Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../30.04.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесеТ.април през две хиляД.и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 964 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът „К.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрЕ.на управление:***,
предявява срещу ответника „Д.Т.Е.Н.“
ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрЕ.на управление:***, осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД
за сумата от 28 163,52 лв. – цена на предоставени комуникационни
услуги и окабеляване съгласно договор от 20.12.2014г и фактури № № *********/09.01.2015г.,
*********/09.02.2015г.; с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5371,61лв – лихва за забава плащането на
главницата за периода от падежа на всяко отделно задължение формиращо
главницата до 06.03.2017г, ведно със законната лихва върху главниците от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в търговски отношения на основание
поръчка от 23.10.2014г. и подписан на 20.12.2014г. клиентски абонаментен
договор, по силата на който му предоставя комуникационни услуги, интернет
достъп и окабеляване срещу насрещното задължение за плащане на месечно възнаграждение.
За периода м.януари 2015г. – м.март 2015г. ищецът е издал описаните по-горе
фактури за дължимите по договора абонаментни такси с падеж за плащане 30 дни
след издаването им, които са непогасени към предявяване на иска. По изложените
съображения се иска осъждането на ответника да заплаТ.сумите, ведно с
обезщетенията за тяхната забава. Претендира направените в производството
разноски.
Ответникът „Д.ТИ ЕС Н.“ООД оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не
е изпълнил задълженията си по договора, не е предоставял договорените услуги,
съответно не ги е предоставял в пълен размер и по начина, който е уговорен.
Вследствие пълното неизпълнение, същият не дължи плащане по издадените фактури.
Поради това фактура №*********/09.01.2015г. и фактура №*********/09.02.2015г.
не са приемани, осчетоводявани и по тях не са извършвани плащания. Фактура №
*********/09.03.2015г. обаче е приета, осчетоводена и по нея на добра воля е
платена с четири превода сумата от 4 088,26лв. Твърди, че ищецът е издал
за същата фактура кредитно известие от 31.03.2015г. за сумата от 9 993,50лв.
и съответно с плащането на 4 088,26лв. е заплатена цялата сума по
фактурата. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Страните не спорят, а това се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че на 20.12.2014г сключват клиентски абонаментен договор за
комуникационни услуги, интернет достъп и окабеляване, по който възложител е
ответникът, а изпълнител - ищецът. Предмет на договора е предоставяне от страна
на ищеца на резервиран капацитет на интернет достъп с честотна лента (CDR) 15
000 Mbps, която услуга е трябвало да
бъде доставена в пълен обем на два 10 Gig-E
порта. Срещу тази услуга ответникът се задължава да заплаща месечно абонаментно
възнаграждение в общ размер на 6 000 евро, което се фактурира авансово за
всеки месец. В т. 2 от допълнителните условия на продукта е уговорено, че при
закупуване на услуга с буфер за пикова експлозия, клиентът (ответникът)
разполага с минимална договорена честотна лента за всеки отделен порт, която
представлява минималния размер на честотната лента, който ще бъде таксуван
всеки месец на база цените на услугата, дори ако не е изцяло използван от
клиента през дадения месец. Ако клиентът надвиши договорената честотна лента за
даден порт с буфер за пикова експлозия през даден месец, същият дължи
допълнителна такса за всеки Mbps допълнително потребление. Договорът е с
първоначален срок на действие 3 месеца, считано от датата на подписването му.
Към договора има приложени общи условия и допълнителни условия за продукта,
които страните са приели писмено. В т. 4 на Общите условия е уговорено, че ако
предоставянето на услугата се случва в дата центъра на КОДЖЕНТ, последният
доставя услугата до демаркационната точка, разположена в оборудването му. До
тази точка КОДЖЕНТ предоставя, поддържа и оперира необходимото окабеляване и
срещу заплащане на такса от клиента уговорена в поръчката се извършва
„крос-свързване“. Когато услугата се осъществява в рамките на дата център на
трети лица, КОДЖЕНТ доставя услугата до демаркационната точка в оборудването на
КОДЖЕНТ, освен ако не е уговорено друго, а клиентът предоставя, поддържа и
оперира със собствени сили и средства необходимото окабеляване за връзка с
услугата на КОДЖЕНТ в посочената демаркационна точка.
Съгласно заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно, услугата съгласно договора се предоставя през два броя порта 10Gig-Е на маршрутизатор, намиращ се в дата центъра на Equinix Bulgaria. Към дата на заключението, извършване на оглед не може да установи начина
на подвързване, тъй като в момента, в който се извади плъга от единия порт и се
сложи на друг, физическата свързаност изчезва. По делото няма протоколи за физическа свързаност. Но от
разпечатките за анализ на интернет трафик генериран от ответното дружество през
портовете на рутерите на ищеца за периода м.октомври 2014г до м.март. 2015г, се
установява преминаване на трафик. Въз основа на това вещото лице прави извод,
че услугите са предоставени на ответника.
По делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ),
от което се установява, че в счетоводството на ищеца е отразено издаването на спорните
данъчни фактури – *********/09.01.2015г., *********/09.02.2015г.,
*********/09.03.2015г., всяка на стойност 14 081,76лв. за дължимата
абонаментна такса от ответника Първите две фактури не са осчетоводени в
счетоводството на ответника. Третата фактура с дата 09.03.2015г. е осчетоводена
при ответника, като след извършеното кредитно известие оставащата сума е заплатена.
По другите две фактури няма отразено плащане. В счетоводствата на двете страни
са отразени фактура № *********/30.11.2014г., с посочено основание
инсталационна такса и комуникационни услуги за периода 01.11.2014 – 30.11.2014г
и фактура № *********/10.12.2014г., с посочено основание за съставяне –
комуникационни услуги за 01.12.2014г – 31.12.2014г. Задълженията по тях са
изплатени от ответника след частичното им намаляване с кредитно известие от
ищеца. Съгласно допълнителното заключение по ССЕ и приложените по делото
справки-декларации за дневниците за покупко-продажбите на ответника, се
установява, че процесните три фактури не са включени в дневниците за покупки на
ответника, не са отразени в подадените справки-декларации за ДДС и не е ползван
данъчен кредит.
При така установените факти съдът намира исковете за основателни.
Установи се по делото пораждането на твърдяното от ищеца договорно
отношение. Договорът е с предмет осъществяване на връзка с интернет, а не за
конкретно количество трафик. Услугата следва да бъде предоставена до
определената от страните демаркационна точка, към която следва да се свърже
ответника. От начина, по който е уговорено техническото свързване, се налага
извода, че то се извършва еднократно за периода на действие на договора. Цената
за услугата в размер на 6 000 евро месечно се дължи от ответника без
значение от реалното потребление за съответния месец, ако то е до трафик от 15
Gbps и се фактурира авансово.
Договорите за услуга са най-близки като правна форма с договорите за
изработка, поради което правилата за тях са приложими и за тях. Съгласно чл.
266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа.
От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период услугата е
предоставена, респ. приета от ответникът, поради което последният дължи
уговореното за това възнаграждение по двете фактури. Дори да се приеме, че
заключението на СТЕ е изготвено изцяло въз основа на доказателства, представени
от ищеца и поради това същата да не следва да се кредитира, изводът за
предоставянето на услугата остава непроменен. Съгласно заключението на ССЕ,
ответникът е осчетоводил фактура № *********/30.11.2014г. с посочено основание
инсталационна такса и комуникационни услуги за периода 01.11.2014 – 30.11.2014г,
както и фактура № *********/10.12.2014г., с посочено основание комуникационни
услуги за периода 01.12.2014г.-31.12.2014г., и е извършил плащане по тях. Следователно
за този период, предхождащ процесния, той не е оспорвал предоставянето на
услугата, т.е. че е осигурена техническата свързаност и е предоставен интернет
достъп. С отговора на искова молба ответникът представя 4бр. платежни
нареждания, с които са извършени плащания към ищеца. Въпреки твърденията, че плащанията
са направени на добра воля, в основанието им е посочено „по ф-ра 210982“, която
касае възнаграждението за месец март 2015г. Следователно предоставянето на
услугата не се оспорва и за периода следващ процесния. При това положение съдът
приема, че услугата е предоставяна, респ. ползвана и през периода за който са
издадени процесните фактури, тъй като няма твърдения от страна на ответника за
поведение на ищеца, което да води до преустановяване на доставката през
процесния период.
Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на задълженията за
плащане на сумите по процесните две фактури. Следователно искът за главницата
са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
В общите условия към договора е уговорено, че издадените от ищеца фактури
следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок от фактурирането. След изтичане на
срока длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва
– арг. от чл. 84, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава относно
плащането по фактура № *********/09.01.2015г. на 09.02.2015г., от която дата
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съдът определя размера на
лихвата с помощта на електронния калкулатор на Calculator.bg на 2 526,54лв. В тази част заключението на ССЕ не следва да се
кредитира, тъй като вещото лице е изчислявало обезщетението върху друга
главница. По отношение на лихвата за забава дължима за главницата по фактура №
*********/09.02.2015г. за периода от 12.03.2015г. до 06.03.2017г., заключението
на ССЕ следва да се кредитира и обезщетението да се определи на 2 842,41лв.
Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на задълженията.
Следователно искът по чл. 86 ЗЗД е доказан по основание до размера на
сумата от 5368,95 лева. За разликата до пълния предявен размер иска следва да
се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
За исковото производство ищецът прави разноски за държавна такса в размер
на 1 357,63лв., депозит за ССЕ в размер на 1 100лв., депозит за СTЕ в
размер на 600лв., възнаграждение за адвокат в размер на 2 270лв. и
разноски за преводи на документи в размер на 487,20лв., или общо 5 814,83лв.,
от които съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи 5 814,37лв.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2
000лв. и за депозит за ССЕ в размер на 600лв., от които съразмерно на отхвърлената
част от исковете ищецът дължи 0,21лева.
След съдебна компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 5814,16 лв.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д. Т. Е. Н.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***,
както следва: на
основание чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 28 163,52 лв. – цена на
предоставени комуникационни услуги и окабеляване съгласно договор от
20.12.2014г и фактури № № *********/09.01.2015г., *********/09.02.2015г.; на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5368,95лв – лихва за забава
плащането на главницата за периода от падежа на всяко отделно задължение
формиращо главницата до 06.03.2017г; ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 09.03.2017г до окончателното им изплащане; на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 5814,16 лева. – съдебно-деловодни
разноски съразмерно на уважената част от исковете и по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 5368,95лв. до 5371,61лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: