Решение по дело №8829/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 19.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 8829 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.625 ТЗ.

Молителят „Ф. М“ ЕООД твърди в молбата си по чл. 625 ТЗ, че на 24.03.2015 г. сключил със „З.Т.“ АД договор за покупко-продажба на реколта 2014 г., по силата на който продали на ответника и доставили в негова складова база, собственост на „А.“ АД в с. Веринско, община Ихтиман, селскостопанска продукция, за която издали няколко фактури: фактура № 1116/30.04.2015 г. на обща стойност 30 636.80 лева за продажба на 95 740 кг. Царевица и приемо-предавателен протокол към нея от 30.04.2015 г.; фактура № 1115/27.04.2015 г. на обща стойност 134 438.40 лева за продажба на 420 120 кг. царевица и приемо-предавателен протокол към нея от 27.04.2015 г.; фактура № 1114/25.04.2015 г. на обща стойност 89 939.20 лева за продажба на 281 060 кг. царевица и приемо-предавателен протокол към нея от 25.04.2015 г. и фактура № 1113/21.04.2015 г. на обща стойност 104 096 лева за продажба на 325 300 кг. царевица и приемо-предавателен протокол към нея от 21.04.2015 г.; фактура № 1112/19.04.2015 г. на обща стойност 161 427.20 лева за продажба на 504 460 кг. царевица и приемо-предавателен протокол към нея от 19.04.2015 г.; фактура № 1029/25.08.2015 г. на обща стойност 25 738.60 лева за продажба на 70 520 кг. ечемик и приемо-предавателен протокол към нея от 27.04.2015 г. и фактура № 1111/16.04.2015 г. на обща стойност 82 345.80 лева за продажба на царевица.

 Подробно са посочени товарителниците, с които е доставена стоката по всяка фактура с твърдения, че стоката е получена от ответника или посочено от него лице.

Молителят наел автомобили за превоза и заплатил за него на 28.04.2015 г. 15 026.88 лева, а на 24.04.2015 г. – 33 208.32 лева.

„Ф. М“ ЕООД сочи още, че от своя страна дължал на „З.Т.“ АД общо сумата 154 480.46 лева по четири фактури от м. май 2015 г. На 21.04.2015 г. молителят отправил писмено изявление за прихващане на насрещни задължения до ответника, като с него били погасени задълженията по фактури № 1029 и 1111 изцяло, а по фактура № 1112 – до сумата от 91 896.01 лева. Останали непогасени задължения на ответника в размер на общо 451 006.41 лева. Дължима била и мораторна лихва до 15.11.2016 г. в размер на 82 435.22 лева.

След преглед на финансовите отчети на ответното дружество, молителят установил, че то не е в добро финансово състояние, с тенденция за влошаване, а коефициентите му за ликвидност били под единица и показвали изпадането му в неплатежоспособност. Ответникът обаче имал активи, които можело да бъдат осребрени в производство по несъстоятелност.

 Предвид изложеното, моли съда да констатира неплатежоспособността на „З.Т.“ АД, която настъпила на 23.12.2016 г. и да открие производство по несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ.

Ответникът „З.Г.“ АД е депозирал отговор, в който признава, че с молителя имали търговски отношения по покупко-продажба на селскостопанска продукция, доставяна му в негова складова база, собственост на „А.“ АД в с. Веринско, община Ихтиман. Оспорва обаче с молителя да е сключван писмен договор и оспорва представеният от молителя писмен договор да е подписван от  представител на „З.Т.“ АД или негов служител.  Твърди, че договорената единична цена не била 320 лева на тон без ДДС, а 300 лева на тон без ДДС. Освен това след доставка на стоката били констатирани отклонения в количеството и качеството – изпълнението било неточно. Ответникът отказвал плащане не защото бил в състояние на неплатежоспособност, а защото бил налице спор относно цената на доставената продукция, както и поради неизпълнение задължения на молителя.

Ответникът уточнява, че сключил неформален договор с молителя за доставка на царевица в базата на „А.“ АД в с. Веринско. От своя страна ответникът сключил договор с „А.“ АД за продажба на царевица, по който ответникът бил продавач. Дружеството-получател не възразило към доставчика и приело стоката. В същото време фактурите на „Ф. М“ ЕООД пристигали при ответника и той констатирал разликата при фактурирането на цената с 20 лева, като тогава молителят се съгласил да издаде кредитни известия. Ответникът продължил да купува царевица заради договора си с „А.“ АД и със съзнанието, че ще получи кредитни известия. Косвено доказателство за цена от 300 лева на тон било и обстоятелството, че такава била и цената по договора между „З.Т.“ АД и „А.“ АД.

Тъй като молителят все пак не издал кредитни известия, ответникът отказвал да плати цената докато такива не бъдат издадени  и цената коригирана според действителните уговорки. Възразява срещу изявлението на молителя за прихващане досежно сумата, предвид оспорената цена по сделката между тях.

В първото открито съдебно заседание по делото ответникът е пояснил, че имал договорни отношения с „А.“ АД, които му възложили доставката на царевица, „З.Г.“ закупувал царевица от ищеца, като му наредил да предава стоката директно на „А.“ АД, за да бъдат спестени разходи. Най-често при предаването присъствал и техен представител, но при процесните доставки такъв нямало.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за покупко-продажба от 24.03.2015 г., подписан от името на „Ф. М“ ЕООД – Продавач и „З.Т.“ АД – Купувач, с който продавачът продава и прехвърля собствеността, а купувачът купува 4 600 тона царевица, реколта 2014 г., доставена до складова база на „А.“ АД, намираща се в с. Веринско, общ. Ихтиман, по партида на „З.Т.“ АД. Уговорена е цена от 320 лева на тон без ДДС за доставка до посочената база. Уговорено е още, че приемо-предаването става по измерено количество в базата по доставка, удостоверено с кантарна бележка, издадена от лицето, приемащо стоката. В договора е посочено, че за „З.Т.“ АД се подписва Д.П., но ответникът е оспорил автентичността на подписа. За проверка на автентичността е допусната СГЕ, заключение по която е изготвил вещото лице С.Б.. Той е установил, че подписът, положен от името на Д.П., е неавтентичен, но е отбелязал, че при изследване на използваният сравнителен материал е констатирал устойчиви прилики с почерка на члена на СД на „З.Т.“ АД – Т.П.Р., както и че в представения му като сравнителен образец договор от 09.04.2015 г. и приемо-предавателен протокол към него, там също подписът не е на Д.П. , а на Тодор Райчев.

Представени са  приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на страните по делото от 30.04.2015 г., от 27.04.2015 г., от 21.04.2015 г. и от 19.04.2015 г. Във всеки от протоколите е посочено, че описаното количество е посочено в придружаващите товарителници и кантарни бележки. Общото предадено количество според четирите протокола е 1206.560 тона. Поради оспорване подписа на Д.П. в протоколите в изслушаната СГЕ е изследвана и неговата автентичност, като е констатирано, че подписът не е на Д.П., а на члена на СД Т.П.Р..

По делото са събрани описаните в исковата молба фактури, посочени по-горе, както и товарителници за доставката на стоките по тях с изпращач „Ф. М“ ЕООД, получател „З.Г.“ ; посочени са дата на натоварване и номер на превозно средство, а за получател е положен подпис от името на „А.“ АД, като към същите има и кантарна бележка за измерено тегло при получаването. Наблюдава се, че по кантарната бележка теглото нето е по-голямо или равно на посоченото в товарителницата.

По делото е представен Договор за изкупуване на царевица между „А.“ Ад и „З.Т.“ АД от 09.04-2015 г. за 2 500 тона устойчива царевица, в който подробно е описано качеството на купуваната царевица. Стоката е следвало да бъде доставена до 10.05.2015 г. Уговорена е базисна цена от 300 лева без ДДС на тон.

