№ 1342
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно гражданско дело №
20211100514930 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20106416 от 27.04.2021 г., постановено по гр.д. № 36516
по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 170-ти състав, първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените от ищеца В. К. П. срещу ответника „Р.М.С.” ООД
искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението, извършено
със Заповед № 28/25.04.2019 г. на управителя за незаконно и неговата отмяна,
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ за присъждане на
обезщетение в размер на 12683,70 лева, по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на
сумата от 1594,00 лева, представляваща доплащане за 10 % бонус върху
цялото БТВ за срока на действие на трудов договор № 14/12.02.2018 г., по чл.
224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 620,00 лева. На основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, чл. 1 от
КТ ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата в размер
на 7940,50 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 12.02.2018 г. - 01.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
искът е бил отхвърлен за сумата над присъдената до пълния предявен размер
от 11168,00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е бил осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 422,76 лева, представляваща сторени
по делото разноски, и в полза на бюджета на СРС сумата в размер на 317,62
лева, представляваща държавна такса, и 90,60 лева, представляваща разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е бил осъден да заплати на
ответното дружество сумата в размер на 1354,18 лева, представляваща
сторени по делото разноски.
Решението на СРС е било обжалвано от ищеца в първоинстанционното
1
производство – В. К. П. в следните части: отхвърлителната част за иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №
28/25.04.2019 г. на управителя за незаконно и неговата отмяна,
отхвърлителната част за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1
от КТ за присъждане на обезщетение в размер до 10170,00 лева,
отхвърлителната част за иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, чл. 1 от КТ за сумата
в размер на 7940,50 лева до размер от 8822,78 лева. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение в атакуваните части и уважаване на исковите
претенции. В жалбата се твърди, че СРС бил достигнал до неправилен и
необоснован правен извод за законност на уволнението, поради неправилното
тълкуване на чл. 4, т. 1 от трудов договор № 14/12.02.2019 г. Неправилен бил
изводът, че „Проект Крумовград” се състои в „Ремонт и преустройство на
централно рудоуправление – подобекти Столова, Административна сграда,
Главен корпус, Генерален план”, с адрес: гр. Крумовград, ул. „*******. Съдът
бил пропуснал да обсъди твърдението на ищеца, че проектът се състои от две
части: посоченото централно рудоуправление, намиращо се в гр. Крумовград
и АДТП (участък „Ада Тепе”), където се осъществява изграждане и
строителство на открит рудник и обогатителна фабрика за производство на
руда, която част се намира в близост до гр. Крумовград. Съдът не бил
обсъдил доказателствата в тази насока, вкл. и показанията на свидетеля М.К.,
който бил колега и на същата длъжност като ищеца. Доказано било, че
ищецът отговарял за безопасността на работа и недопускането на служители
употребили алкохол на работното място АДТП и отделно за
административната сграда в гр. Крумовград. От представените по делото
писмени доказателства ставало ясно, че законният представител на „Д.П.
М.К.” ЕАД и ответното дружество е издал заповеди до ищеца и негови колеги
за дежурства и извършване на контролен тест за алкохол, „Д.П. М.К.” ЕАД
бил възложител по „Проект Крумовград” и по част АДТП (участък „Аде
Тепе”), където се осъществявало изграждането и строителството на открит
рудник и обогатителна фабрика за производство на руда, която част се
намирала в близост до гр. Крумовград. Съдът не бил обсъдил всички писмени
и устни доказателства, като бил достигнал до неправилен извод, че „Проект
Крумовград” обхващал само частта за централно рудоуправление в гр.
Крумовград и не е съобразил, че се включва и участъкът „Ада тепе”,
завършен по-късно, видно от приложените разрешения за ползване.
Неправилно съдът бил изтълкувал чл. 4, т. 1 от трудовия договор на ищеца.
От длъжностната характеристика на ищеца следвало, че длъжността му
предполагала полагане на труд през всички етапи на строителството и
пускането в експлоатация на „Проект Крумовград”. Твърди се, че поради
неправилното отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ неправилно
били отхвърлени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 2, вр.
ал. 1 от КТ. Неправилно било решението на СРС и в частта, с която се
отхвърлял иска за сумата над 7940,50 лева до размера от 8822,78 лева, тъй
като в диспозитива съдът неправилно бил посочил нетната сума вместо
брутната такава, съгласно кредитираното от съда заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза. Неправилно било решението на СРС и в
частта с разноските, като с молба с вх. № 4163/26.01.2022 г. въззивникът
изрично е уточнил, че в молбата не се съдържа искане по чл. 248 от ГПК, а се
сезира въззивния съд с искане за разпределяне на отговорността за разноски с
оглед изхода на делото. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и уважаване на претенциите. Направено е искане за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество. В него е направено искане за оставяне без уважение
2
на жалбата като неоснователна. Посочено е, че съгласно длъжностната
характеристика на ищеца същият е изпълнявал предвидените функции на
заеманата от него длъжност „Специалист безопасност и здраве при работа” на
място „Д.П. М.К.” ЕАД, а посоченото дружество било базирано в гр.
Крумовград, ул. „*******, където били и офисите на ответника и където по
договор бил позициониран и работел ищецът. „Д.П. М.К.” ЕАД бил
концесионер и осъществявал минно строителство и добив от открит рудник.
Във връзка с предоставяна услуга от ответника на концесионера служители на
ответника изпълнявали функции по контрол на безопасността чрез прилагане
на антиалкохолни процедури, утвърдени от „Д.П. М.К.” ЕАД. Съгласно
утвърдените проекти и строителни книжа точното наименование на строежа,
свързан с „Проект Крумовград”, бил „Ремонт и преустройство на централно
рудоуправление – подобекти Столова, Административна сграда, Главен
корпус, Генерален план”, като същият се намирал в гр. Крумовград, ул.
„*******, а възложител и собственик бил „Д.П. М.К.” ЕАД. Строежът бил
въведен в експлоатация с Удостоверение № 6/26.03.2019 г. за въвеждане в
експлоатация, издадено от Главния архитект на Община Крумовград.
Изложени са твърдения, че съдът правилно бил отхвърлил исковете на ищеца
в обжалваната част от решението.
В срока на подаване на отговор на въззивна жалба ответното дружество
е депозирало насрещна въззивна жалба срещу решението на СРС в частта, с
която съдът е уважил частично иска на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, ал.
1 от КТ за сумата в размер на 7940,50 лева, ведно със законната лихва.
Твърди се, че изводите на съда в тази част се основават единствено на
заключението по назначената експертиза за евентуално отработените часове
при 10-часов работен ден. Липсвали категорични доказателства за 10-часов
работен график и то за всеки един от общо 267 дни. Свидетелските показания
на разпитания свидетел Кандов били объркани, общи и некореспондиращи
със събраните по делото доказателства, вкл. приетите отчетни форми – обр.
76. Същите противоречали и на регламента на работното време в
представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред. Било доказано,
че на ищеца били изплащани допълнителни компенсаторни възнаграждения
(бонуси), договорени между страните, за да регулират и възмездят
продължителността на работата, вкл. и ако се налагало в някой ден да се
работи допълнително. В чл. 8 от трудовия договор на ищеца страните били
договорили два вида компенсаторно допълнително възнаграждение, относимо
само за продължителността на работата: оптимум месечен бонус в размер на
60 % от брутното трудово възнаграждение за отработени дни,
представляващо ежемесечна извънредна компенсация на служителя, която не
била поставена под никакви условия, предпоставки или други изисквания на
работодателя, освен продължителността на работа и краен бонус за
приключване на проекта от 10 % върху брутната заплата на ищеца. Направено
е искане за отмяна на решението в тази част. Направено е искане за
присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, в който е изразено становище, че същата
е неоснователна. Посочено е, че доводите в насрещната въззивна жалба били
несъстоятелни. В чл. 3 от договора бил определен 8-часов работен ден с
петдневна седмица, което не е било спазено още от започването на работата
на ищеца. Разпитаният по делото свидетел депозирал показания в същия
смисъл. Свидетелските показания на свидетеля не били оспорени от
ответното дружество и не били ангажирани доказателства, оборващи ги.
Представените отчетни форми били подписани от счетоводител и то след
3
изрично искане от представителя на ищеца. Ответното дружество било
направило изявление, че не може да представи електронните записи за
отбелязвания на влизания и излизания на ищеца с електронна карта.
Възразява се, че оптимум месечният бонус от 60 % от брутното трудово
възнаграждение било уговорено като допълнително възнаграждение за брой
отработени дни, но не и като възнаграждение за извънреден труд вследствие
на увеличено работно време през работния ден. Твърдението на ответното
дружество, че било договорено като компенсация, противоречало на
разпоредбите в трудовия договор и на трудовото законодателство, чиито
императивни разпоредби установявали как и в какъв размер се заплаща
извънредният труд. Ищецът е направил препратка към същите възражения и
касателно другия бонус, като е уточнил, че в трудовия договор няма никаква
връзка този бонус с положения извънреден труд.
Решението не е било обжалвано в частта, с която са били отхвърлени
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ за присъждане
на обезщетение в размер от 10170,00 лева до 12683,70 лева, по чл. 128, т. 2 от
КТ за заплащане на сумата от 1594,00 лева, представляваща доплащане за 10
% бонус върху цялото БТВ за срока на действие на трудов договор №
14/12.02.2018 г., по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 620,00 лева, и в частта, с
която е бил отхвърлен иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, чл. 1 от КТ за сумата
над 8822,78 лева до пълния предявен размер от 11168,00 лева.
В открито съдебно заседание въззивникът – ищец е бил представляван
от пълномощника си – адвокат У., и не се е явил лично. На етап устни
състезания представителят на страната е посочил, че съдът не е взел предвид
в цялост показанията на разпитания свидетел, тъй като с тях се установявали
обектите, на които е работено от страна на ищеца. Преповторени са накратко
доводите, изложени в жалбата. Поискано е от въззивния съд да бъде уважена
въззивната жалба и да бъде отхвърлена насрещната въззивна жалба.
Направено е искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът - ответник е бил
представляван от упълномощен процесуален представител – адвокат Л.. На
етап устни състезания е посочено, че са били правилни изводите на СРС
касателно обектите и действителното съдържание на термина „Проект
Крумовград”. Справките – форма 76 не са били оспорени по делото и са били
база на изводите на експертизата, която прави алтернативни изводи, като
посочва ясно, че са евентуални. Направено е искане за присъждане на
разноски
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със следните искове: по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна прекратяване на
трудовото правоотношение по трудов договор № 14/12.02.218 г., извършено
със Заповед № 28/25.04.2019 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на предишна работа, който иск впоследствие е бил оттеглен и производството
касателно същия е било прекратено; по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225,
ал. 2, вр. ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 12683,70 лева
за периода от м. май 2019 г. до м. юли 2019 г. за работа по трудов договор с
по-ниско възнаграждение; по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата в
размер на 11168,00 лева, представляващо неплатено възнаграждение за
отработени 432 часа или 54 работни дни, както и сумата в размер на 1594,00
4
лева, представляваща доплащане за 10 % бонус върху цялото БТВ за срока на
действие на трудовия договор; по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 620,00 лева.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата
молба, в който е оспорил исковете по основание и размер по доводи, сходни с
тези, изложени в насрещната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба.
По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени и устни
доказателства, че между страните по делото е бил сключен Трудов договор №
14/12.02.2018 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ с 6-
месечен изпитателен срок. Ищецът е бил назначен на длъжност Специалист
„Безопасност и здраве при работа” на пълно работно време от 8 часа и при 5-
дневна работна седмица. Видно от длъжностната му характеристика ищецът е
бил част от отдел „Проекти и инвеститорски контрол”. Основната месечна
заплата била уговорена в размер на 1793,75 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
12 % или 215,25 лева. В договора били уговорени като допълнителни
възнаграждения за продължителността на работата по проекта: оптимум
месечен бонус в размер на 60 % от брутното възнаграждение за отработените
дни по проект Крумовград и бонус за приключване на проекта в размер на 10
% от брутната работна заплата на ищеца. На 08.08.2018 г. било сключено
допълнително споразумение между страните за изменение на основната
месечна заплата в размер на 1899,29 лева и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 250,71 лева. На
11.02.2019 г. с ново допълнително споразумение възнаграждението били
изменени основна месечна заплата в размер на 2053,89 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
271,11 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от трудовия договор на ищеца мястото
на работа на ищеца било в офисите на дружеството в гр. София и в гр.
Крумовград. Съгласно чл. 4 от договора същият бил сключен като срочен – до
завършване на строителството и пускане в експлоатация на проект
Крумовград.
Със Заповед № 0083/28.02.2017 г. е бил организиран работния процес на
отдел „Проекти и инвеститорски контрол”, към който принадлежи и ищецът,
да е със сумарно изчисляване на работното време, като в заповедта било
посочено, че положеният труд над нормално уговорения се заплаща като
извънреден.
Със Заповед № 28/25.04.2019 г. е било прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от
01.05.2019 г., поради завършване на работа, като в заповедта е било вписано
изплащането на 10 % бонус за времето на работа по проект Крумовград и на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неизползван остатък от отпуск
в размер на общо 25 дни за 2018 г. и 2019 г. Заповедта била връчена на ищеца
на 25.04.2019 г.
Видно от трудовата книжка на ищеца на 01.05.2019 г. същият е започнал
работа при нов работодател на 4-часов работен ден и месечно трудово
възнаграждение в размер на 330,00 лева.
По делото е представено Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 –
Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от
14.12.2018 г. по отношение на строеж „Ремонт и преустройство на централно
рудоуправление” – I етап” с подобект „Столова, Административна сграда,
Главен корпус, Генерален план” и местонахождение ул. „*******, гр.
5
Крумовград, община Крумовград, обл. Кърджали. Представено е и
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 6 от 26.03.2019 г. на същия
строеж с вписано местонахождение гр. Крумовград, ул. „*******а, община
Крумовград. Предвид вписаното в тях като предмет на строежа съдът счита,
че същите касаят именно проект Крумовград.
По делото са приети още Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 –
Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж „Добив и
преработка на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе” на находище „Хан
Крум”“ с подобект „Бункер помпена станция и напорен тръбопровод – II
етап” и местонахождение с. Скалак, община Крумовград, област Кърджали и
разрешение за ползване № СТ-05-994/12.08.2019 г. касателно същия строеж,
Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 – Констативен акт за установяване
годността за приемане на част от строеж „Добив и преработка на
златосъдържащи руди от участък „Ада тепе” на находище „Хан Крум” с
подобект “Обогатителна фабрика” с местонахождение землището на с. Скалак
и с. Овчари, община Крумвград, област Кърджали, Приложение № 15 към чл.
7, ал. 3, т. 15 – Констативен акт за установяване годността за приемане на
част от строеж „Добив и препработка на златосъдържащи руди от участък
„Ада тепе” на находище „Хан Крум” с подобект “Интегрирано съоръжение за
съхранение на минни отпадъци” и с местонахождение с. Скалак и с. Овчари,
община Крумовград, област Кърджали, Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т.
15 – Констативен акт за установяване годността за приемане на част от
строеж „Добив и препработка на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе”
на находище „Хан Крум” с подобект “Извозен път и табан за руда” и с
местонахождение с. Скалак и с. Овчари, община Крумовград, област
Кърджали, и разрешение за ползване № СТ-05-995/12.08.2019 г. за строеж
„Добив и преработка на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе” на
находище „Хан Крум” с подобекти „Обогатителна фабрика с площадкова
инфраструктура”, „Интегрирано съоръжение за съхранение на минни
отпадъци” и „Извозен път и табан за руда” с местонахождение с. Скалак и с.
Овчари, община Крумовград, област Кърджали. Видно от посоченото в
актовете, строежите в участъка „Ада тепе” се явяват отделни от строежа
„Ремонт и преустройство на централно рудоуправление” – I етап” с подобект
„Столова, Административна сграда, Главен корпус, Генерален план”, който е
с местонахождение ул. „*******, гр. Крумовград, община Крумовград, обл.
Кърджали, като строителната дейност в участъка „Ада тепе” се намира и в
друго населено място.
От представените по делото писмени доказателства за отчитане на
явяването и неявяването на работа на служителите (представените форми обр.
76), представените фишове и заключението по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 12.02.2018 г.
до 01.05.2019 г. ищецът има отработени общо 267 дни. Според изводите на
вещото лице за периода на действие на трудовия договор са налице
отработени часове по 10-часов работен график, като брутната сума за
заплащане на извънредния труд на ищеца за периода от 12.02.2018 г. –
01.05.2019 г. възлиза на 8822,78 лева, а нетната сума – 7940,50 лева. Видно от
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и експертните
изводи, на ищеца са били изплатени обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 25
дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 4650,00 лева към
трудовото му възнаграждение за м. 04.2019 г. и сумата в размер на 4968,86
лева, представляваща бонус за приключване на проекта, изчислявана като 10
% от брутната му заплата в размер на 49639,59 лева за периода от 12.02.2018
г. – 01.05.2019 г.
6
По делото е приложен документ, озаглавен „Златно правило – Проверка
за алкохол в Дружеството” на Dundee Precious Metals – Крумовград, в който в
чл. 03.1.1. е организирана проверката за употреба на алкохол на контролно-
пропусквателните пунктове: КПП 1 – стационарен пост на входно-изходния
пункт на Централно руднично управление на ДПМ Крумовград и КПП 2 –
стационарен пост на входно-изходния пункт на производствена територия
(Ада Тепе).
По делото е представена Заповед № 0040/02.01.2019 г. от директора на
проект Крумовград за нареждане извършването на домашни дежурства на
повикване, в т.ч. и на ищеца, която съдът счита за неотносима с оглед липсата
на конкретни доводи касателно същата. Представени са и Заповед №
0431/28.11.2018 г. от И.Б.Г. като законен представител на ответното
дружество и „Д.П. М.К.” ЕАД и извлечения от Търговски регистър, от които
се установява, че посоченото лице участва в управлението и на двете
дружества. В посочената заповед е определено група лица, в т.ч. и ищецът, да
извършват контролни тестове за консумация на алкохол на територията на
ДПМК. Доколкото в заповедта не са посочени конкретните параметри на тази
територия и доколкото в заповедта изрично е упоменато, че и двете
дружества са част от групата на „Д.П. М.”, съдът не счита, че със същата
косвено или пряко се доказва, че участъкът „Ада тепе” е бил част от работата
на ищеца, възложена му с трудовия му договор.
Що се касае до показанията на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел М.М.К., съдът счита, че следва да кредитира същите.
Видно от разказаното от свидетеля същият е бил колега на ищеца и е имал
същите служебни задължения. Последователно и непротиворечиво
свидетелят излага преките и непосредствените си впечатления касателно
продължителността на работното време, организираната обедна почивка и
организацията по контрол върху съдържанието на алкохол в кръвта на
служителите. В тази част показанията на свидетеля са относими към спора и
съставляват ценен и непротиворечив източник на информация. В началото на
разпита си свидетелят заявява, че ответното дружество е дъщерна фирма на
„Д.П. Метал” и че същото има няколко въведени златни правила, едно от
които касае недопускането на хора, консумирали алкохол. Свидетелят
разказва за въведената организация по тестване за алкохол в
административната сграда в гр. Крумовград и в „АДТП”, като пояснява, че
ако има констатиране на алкохолна употреба, на място се викат ищецът и
свидетелят. По-нататък в показанията си свидетелят заявява, че той и ищецът
са отговаряли обаче за територията в Крумовград, като отново заявява, че са
били обаче и на двете места – и в АДТП. Ищецът твърди, че е получавал и
заповеди от „Д.П.“. Предвид приложената по делото Заповед №
0431/28.11.2018 г. от И.Б.Г. въззивният съд счита показанията на свидетеля за
достоверни в тази част. Що се отнася до доводите в жалбата на ищеца, следва
да бъде отбелязано, че показанията на свидетеля не са годни да изведат с
необходимата доказателствена убедителност твърдението на ищеца, че проект
Крумовград е включвал и изграждането на строежа в участъка „Аде тепе”.
Свидетелят разказва, че се е случвало да се явява и в контролно-
пропусквателния пункт в „Аде тепе” при посочената от него необходимост,
но посочва, че с ищеца са отговаряли за контрола на територията в гр.
Крумовград. Отделно от това, свидетелят не посочва ясно и красноречиво в
показанията си възприятие в насока, че проект Крумовград е включвал и
изграждането на този участък. Доказателства в тази насока не са били
събрани и в първоинстанционното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
7
страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, поради
което следва да се обсъдят релевираните във въззивната жалба доводи
относно неговата правилност.
Въззивният съд счита, че СРС правилно е отхвърлил исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №
28/25.04.2019 г. на управителя за незаконно и неговата отмяна, и по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение в
обжалвания размер.
