Р Е
Ш Е Н
И Е № 260814
Гр. Пловдив, 12.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публично заседание нa двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Анета Трайкова
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13797 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от П.К.Б., ЕГН **********,
срещу ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК ****.
Предявен
е иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца:
-
сумата от 1100 лева, представляваща обезщетение по чл. 423, ал. 1 КЗ за
причинени имуществени вреди върху собствения на ищеца лек автомобил марка ****,
с рег. № *****, който автомобил е бил застрахован при ответника по имуществена
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ****от ******. за срок от една
година, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 30.01.2020г. до
оконачтелното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е собственик
на лек автомобил „****“ с рег. № *****, за който
е била сключена застраховка пълно автокаско с ответното дружество, със срок на валидност
до 12.03.2020 г.
Ищецът твърди, че на
датата 27.01.2020 г. установил,
че върху автомобила му са
нанесени щети,
изразяващи се в нарушаване на лаковото
покритие на предния капак, предната лява врата,
преден ляв калник, заден ляв
калник, заден капак и облицовка на задната броня,
като веднага на същата дата посетил на място офис
на застрахователното дружество, където завел претенция.
В
същия ден на автомобила бил извършен оглед и съставен опис на щетите, съгласно който опис е констатирано, че са необходими
ремонт и пребоядисване на увредените части
на автомобила.
Заявява се също така, че застрахователят бил отказал плащане на застрахователното
обезщетение, позовавайки се на т.58.1 от Общите условия.
Ищецът излага, че е подал второ възражение, към което вече
бил приложил удостоверение от МВР,
от което било видно, че
е уведомил органите на МВР за настъпилата по автомобила щета, като въпреки така подаденото възражение застрахователят отново му отказал заплащане на застрахователно
обезщетение.
Претендира
се обезщетение в размер на 1100 лв. за
нанесените върху застрахования автомобил имуществени вреди, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на отказа
за заплащане на застрахователното обезщетение до окончателното му изплащане.
В отговора на ответника
се правят признания на обстоятелствата, касаещи наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка КАСКО на МПС между застрахователното дружество и ищеца, обективирана в застрахователна полица, с валидност от 13.03.2019 г. до
12.03.2020 г. , както и че на
27.01.2020 г. застрахователят е бил уведомен за настъпването на
застрахователното събитие с декларация от ищеца.
Излага, че е отказал плащане на застрахователното обезщетение, поради това, че застрахованият не е уведомил незабавно компетентните държавни органи за щетите
и не е удостоверил
факта на уведомяване с надлежен документ, който документ има значение
за установяване на механизма на
събитието и квалифицирането
му като покрит
застрахователен риск.
Излага
се, че в преписката за щета
такъв документ не е бил представен
от ищеца.
На следващо място се сочи, че съгласно член 4 от Наредба № І-з-41 от 12.01.2009 г. е следвало да се състави протокол за ПТП, какъвто не бил съставен и
представен. При
условията на евентуалност в случай, че съдът уважи
иска се твърди
завишаване на размера на претендираното
обезщетение, като не- съответстващи на действителната стойност на авточастите
в страната. Претендира разноски.
Съдът, съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
делото са представени доказателства – преписката по образувана щета № *****, установяващи
изпълненото от страна на застрахования задължение за уведомяване на
застрахователя в срок по член 403, ал. 1 от КЗ за настъпилото застрахователно
събитие, а така също и установяващи отказът на застрахователя да изплати застр.
обезщетение, поради неудостоверяването на факта, че застрахованият е уведомил в
компетентните за това държавни органи за настъпването на застр. събитие в деня
на установяването му или настъпването му.
От предствената
преписка е видно, че на 18.02.2020г. ищецът е представил пред застрахователя издадено
на ******. от МВР П. удостоверение, съгласно което е видно, че ищецът е заявил
в управлението констатирана по автомобила му щета, но въпреки представянето му
застрахователят отново е отказал плащането на застр. обезщетение.
От
приетото по делото заключение на съдебноавтотехническата експертиза се
установява механизма на настъпване на събитието и вредите. Вещото лице посочва,
че най – вероятен от техническа гледна точка механизъм на увреждане на
автомобила е надраскването му с остър предмет, като стойността на
ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на 1063,45 лв.
Съдът
кредитира изцяло заключението на САТЕ, като обективно, пълно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие, настъпването на процесното застрахователно събитие,
вредите в претендирания размер, както и че същите са в причинно следствена
връзка със застрахователното събитие и са предвидени, като подлежащи на
възстановяване, съгласно сключения договор за застраховка и приложимите общи
условия.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти вкл. и възраженията си за наличие на
изключени рискове, съгласно цитираните разпоредби на общите условия, приемането
на общите условия от застрахования, а при установяване на горните елементи от
фактическия състав на вземането от ищеца – следва да докаже, че е погасил
претендираното обезщетение. Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по реда на посочената разпоредба, трябва да се установи
наличието на следните предпоставки- съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка – „Каско“; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит
от застраховката риск, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408
от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
В случая е безспорно, а и се установи от
представената застрахователна полица наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
между ищеца и ответника, със срок на действие от 13.03.2019 г. г.
