Р
Е Ш Е
Н И Е № 706
гр.В., 05.01.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В.ският районен съд, IV състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Милена Каменова
при секретаря П.Й., като разгледа докладваното от съдия Каменова гр.дело № 1831 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД. И.Л.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** е предявил против Н.К.Т. с ЕГН: **********,*** и К.Т.П., ЕГН: **********,*** иск за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на договор за дарение на недвижим имот, с който първият ответник е надарил втория. Ищецът твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между същия и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област София, общ. Столична, гр. София, район Витоша, п.код 1766, ул. „Околовръстен път" № 260 на 09.07.2013 г., придобил вземане в размер на 412 708,77 лв., с длъжник ЕТ „К - Н.Т.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Вида", бл. 11, вх. Б, ет. 8, ап. 44.
На 09.06.2008г. Н.К.Т. учредил договорна ипотека в полза на „Юробанк България” АД, с ЕИК *********, за обезпечение на задълженията си като ЕТ по Договор за банков кредит № 0222, върху следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 42, находящ се в гр. В., ж.к. „Вида", бл. 11, вх. Б, ет.7, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 59.25 кв.м. (петдесет и девет цяло двадесет и пет стотни кв.м.), ведно с прилежащите му избено помещение, както и 1,42 % (едно цяло четиридесет и две стотни процента) ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
През октомври 2011г. длъжникът ЕТ „К - Н.Т." частично предсрочно погасил задължението си по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредитна линия – плюс” със сума в размер на 10 500 лв. / десет хиляди и петстотин лева/. На 01.11.2011г. между кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и ЕТ „К-Н.Т.” е подписан Анекс № 7, представляващ неразделна част от Договора за банков кредит Продукт „Бизнес кредитна линия - плюс" № 0222/25.03.2005 г. от 01.11.2011г., по силата на който, кредиторът дал съгласието си да бъде освободено обезпечението, тежащо върху гореописания имот. Договорната ипотека била заличена на 01.11.2011г. Твърди се, че на 02.11.2011г. с договор за дарение на недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 36, нот.д.№ 573/2011г. по описа на нотариус Л.Цветкова с район на действие ВРС, първият ответник е надарил втория, който е негов баща, със собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.506.15.1.42 по кадастралната карта и регистри на гр.В., който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 10971.506.15 с предназначение жилище, апартамент №42 с административен адрес гр.В., ж.к.Вида, бл.11, вх.Б, ет.7, заедно с прилежащото избено помещение и с 1,42 % ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху мястото. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.06.2012г с нотариална заверка на подписите на страните, Н.К.Т. е прехвърлил предприятието на ЕТ ”К-Н.Т.” с ЕИК ********* на „Т. В. 2012” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.В., чийто управител е К.Т.П..
Иска се Съдът да постанови решение, с което да обяви недействителността спрямо ищеца на договора за дарение на недвижим имот. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответниците, Н.К.Т. лично и като представител на ответника К.Т.П. с изрично пълномощно, признават иска. В съдебно заседание ищецът иска да бъде прекратено съдебното дирене и съдът да постанови решението по реда на чл.237 ГПК.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, представените с нея доказателства, направеното признание на иска от ответниците, както и след като прецени, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че е признато право, с което страната може да се разпорежда, намира че следва да се произнесе с решение по чл.237 от ГПК. Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска, както и че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съгласно чл.135 ЗЗД, за да е налице осъществяване на фактическия състав
на същия текст, е необходимо да е налице увреждане на кредитора и знание на
длъжника, че уврежда кредитора. Предвид обстоятелството, че твърдяната
увреждаща сделка между длъжника и третото лице е безвъзмездна, не е необходимо
установяване на знание от страна на третото лице. Безспорно е по делото
качеството на кредитор на ищеца. Установява се наличие на увреждане на ищеца,
като обективна предпоставка за уважаване на предявения иск, тъй като с
прехвърляне правото на собственост върху имота, първият ответник по делото е
намалил своето имущество, което създава невъзможност за удовлетворяване на
кредитора, още повече и с оглед размера на вземането на последния. Тези изводи
се потвърждават и от останалите действия на длъжника, с които същият е намалил
имуществото си, като е прехвърлил търговското предприятие на едноличния
търговец на еднолично дружество с ограничена отговорност, управлявано от баща му.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. С оглед
направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 71, ал.2 ГПК, когато цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, дължимата държавна такса се определя върху ¼ от тази цена или правилото на чл. 71, ал.2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарна цена на вещното право, в т.ч. и по искове за прогласяване недействителност на договори, имащи за предмет вещни права върху имот.
Следва да се приеме, че с поведението си ответниците са станали причина за завеждане на делото - арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесат отговорност за направените от ищеца разноски. Поради изложеното, ответниците следва да заплатят на ищеца разноските в размер на 68.92 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА относителната недействителност по отношение на И.Л.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, на договор за дарение, материализиран в нотариален акт № 36, том V, нот.д.№ 573/2011г. по описа на нотариус Л.Цветкова, вписан в РНК под № 029, с район на действие ВРС, с който Н.К.Т. с ЕГН: ********** ***, е дарил на К.Т.П., ЕГН: **********, с адрес ***, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.506.15.1.42 по кадастралната карта и регистри на гр.В., който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 10971.506.15 с предназначение жилище, апартамент № 42 с административен адрес гр.В., ж.к.Вида, бл.11, вх.Б, ет.7, заедно с прилежащото избено помещение и с 1,42 % ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Н.К.Т. с ЕГН: **********
и К.Т.П., ЕГН: ********** да заплатят на И.Л.Ч., ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 68.92
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: