РЕШЕНИЕ
№103
гр. Враца, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.03.2023г. /двадесет
и осми март две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 52 по описа на АдмС – Враца
за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.И.т.,
чрез адв.Т.Т. от *** против Решение № 345/14.11.2022г., постановено по АНД №
725 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г. С оспореното решение е
потвърдено НП № 21-0967-001379/14.09.2021г., издадено от Началник група към ОД
на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца, с което за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В касационната жалба се съдържат
доводи за неправилност на решение, поради противоречие с материалните и
процесуални норми на закона. Оспорва се като неправилен извода на съда, че НП е
издадено правилно и законосъобразно. Излагат се доводи за нарушаване на
принципа ne bis in idem поради факта, че за същото деяние е била ангажирана
наказателната отговорност на касатора, като е образувано съдебно производство,
което е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 20.09.2022г, а именно
Определение № 107/20.09.2022г., с което е одобрено споразумение, по силата на
което Д.Т. се е признал за виновен в извършено от него на 30.08.2021г. престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК и му е определено наказание от 6 месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен
срок от 3 години и му е наложена глоба в размер на 500,00 лева. Твърди се, че
не може Д.Т. да носи едновременно наказателна и административно –наказателна
отговорност за едно и също нарушение, поради което е нарушена разпоредбата на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Позовава се и на Тълкувателно решение №3 от
22.12.2015г. на ВКС, както и на осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц.
срещу ***“. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна
инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното
постановление. Алтернативно се иска наложената глоба да бъде намалена в
минимален размер.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.
Т.Т., касаторът поддържа жалбата и развива доводи, за липса на умисъл за
извършване на деянието. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния
съд.
Ответникът
– Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, редовно призован, представител не
се явява и не е ангажирано становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и
излага становище, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй
като не е нарушен принципа „не два пъти за едно и също нещо“.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№345/14.11.2022г., постановено по АНД №725 по описа на Районен съд – Враца за
2022 г. с което е потвърдено №21-0967-001379/14.09.2021 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца. С
последното, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за това че на 30.08.2021г.около 03.20 часа в *** Д.Т. е
управлявал МПС Ауди 4 с регистрационен номер ****, след употреба на алкохол
преди да е преминало въздействието му, установено с техническо средство
алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0121 и отчетена положителна проба
0,90 промила.
За да постанови този резултат
първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържат изискуемите
реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е надлежно индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, изчерпателно е описано нарушението
от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба, както и
съответната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Указани са и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират вмененото във вина на нарушителя административно
нарушение. В процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Въз основа на обсъдените писмени
доказателства е счетено от първоинстанционният съд за безспорно установено и категорично
доказано, че
жалбоподателят Т. е осъществил нарушението – притежава качеството „водач“ по
смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е управлявал МПС след употреба на
алкохол, с концентрация 0,90 промила, установено с техническо средство.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Наведените с касационната жалба и в съдебно заседание доводи са
неоснователни.
Съдът е обсъдил подробно събраните по
делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата
обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От
правилно установените факти съдът е извел обоснован извод за доказаност на
визираното в НП административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Предвид
обстоятелството, че наложените наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са фиксирани в посочената
разпоредба като вид, размер и продължителност, правилно районният съд не е
обсъждал въпросът за индивидуализацията им.
Не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на
административните нарушения.
Нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а деянието е с особено
висока степен на обществена опасност, поради което правилно не е била приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от АНО.
Наказващият
орган ясно е изложил точно какво е нарушението, къде и как е извършено, което
се установява и от събраните по делото доказателства.
Без основание е
твърдението в касационната жалба за допуснато от районния съд нарушение на
материалния закон поради невъзприетото с решението, твърдяно от наказания
водач, нарушаване на принципа ne bis in idem заради наличие на проведено за „същото деяние“ друго наказателно
производство. Тези възражения са обсъдени в решението на районния съд, като
същите мотивирано и основано в приложимия материален закон са отхвърлени от първоинстанционния
съдебен състав. Управлението на МПС под въздействието на алкохол съставлява
административно нарушение, когато установената концентрация на алкохол в кръвта
е до определени стойности (чл.174, ал.1 от ЗДвП), съответно съставлява
престъпление при стойности над указаните в чл.343б, ал.1 от НК. Управление на
МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози е самостоятелен
наказателен състав, и то само на престъпление – такова по чл. 343б, ал.3 и ал.4
от НК. С други думи, в конкретния случай Т. е извършил две отделни деяния,
едното административно нарушение по своя характер, а другото престъпление,
поради което не е налице нарушение на принципа ne bis in idem. Такова нарушение
на посочения принцип би било налице, ако в конкретния случай на Д.Т. е било
наложено наказание по реда на чл. 343б, ал. 1 от НК, за извършеното нарушение,
изразяващо се в управление на лек автомобил Ауди А4, с концентрация на алкохол
в кръвта, но не и за наложено наказание по
чл. 343б, ал. 3 от НК. В тази връзка не е налице нарушение на
установеното в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило, и въведената с него
забрана за повторно осъждане или повторно изтърпяване на наказание, а именно,
че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за
престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно
закона и наказателната процедура на тази държава.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е
постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
Предвид изложените съображения,
обжалваното решение се явява материално и процесуално законосъобразно,
обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 345/14.11.2022г.,
постановено по АНД №725 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.