В връзка с изложените в жалбата на ищеца доводи по отношение на
доказателствения анализ, извършен от районния съд, следва да се отбележи,
че липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени
съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени релевантните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
Предвид собствения разбор от фактическа страна, извършен от въззивния съд,
и липсата на доказателства в обратния смисъл, следва да се приеме, че
срочното действие на трудовия договор на ищеца е обвързано със завършване
на строителството и пускане в експлоатация на проект Крумовград,
включваш в себе си строеж „Ремонт и преустройство на централно
рудоуправление” – I етап” с подобект „Столова, Административна сграда,
Главен корпус, Генерален план” и с местонахождение ул. „*******, гр.
Крумовград, община Крумовград, обл. Кърджали, но не и на участъка „Ада
тепе”. В договора изрично е уговорено място на работа на ищеца – офисите в
гр. София и гр. Крумовград. От представените по делото писмени
доказателства се доказа, че строежите в участъка „Ада тепе” се намират извън
гр. Крумовград. По делото се доказа, че по нареждане на ръководството
ищецът при необходимост за тестване е ходил до контролно-пропусквателния
пункт в участъка, но това по никакъв начин не може да се приеме, че е
изменило уговорените в трудовия му договор параметри на място или срок на
договора.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че трудовото
правоотношение, сключено като срочно, законосъобразно е било прекратено
с настъпване на условието за прекратяването му - завършване на
строителството и пускане в експлоатация на проект Крумовград, без да се
дължи в тази хипотеза предизвестие. Оттам правилно СРС е отхвърлил и
обусловения от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ.
Що се отнася до иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от КТ за
заплащане на сумата в размер на 11168,00 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.02.2018 г. -
01.05.2019 г., следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на закона за
положения извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен
размер. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено
между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в чл. 262, ал.
1 от КТ. Когато не е уговорено друго, както е в настоящия случай,
увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с
8
трудовия договор. Според кредитираните изводи на вещото лице на ищеца
сумата, полагаща се за отработените часове извънреден труд, за периода от
12.02.2018 г. – 01.05.2019 г. възлиза на 8822,78 лева – брутна сума, а нетната
сума – на 7940,50 лева. Вещото лице е съобразило разпоредбата на чл. 146 от
КТ, според която продължителността на извънредния труд през една
календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150
часа. Видно от мотивите на СРС същият е присъдил нетната сума, като не е
съобразил разпоредбата на чл. 150, вр. чл. 262 от КТ, че обезщетението следва
да се изчисли на база основното месечно възнаграждение. Следователно е
следвало да бъде присъдена брутната сума в размер на 8822,78 лева. Предвид
изложеното решението на СРС следва да се отмени в частта, с която се
отхвърля иска по чл. 128, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от КТ за сумата над 7940,50 до
8822,78 лева, като разликата за тази сума да се присъди на ищеца.
Неоснователни са доводите в насрещната въззивна жалба, че липсвали
категорични доказателства за отработените извънредни часове – по делото са
събрани както писмени такива, по които е работило вещото лице, така и
свидетелски показания в тази насока, а за обезщетяването му е ирелевантно
противоречието му с работното време в представения по делото Правилник за
вътрешния трудов ред при спазване на чл. 143, ал. 1 от КТ, още повече че в
приложените по делото писмени доказателства е налице заповед касателно
сумарното изчисляване на отработеното време, именно предвид
възможността за полагането на извънреден труд. Несъстоятелни са доводите
по отношение на евентуалния характер на изводите в заключението на вещото
лице. В заключението вещото лице посочва какво би било възнаграждението
на ищеца при положен извънреден труд, а не дава евентуални отговори по
зададените въпроси. Видно от изводите му, експертът е работил по писмените
материали по делото, вкл. и представените от ответното дружество (в т.ч. и
таблиците за отчитане явяване/неявяване – форма обр. 76), като ответникът не
е оспорил своевременно експертното заключение. Неоснователно е
твърдението, че на ищеца били изплащани допълнителни компенсаторни
възнаграждения (бонуси), за да регулират и възмездят продължителността на
работата, вкл. и ако се налагало в някой ден да се работи допълнително.
Договорките в разпоредбата на чл. 8 от трудовия договор на ищеца не
включват пояснения, че се отнасят за случаите на полагане на труд извън
нормираното работно време - в разпоредбата е посочено единствено, че
същите касаят продължителността на проекта. В разпоредбите на чл. 262 от
КТ е уговорен начин на определяне заплащането на извънредния труд.
При този изход на спора, следва да бъде внесено изменение в решението
на СРС и касателно присъдените разноски. Решението на СРС следва да бъде
отменено в частта, с която ищецът е бил осъден да заплати на ответника
сумата от 1354,18 лева до 1280,40 лева за адвокатски хонорар предвид
отхвърлената част от исковете. Въззивникът-ответник следва да бъде осъден
да заплати сумата в размер на 53,24 лева на въззивника-ищеца,
представляваща адвокатски хонорар за първоинстанционното производство, и
по сметка на СРС - сумите в размер на 35,29 лева, представляваща дължима
държавна такса за исковата претенция, и в размер на 9,00 лева,
представляваща разноски за съдебна експертиза, с оглед изменението в
уважената част от исковете.
Що се отнася до разноските във въззивната инстанция, въззивникът –
ищец претендира сумата в размер на 1200,00 лева, представляващ заплатен
адвокатски хонорар, а въззивникът – ответник – 1400,00 лева за адвокатски
хонорар и 158,81 лева за държавна такса за насрещната въззивна жалба. Били
са представени доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатските
9
възнаграждения, като никоя от страните не е направила възражение за
прекомерност. Предвид уважената част от въззивната жалба на въззивника-
ищец и отхвърлената част от насрещната въззивна жалба на въззивника –
ответник ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 552,00 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Въззивникът-ответник следва да заплати по сметка на
СГС и сумата в размер на 17,68 лева, предвид уважената част от въззивната
жалба на въззивника-ищец, който като работник/служител по трудов спор е
бил освободен от внасянето на държавна такса. С оглед уважената част от
насрещната въззивна жалба на въззивника – ответник и отхвърлената част от
въззината жалба на въззивника – ищец последният следва да бъде осъден да
заплати на въззивника-ответник сумата в размер на 1434,11 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса за
насрещната въззивна жалба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20106416 от 27.04.2021 г., постановено по гр.д. №
36516 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 170-ти състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът по чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от КТ за заплащане на
сумата над присъдената в размер на 7940,50 до сумата в размер на 8822,78
лева, и В ЧАСТТА, с която ищецът В. К. П. е бил осъден да заплати на
ответника „Р.М.С.” ООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер
над 1280,40 лева до 1354,18 лева – разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от КТ „Р.М.С.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Сердика, ул. „С.” № *******, да заплати на В. К. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул. ******* ап. 8, сумата в размер на 882,28 (осемстотин осемдесет
и два лева и двадесет и осем стотинки) лева (като част от пълно уважения
размер от 8822,78 лева), представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 12.02.2018 г. – 01.05.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20106416 от 27.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 36516 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 170-ти състав в останалата
обжалвана част.
Решението не е било обжалвано в частта, с която са били отхвърлени
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ за присъждане
на обезщетение в размер над 10170,00 лева до 12683,70 лева, по чл. 128, т. 2
от КТ за заплащане на сумата от 1594,00 лева, представляваща доплащане за
10 % бонус върху цялото БТВ за срока на действие на трудов договор №
14/12.02.2018 г., по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 620,00 лева, и в частта, с
която е бил отхвърлен иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 146, чл. 1 от КТ за сумата
над 8822,78 лева до пълния предявен размер от 11168,00 лева. В тези части
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Р.М.С.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Сердика, ул. „С.” № *******, да заплати на В.
К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. ******* ап. 8, на основание чл.
10
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК сумата в размер на 53,24 (петдесет и три лева и
двадесет и четири стотинки) лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски за адвокатски хонорар, и
сумата в размер на 552,00 (петстотин петдесет и два) лева, представляваща
сторени във въззивното производство разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Р.М.С.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Сердика, ул. „С.” № *******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на Софийски районен съд сумата в
размер на 44,29 (четиридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) лева,
представляваща дължими разноски за държавна такса за искова молба и
съдебна експертиза.
ОСЪЖДА „Р.М.С.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Сердика, ул. „С.” № *******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на Софийски градски съд сумата в
размер на 17,68 (седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) лева,
представляваща дължими разноски за държавна такса за въззивна жалба.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. ******* ап.
8, да заплати на „Р.М.С.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Сердика, ул. „С.” № *******, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1434,11 (хиляда четиристотин
тридесет и четири лева и единадесет стотинки) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11