№ 1532
гр. Варна, 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110110457 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 срещу В. А. П., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес **** за приемане за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува вземане за сумите: 991,42лева, представляваща изискуема
главница дължима по договор за потребителски стоков кредит за закупуване на мобилен
телефон и аксесоари с № 4590238/19.05.2021г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
07.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението; 80,12лева- договорна
възнаградителна лихва начислена за периода 21.07.2021г. до 21.05.2022г.; 26,16лева-
обезщетение за забава начислено за периода 21.07.2021г. до 06.06.2022г.вкл., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3600/08.06.2022г. по ч.гр.д. №
7311/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
19.05.2021г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е бил сключен
договор за стоков кредит за закупуване на мобилни телефони и аксесоари в размер на
1215,36лева. Връщането на заема е следвало да се извърши на 12месечни вноски, всяка от
101,28лева с падеж 21-о число на месеца. ГЛП е уговорен на 24% и ГРП от 26,83%. Първата
вноска е уговорена с падеж 21.06.2021г., а последната 21.05.2022г. На същата дата,
отпусната в заем сума е усвоена чрез извършено плащане към търговеца „Технополис
България“ ЕАД. Твърди се, че последният не е погасил задължението си по договора.
На 18.02.2022г. е бил сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът е
придобил от кредитора цялото остатъчно задължение.
На 09.05.2022г. ответницата е била уведомена от пълномощник на цедента за
извършената цесия. Поради липсващо изпълнение, за събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с
1
което обосновава и правния си интерес от търсената защита.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В съдебно заседание чрез процесуален представител с писмено становище исковата
молба се поддържа.
Ответникът редовно уведомен, в о.с.з. се представлява от процесуален представител.
В първото по делото съдебно заседание ответникът е оспорил исковата претенция. Оспорил
е твърденията кредитът да е усвоен, както и да е получавал вещта, за която е отпуснат
стоковият кредит.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени изискуеми
задължения на ответника по потребителски стоков кредит за закупуване на мобилен телефон
и аксесоари с № 4590238/19.05.2021г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД в полза на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.02.2022г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно
развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 7311/2022г. по описа на РС Варна, по което
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в
срока по чл. 414 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване
на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от
негов пълномощник; валидно сключен договор за потребителски стоков кредит за
закупуване на мобилен телефон и аксесоари с № 4590238/19.05.2021г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, по който кредиторът е предоставил сума пари и
нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от
ответника; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията
по договора; падеж на задължението; размер на претенцията.
Във възражението по чл. 414 ГПК са направени оспорвания относно дължимостта на
сумите идентични на релевираните в първото по делото съдебно заседание, а именно
възразява се срещу това ответницата да е получила стоките предмет на отпуснатия стоков
кредит. Оспорва се и кредиторът да е упражнил правата си обявяване предсрочна
изискуемост на вземането, както разписва чл. 13, ал. 2 ОУ. Тези възражения следва да бъдат
разгледани съгласно даденото разрешение в т. 11 ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
На 19.05.2021г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника е бил
сключен договор за стоков кредит № 4590238, по който финансовата институция е
отпуснала потребителски кредит в размер на общо 1215,36лева, от която чиста сума в
размер на 999лева и 72,05лева застрахователна премия, за закупуване на стоки- мобилни
телефони и аксесоари. Общо дължимата сума по кредита е 1215,36лева, като издължаването
й следва да се извърши на 12броя месечни вноски, всяка от по 101,28лева. Уговорен е ГЛП
от 24% и ГРП 26,83%. Падежната дата е 21-о число на месеца, като първата вноска е с падеж
21.06.2021г., а последната 21.05.2022г. Съгласно чл. 5, когато се отпуска стоков кредит,
2
същият се отпуска за цената на стоката, закупена от потребителя в търговски обект при
изваждане на първоначалната вноска на потребителя за цената, каквато в случая не е
уговаряна. В този случай сумата по кредита се превежда от кредитора директно на
търговеца, от който потребителят закупува стоката и кредитът се счита за усвоен със
заверяване сметката на търговеца със сумата на отпуснатия кредит. В чл. 7 е регламентирана
дължимост на лихва, месечният размер на която е включен в погасителния план и в
договора. Дължимата лихва е фиксирана за целия срок на договора и се начислява от датата
на покупка от търговския обект при отпуснат стоков кредит. Съгласно чл. 6 спрямо
кредитора не може да се предявяват претенции във връзка с отношенията между
потребителя и търговския обект, от който потребителят е закупил стоката със стоков кредит,
и кредиторът не отговаря за търговските отношения между потребителя и търговския обект
във връзка с доставката и/или качеството на стоката закупена със стоков кредит,
неизпълнението на които от страна на търговския обект във връзка с доставката и/или
качеството на стоката, не освобождава потребителя от задълженията му по договора за
стоков кредит, освен при следните случаи: когато при предоставяне на стоковия кредит,
потребителят не получи удовлетворение на правата си от търговския обект, той има право
да предяви претенциите си срещу кредитора. Право на обезщетение за разликата между
договореното и реално доставеното има, когато са налице кумулативно следните условия-
между кредитора и търговския обект има сключено споразумение, според което кредити за
придобиване на предлаганите от търговския обект стоки ще бъдат предоставяни единствено
от кредитора и стоковият кредит е отпуснат в рамките на това споразумение, стоката за
придобиване на която е отпуснат кредита не е доставена на потребителя, доставена е
частично или не съответства на договора за продажба и потребителят е предявил правото си
на обезщетение към търговския обект, но не е получил удовлетворение на претенциите си.
В чл. 13 е договорена дължимост на обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360дни за всеки ден забава, изчислена върху просрочената
главница. Съгласно уговореното в чл. 14 договорът влиза в сила с неговото подписване, с
което потребителят потвърждава и че е получил екземпляр от ОУ и преддоговорна
информация по ЗПК.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.02.2022г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като цедент и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, като цесионер, цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1 от рамков договор от
14.12.2021г. свои необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180дни
просрочие, съгласно чл. 2.2 от рамковия договор произтичащи от договори за потребителски
кредити сключени от цедента с физически лица. Изрично с уговорката на чл. 3.2 от
договора, цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника за
прехвърляне на вземането. Списъкът на вземанията по договорите за кредит са изброени в
Приложение № 1 към договора, в който под № 167 фигурира и процесното вземане с
посочване номер и дата на договора за кредит, остатъчен размер на главницата и лихвите, и
общо дължимото по него, с което описание следва да се приеме, че вземането е достатъчно
индивидуализирано. Цесията е изрично потвърдена от цедента. За да премине вземането от
стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за
прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става
носител на вземането. Към исковата молба /л.26/ е приложено изрично уведомление до
длъжника за така извършената цесия, връчено лично на длъжника по постоянен адрес на
10.05.2022г., съобразно удостовереното в известието за доставяне. Константната съдебна
практика приема и че уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част
от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на
книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия,
който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна
3
легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и
частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното, каквото уговаряне в случая няма.
По повод възраженията на ответника, че сумата не е била усвоена, въз основа на
издадено на в.л. съдебно удостоверение и постъпили като изискани по реда на чл. 192 ГПК
документи се установява, че на 20.05.2021г. цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД е извършил превод към Технополис България ЕАД на сумата от 999лева по договор №
4590238/19.05.2021г., фактура № **********, чието получаване е изрично потвърдено от
търговеца Технополис България ЕАД. Като потвърждение е и обстоятелството, че по
договора ответникът е извършил две плащания, с които кредиторът е погасявал
задължението по процесния договор.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо
отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по
делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, цедента и
търговеца, от който е закупена стоката цената, на която е предмет на отпуснатия стоков
кредит, бива възприето от съда. От него и разясненията дадени при изслушването му се
установява, че: Усвояването на сумите по стоковия кредит е осъществено чрез превод от
кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД към търговеца на стоката Технополис
България ЕАД. Доколкото ответникът не е оспорвал сключването на процесния договор за
стоков кредит, следва да се приеме, че той е валидно сключен. Кредитополучателят е усвоил
пълната отпусната сума по уговорения в чл. 5 от договора начин- чрез директен превод от
кредитора на търговеца, от който потребителят закупува стоката, като кредитът се счита за
усвоен със заверяване сметката на търговеца със сумата на отпуснатия кредит.
Следователно, поетото от кредитната институция задължение по договора за
отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата,
следва да се счита изпълнено от момента на заверяване разплащателната сметка на
търговеца доставчик на стоката. Погашения по договора, ответникът е извършил на
24.06.2021г. – 101,28лева и на 02.03.2022г. на сумата от 101,28лева, с които са погасявани
главница, възнаградителна лихва и лихва за забава. Други плащания в.л. не е установило.
Съответно, в.л. е изчислило размер на непогасена главница от 991,42лева, договорна лихва
за периода 21.07.2021г. до 21.05.2022г. от 80,12лева и лихва за забава за периода 21.07.2021г.
до 07.06.2022г. от 26,16лева.
Предвид срока на договора и уговорените падежи за връщане на отпусната в заем
сума- 21.06.2021г. до 21.05.2022г., следва че към датата на подаване на заявлението-
07.06.2022г. вземането е било в цялост изискуемо поради настъпил краен падеж, поради
което въпросът относно предсрочната му изискуемост не стои.
Възражението, че ответницата не е получила стоката от търговеца, за чиято цена е
сключен процесният договор за кредит, поради което не дължи изпълнение на задълженията
си по него, съдът приема за неоснователно предвид постигнатата в чл. 6 договореност.
Кредитното и продажбеното правоотношения са две отделни такива и изпълнението на
задълженията на страните по тях подлежат на самостоятелна преценка. Затова и
задълженията на кредитополучателя по кредитното правоотношение не биха могли да
отпаднат поради причини стоящи извън него, в т.ч. поради евентуално неизпълнение на
задължения на трето за него лице, освен ако няма друго уговорено. В случая ответницата не
е твърдяла да е упражнила правата си по чл. 6, ал. 2 ОУ, т.е да е предявила претенции към
кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, защото не е получила удовлетворение
на правата си от търговския обект, когато би имала право на обезщетение за разликата
между договореното и реално доставеното при осъществяване на изрично изброените там
4
кумулативни условия- между кредитора и търговския обект има сключено споразумение,
според което кредити за придобиване на предлаганите от търговския обект стоки ще бъдат
предоставяни единствено от кредитора и стоковият кредит е отпуснат в рамките на това
споразумение, стоката за придобиване на която е отпуснат кредита не е доставена на
потребителя, доставена е частично или не съответства на договора за продажба и
потребителят е предявил правото си на обезщетение към търговския обект, но не е получил
удовлетворение на претенциите си. Напротив, извършила е две погашения по договора за
кредит, и двете следващи крайния падеж на задължението й. Отделно, тази договореност
регламентира право на обезщетение, без да води до отпадане задълженията й по връщане на
отпусната в заем сума за закупуване на стока от търговеца.
В заключение, искането за присъждане на главницата е доказано до размера
установен от в.л., а именно за сумата от 991,42лева, т.е за пълния размер на претенцията.
Вземането за договорна възнаградителна лихва произтича от уговорката на чл. 7.
Разпоредбата от договора уговаряща начисляване на възнаградителна лихва, е действителна.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й
е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Уговореният
размер на възнаградителната лихва от 24% и годишен размер на разходите 26,83% не
противоречат на закона и добрите нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив
размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства
за ползване от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя.
Тя се заявява за периода 21.07.2021г. до 21.05.2022г. и след приспадане на извършеното
плащане след датата на цесията, размерът й е 80,12лева, което обосновава доказаност на
претенцията в нейната цялост.
Предмет на претенцията е и лихва за забава върху просрочена главница за периода
21.07.2021г. до 07.06.2022г. Дължима е на основание чл. 13 ОУ и е начислявана в размер на
законна лихва, което е допустимо уговаряне. Съгласно чл. 13 при забава в плащанията,
кредитополучателят има право на обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360дни за всеки ден на забава изчислена върху просрочената главница.
Предвид експертното заключение и след приспадане на извършеното плащане след датата
на цесията, размерът й е 26,16лева, което обосновава доказаност на претенцията в нейната
цялост.
Плащане на установените по размер задължения от ответника не са установени.
Исковата претенция за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението- 07.06.2022г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Реализираните такива в настоящото производство са:
125лева доплатена дължима държавна такса и 300лева депозит за ССчЕ. Предвид изхода на
спора на ищеца се дължат тези разноски в общ размер то 425лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Със заповедта са
присъдени 25лева платена държавна такса и 180лева адв. възнаграждение, общо 205лева. От
тях, съобразно изхода на спора и частта от вземането по заповедта останала в предмета му,
за заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 192,32лева.
Предвид изхода на спора, съдът не присъжда разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6
съществува вземане срещу ответника В. А. П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес **** за сумите, както следва: 991,42лева, представляваща изискуема главница
дължима по договор за потребителски стоков кредит за закупуване на мобилен телефон и
аксесоари с № 4590238/19.05.2021г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
като задължението е прехвърлено на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 07.06.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; 80,12лева- договорна възнаградителна лихва
начислена за периода 21.07.2021г. до 21.05.2022г.; 26,16лева- обезщетение за забава
начислено за периода 21.07.2021г. до 06.06.2022г.вкл., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3600/08.06.2022г. по ч.гр.д. № 7311/2022г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** да заплати
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6
сумата от 425лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** да заплати
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-
6сумата от 192,32лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. №
7311/2022г. по описа на РС Варна, съдебно- деловодни разноски съразмерно частта от
вземането предмет на иска по чл. 422 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6