Представен е приемо-предавателен протокол по договора, в който са описани всички извършени доставки, последната от 08.05.2015 г. Посочено е, че стоката е приета без забележки. Протоколът е подписан за „З.Г.“ от Д.П., а за „А.“ АД от Ю.Б..

По делото е събрана информация за налични недвижими имоти на ответника, дадена от Агенцията по вписвания, по която недвижими имоти на ответника не се установяват. От НАП е подадена информация, че ответникът има необезпечени публични задължения за ДДС, осигурителни вноски и корпоративен данък, за което дружеството е подало погасителен план. Видно от приложената справка общият размер на публичните задълженията  към 13.04.2017 г.е 73 559.32 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след справка на документацията на ответника вещото лице В.П. е изготвила заключение по СФИЕ, неоспорено от страните. Тя е посочила, че в периода 2014 г. – 2016 г. почти цялата част от активите на ответника са краткотрайни активи – материални запаси, вземания и парични средства, като паричните средства за периода 2014 – 2016 г. са над 500 000 лева. Собственият капитал е положителна величина през целия изследван период 2013 г. – 2016 г. Задълженията са към финансови предприятия получени аванси, към доставчици и други. Дружеството приключва винансовите години през периода с печалба от дейността. Изчислила е коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които пред изследвания период са както следва:

	Обща, при референтна стойност 1-2	Бърза, при референтна стойност 0.5-1	Незабавна, при референтна стойност 0.5-07	Абсолютна, при референтна стойност 0.25-1
2013 г.	0.957	0.943	0.227	0.227
2014 г.	1.605	1.533	0.333	0.333
2015 г.	1.10	0.950	0.166	0.166
2016 г.	1.139	1.01	0.178	0.178

 

Посочените стойности на Обща ликвидност са около и над 1 през целия изследван период, което означава, че дружеството е в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи. При референтна стойност на бързата ликвидност 0.5-1, очевидно е, че дружеството е могло при необходимост бързо да погаси текущите си задължения. Тъй като незабавната и абсолютната ликвидност са около и под референтните стойности, това означава, че дружеството не е могло да погаси текущите си задължения само с наличните си парични средства.

Определените коефициенти на финансова автономност показват, че след 2013 г. ответникът е бил в значителна зависимост от кредиторите си. (0.5293 за 2013 г. и около 0.15 за следващите три години).

Коефициентът за задлъжнялост също е значителен след 2013 г. – около и над 6.

Според счетоводните записвания на ответника към 31.03.2017 г. той е имал неизплатени изискуеми задължения в размер на 901 544.07 лева, а към 31.12.2016 г. те са били 910 487.1 лева. Към датата на СФИЕ не са установени неизплатени публични задължения.

Вещото лице е установила, че ответникът е осчетоводил издадените от ищеца седем фактури, посочени по-горе, като е осчетоводил и частични плащания по първите три от тях. Общият размер на осчетоводените дължими суми по тези фактури към 31.03.2017 г. е 604 910.64 лева. Извършеното от ищеца прихващане не е осчетоводено. Налице са вземания на ответника към молител в размер на 154 480.46 лева.

Молителят е осчетоводил първоначално вземания към ответника в размер на 667 485.80 лева, а впоследствие размерът е намален с 216 480.10 лева след частични плащания и прихващане. Остатъкът от задълженията е 451 005.70 лева. Вещото лице е изчислила дължима лихва върху тази сума от 01.12.2016 г. насам в размер на 72 890.18 лева.

Според инвентаризационния опис на ответника към 31.12.2016 г. той притежава имущество (дълготрайни активи) на стойност 56 419.65 лева – офис обзавеждане, сървър, три автомобила, офис устройство НР.

През целия изследван период вещото лице е установила, че имуществото на ответника (всички активи) надхвърля по стойност паричните му задължения.