до 12.03.2020 г. Процесният автомобил е бил застрахован при
ответното дружество по застраховка "Каско ", по която, съгласно
приетите по делото Общи условия на застрахователя, злоумишлени
действия на трети лица, изразяващи се в механично въздействие върху
застрахованото МПС - покрит риск - раздел І, клауза Ч - т. 9 от ОУ.
Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ,
застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или
първата вноска от нея, в случай че премията е на разсрочено
плащане. Ответникът не оспорва заплащането на застрахователната
премия по договора, от което следва, че е налице застрахователно покритие към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 27.01.2020 г.
Съгласно т. 58.2.2 от
ОУ застрахованият е длъжен писмено да уведоми застрахователя в срок
от 24 часа от узнаването за настъпване на застрахователно, като се яви лично
или чрез представител в най – близкия офис на Застрахователя и писмено подаде
уведомление за щета (по образец от застрахователя) с изложени в свободна форма
обстоятелства, които са му известни във връзка с настъпилото застрахователно
събитие. В случая застрахователното събитие е настъпило на 27.01.2020г., като
същия ден застрахованият е подал заявление за щета. В чл. 403 КЗ е предвидено,
че при настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването
за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя,
освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, като в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че срокът за
уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора
не може да
е по-кратък от три работни дни
от узнаването, поради и което съдът счита, че ищецът е уведомил
своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
За да откаже да заплати
застрахователно обезщетение, ответникът е посочил, че от страна на
застрахования не е спазена разпоредбата на т. 58.1 от общите условия, като в
отговора на исковата молба сочи, като основание за отказ и нарушаване на
разпоредбите на т.59.6.1 от ОУ – да представи протокол за ПТП по ЗДвП или
двустранен констативен протокол или друг удостоверителен документ, издаден от
компетентен орган. Оспорва се и размера на претендираното застрахователно
обезщетение.
Съобразно автономията на волята е възможно
страните да уговарят клаузи, които при определени условия да освобождават
застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение. Тези клаузи обаче
не могат да излизат извън рамките на кумулативно предвидените законови
изисквания на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ – същите да са значителни с оглед интерес
на застрахователя, както и неизпълнението да се намира в причинно-следствена
връзка с възникването на застрахователното събитие.
В случая нито неуведомяването на органите
на полицията, нито липсата на двустранен протокол са обстоятелства, които да са
в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие и да биха могли да
доведат до намаляване или отпадане отговорността на застрахователя. Липсват
ангажирани доказателства от ответника неизпълнението да е способствало
настъпването на застрахователното събитие или да е оказало друго въздействие
върху него, или това неизпълнение да е довело до невъзможността да бъдат
предотвратени вредите от събитието.
Освен това настоящият случай не попада в
хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП – настъпили
материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. не се
посещават от органите на МВР –„Пътна полиция” и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно превозно средство. Липсва
и задължение за съставяне на протокол за ПТП, съобразно чл. 6, т. 4 от Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди
подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца. Пред застрахователя
е представено своевременно уведомление за щети по МПС. Липсата на представен
Протокол за ПТП не препятства застрахователят да провери настъпилите щети, да
изготви опис, респ. да заплати застрахователно обезщетение.
Оттук съдът приема, че посочените
задължения, не въздействат пряко върху размера на риска, върху обхвата и
размера на вредите и не възпрепятстват доказването им, следователно не са се
създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си, поради
което и възражението му за наличие на предпоставки за отказ за плащане, е
неоснователно.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и приетото заключение на САТЕ се установява, както
настъпването на процесното застрахователно събитие, неговият механизъм, така и
причинно – следствената връзка между вредите и настъпилото застрахователно
събитие.
С оглед горното, съдът приема за доказани
по несъмнен начин следните елементи от фактическия състав на претенцията -
възникването на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди.
Поради
горните съображения съдът приема, че следва да бъде ангажирана имуществената
отговорност на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение поради
настъпване на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по силата
на сключения договор за застраховка „Каско“, действащ към датата на настъпване
на застрахователното събитие.
Застрахователното
обезщетение възлиза в размер на действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай видно от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, стойността на ремонта за
възстановяване на застрахования автомобил възлиза на 1063,46 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан, като се уважи до размера на 1063,46 лева,
като за резликата над този размер до пълния предявен размер от 1100 лева, ще се
отхвърли като недоказан и неоснователен.
Следва да се уважи и искането за присъждане
на законна лихва, считано от 30.01.2020г. – датата на която е било отказано
изплащане на щетата.
По
разноските: Възражението за прекомерност на претендираното от ищеца адв.
възнаграждение е основателно, ето защо ще се уважи, като се присъди адв.
възнаграждение от 450 лева. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят по съразмерност претендираните и направени разноски по делото,
съгласно приет списък по чл. 80 ГПК и доказателства, установяващи заплащането
им в общ размер от 672 лева.
От ответника няма направени разноски и такива не му се следват.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *****,
ДА ЗАПЛАТИ НА П.К.Б., ЕГН ********** сумата от 1063,46
лв. - главница, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „КАСКО"
и „Злополука“ на МПС от 13.03.2019 г. за причинени вреди по застрахованото МПС –
лек автомобил марка ***** с рег. № *****, вследствие на застрахователно
събитие, настъпило на 27.01.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 30.01.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и сумата от 672 лв. разноски по
делото, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 1063,46 лева до
пълния предявен размер от 1100 лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия:/п/Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.