Определение по дело №2700/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6192
Дата: 18 април 2011 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20111100502700
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 18.04.2011 г.

 

СГС, Въззивно отделение, ІІ-Б с-в, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                                               МАРИЯ ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Дончева частно гражданско дело № 2700 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

 

Постъпила е частна жалба от „Ю.И Е. Д.Б.” АД против разпореждане от 14.01.2011 г. на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав, постановено по гр. д. № 61591/2010 г., с което е отхвърлено заявление с вх. № 61590 от 16.12.2010 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумите 10435,07 лв. – просрочена лихва върху цялата главница по запис на заповед за периода от 20.112009 г. до 06.04.2010 г. и 16254,25 лв. – законна лихва за забава за периода от 07.04.2010 г. до 12.12.2010 г., както и против заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.01.2011 г., в частта за разноските. В жалбата са изложени съображения, че поетото с процесния запис на заповед задължение за лихва е действително, тъй като същият е платим на предявяване и законът допуска издателят да поеме задължение за лихва, както и че фактът, че сумата не е аритметически посочена в лева не прави задължението за плащането й неопределено. По тези съображения жалбоподателят моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и да постанови издаването на допълнителна заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист към тези издадени на 14.01.2011 г. по гр. д. № 61591/10 г. на СРС за сумата от 10435,07 лв. – просрочена лихва върху главница по записа на заповед за периода от 20.112009 г. до 06.04.2010 г., за сумата от 154,03 лв. – представляваща сума за процесуално представителство пред първа инстанция съразмерно претенцията за възнаградителна лихва с включен ДДС, сумата в размер на 208,70 – сума за държавна такса, съобразно претенцията за възнаградителна лихва, както и за сумата 354,10 лв., представляваща допълнителна сума за разноски за процесуално представителство за уважената част от главницата по заявлението.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса срещу съдебен акт, за който в процесуалния закон е предвидена възможност за самостоятелно обжалване,  допустима е и следва да се разгледа по същество.

Софийски градски съд, след преценка на изложените в частната жалба твърдения и доводи и на доказателствата по делото, приема следното:

Гражданско дело № 61591/2010 г. на СРС е образувано по заявление с вх. № 61590 от 16.12.2010 г.  на „Ю.И Е. Д.Б.” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците „П. – МН” ООД, Н.Т. Л.-М. и М. Ц. – солидарно, за заплащане на главница по запис на заповед издаден на 20.112009 г. в размер на 168893,86 лв., 10435,07 лв. – просрочена лихва за периода от 20.11.2009 г. до 06.04.2010 г., 16254,25 лв. дължима лихва за забава за периода от 07.04.2010 г. до 12.12.2010 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението, както и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Към заявлението е приложен запис на заповед от 20.11.2009 г., видно от който издателят „П. МН” ООД се е задължил неотменяемо и безусловно да заплати при предявяване на записа на заповед на  „Ю.И Е. Д.Б.” АД  или на нейна заповед сумата от 230000 лв., ведно с начислената върху тази сума годишна лихва в размер на 12%, считано от датата на издаване на записа на заповед, като сумата по същия е платима без разноски и протест, в срок до 20.12.2010 г. Н.Т. Л.-М. и М. Ц. Мишев са авалирали посочения запис на заповед при условията, при които е поет. Последният е предявен на издателя и на авалиста Л.-М. на 06-04.2010 г.

С обжалваната заповед от 14.01.2011 г. съдът е разпоредил длъжниците „“П. МН“ ООД, Н.Т. Л.-М. и М. Ц. М. да заплатят солидарно на заявителя сумата от 168893,68 лв. - главница, дължима въззивния основа на запис на заповед от 20.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебни разноски за държавна такса в размер на 3377,88 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и разноски за процесуално представителство в размер на 2138,94 лв. 

С обжалваното разпореждане от 14.01.2011 г. е отхвърлено заявлението за сумите 10435,07 лв. – просрочена лихва за периода от 20.11.2009 г. до 06.04.2010 г. и 16254,25 лв. дължима лихва за забава за периода от 07.04.2010 г. до 12.12.2010 г. с мотивите, че не е достатъчно сумата за заплащане на която е поето задължение с менителничен Е.ект да е определяема, а същата следва да е изчислена като точен размер, поради което процесният запис на заповед не е редовен от външна страна.

Процесуалният закон предвижда възможност  за кредитора да се снабди със заповед за незабавно изпълнение въз основа на посочени в чл. 417 ГПК  актове. Един от тях е записът на заповед.  За да се уважи  такова искане и издаде изпълнителен лист, съдът е длъжен да извърши проверка  дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Представената ценна книга  отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, вр. чл. 486, ал.1 ТЗ, тъй като падежът  е определен на предявяване като съгласно чл. 487, ал.1 ТЗ издателя е определил срок за предявяването.

На следващо място обаче трябва да се вземе предвид, че съгласно нормата на чл. 535, т. 2 ТЗ, записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. В т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. ВКС е приел, че не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничен Е.ект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението, т. е. колко и какви пари трябва да се платят. Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. В случая, при внимателната преценка на приложения по делото запис на заповед е видно, че соченото законово изискване не е спазено. Отразяването, че сумата е платима, ведно с начислената върху тази сума годишна лихва в размер на 12%, считано от датата на издаване на записа на заповед, не посочва ясно точно каква сума пари следва да се заплати, поради което и настоящият съдебен състав намира, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено в частта за претендираната възнаградителна лихва, като бъде оставена без уважение частната жалба в тази част.

Доколкото е сезиран и с частна жалба срещу заповедта в частта за разноските, въззивният съд намира, че предходната инстанция неправилно е определила размерът на същите. Съобразно с уважената част от заявените суми - 168893,68 лв. следва длъжниците да заплатят солидарно разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2493,04 лв. Но  с оглед обстоятелството, че с частната жалба се обжалва заповедта в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата от 2138,94 лв. до сумата от 2443,07 лв. и се претендира издаване на заповед за разноски в размер на 354,10 лв., следва да се издаде заповед именно за тази сума и да се допусне незабавно изпълнение на същата, като за фактическото й издаване  делото следва да се изпрати на СРС.

 

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Ю.И Е. Д.Б.” АД против разпореждане от 14.01.2011 г. на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав, постановено по гр. д. № 61591/2010 г.

ОСЪЖДА „П. МН“ ООД, с ЕИК **************, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.”, бл. ***, вх. *, ап. ***, М. Ц. М. с ЕГН **********,*** и Н.Т. Л.-М. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Ю.И Е. Д.Б.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Ц. О.” № **, по заявление  с вх. № 61590 от 1612.2010 г. на СРС, сумата от 354,10 лв., (разликата от 2138,94 до 2443,07 лв.), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението с вх. № 61590 от 16.12.2010 г. на СРС на „Ю.И Е. Д.Б.” АД, ЕИК *************, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Ц.О.” № **, срещу „П. МН“ ООД, с ЕИК ************, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.”, бл.**, вх. *, ап. *, М. Ц. М. с ЕГН **********,*** и Н.Т. Л.-М. с ЕГН ********** *** - солидарно, за сумата от 354,10 лв., (разликата от 2138,94 до 2443,07 лв.), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ДОПУСКА НЕЗАБАВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА, като за целта в полза на заявителя ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ.

Делото да се изпрати на СРС, 51 състав за фактическо издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като се извърши и надлежното отбелязване по реда на чл. 418, ал. 2 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.