№ 1745
гр. София, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110209461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. С. А., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Х. Н. от САК срещу
наказателно постановление № 7731/24.06.2022 г., издадено от Виолета
Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП, обн. в ДВ бр. 26 от 29.03.2000 г., в
сила от 02.04.2000 г./ му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“, предл. 2 ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства /Наредба № 11 от 03.07.2011 г., обн.
в ДВ бр. 65 от 24.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството/.
В депозираната жалба са инвокирани множество оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
1
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, за несъответствие на установените от
административните органи фактически положения с обективната
действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон.
Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен като
неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Димитър Г. от САК, с пълномощно по делото,
който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.
юрк. Георги Николов, който пледира за неоснователност на жалбата и за
пълна доказаност на твърдяното нарушение. Аргументирана е
законосъобразността на атакувания санкционен акт в представен писмен
отговор, като е отправена молба за неговото цялостно потвърждаване.
Релевирано е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
8939/25.05.2022 г., съставен от А. М. А. – гл. инспектор при АПИ и в
присъствието на свидетеля Борислав Кирилов Първанов – очевидец е
2
констатирано, че на 25.05.2022 г. около 16:15 часа на път II-18, км 33+500,
част от републиканската пътна мрежа, с посока на движение Чепинци-Лозен,
жалбоподателят А. управлява и извършва превоз на товари /трошен камък/
със съчленно тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 Наредба № 11/03.07.2001 г.
с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ с рег. № СВ 55 03 РТ и полуремарке
с три оси с рег. № СВ №№№№ ЕА, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, като при извършеното измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 и ролетка №
1302/18/5 м е установено, че:
-измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС
е 12,550 т при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., като
превишаването е с 1,050 т;
-при измерено разстояние между осите 1,32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,330 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., като превишаването е с 10,330 т.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г., като в деня на неговото съставяне е връчен препис на А..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 7731/24.06.2022 г. от Виолета Богданова
Асенова – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева
за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във
вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 29.06.2022 г., видно
от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 06.07.2022 г.,
3
видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с детерминираните в АУАН фактически положения.
Показанията на свидетеля А. А. са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства.
От приложената по делото разпечатка на пътната мрежа се изяснява,
че процесният участък е част от републиканската пътна мрежа на територията
на гр. София.
Видно от представените от наказващия орган сертификат и
декларация за съответствие на ролетка 1302/18, както и заявления за
последваща периодична проверка на средствата за измерване относно
електронна везна модел DFW-KR № 118844 използваните от контролните
органи технически средства са изправни и отговарят на изискванията на
Закона за измерванията.
Конкретна информация за констатираното натоварване на осите на
съчленното тежко ППС се съдържа в приложената към акта кантарна
бележка, генерирана от електронната везна.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговия
механизъм и авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
4
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото заповеди за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. В тази връзка не се
споделят възраженията на адв. Г. на етапа на съдебните прения за материална
некомпетентност на свидетеля А. А. и наказващия орган, доколкото съгласно
чл. 56, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ЗП актовете за установяване на административните
нарушения по републиканските пътища се съставят от длъжностни лица на
АПИ, а наказателните постановления се издават от председателя на
управителния съвет на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице от
Агенцията. Видно от приложените по делото заповед № ЧР-СП-
398/15.04.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ и
длъжностна характеристика, считано от 20.04.2022 г. свидетелят А. А. е бил
преназначен на длъжност „главен инспектор“ в посоченото ведомство. Със
заповед № ЧР-СП-93/24.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на
АПИ Виолета Богданова Асенова е назначена на длъжността началник на
отдел отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, считано от 28.03.2022 г.
до 28.03.2026 г., като съгласно заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на
председателя на управителния съвет на АПО, приложена в
административната преписка, Асенова е оправомощена да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗП.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи за очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
5
намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод,
че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
Възраженията в жалбата за неяснота на словесното описание на вмененото
нарушение са бланкетни и лишени от каквато и да било конкретика, което
препятства съда да обсъди подробно тяхната основателност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника И. С. А.
е ангажирана, като на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева
за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във
вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
25.05.2022 г. около 16:15 часа на път II-18, км 33+500, част от
републиканската пътна мрежа, с посока на движение Чепинци-Лозен,
жалбоподателят А. управлява и извършва превоз на товари /трошен камък/
със съчленно тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 Наредба № 11/03.07.2001 г.
с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ с рег. № СВ 55 03 РТ и полуремарке
с три оси с рег. № СВ №№№№ ЕА, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, като при извършеното измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 и ролетка №
1302/18/5 м е установено, че:
-измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС
6
е 12,550 т при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., като
превишаването е с 1,050 т;
-при измерено разстояние между осите 1,32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,330 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., като превишаването е с 10,330 т.
Така очертаната неправомерна деятелност изпълва признаците на
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, в която
разпоредба е предвидено, че за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на тежки пътни превозни средства. Макар и да
не е част от дължимата правна квалификация, привръзката, която са
направили административните органи към чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., обезпечава в пълна степен
правото на привлеченото към отговорност лице да узнае и нормативните
регламенти, съдържащи изискванията за издаване от администрацията,
управляваща пътя, на разрешение относно преминаването на тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване, както и реда за извършване на
проверка от контролните органи.