Към края на март 2017 г. ответникът има текущи задължения в размер на 1 234 805 лева, по-голямата част от които падежирали и неизплатени. През м. април 2017 г. ответникът е заплатил задължения към персонала от над 8000 лева,  а осигурителни вноски около 7 000 лева и ДДС – 5000 лева. Има задължения към банка и по договор за лизинг с падежи през 2018 г. Дружеството има и дългосрочни задължения с падеж през 2019 г. Вещото лице е установила, че ответникът извършва плащания, като последното установено е на 18.04.2017 г. към доставчика „Г.Т.БГ“ ЕООД в размер на 13 164.80 лева при общо задължение към него 38 000 лева, което е с падеж 30.04.2017 г. Според нея няма спиране на плащанията.

Дълготрайните активи към 31.12.2016 г. са в размер на 56 419.65 лева. Към 31.03.2017 г. дружеството разполага с налични парични средства в размер на 441 000 лева, вземания в размер на 2 356 000 лева и материални запаси в размер на  370 000 лева, от които суровини и материали в размер на 327 000 лева. Ако назад във времето дружеството е имало финансови затруднения, то те са били с временен характер.

По делото е изслушано и допълнително заключение на СФИЕ, в което вещото лице е изследвала отношенията между страните по три договора за покупко-продажба от 18.03.2015 г., 19.03.2015 г. и 20.03.2015 г. установила е, че по същите са извършени доставки на царевица, издадени са фактури, които са изцяло осчетоводени и изплатени от ответника. При анализ на цените на царевицата, при която са сключени договорите и плащанията по тях е установено, че по един от.  договорите е плащана цена от 325 лева без ДДС на тон, а по другите два – по 320 лева без ДДС на тон.

По делото са разпитани двама свидетели.

Свидетелят И.М.Г., който работи в дружеството „А.“ АД е посочил, че работи в това дружество от 7 години а длъжност „Логистика“ и приема зърно и слама, както и осъществява доставките на  зърно, пшеница, царевица и слама. „З.Г.“ от години им е главен доставчик на пшеница, царевица и слама. Работили с тях и през пролетта на 2015 г. при цена от 300 лева на тон. След дъждовното лято на 2015 г. пристигало много влажно зърно, не само от „Зоохран“, поради което при приемането те го преизчислявали на тегло, за да се плати реално сухото тегло. Трябвало да има влажност до 12% и ако докараното зърно било по-влажно, правели се преизчисления до тегло с влажност 12%. Не връщали стока, но преизчислявали теглото. При пристигане на камионите се вземала проба и след това се преизчислявало теглото според резултатите от пробата. Знае, че „З.Г.“ вземали зърното от „Ф. М“ Виждал от документите, че те са реалният доставчик. Не може да каже каква е била влажността на зърното през пролетта на 2015 г. Проблем с влажността имало през лятото на 2015 г. Според свидетеля всички доставки, получени от „А.“ са заплатени. Сочи, че когато идват доставките в склада на „А.“ няма представител на „З.Г.“, защото те си имат кантар, който се терира на три месеца и всеки вярва на кантарните бележки. Приемо-предавателните протоколи се подписвали от човек в мелницата, който приема зърното.

Свидетелката К.Р.В.– Д. работи като управител по транспорта в ищцовото дружество. Знае за доставки за „З.Г.“  периода февруари – май 2015 г. – около 5 000 тона царевица, която се товарела в съответните бази и се разтоварвала в база на фирма  „А.“ в с. Веринско. Имало договор със „З.Г.“, а заявките били устни. Свидетелката издавала фактурите за доставените количества, като цените в периода били 320 лева и 325 лева.. Според свидетелката не е имало претенции за качеството на доставките нито устно, нито писмено. Всеки шофьор съставял товарителница в три екземпляра, едната ставала в „А.“, едната се връщала във „Ф. М“ и едната отивала при транспортната фирма. Описва механизма на разтоварване в „А.“, вземане преди това на проба за проверка на качеството. Сочи, че „Ф. М“ не са имали върнати камиони. Протоколите и товарителниците се подписват от представители на „А.“. Водили разговори с „А.“ във връзка с неплатената стока от „З.Г.“, тъй като те им казали, че царевицата не е заплатена от „А.“. От „А.“ им потвърдили, че всичко са платили и нямат претенции към стоката. Свидетелката била на разговор с „А.“ заедно с управителя на  „Ф. М. Свидетелката знае, че имало договор със „З.Г.“ документите били дадени на един от съдружниците – М.В.. Свидетелката ги получила от него, разписани – договори и приемо-предавателни протоколи. Това станало през април 2015 г. С него се срещали многократно, тъй като започнали и забавяния в плащанията.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В настоящия случай съдът е сезиран от търговското  дружество „Ф. М“ ЕООД, което твърди, че е кредитор на „З.Т.“ АД по договор за покупко-продажба на зърнени култури, поради което производството е допустимо.

Молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 2 до 4 ТЗ законът е установил оборими презумпции за неплатежоспособност, включително при спиране на плащанията.

За да бъде основателна молбата за откриване производство по несъстоятелност при посочената материалноправна предпоставка – неплатежоспособност, необходимо е най-напред да бъде установена материалноправната легитимация на молителя и ответника по нея - длъжникът да е търговец, а кредиторът му да има парично вземане към него, породено от или отнасящо се до търговска сделка (не се релевират тук публични задължения), което е изискуемо. Достатъчно е сделката да е търговска за длъжника.

По делото се установи, че длъжникът „З.Т.“ АД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК *******, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ ответникът е търговец по правно-организационната си форма.

Следващият елемент от фактическия състав е свързан с материално-правната легитимация на молителите по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ – търговския характер на сделката от която произтича твърдяното вземане към длъжника. За да бъде търговска една сделка, същата следва да попада или в хипотезите на чл. 1, ал. 1 ТЗ, или да е търговска при условията на чл. 286 ТЗ. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец в кръга на упражняваното от него занятие. Според чл. 286, ал. 3 ТЗ, ако има съмнение дали сделката е в кръга на упражняваното занятие, смята се, че това е така. Т.е., законът създава една оборима презумпция за търговско качество на сделката, когато същата се сключва от търговци.

Молителят „Ф. М“ ЕООД се позовава на договор за продажба на селскостопанска продукция – зърнени култури царевица и ечемик като източник на вземането му срещу „З.Г.“ ЕООД. Договорът за покупко-продажба на селскостопанска продукция не е сред абсолютните търговски сделки по чл. 1, ал. 1,  ТЗ.  При справка в Търговския регистър се установява, че част т предмета на двете дружества е търговсия със селскостопанска продукция – съответно – преработка на такава, поради което може да бъде прието, че сключената сделка е в кръга на тяхното занятие. Следователно, договорът за покупко-продажба от 24.03.2015 г. е търговска сделка и за двете страни, а вземането за цената по него е такова, произтичащо от търговска сделка.

По делото се доказа и неплатено задължение на ответника към молителя. Установи се, че молителят е осчетоводил процесните фактури, като е извършил частично плащане само по три от тях, като задължението му е на стойност над 400 000 лева. Точният размер на задължението е ирелевантен, доколкото вземането и неговия размер не са предмет на производството. В този смисъл без особена значимост е спора между страните, дали уговорената от тях цена е била 300 или 320 лева без ДДС, съотв. дали са имали писмен договор. Въпреки това, за пълнота следва да бъде посочено, че ответникът не доказа твърденията си за договорена цена от 300 лева без ДДС на тон царевица. Вярно е, че се установи неавтентичност на подписа на изпълнителния директор Д.П. под договора от 24.03.2015 г., в който цената е 320 лева без ДДС на тон, като бе доказано чрез СГЕ, че всъщност това е подписа на един от членовете на СД – Тодор Райчев, за когото при справка в търговския регистър се установява, че представлява дружеството заедно с Д.П. или самостоятелно - следователно, той е законен представител, който задължава дружеството, поради което и договорът обвързва „З.Г.“ ЕООД. Д.Т.Р.да не беше законен представител на ответника, по делото се установи, че всички фактури, издадени от молителя при цена от 320 лева без ДДС са осчетоводени от ответника, като липсват доказателства той да е възразил срещу цената в който и да е момент след това. При приложение правилото на чл. 301 ТЗ, сключения без представителна власт договор е потвърден чрез осчетоводяване на издадените въз основа на него фактури и липсата на незабавното им оспорване. Не се събраха и доказателства ответникът да е възразявал своевременно за неточност в изпълнението по количество или качество. Напротив, разпитаната свидетелка Д. установи, че нито един камион на „Ф. М“ ЕООД не е върнат от „А.“ ООД – дружеството, на което по нареждане на купувача е предавана стоката, както и че същата е възприела изявление от името на това дружество, че нямат претенции към стоката и всичко са заплатили на „З.Т.“ АД. Молителят категорично има вземане за цената на продадената и доставена от него стока в пълен размер, съгласно чл. 327 ТЗ. След като се установява вземане на молителя по търговска сделка, а ответникът дори не твърди да го е заплатил, то доказана е материалноправната легитимация на молителя по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ.

Материалноправната предпоставка на несъстоятелността, на която се позовава „Ф. М“ ЕООД – неплатежоспособност, следва да бъде установена чрез цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството. Ако се установява обективна и трайна невъзможност за изпълнение задълженията към кредиторите и длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен. При оценка на финансово-икономическото състояние на длъжника се изследват основно коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост, а при необходимост – и други показатели за това състояние. Коефициентите да обща и бърза ликвидност са основен показател за това състояние, като същите се формират от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения. Съобразно вида на краткотрайните активи обаче, може да е необходимо да се направи корекция, ако някои от тях не са практически ликвидни и реализируеми. Ако някои от активите не са ликвидни, то ще следва да се преценяват тези от показателите за ликвидност (бърза, незабавна или абсолютна), при изчисляването на които участват ликвидни активи (така Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на  ВКС, II  т.о. и Решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.)

Събраните доказателства – писмени и заключения на СФИЕ, не установяват към настоящия момент състояние на неплатежоспособност на ответното дружество. Посочените по-горе коефициенти на обща и бърза ликвидност са около и над 1 за целия изследван период, което означава, че дружеството може да погасява своите краткосрочни задължения с краткотрайните си активи.  Установи се още, че имуществото му надхвърля стойността на задълженията през целия изследван период и сега, както и че през целия изследван период дружеството разполага с парични средство средно около 500 000 лева. Собственият му капитал е положителна величина; завършва финансовата година с печалба, продължава и до сега да прави плащания към кредитори, няма публични задължения към април 2017 г. Това състояние се установи и към април 2017 г. – два месеца преди приключване на съдебното дирене. Установи се, че ответното дружество има падежирали задължения към „Ф. М“ ЕООД и други кредитори, които не плаща към момента, но не се установи това да се дължи на обективното негово икономическо състояние – дружеството не е спряло да извършва плащания и е в състояние при необходимост да погаси всичките си задължения чрез краткотрайните си активи. Вероятно изпитва временни затруднения, предвид невъзможността му да плати всички задължения с наличните парични средства, но не се установи това състояние да е трайно. В същото време се установи, че имуществото му надхвърля задълженията, поради което не е налице опасност за кредиторите от невъзможност да съберат вземанията си.

След като не е налице положителната предпоставка по чл. 608 ТЗ – невъзможност за плащане на задълженията, а в същото лице се установиха пречките по чл. 631 ТЗ -  дружеството има достатъчно имущество, с което да плати задълженията си към кредиторите без наличие на опасност за тях, то молбата по чл. 625 ТЗ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Молителят може да потърси вземането си по исков ред.

По разноските. При този изход от спора ответникът има право на разноски. Такива са доказани в размер на 15 228 лева  - адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице (внесените 30 лева за свидетел не са разходвани), които следва да бъдат платени от молителя.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата с правно основание чл. 625 ТЗ, депозирана от „Ф. М“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност за „З.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

ОСЪЖДА „Ф. М“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „З.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***5 228 (петнадесет хиляди двеста двадесет и осем) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: