№ 6582
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110168814 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Първостепенният съд е сезиран с искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец)
чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ф.И.. Ищецът твърди, че е
доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 18-и, находящ се в .. Поддържа,
че ответницата е използвала доставената топлинна енергия през периода 01. 05. 2018 г. – 30.
04. 2020 г., но не я заплатила. Обосновава, че през съответния период е било налице валидно
облигационно отношение с отвеницата като собственица на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-
дневен срок от публикуването на съответните фактури на интернет-страницата на ищеца.
Заявява, че пропускайки да стори това, ответницата е изпаднала в забава, поради което
дължи и обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери.
Излага доводи за наличието на облигационно отношение и за извършването на услугата
дялово разпределение от третото лице помагач. Иска от Софийския районен съд да признае
за установено, че ответницата му дължи сумата 1 878 лева и 40 стотинки, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01. 05. 2018 г. - 30. 04. 2020 г.,
ведно със законната лихва от 07. 01. 2022 г. до окончателното изплащане, сумата 327 лева и
60 стотинки, представляваща мораторна лихва за стойността на топлинната енергия, която
лихва е начислена от 15. 09. 2019 г. до 23. 12. 2021 г., сумата 41 лева и 84 стотинки,
представляваща стойността на извършената през периода 01. 12. 2018 г. - 30. 04. 2020 г.
услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 07. 01. 2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 9 лева и 16 стотинки, представляваща мораторна лихва за
стойността на дяловото разпределение, начислена от 31. 01. 2019 г. до 23. 12. 2021 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
1
Н. П. С., ЕГН **********, адрес ., макар че преписите от исковата молба и нейните
приложения й бяха връчени лично.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“ ЕООД с
ЕИК ., седалище и адрес на управление град .. С писмено изявление от 20. 10. 2023 г.
заявява, че не оспорва предявения иск и че го счита за основателен и доказан.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен
процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с документ за
довнесена държавна такса в необходимия размер, съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение и отговаря на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128
ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени
установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване валидното възникване на облигационно отношение с ответницата, по
силата на което през периода 01. 05. 2018 г. - 30. 04. 2020 г. реално й е доставил топлинна
енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. 18-и, находящ се в ., на стойност 1 878
лева и 40 стотинки, настъпването на изискуемостта на задължението, а освен това и
възникването на валидно облигационно отношение между ответницата и третото лице
помагач, по силата на което през периода 01. 12. 2018 г. - 30. 04. 2020 г. реално е
извършвало услугата дялово разпределение на топлинна енергия спрямо съответния имот в
полза на ответницата на стойност 41 лева и 84 стотинки, както и настъпването на
изискуемостта на задължението. По отношение на двата акцесорни иска в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване, че е поставил ответницата в забава
за всяко едно от двете главни задължения, периодите на забавите и размерите на
обезщетенията за забава (наричани от ищеца мораторни лихви).
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или на
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на
облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и
сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания
случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през 2003 г.
ответницата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот въз
основа на договор за покупко-продажба. Доколкото по делото не са представени други
доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху имот след 2003 г., то
първостепенният съд е длъжен да приеме, че и през процесния период 01. 05. 2018 г. - 30. 04.
2020 г. ответницата е била собственица на недвижимия имот. При това положение се
доказва наличието на твърдяното от ищеца валидно облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия, възникнало по силата на закона въз основа на
придобитото право на собственост съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Във връзка с установяването на стойността на реално доставената спрямо процесния
топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът допусна изготвянето на
съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното заключение по нея, което съдът
кредитира като пълно, ясно и професионално издържано, процесният недвижим имот се
намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена чрез абонатна станция до
топлопреносната мрежа. През време на процесния период в топлоснабдения имот са били
монтирани общо пет броя отоплителни тела (в хола, в кухнята и в трите стаи) със средства
2
за измерване на количеството топлинна енергия. Наред с тях в банята е имало и отоплително
тяло от типа „щранг-лира“, което е било без възможност за монтиране на измервателен уред
(поради което спрямо него е налице служебно начисляване на топлинна енергия, което по
изчисленията на вещото лице е правилно). Вещото лице намира, че третото лице помагач
освен това вярно е изчислило отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
съобразно съответната формула. Що се отнася до топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване, вещото лице е установило, че през процесния период в недвижимия имот
не е имало монтиран съответен измервателен уред, поради което топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е била служебно изчислена за едни брой потребител в размер
на 140 литра на денонощие. Технологичните разходи са били приспадани. Изчислената
стойност от третото лице помагач на така установената топлинна енергия е вярна. Така
съгласно експертното заключение по съдебно-техническата експертиза общата стойност на
топлинната енергия, която е била доставена спрямо процесния топлоснабден имот през
време на процесния период, възлиза на 1 852 лева и 67 стотинки (от които 348 лева и 89
стотинки топлинна енергия за отопляване на имота; 556 лева и 56 стотинки топлинна
енергия, отдадена на имота от сградната инсталация; и 947 лева и 22 стотинки топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване на имота).
При това положение ищецът доказва частично реалното доставяне на топлинна
енергия през процесния период. Що се отнася до настъпването на изискуемостта на
задълженията за заплащането на стойността на топлинната енергия, предвид процесния
период приложение намират общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „.“ АД на потребители от град София от 2016 г. Според тях купувачът на топлинна
енергия за битови нужди трябва да заплаща дължимите суми за топлинна енергия суми в 45-
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 и ал. 2). При това
положение още преди момента на предявяването на иска срокът за заплащането
задълженияра за заплащането на топлинната енергия е бил настъпил и те са били станали
изискуеми.
Във връзка с иска за установяването на съществуването на задължение за
заплащането на стойността на услугата дялово разпределение първостепенният съд приема
следното. Облигационното отношение по извършването на услугата дялово разпределение
възниква, когато потребителите на топлинна енергия за битови нужди от присъединената
към топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат лице, което да я
осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат договор с него. В дадения случай съответните
обстоятелства се доказват от представените с исковата молба заверени преписи от протокол
от общо събрание на етажната собственост от 18. 09. 2002 г. и договор № 4739/09. 10. 2002 г.
между третото лице помагач и етажната собственост, приложени към исковата молба.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение през време на съответния период се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
обсъди по-горе, както и постъпилите данни от третото лице помагач (л. 59 и сл.). Що се
отнася до стойността на услугата дялово разпределение, която е била извършвана през
процесния период, тя се установява в размер на 41 лева и 84 стотинки от съвкупната анализа
на представените с исковата молба частни документи (л. 24) и експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като пълно, обосновано и
професионално издържано. При това положение искът за установяването на задължението
за извършената услуга за дялово разпределение е изцяло доказан. За пълнота следва да бъде
отбелязано, че активната материалноправна легитимация тъкмо на ищеца по иска за
стойността на услугата дялово разпределение, а не на третото лице помагач, произтича от
чл. 22, ал. 2 от общите условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде
споделена изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна
енергия съдът приема следното. Както вече беше изложено, изискуемостта на задълженията
3
за топлинна енергия е настъпила с изтичането на 45-дневен срок, който е започнал в края на
съответните периоди. Приложимите общи условия обаче предвиждат забрана за
начисляването на обезщетение за забава върху месечните дължими суми за топлинна
енергия, когато те се изчисляват прогнозно (чл. 33, ал. 4 от общите условия от 2014 г.).
Затова съдът следва да начисли законова лихва само върху общите задължения за реално
доставеното количество енергия след края на всеки един от двата отчетни периода, които
попадат в процесния период. В дадения случай от данните от съдебно-техническата
експертиза се установява, че за първия отчетен период (01. 05. 2018 г. - 30. 04. 2019 г.)
реално доставената топлинна енергия възлиза на общо 915 лева и 21 стотинки (от които 198
лева и 99 стотинки топлинна енергия за отопляването на самия имот, 304 лева и 12 стотинки
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и 412 лева и 10 стотинки топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване). Ответницата е изпаднала в забава с изтичането
на 45-дневен срок от края на този отчетен период, като предвид съдържанието на исковата
молба ищецът претендира, че този момент е 15. 09. 2019 г. С помощта на лихвен
калкулатор съдът изчислява обезщетението за забава за тези задължения за претендирания
период на забава 15. 09. 2019 г. - 23. 12. 2021 г. възлиза на 211 лева и 28 стотинки. За втория
отчетен период (01. 05. 2019 г. - 30. 04. 2020 г.) реално доставената топлинна енергия
възлиза на общо 937 лева и 46 стотинки (от които 149 лева и 90 стотинки топлинна енергия
за отопляването на самия имот, 252 лева и 44 стотинки топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и 535 лева и 12 стотинки топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване). Установява се, че ответницата е изпаднала в забава и за тези задължения
след края на отчетния период - по логиката на ищеца на 15. 09. 2020 г. При това положение
с помощта на лихвен калкулатор съдът изчислява обезщетението за забава за периода на
забава 15. 09. 2020 г. - 23. 12. 2021 г. за тези задължения в размер на 121 лева и 10 стотинки.
При това положение общият размер на обезщетението за забава за доставената топлинна
енергия възлиза на 332 лева и 38 стотинки. С оглед на диспозитивното начало съдът трябва
да уважи изцяло така предявения иск.
Що се отнася до иска за установяването на съществуването на задължение за
обезщетение за забава за стойността на услугата дялово разпределение, съдът намира
следното. За разлика от цената на топлинната енергия, за цената на услугата дялово
разпределение общите условия не предвиждат срок за заплащане. При това положение важи
общото положение, че длъжникът изпада в забава след отправянето на покана (чл. 84, ал. 2
ЗЗД). Понеже няма данни ответницата да е била поканена да заплати цената на услугата
дялово разпределение (за което обстоятелство първостепенният съд изрично указа на ищеца,
че не сочи доказателства - л. 45), съдът следва да приеме, че тя е изпаднала в забава едва с
подаването с предявяването на иска. При това положение ответницата дължи само
законовата лихва, начислена върху главното задължение за цената на извършената услуга
дялово разпределение, от предявяването на иска до окончателното изплащане. Тя не дължи
обезщетение за забава за неизпълнението на това парично задължение за по-ранен период.
Поради тези съображения акцесорният иск за обезщетение за забава, свързан със
задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, трябва да бъде
изцяло отхвърлен като неоснователен.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди всички сторени до този
момент разноски по следния начин.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса в размер
на 45 лева и 14 стотинки, както и за юрисконсултско възнаграждение, определено със
заповедта за изпълнение в размер на 50 лева. При това положение пропорционално
основателната част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на заявителя следва
да бъдат присъдени разноски в размер на общо 94 лева и 75 стотинки.
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за държавна
4
такса в размер на още 180 лева, за депозити за възнаграждения на вещите лица в размер на
общо 550 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което поради липсата на
фактическа и правна сложност съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева.
Така сторените разноски следва да бъдат поравно разделени спрямо всеки един от четирите
кумулативно съединени иска, тоест ищецът е сторил разноски в размер на по 195 лева за
иск. Доколкото един от четирите иска е изцяло основателен, един е частично основателен, а
останалите два са напълно основателни, съдът трябва да присъди пропорционално сума в
размер на общо 582 лева и 33 стотинки.
Ответницата нито претендира разноски, нито има данни да е сторила такИ., поради
което разноски не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата Н. П. С., ЕГН
**********, адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .:
сумата 1 852 лева и 67 стотинки, представляваща цената на доставената топлинна
енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 18-и, находящ се в ., през периода 01. 05.
2018 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със законовата лихва от 07. 01. 2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 852 лева и 67
стотинки до пълния претендиран размер от 1 878 лева и 40 стотинки;
сумата 41 лева и 84 стотинки, представляваща стойността на извършената през
периода 01. 12. 2018 г. - 30. 04. 2020 г. услуга дялово разпределение;
и сумата 327 лева и 60 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2019 г. до 23. 12. 2021 г.,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 616 по
описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за
установяване на съществуването на задължение ответницата Н. П. С., ЕГН **********,
адрес ., спрямо ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., за сумата 9 лева и 16 стотинки,
представляваща мораторна лихва за стойността на дяловото разпределение, начислена от 31.
01. 2019 г. до 23. 12. 2021 г.
ОСЪЖДА ответницата Н. П. С., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на „.“
ЕАД с ЕИК ., адрес . сумата 94 лева и 75 стотинки, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата 582 лева и 33 стотинки, представляваща
разноски за първоинстанционното исково производство.
5
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ЕООД с ЕИК .,
седалище и адрес на управление град ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6