В контекста на изложеното, съдът не споделя оплакванията на
процесуалните представители на жалбоподателя А. за доказателствена
необезпеченост на възведеното му административно обвинение. Както беше
отбелязано, измерването е извършено в присъствието на водача с технически
средства, отговарящи на Закона за измерванията, каквото изискване е
поставено в чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Претенцията на адв.
Г., че актосъставителят не е преминал надлежно обучение за използване на
процесните средства за измерване е неоснователна, доколкото липсва
подобно нормативно изискване, а освен това тяхното естество не предполага
специални знания. Нещо повече – в разказа си на етапа на съдебното
следствие свидетелят А. споделя, че измервателните уреди са му зачислени
служебно, описвайки подробно механизма на тяхната употреба.
Несъстоятелно е и голословното отричане на констатацията на
административните органи, че управляваното от въззивника ППС е тежко,
7
имайки предвид, че установеното превишаване на натоварването на неговите
оси надвишава максимално предвиденото такова в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ и
чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., а това автоматично го
характеризира като тежко съгласно изричното предписание на чл. 3, т. 2 от
посочения подзаконов нормативен акт.
От своя страна административнонаказващият орган правилно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, която предвижда
отговорност за физически лица, нарушили забраните по чл. 26, ал. 2 ЗП и
извършили движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен коректно, като твърденията
в жалбата за противното са неоснователни. Апропо, следва да се подчертае,
че е проява на излишна пунктуалност доводът, изводим от
непосочването от страна на наказващия орган на конкретната хипотеза от
ситуираните в санкционната норма правни задължения, която е била
дерогирана с поведението на жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от
Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен
акт се състои от членове, като членът може да съдържа алинеи, алинеята –
отделни точки, а точката – букви. Прецизирането на разпоредбите чрез
посочване на структурни единици от по-ниска степен каквито са отделните
изречения, предложения, алтернативи и пр. е без каквото и да било правно
значение и по-никакъв начин не би могло да ограничи правото на защита на
въззивника, преценено в контекста на изискванията за посочване от страна на
административните органи на нарушените законови разпоредби.
Административното нарушение е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал
извършването на деянието и не съзнавал неговия общественоопасен характер,
но е бил правно задължен да стори това, като в конкретния случай не са
налице пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват
протичането на изискуемата от закона съзнателна дейност.
8
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“
в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева, съдът намира, че съгласно чл. 53,
ал. 1 ЗП предвидената от законодателя санкция е в относително определен
размер от 1 000 до 5 000 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е допуснал порок при формиране на
вътрешното си убеждение, досежно определянето на следващата се санкция,
като не е обсъдил обуславящите отговорността обстоятелства, неглижирайки
напълно неоправдано отсъствието на други нарушения на ЗП и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане, установени с влязло в законна
сила НП. Съпоставено със завишената обществена опасност на деянието,
предмет на настоящото производство, изводима от драстичното превишаване
на натоварването на тройната ос на полуремаркето с над 10 тона, с което са
създадени предпоставки за повреждане на пътната инфраструктура и за
виталната застрашеност на останалите участници в движението, съдът
намира, че глобата следва да бъде индивидуализирана над законоустановения
минимум, но под средния й размер, а именно 2 000,00 /две хиляди/ лв., като
по този начин същата се явява пропорционална и ще допринесе за
ефективното постигане на целите по чл. 12 ЗАНН.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че липсват основания за
третиране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата
винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
9
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид. Нещо повече – касае за флагрантно
превишаване на максимално допустимото натоварване на осите на
съчленното тежко ППС и за създаване на неблагоприятни условия за
потенциалното причиняване на имуществени и неимуществени вреди.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е
ангажирана в съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е законосъобразно, като същото следва да бъде изменено
единствено в насока редуциране на наложеното административно наказание
„глоба“ на 2 000,00 лв.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправено искане в
очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки осъщественото
процесуално представителство на наказващия орган пред настоящата съдебна
инстанция, фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. обема на
доказателствения материал и множеството възражения в жалбата, наложили
обсъждането им в изготвения писмен отговор, както и корекцията в
санкционната част на оспореното НП, съдът намира, че на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лв. /арг.
от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/. В случая не се касае за пълна отмяна, а за
10
изменение на атакувания санкционен акт /per argumentum a contratio от чл.
143, ал. 1 АПК/, поради което разноски се дължат единствено на наказващия
орган, доколкото разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата
на ГПК, касае само неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата
хипотеза, отчитайки изричната законова регламентация /в този смисъл вж.
определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на
Административен съд-Русе, II-ри състав, определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 във вр. с ал. 2, т.
4 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7731/24.06.2022 г.,
издадено от Виолета Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с
което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП, обн. в ДВ
бр. 26 от 29.03.2000 г., в сила от 02.04.2000 г./ на жалбоподателя И. С. А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“, предл. 2 ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства /Наредба № 11 от 03.07.2011 г., обн.
в ДВ бр. 65 от 24.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството/, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание „глоба“ на 2 000,00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя И. С. А., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 /сто и двадесет/ лева.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12