№ 4696
гр. С., 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110102819 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 13022/16.01.2024г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 67445/28.02.2024г. на СРС, подадена от Г. Н. Д. срещу Столичната община. В
хода на производството на 19.03.2024г. ищецът Г. Н. Д. е починал, като на основание чл. 227
ГПК с Определение № 16386/16.04.2024г. на негово място като ищци в производството са
конституирани наследниците му по закон М. Г. Н. /син/ и М. В. Г. /внук/.
С Определение № 30774/30.07.2024г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трети лица
– помагачи на страната на ищците са конституирани С. Н. П., В. К. Ф., К. Д. Т., Д. Д. Ф., С.
Г. А., Ц. Б. Ш., Г. Б. П., Д. В. Г., Р. Х. Т., Л. К. А., Й. С. Д., К. И. Д., Л. С. Х., В. И. Л., Т. И. Д.,
И. Н. И. и М. Н. И..
Ищецът Г. Н. Д., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227
ГПК от наследниците си по закон М. Г. Н. /син/ и М. В. Г. /внук/ чрез адв. С. Л. – АК-С., е
предявил срещу ответната Столична община искове с правно основание по чл. 124, ал. 1
ГПК, както следва:
иск за признаване за установено между страните, че ищците са
собственици въз основа на земеделска реституция, наследство и регулация на
общо 1/8 идеална част /всеки по 1/16 част/ от недвижим имот с идентификатор
68134.1609.2238 по кадастралната карта и регистри на град С., одобрени със Заповед
№ РД-18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град С.,
район „Студентски“, ж.к. „***********“, с площ от 669 кв.м., за който поземлен имот е
отреден УПИ II-2238, кв. 82 по плана на град С., местност „ж.к. *********** части: 1-
ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“, одобрен с Решение № 696 по Протокол №
114/19.07.2007г. на Столичния общински съвет;
иск за признаване за установено между страните, че ответната Столична
община не е собственик на останалите 7/8 идеални части от недвижим имот с
идентификатор 68134.1609.2238 по кадастралната карта и регистри на град С.,
1
одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в град С., район „Студентски“, ж.к. „***********“, с площ от 669 кв.м., за
който поземлен имот е отреден УПИ II-2238, кв. 82 по плана на град С., местност „ж.к.
*********** части: 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та, одобрен с Решение № 696 по
Протокол № 114/19.07.2007г. на Столичния общински съвет;
Твърди се, че ищецът е собственик по наследство на 1/8 част от описания недвижим
имот по наследство от Ф.М.Д. /известен и като Ф.Д.В./, починал през 1966г. С Решение №
4012/31.03.1993г. на Поземлена комисия „Витоша“, влязло в сила, на наследниците на същия
било възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива с площ от
6295 кв.м., находяща се в град С., кв. Симеоново, м. „Шумако“, представляваща имот пл. №
1636, кад.л. 703 по плана на град С. от 1950г., при граници: наследници на Л.Д. и В.Д., която
представлявала част от нива с обща площ от 7200 кв.м., по скица 7725 кв.м., от която не се
възстановявали 1430 кв.м. поради това, че попадали в околовръстния път и сервитутните му
отстояния. През 1995г. за собствеността върху имота бил съставен констативен нотариален
акт, в който той бил описан като празно дворно място с площ от 6295 кв.м., нанесено в
кадастъра от 1993г. като имот с пл. № 1096, кад.л. 703, с площ от 5695 кв.м., и имот с пл. №
1097, кад.л. 703, с площ от 600 кв.м. През 1998г. по искане на наследниците на Ф.Д./В. в
рамките на имот № 1096 били нанесени три други имота - № 1096 /нов/ с площ от 4055 кв.м.,
№ 2238 с площ от 881 кв.м. и № 2239 с площ от 763 кв.м. Със Заповед № РД-
57696/16.11.1998г. на Кмета на Столичната община имоти с номера 1096 и 2239 били
деактувани, но не и имот № 2238. През 1999г. двата деактувани имоти били продадени от
наследниците на трети лица. С Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007г. на
Столичния общински съвет бил приет план за регулация и застрояване на местността, като
за имот № 2238 бил отреден УПИ II-2238, кв. 82 /за обществено обслужване/. С влизане в
сила на регулационния план на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ правото на собственост върху
поземления имот се е трансформирало в право на собственост върху урегулирания поземлен
имот. Кадастрална карта и регистри за местността били одобрени в последствие. В
кадастралните регистри поземленият имот, който бил с идентификатор 68134.1609.2238, бил
вписан като общинска собственост на основание Акт за общинска собственост №
1483/04.07.2018г., без обаче общината да разполага с право на собственост върху него.
Такова тя имала само върху частите от имота, отредени и нанесени за улица, които попадали
в отделен имот с идентификатор 68134.1609.5339. Опитите за снабдяване със заповед по чл.
16, ал. 6 ЗУТ останали без резултат, тъй като от ищеца се искало да представи заповед за
деактуване, каквато на ищеца не е известно да е издадена, нито да е предложено това да се
направи. Сочи се, че в конкретния случай липсва и обективна необходимост от деактуване
на имота. Столичната община не владеела имота, като се обосновава, че за ищеца като
съсобственик е налице правен интерес, освен да бъдат признати неговите права върху имота,
така и да се установи, че Столичната община няма такива върху останалата част от него. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищците се явяват лично, като се
представляват от адв. Л.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 82445/07.03.2025г.
на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез ст. юрк. В.М. е
подала Отговор на Исковата молба, вх. № 216450/01.07.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи, че теренът, в който попадал имотът, до 1996г.
били земеделски земи, които по силата на чл. 6 ЗС /в тогавашната му редакция/ били
държавна собственост. С влизане в сила на §7 ЗМСМА тези земи станали общинска
собственост, като допълнително попадали в обхвата на земи по §4 ЗСПЗЗ. Във тази връзка за
местността бил одобрен план на новообразуваните имоти. С влизане в сила на ЗСПЗЗ
правото на ползване на ползвателите – физически лица по § 4 ЗСПЗЗ се прекратявало. За
2
новообразувания имот бил съставен Акт за частна общинска собственост №
1483/14.07.2018г., като районната администрация била с предоставени права за управление,
а общината притежавала вещните права. Процесният имот не бил включен в заповедта от
1998г. за деактуване, тъй като в него попадал сервитут на водопровод. В насрочените по
делото публични съдебни заседания Столичната община се представлява от ст.юрк. Юлия
Маринова / ст.юрк. В.М., като предявените искове се оспорват, включително в хода на
устните състезания. В рамките на предоставения за това срок ответната страна не се е
възползвала от възможността да депозира писмени бележки.
Третите лица – помагачи Д. В. Г. и Р. Х. Т. са подали молба с вх. №
323126/11.10.2024г. на СРС, съответно с вх. №322459/11.10.2024г. на СРС, в които се
изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове, като се моли те да
бъдат уважени. За насрочените по делото публични съдебни заседания се явяват лично или
не се явяват и не изпращат представител.
Третото лице – помагач С. Н. П. не се явява в насрочените по делото публични
заседания, като се представлява от В. Г.а /дъщеря/ или не изпраща представител.
Третите лица – помагачи В. К. Ф., К. Д. Т., Д. Д. Ф., С. Г. А., Г. Б. П., Л. К. А., К. И.
Д. и В. И. Л. не са изразили писмено становище по делото. За насрочените по делото
заседания не се явяват и не изпращат представител.
Третите лица – помагачи Ц. Б. Ш., Й. С. Д., Л. С. Х., Т. И. Д., И. Н. И. и М. Н. И. в
някои от заседанията се явяват лично, а в други не се явяват и не изпращат представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора
ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. С оглед мотивите на ТР 3/2021-2022-ОСГК и цитираната в тях съдебна практика
съдът намира, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск за частта от
процесния имот, надхвърляща техните дялове, е допустим и подаден при наличие на правен
интерес, като следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения
положителен установителен иск е за ищците. Същите следва да установят, че в
патримониума им е възникнало на годно правно основание право на собственост върху
процесния имот. В тежест на ответника е да докаже, че в неговия патримониум е налице
право, изключващо правата на ищците, ако такива се установят. Що се касае до предявения
отрицателен установителен иск, то по същия доказателствената тежест е за ответника, който
следва да докаже възникнало на годно основание право на собственост върху процесните
7/8 идеални части от имота. Всяка от страните следва да докаже реализацията на
фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание възникване на право на
собственост, а в тежест на ищците е да опровергаят това, съответно да докажат права,
изключващи сочените от Общината такива. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
С Решение № 4012/31.03.1993г. на Поземлената комисия на община „Витоша“ е
възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Ф.Д.В., бивш жител на Симеоново,
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с
площ от 7200 кв.м. /по скица 7725 кв.м./, находяща се в землището на град С., кв.
3
Симеоново, м. „Шумако“, имот № 1636, кад.л. 703 по плана на град С. от 1950г., при съседи:
наследниците на Л.Д. и В.Д.. От имота се възстановяват реално само 6295 кв.м., а
останалите 1430,00 кв.м. попадат в околовръстното шосе и сервитутните отстояния около
него. Върху решението е отбелязано, че е влязло в сила на 22.04.1993г.
Видно от Удостоверение, изх. № РВТ22-УГ01-3067/14.03.2022г. на Столичната
община – Район „Витоша“, Ф.М.Д. и Ф.Д.В. са имена на едно и също лице.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РВТ23-УГ01-5523/11.05.2023г. на
Столичната община – Район „Витоша“, Ф.М.Д., роден на 22.06.1891г., е починал на
21.11.1966г., като е оставил за свои наследници по закон, както следва:
1. С.М.Д. /съпруга/, починала на 18.07.1969г.;
2. Н. Ф. Д. /син/, починал на 29.12.2002г., оставил от своя страна наследници:
2.1. С. Н. П. /дъщеря/;
2.2. Г. Н. Д. /син/, починал на 19.03.2024г. и оставил от своя страна наследници:
2.2.1. М. Г. Н. /син/;
2.2.2. Н. Г.а Г.а /дъщеря/, починала на 08.07.2023г., заместена като наследник от:
2.2.2.1 М. В. Г. /син/;
3. Й. Ф. Д. /син/, починал на 08.11.1999г., оставил от своя страна наследници:
3.1. Д. Й.ов Ф. /син/, починал на 13.01.2016г., оставил от своя страна наследници:
3.1.1. В. К. Ф. /съпруга/;
3.1.2. К. Д. Т. /дъщеря/;
3.1.3. Д. Д. Ф. /син/;
3.2. Цв. Й.ова Д. /дъщеря/, починала на 23.11.1976г., оставила от своя страна
наследници:
3.2.1. Б.В.А. /син/, починал на 31.07.2012г., оставил от своя страна наследници:
3.2.1.1. С. Г. А. /съпруга/;
3.2.1.2. Ц. Б. Ш. /дъщеря/;
3.2.1.3. Г. Б. П. /дъщеря/;
3.2.2. Д. В. Г. /дъщеря/;
3.3. Й.ка Й.ова Д. /дъщеря/, починала на 09.10.1991г., оставила от своя страна
наследници:
3.3.1. Хр.Л.Д. /съпруг/, починал на 28.02.2001г.;
3.3.2. Р. Х. Т. /дъщеря/;
4. К. Ф. Д. /син/, починал на 06.12.1992г., оставил от своя страна наследници:
4.1. Й.ка П. Д. /съпруга/, починала на 08.12.1992г.;
4.2. Л. К. А. /дъщеря/;
4.3. И. К.ов Ф. /син/, починал на 14.09.2009г., оставил от своя страна наследници:
4.3.1. Й. С. Д. /съпруга/;
4.3.2. К. И. Д. /син/;
4.4. М. К. Ф. /дъщеря/, починала на 25.09.2008г. неомъжена и без деца;
4.5. Н. К. Х. /дъщеря/, починала на 22.05.1970г., оставила от своя страна наследници:
4.5.1. Л. С. Х. /дъщеря/;
5. И. Ф. Д. /син/, починал на 26.01.1999г., оставил от своя страна наследници:
5.1. Л.П. Д. /съпруга/, починала на 28.01.2021г.;
4
5.2. В. И. Л. /дъщеря/;
5.3. Н.й И. Д. /син/, починал на 27.03.2021г., оставил от своя страна наследници:
5.3.1. Т. И. Д. /съпруга/;
5.3.2. И. Н. И. /син/;
5.3.3. М. Н. И. /син/;
С Нотариален акт № 162/12.07.1995г., т. 15, дело № 3088/1995г. на І Нотариус при
Софийския районен съд, поправен с Нотариален акт № 139/24.04.1998г., т. 6, дело №
3658/1998г. на І Нотариус при Софийския районен съд, въз основа на решението на
поземлената комисия наследниците на Ф.Д.В., а именно: Н. Ф. Д., И. Ф. Д., Й. Ф. Д., И. К.ов
Д., М. К. Ф., Л. К. И. и Л. С. Х., са признати за собственици на празно дворно място, цялото
от 6295 кв.м., находящо се в м. „***********“, представляващо имот № 1096, кад.л. 703 от
1993г., при съседи: Л.Д., В.Д., Д. А., Тр.П., и на имот № 1097, кад.л. 703, с площ от 600 кв.м.
и при съседи: Л. и В.Д.и, околовръстен път, Д. А., Тр.П., южна градска територия.
Със Заповед № РД-57-696/16.11.1998г. на Кмета на Столичната община по искане на
наследниците на Ф.Д.В. е наредено отписването от актовите книги за общинска собственост
на част от АОС 32/15.11.1996г. на Район „Студентски“, касаеща имоти с пл. № 1096 и 2239
от кад.л. № 703 в м. „Симеоново-Драгалевци“, идентични с част от имот пл. № 1636, кад.л.
703, м. „Шумако“ по плана от 1950г., със свободна площ от 4818кв.м., за което е издадено и
съответно удостоверение, изх. № 64-1-88/09.12.1998г., в което е вписано изрично, че имотът
няма държавен произход.
С Нотариален акт № 22/05.03.1999г., т. 1, рег. № 391, дело № 36/1999г. на Нотариус №
*** – Д.К., наследниците на Ф.Д.В. са продали на „**********“ ЕООД имоти с пл. № 2239 и
1096, кад.л. № 703.
С Решение № 696/19.07.2007г. на Столичния общински съвет, поправено с Решение
№ 851/13.09.2007г. на Столичния общински съвет, е приет ПРЗ за град С., м. „***********
части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“. Доколкото няма несъмнени доказателства в обратна
насока, с оглед писмо, изх. № САГ24-ГР00-2227/1/04.11.2024г. на Столичната община –
Направление „Архитектура и градоустройство“, както и във връзка с текста на Заповед №
РД-50-38/31.03.2011г. на Кмета на Столичната община – Район „Студентски“, може да се
направи извод, че същият е влязъл в сила в частта си по отношение на процесния имот.
На 04.07.2018г. е издаден Акт за частна общинска собственост № 1483/04.07.2018г. за
поземлен имот с площ от 669 кв.м. с идентификатор 68134.1609.2238, представляващ УПИ
ІІ-2238, кв. 82 по плана на град С., м. „***********“. Посочено е, че актът се издава на
основание чл. 59, ал. 1 ЗОС, няма съсобственици, като за имота е налице предходен Акт за
общинска собственост № 32/15.11.1996г. /такъв по делото не е представян/. В графата
„предоставени права за управление“ е вписано „чл. 12, ал. 5 от Закона за общинската
собственост“.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени и задълбочено и изчерпателно обосновани отговори на поставените въпроси и без
индикации за евентуална неправилност. Вещото лице, проследявайки регулационната
история на имота, сочи, че възстановеният с решението от 1993г. имот на ищците е част от
имот с пл. № 1636, кад.л. 703 от плана на град С. от 1950г., целият от 7725 кв.м., като
остатъкът от 1430 кв.м. попада в околовръстния път. Този имот е вписан в кадастъра от 1950
г. въз основа на протокол за съдебна делба от 29.05.1947г. През 1993г. възстановената
квадратура е нанесена в л. 703 от кадастрален план, изработен през 1973г., като имоти с
планоснимачни номера 1096 /5695 кв.м./ и 1097 /600кв.м./. През 1998 имотът с пл.№ 1096 е
бил разделен на три отделни имота – имот пл. № 1096 с площ от 4055 кв.м., имот пл. № 2238
с площ от 877 кв.м. и имот пл. № 2239 с площ от 763 кв.м. В приетия през 2007г. план за
5
регулация и застрояване по реда на чл. 16 ЗУТ за м. „*********** 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и
6-та част“ за имот с пл. № 2238 е отреден УПИ ІІ-2238, кв. 82, с предназначение „за
обществено обслужване“. Кадастрална карта за района е одобрена със Заповед № РД-18-
38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГГК, като процесният поземлен имот е
отразен като такъв с идентификатор 68134.1609.2238. На съответни комбинирани скици
вещото лице е отразило съответствието, идентичността и регулационните промени на имота.
В обхвата на процесния имот вещото лице заключава, че местностите „Шумако“,
„***********“ /ж.к. „***********“/ и „Южна градска територия ІІІ-та част“ в процесния
обхват са идентични. Констатирано е, че при обявяването на кадастралната карта и регистри
за имота с идентификатор 68134.1609.2238 не е бил вписан собственик, като едва на
07.08.2018г. за него е открита партида № 568172 в която е вписан Акт за общинска
собственост № 1483/04.07.2018г., като промяната в кадастралния регистър е направена на
13.11.2018г. Установено е, че от 2018г. е започнало насипване с трошени камъни на
съседните имоти, като през 2020г. с такива е насипан и процесният. Достъпът до имот 2238
понастоящем се осъществява през портал, разположен на южната граница на имот
68134.1609.6034, УПИ ІІІ-2239, като между имоти с номера 6033, 6034, 2238, и 1603 няма
материализирани имотни граници. Всички имоти са заравнени. При извършените справки
вещото лице е установило наличие на одобрени инвестиционни проекти и разрешения за
строеж за поземлени имоти 68134.1609.6033 и 68134.1609.1603, като не е открита друга
проектна документация за процесния имот и за него няма одобрявани проекти и издавани
разрешения за строеж. Имот с идентификатор 68134.1609.2238 не е ограден самостоятелно, а
е ограден заедно с имоти с идентификатори 68134.1609.6033, 68134.1609.6034 и
68134.1609.1603. В рамките на имот 68134.1609.2238 е налице частична ограда – телена
мрежа с колове, която не съответства на имотната/регулационната граница. Към момента на
огледа процесният имот няма самостоятелен вход от улица. По североизточната граница на
имот 68134.1609.1603 е изградена бетонна подпорна стена с височина 4,5м. По границата
между имот 68134.1609.6033 и процесния имот е налице шпунтово укрепване /непрекъсната
редица от забити в земята стоманени профили/ с височина 3,5м. По цялата северна граница
на имот 68134.1609.2238 има земен насип към имот 68134.1609.5539 с височина към 4,20 м.,
като от техническа гледна точка е невъзможно безпрепятствено преминаване пеша или с
автомобил от и към предвидената там по регулационния план улица. Достъп е възможен
единствено от юг през имот 6034. Имот 68134.1609.2238 не е застроен, но в него са
поставени преместваеми къщи-контейнери. При извършени проверки в Столичната община
– Район „Студентски“ и ОСЗ-Западна не е установено наличие и не са представени данни на
карта за земи по §4 ЗСПЗЗ за територията на Район „Студентски“.
Решенията на ОСЗ/Поземлената комисия имат конститутивен характер досежно
възстановеното право на собственост върху съответните недвижими имоти – земеделски
земи (ТР 1-1997-ОСГК, т. 1). Тези решения са стабилни административни актове, като
Поземлената комисия, съответно ОСЗ, не може да сама нито да отменя, нито да
преразглежда или изменя своите влезли в сила решения, освен в изрично предвидените от
закона случаи. По силата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът разполага с правомощие да упражнява
косвен съдебен контрол върху законосъобразността на тези решения (арг. ТР 5/2013-2011-
ОСГК). По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборят
конститутивния ефект на решението от 1993г., по силата на което на наследниците на Ф.Д.В.
е възстановена част от имот пл. № 1636, кад. л. 703 по плана на град С. от 1950г., включая
имот с номер 2238 /нанесен 1998г./. Следователно наследниците на Ф.Д.В. се легитимират
като собственици на този имот, което тяхно право е признато и с издадения през 1995г.
констативен нотариален акт. По силата на същия и съобразно наследствените дялове в
наследството на Филип В. Н. Ф. Д., негов син, който през 1995г. е бил жив, е признат за
собственик на 1/4 идеална част от имоти с номера 1096 /5695 кв.м./ и 1097 /600 кв.м./ част от
които е имот 2238 /877 км./ съобразно разделянето през 1998г. Н. Д. е починал през 2002г.,
6
като е наследен от дъщеря си С. Н. П. и сина си Г. Н. Д. /първоначален ищец по делото/,
всеки от които е придобил по 1/8 идеална част от имота.
Доколкото приетият през 2007г. регулационен план е такъв по чл. 16 ЗУТ /територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план/, то, тъй като той има непосредствено отчуждително действие,
с влизането му в сила и на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ собствениците на поземлени имоти
по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани
поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените ú части по ал. 1
от датата на влизане в сила на плана, за което кметът на общината следва да издаде
съответна заповед, която да се впише имотния регистър и да се нанесе в кадастъра.
Имотните граници на стария имот и на съответстващия му УПИ не е задължително да
съвпадат – чл. 16, ал. 4 ЗУТ. Доколкото наследниците на Филип В. са собственици на имот
пл. № 2238, то същите с влизане в сила на регулационния план от 2007г. стават собственици
на определения му урегулиран поземлен имот /УПИ ІІ-2238, кв. 82/, с последващо даден
идентификатор 68134.1609.2238.
По делото не бяха ангажирани доказателства, които да обосноват възникването в
полза на Столичната община на право на собственост върху процесния имот, респективно
на основание за съставянето на акт за частна общинска собственост за същия. Отреждането
на имота „за обществено обслужване“ няма отношение към собствеността върху него.
Акт №1483/04.07.2018г. за частна общинска собственост е съставен на основание чл.
59, ал. 1 ЗОС, според която е необходимо съставяне на нови актове за общинска собственост
при влизане в сила на кадастрална карта за имота. По делото не бе представен описаният
като предходен Акт № 32/15.11.1996г. за общинска собственост, за да бъде извършена
преценка на какво основание първоначално имотът е актуван като общински и дали въобще
е налице идентичност и основание за това.
Не е установено имотът някога да е имал характер на държавна собственост, за да
може той да премине в патримониума на общината на основание § 7 ЗМСМА. Показателно
в тази насока е обстоятелството, че в издаденото именно от общинските структури
удостоверение от 09.12.1998г. във връзка с осъщественото деактуване е посочено, че
останалите две части от възстановения единен имот /имоти пл. № 1096 и 2239/ нямат
държавен произход. Следователно, щом останалите две части от имота нямат държавен
произход, при липсата на доказателства в противна насока, няма основание да се счита, че и
третата му част, обособена в имот 2238, има такъв характер, за да премине в собственост на
общината по силата на §7 ЗМСМА.
Общината не може да обоснове възникнало право на ползване и във връзка с факта,
че се касае за бивши земеделски земи, които обаче в хода на времето са попаднали в
границите на урбанизираните територии. Тези земи принципно също подлежат на
земеделска реституция по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като по делото не се установиха
пречки за това /вкл. започнало/извършено към 1991г. строителство/.
Доказателства по делото, че процесният имот е част от предоставени във връзка с
Разпореждане №404/28.10.1968г. на Бюрото на Министерския съвет от съответна
селскостопанска организация на общински народен съвет земи, попадащи в строителните
граници на населените места, не се ангажираха. Действително Разпореждане
№404/28.10.1968г. на Бюрото на Министерския съвет е задължавало държавните
селскостопански предприятия да предадат безвъзмездно на общинските народни съвети
държавните дворни места, които стопанисват, освен парцелите в стопанските дворове и
необходимите им парцели за производствени нужди, като от своя страна общинските
народни съвети предоставят безвъзмездно право на строеж върху държавна земя на
нуждаещи се работници и служители, които да работят не по-малко от пет години в
държавното селскостопанско предприятие. С Постановление на Министерския съвет № 1 от
7
1981г. това разпореждане е изменено, като в крайна сметка то остава да действа в насока, че
АПК и другите селскостопански организации предават безвъзмездно на общинските
народни съвети не държавни земи, а всички земи на АПК и другите селскостопански
организации, включени в строителните граници на населените места, с изключение на
парцелите в стопанските им дворове и необходимите парцели за производствени нужди.
Върху тях по предложение на съответните селскостопански организации е можело да се
учреди право на строеж на работници/служители. В крайна сметка Разпореждане №
404/28.10.1968г. на Бюрото на Министерския съвет е изцяло отменено с Постановление №
122/03.12.1990г. на Министерския съвет. Описаното „безвъзмездно предоставяне“ обаче не
прехвърля собствеността върху земята, тъй като Министерският съвет не може с
административен акт да отчуждава или да се разпорежда с внесена от кооператорите земя в
блоковете на селскостопанските организации. Тази земя е останала в собственост на лицата,
които са я внесли – чл. 28 от Конституцията на Народна република България от 1971г. /отм./
предвижда, че отчуждаването на имоти на граждани и начинът за обезщетяване се определят
със закон. В този смисъл: Решение № 12/08.07.1993г. по к.д. № 12/1993г. на
Конституционния съд на Република България. Следователно и във връзка с така заявения в
отговора на исковата молба довод не се установи наличието на противопоставими на
ищците права на общината.
Процесният имот е възстановен в стари/възстановими реални граници на
собствениците му. Не е доказано върху него да са предоставяни права, обуславящи по
някакъв начин приложението на § 4 и следващи от ЗСПЗЗ, нито територията, в която се
намира имотът, съставлява такава по §4 ЗСПЗЗ. В тази връзка логично не се установи и
съществуване на план на новообразуваните имоти.
Наличието на сервитут за мрежи на техническата инфраструктура, включително
водопровод, няма отношение върху правото на собственост върху имота, а касае
възможностите и параметрите на застрояване, съответно задължението на собственика да
търпи съществуването и дейностите по поддръжка на съответната техническа
инфраструктура.
При това положение, доколкото ищците доказаха, че притежават права върху
процесния имот, съответно Столичната община не доказа в нейна полза да е възникнало и
да съществува право на собственост върху него, то съдът намира, че предявените искове са
доказани и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора и съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
имат само ищците, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК.
Доказани са и в полза на ищците следва да се присъдят разноски по делото в общ
размер от 4048,53 лева. Съдът, като прецени защитавания по делото интерес и естеството на
предявените искове /за защита на вещни права/, неговата повишена материална сложност и
процесуалния му ход – наложило се провеждане на няколко съдебни заседания, събиране на
доказателства и изслушване на заключение на вещо лице, както и съответстващия
интензитет на професионални усИ. от страна на процесуалния представител на ищците,
намира, че заплатеният му хонорар от 1500,00 лева не може да бъде възприет като
прекомерен.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третите лица помагачи разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес на администрацията ú в град С., че М.
Г. Н., ЕГН **********, от град С., и М. В. Г., ЕГН **********, от град С., наследници и
правоприемници по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на производството /на
19.03.2024г./ първоначален ищец Г. Н. Д., ЕГН **********, от град С., са собственици
всеки на общо 1/8 идеална част /всеки по 1/16 идеална част/ от поземлен имот с
идентификатор 68134.1609.2238 по кадастралната карта и регистри на град С., одобрени
със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
град С., район „Студентски“, ж.к. „***********“, с площ от 669 кв.м., за който поземлен
имот е отреден УПИ II-2238, кв. 82 по плана на град С., местност „ж.к. *********** части:
1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“, одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007г.
на Столичния общински съвет, при съседни имоти с идентификатори: 68134.1609.6034,
68134.1609.1603, 68134.1609.5339, 68134.1609.6033.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
М. Г. Н., ЕГН **********, от град С., и М. В. Г., ЕГН **********, от град С., наследници и
правоприемници по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на производството /на
19.03.2024г./ първоначален ищец Г. Н. Д., ЕГН **********, от град С., че СТОЛИЧНАТА
ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес на администрацията ú в град С., не е собственик на
останалите 7/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.1609.2238 по
кадастралната карта и регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град С., район „Студентски“, ж.к.
„***********“, с площ от 669 кв.м., за който поземлен имот е отреден УПИ II-2238, кв. 82 по
плана на град С., местност „ж.к. *********** части: 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“,
одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007г. на Столичния общински съвет,
при съседни имоти с идентификатори: 68134.1609.6034, 68134.1609.1603, 68134.1609.5339,
68134.1609.6033.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес на администрацията
ú в град С., да заплати на М. Г. Н., ЕГН **********, от град С., и М. В. Г., ЕГН
**********, от град С., наследници и правоприемници по реда на чл. 227 ГПК на починалия
в хода на производството /на 19.03.2024г./ първоначален ищец Г. Н. Д., ЕГН **********, от
град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 4048,53 лева, представляваща
разноски по делото в първоинстанционното производство /гр.д. № 2819/2024г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на С. Н. П., В. К. Ф., К. Д. Т., Д. Д. Ф., С. Г.
А., Ц. Б. Ш., Г. Б. П., Д. В. Г., Р. Х. Т., Л. К. А., Й. С. Д., К. И. Д., Л. С. Х., В. И. Л., Т. И.
Д., И. Н. И. И М. Н. И. в качеството им на трети лица – помагачи на страната на ищците.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9