номер
0894/359856, от която:
1) по фактура №
**********/15.03.2016 г. за отчетения период на потребление 15.02.2016 г. –
14.03.2016 г. е начислена за периода сума за плащане в размер на 19,88 лв., от
която: 14,99 лв. за месечни абонаменти и 4,89 лв. за месечна лизингова вноски;
2) по фактура №
**********/15.04.2016 г. за отчетения период на потребление 15.03.2016 г. –
14.04.2016 г. е начислена за периода сума за плащане в размер на 20,48 лв., от
която: 15,59 лв. за месечни абонаменти и такси и 4,89 лв. за месечна лнзингова
вноска.
По отношение на предявените
осъдителни искове:
„Теленор България” ЕАД е издал фактура № ********** от
15.06.2016 г., с която е начислена неустойка в размер на 269,36 лв. за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Начислена е също така и сума за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в
размер на 97,80 лв., както и за сумата за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 40,26 лв.
Съгласно т. 11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги страните са уговорели отговорността на абоната при
прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е
сключен, по вина или инициатива на абоната, като същият ще дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти, оставащи до изтичането на
този срок.
Според „Теленор България” ЕАД неустойката е изчислена съобразно
договореното, а именно дължимите абонаменти за периода на неизпълнението от
01.05.2016 г. /датата, следваща датата, посочена като краен срок за плащане на
втората неплатена фактура № **********/15.04.2016 г./ до крайния срок на
действие на процесния договор, калкулиран без ДДС брой по дни неизпълнение.
Ответникът не отрича, че за посочения мобилен номер за периода на
неизпълнение 01.05.2016 г. - 11.02.2018 г., се дължи неустойка, както следва:
За мобилен номер 0894/359856 по програма Internet 3500 са дължими 21
месечни абонаменти за програмата програма Internet 3500 изчислени без ДДС
/12,49 лв. /поради неизпълнение/. Или общата начислена неустойка в размер на 269,36 лв., разделена на
месечната такса 12,49 лв./ без ДДС/ = 21,56 месечни абонаменти.
Не се спори по делото, че според Общите условия на Оператора – чл. 19б: „Теленор
България” ЕАД има право да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят: в) не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия.
Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава неизпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. С неустоичната клауза страните предварително определят
размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Длъжникът ще
заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение
на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за използваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка
за прекратяване ползването на услугите до края на уговорения по договора срок,
поради вина на потребителя, заедно с цената на предоставените му мобилни услуги
за предходни отчетни периоди.
Неустойката по своя правен характер представлява
предварително уговорено от страните по облигационното отношение обезщетение за
вреди, без да е необходимо те да се доказват. Същата може да бъде предвидена
като обезщетение за вреди както за пълно неизпълнение, така и за неточно и
забавено такова. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е
следният: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението, уговорена неустойка. Единствената предпоставка, за да бъде
присъдена неустойка, е неизпълнение на поетото с договора задължение, без да е
необходимо да се доказват нито настъпването на самите вреди, нито техният
размер. В това именно е и спецификата на неустойката, която я отличава от
всички останали обезщетения за вреди от неизпълнение на договорните задължения.
Безспорно е, че неустойката, в качеството й на акцесорно съглашение с предмет
задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното
задължение, може да обезпечава и задължения, които не възникват от договори, а
от други юридически факти.
Предвид изложеното настоящият
състав намира, че предявеният иск за заплащане на сумата от 269,36 лв. /двеста шестдесет и
девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща размера на начислената
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, за
основателен и доказан.
Безспорно е установено по делото, че съгласно чл. 3 (2) от Договора за
лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0894/359856, месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
включения между страните Договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „Теленор България” ЕАД. При сключване на процесните договори за
всеки от мобилните номера, е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите – 1-во число от месеца, като падежът на лизинговите вноски е указания
в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Не се спори по делото, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни
плащания, ищецът е предприел действия по предсрочното прекратяване, по вина на
абоната, на индивидуалните му абонаменти за ползваните мобилни номера, като на
основание чл. 12 от ОУ са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след месец 06/2016 г., когато е издадена фактура №
**********/15.06.2016 г., съгласно уговорения погасителен план. В този смисъл за
полученото от ответника устройство „Tablet”, модел „Lenovo Tab 2 А7-30
По отношение искането за присъждане на сторените от
ищеца разноски в заповедното и настоящото производства, същото се основава на
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право
на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва да понесе
отговорност за направените от „Теленор България” ЕАД разноски, както в
заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в настоящото
производство възлизат на сумата от 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/.
По отношение на разноските по ч. гр.
дело № 4309/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав
намира, че в полза на „Теленор България” ЕАД следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 205 лв. /двеста и пет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът А.П.И. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд заповед № 2327 от 29.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4309/2017
г. в полза на кредитора „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост-
ОСЪЖДА А.П.И. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост-
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: