Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 08.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на пети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №11193 по описа на
СГС за 2017 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на „К.т.б. ” АД /в несъстоятелност/ , ЕИК *******от гр.София , с която са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.138 ал.1 ЗЗД и чл.430
ал.1,2 ТЗ срещу Г.П.Г. ЕГН ********** *** ; да бъде признато за установено , че
Г. като поръчител дължи сумата от 348
900 евро главница по договор за
банков кредит от 07.10.2010 г с кредитополучател „Д.Е.“ ЕАД и четири анекса към
него , и договор за поръчителство от 07.10.2010 г и четири анекса към него ;
сумата от 19 931,86 евро просрочени лихви върху редовна главница за
периода 26.05.2014 г – 29.12.2014 г по посочения договор ; сумата от 24
099,95 евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода
27.10.2014 г до 25.03.2015 г ; сумата от 5233,50 евро текущи лихви върху
просрочена главница за периода 25.03.2015 г до 22.04.2015 г ; и сумата от 2388,88
евро неустойка върху просрочена
лихва за периода 26.05.2014 г – 22.04.2015 г ; ведно със законната лихва върху
главницата от 25.06.2015 г до окончателното й заплащане ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 04.05.2016 г по
ч.гр.д.№36091/15 г на СРС , 60 състав /тази заповед касае и други длъжници / .
Ответникът оспорва исковете . Счита ,
че е приложим чл.147 ЗЗД , защото след падежа на задълженията ищецът не е
предявил исковете в течение на 6 месеца . Прави възражение за нищожност на чл.5
от договора за поръчителство от 07.10.2010 г съдържащ предварително съгласие за
дерогиране на срока по чл.147 ЗЗД .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя договор за банков
кредит от 07.10.2010 г с кредитополучател „Д.Е.“ ЕАД и четири анекса към него ,
и договор за поръчителство от 07.10.2010 г и четири анекса към него .
Според анекс №4 от 22.01.2013 г към
същата дата длъжникът „Д.Е.“ ЕАД дължи на ищеца сумата от 348 900 евро
, която трябва да погаси на три ежемесечни погасителни вноски в размер на
116 300 евро на всяко 20-то число на съответния месец считано от 20.10.2014
г до 20.12.2014 г .
Според анекс №4 от 22.01.2013 г ответникът
дължи на ищеца като поръчител /както и други поръчители/ дават съгласие за
промяна на срока за погасяване на вноските по банковия кредит ползван от „Д.Е.“
ЕАД като последното дължи на ищеца сумата от 348 900 евро , която
трябва да погаси на три ежемесечни погасителни вноски в размер на 116 300
евро на всяко 20-то число на съответния месец считано от 20.10.2014 г до
20.12.2014 г . Поръчителите се задължават да отговарят пред банката
солидарно за всички задължения в размер на главницата , заедно с лихвите и
надбавките , неустойките и разноските .
Според исковата молба според
първоначалния погасителен план кредитът се издължава на 13 ежемесечни вноски ,
първата от които е в размер на 26 924 евро платима на 20.10.2011 г
, а останалите 12 вноски от по 26 923 евро дължими ежемесечно на всяко
20-то число от съответния месец считано от 20.11.2011 г до 20.10.2012 г
включително .
Според ищеца на 31.05.2014 г е извършено
последното частично плащане , а кредитополучателят е в забава считано от 26.05.2014 г , когато е падежът за заплащане на
договорни лихви .
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 25.06.2015 г .
С допълнителна искова молба ищецът
оспорва отговора на ответника . Позовава се на нормата на чл.17 ал.3 ЗБН ,
според който от датата на решението да откриване производство по
несъстоятелност се спират всички давностни и преклузивни срокове за 6 месеца .
Падежът за погасяване на главницата е настъпил на 20.12.2014 г и
шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД започва да тече от тази дата . До датата на
откриване на производство по несъстоятелност на банката /решение №664 от 22.04.2015 г по т.д.№7549/14 г на СГС/ не
е текъл срока по чл.147 ЗЗД до 26.12.2015 г ; а както се посочи заявлението е подадено на
25.06.2015 г . „Д.Е.“ АД е в забава за
изпълнение на задълженията си считано от 26.05.2014 г само по отношение на
договорните лихви и за акцесорните вземания , но не и за главницата .
Ищецът представя решение №376 от
14.09.2016 г по т.д.№155/16 г на Пловдивски окръжен съд , с което е открито
производство по несъстоятелност на „Д.Е.“ ЕАД .
Според приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С. ; кредитополучателя „Д.Е.“
ЕАД е предоставен и е усвоен кредит в размер на 348 900 евро за
периода 08.10.2010 г – 28.02.2011 г . Общо по кредита са платени
123 063,87 евро лихви . По кредита няма плащания на главницата от
348 900 евро , неплатените лихви върху редовна главница са в размер на 19 931,86
евро за периода 26.05.2014 г – 29.12.2014 г , неплатените лихви върху
просрочена главница са в размер на 29 333,45 евро за периода
27.10.2014 г – 22.04.2015 г , а неплатената неустойка върху неплатена
просрочена договорна лихва е в размер на 2388,88 евро за периода
26.05.2014 г – 22.04.2015 г .
Ищецът представя решение №664 от 22.04.2015 г по т.д.№7549/14 г на СГС, с което е открито
производство и е обявена несъстоятелността му.
С молба от 29.11.2018 г ищецът заявява ,
че процесните задължения не са погасени от други солидарни съдлъжници на
ответника .
Според
приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С.
;
към 21.10.2014 г е имало просрочена месечна вноска за главница от 116 300
евро с падеж 20.10.2014 г . След 21.10.2014 г падежиралите вземания са общо
232 600 евро – две вноски по 116 300 евро на 20.11.2014 г и на
20.12.2014 г . Неплатените лихви върху редовна главница са в размер на 19 933,78
евро за периода 26.05.2014 г – 29.12.2014 г . Неплатените лихви върху просрочена главница
са в размер на 29 333,44 евро за периода 21.10.2014 г – 22.04.2015
г.
Неплатената неустойка върху неплатена просрочена
договорна лихва е в размер на 2389,19 евро за периода 21.05.2014 г –
22.04.2015 г .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са
посочените по-горе установителни искове във връзка с издадена заповед за
изпълнение за задължения по банков кредит , по които ответникът е поръчител .
Съгласно
легалното определение в чл. 430 ал.1 ТЗ с договора за кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок , а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален ; като при него целта, за която се отпуска сумата по кредита е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/ чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита , или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. Поръчителят отговаря за
изпълнение за задълженията на кредитополучателя .
От основната и
допълнителната ССЕ безспорно се установява , че сумата по кредита е
предоставена и усвоена от кредитополучателя „Д.Е.“ ЕАД . Ответникът оспорва
исковете , като претендира да се приложи чл.147 ЗЗД за задълженията му като
поръчител .
Основателно е
възражението на ответника , че чл.5 от договора за поръчителство от 07.10.2010
г съдържащ предварително съгласие за дерогиране на срока по чл.147 ЗЗД е
нищожен и не поражда правни последици . В практиката на ВКС се приема , че
чл.147 ЗЗД е императивна норма - решение
№81 от 08.07.2014 г по т.д.№1705/13 г на ВКС ,
I ТО
и определение №186 от 12.03.2013 г по ч.т.д. № 1399/2013 г, ТК , І ТО на ВКС. Следователно в случая
съдът трябва да изследва дали са налице задължения , които ответникът не дължи
поради изтичане срока по чл.147 ЗЗД . От значение са следните дати и
обстоятелства :
- заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 25.06.2015 г
;
- решението за откриване
производство по несъстоятелност на ищеца-банка е от 22.04.2015 г , като
съгласно чл.17 ал.3 ЗБН от датата на решението да откриване производство по
несъстоятелност се спират всички давностни и преклузивни срокове за 6 месеца .
Следователно за периода 22.04.2015 г – 25.06.2015 г е бил спрян срока по чл.147 ЗЗД и е от значение настъпване на падежа на задължение до 21.10.2014 г
/включително, вторник работен ден / ; като съгласно чл.147 ЗЗД ответникът не
дължи задължения с падеж до тази дата .
По отношение
на задълженията за главница съгласно анекс №4 от 22.01.2013 г и
допълнителната ССЕ ответникът не дължи след приложение на чл.147 ЗЗД една от
вноските за главница – дължимата на 20.10.2014 г - в размер 116 300
евро . Тъй като няма плащания по главница ответникът дължи сумата от 232 600
евро.
По отношение
на претендираната сума от 19 931,86 евро просрочени неплатени лихви
върху редовна главница за периода 26.05.2014 г – 29.12.2014 г трябва да се
вземат предвид уговорките в чл.9 , чл.10 и чл.11 от договор за банков кредит от
07.10.2010 г с кредитополучател „Д.Е.“ ЕАД. Според тях лихвата се начислява
ежедневно и е платима и изискуема на 25-то число за съответния месец . Следователно
след приложение на чл.147 ЗЗД ответникът дължи последните три вноски за лихви по
таблицата към заключението на допълнителната ССЕ в размер на 5879,61 евро
.
По отношение
на претендираната сума от 24 099,95 евро просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 27.10.2014 г до 25.03.2015 г ; същата се дължи
изцяло , защото кае период след 21.10.2014 г .
По отношение
на сумата от 5233,50 евро текущи лихви върху просрочена главница
за периода 25.03.2015 г до 22.04.2015 г същата се дължи изцяло , защото кае
период след 21.10.2014 г .
По отношение
на сумата от 2388,88 евро неустойка върху просрочена лихва за периода
26.05.2014 г – 22.04.2015 г. След приложение на чл.147 ЗЗД ответникът дължи последните пет вноски за неустойка
/наказателни лихви/ по таблицата към заключението на допълнителната ССЕ в
размер на 2144,60 евро .
Налага се изводът , че исковете са частично
основателни и трябва да бъдат уважени в посочените части , а в останалата част
да се отхвърлят .
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника са част от деловодните разноски на ищеца в заповедно производство и в
настоящото производство в размер на 9087,02 лева .
Ищецът не е освободен от държавна такса
, а само от предварителното й внасяне . На основание чл.57 ал.6 ЗБН ищецът
дължи на СГС сумата от 4873,79 лева държавна такса съобразно
отхвърлената част от исковете . На основание чл.57 ал.6 ЗБН ответникът дължи на
СГС сумата от 10 559,83 лева държавна такса съобразно отхвърлената
част от исковете .
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.138 ал.1 ЗЗД и чл.430 ал.1,2 ТЗ ; на „К.т.б. ” АД /в несъстоятелност/ , ЕИК *******от
гр.София срещу Г.П.Г. ЕГН ********** *** , че последният дължи следните суми
като поръчител : сумата от 232 600
евро главница по договор за
банков кредит от 07.10.2010 г с кредитополучател „Д.Е.“ ЕАД и четири анекса към
него , и договор за поръчителство от 07.10.2010 г и четири анекса към него ;
сумата от 5879,61 евро просрочени лихви върху редовна
главница за периода 26.05.2014 г – 29.12.2014 г по посочения договор ; сумата
от 24 099,95 евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода
27.10.2014 г до 25.03.2015 г ; сумата от 5233,50 евро текущи лихви върху
просрочена главница за периода 25.03.2015 г до 22.04.2015 г ; и сумата от 2144,60 евро неустойка върху просрочена лихва за периода
26.05.2014 г – 22.04.2015 г ; ведно със законната лихва върху главницата от
25.06.2015 г до окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 04.05.2016 г по ч.гр.д.№36091/15 г на СРС , 60
състав /тази заповед касае и други длъжници/.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над 232 600
евро до 348 900 евро главница ; за разликата над 5879,61 евро до 19 931,86 евро просрочени лихви върху редовна
главница за периода 26.05.2014 г – 29.12.2014 г ; и за разликата над 2144,60
евро до 2388,88 евро неустойка върху просрочена лихва за периода
26.05.2014 г – 22.04.2015 г , ведно със законната лихва върху главницата от
25.06.2015 г до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Г.П.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „К.т.б. ” АД /в несъстоятелност/
, ЕИК *******от гр.София сумата от 9087,02 лева деловодни разноски в
заповедното и в настоящото производство .
ОСЪЖДА
„К.т.б. ” АД /в несъстоятелност/ ,
ЕИК *******от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от 4873,79 лева
държавна такса .
ОСЪЖДА
Г.П.Г. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СГС сумата от 10 559,83
лева държавни такси .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :