РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                   Година  2020              Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                ХХІХсъстав

На осемнадесети юни         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 905 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Р.Х.” ООД, против НП  № 03–010929/ 20.02.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на „Р.Х.” ООД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.1  от КТ.              

  Жалбата е процесуално допустима – предявена е в срок и при наличие на представителна власт. В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. В съдебно заседание въззивната страна не се явява,  но се представлява, като процесуалния представител поддържа жалбата.

             Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който пледира потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

             С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         „Р.Х.” ООД в качеството на работодател видно от платежната ведомост на лицето М. Кузманов на длъжност "готвач“ не е изплатено в срок по трудов договор начисленото договорено трудово възнаграждение за извършена работа през месец 09. 2018г. Нарушението e  било извършено на 31.10.2018г.

           Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства. Материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, ведомости, следва да се кредитират изцяло от съда като събрани по реда на НПК и като непротиворечиви. Подробни и непротиворечиви са и показанията на свид.Иванова, поради което също са изцяло кредитирани от съда.

Бил съставен протокол за проверка, в който било описано горното нарушение. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства. Материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, ведомост, следва да се кредитират изцяло от съда като събрани по реда на НПК и като непротиворечиви. Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описано в НП.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.  АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като нарушението е описано пълно и ясно както от правна, така и от фактическа страна. Описани са и доказателствата, на които се е позовал АНО. Към датата на проверката -21.06.2018г. е бил изтекъл законовият срок за плащане на заплатите на работника

    АНО правилно е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Неизплащането на трудово възнаграждение всеки месец е нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал. 3 от КТ. Видно от приложеното по делото копие от ведомост, към датата на проверката на работника не е било изплатено възнаграждението. Като не е платил възнаграждението до края на месеца, следващ месеца  на полагане на труда, работодателят е осъществил състава на нарушението, за което е наказан. В чл. 128, т. 2 КТ е създадено едно общо задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове като насрещна престация за предоставената и използвана от него работна сила, а по-пълната му правна уредба се съдържа в чл. 242-272 КТ. Съобразно чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба. Разпоредбата е част от раздел ІІ към глава деветнадесета от Кодекса на труда „Контрол за спазване на трудовото законодателство и административно наказателна отговорност за неговото нарушаване“. Установените от наказващия орган факти не са оспорени от санкционираното лице и от събраните по делото доказателства категорично се установява нарушените от дружеството-работодател разпоредби на трудовото законодателство – чл.128, т.2 и чл.270 от КТ – посочени за нарушени от административнонаказващия орган в издаденото наказателно постановление. При тази законова регламентация, без съмнение са налице предпоставки за реализиране на обективната административнонаказателна отговорност на работодателя – юридическо лице, което не е изпълнило задължението си да изплати в срок  уговореното трудово възнаграждение на работника за положения от него труд през м. 09.2018г. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ юридическото лице има качеството на работодател, щом самостоятелно наема лица по трудов договор, и съобразно санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ именно като работодател носи административнонаказателна отговорност за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и може да се ангажира неговата отговорност.

  В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

       Съдът, не приема възраженията на жалбоподателя, както и доводите му, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ в конкретния случай. По делото и по преписката се представят доказателства за изпълнени предписания и заплатено трудово възнаграждение в последствие на работника. Съдът констатира, че се касае за нарушение, което не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима. Разпоредбата на чл.415В от КТ се явява неприложима, доколкото не са установени предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на този текст от КТ – липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс. Безспорно е и, че за работника са произтекли вредни последици, доколкото същия е бил лишен от възможността да ползва средствата от дължимото му се трудово възнаграждение в сроковете, в които това е следвало да се случи, съобразно уговореното с трудовия договор.

            АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.

            В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че констатираното нарушение на трудовото законодателство от въззивното дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над минималния размер се явява  прекомерна. За това съдът намира, че следва да редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в чл.414 ал.3  от КТ, а именно - 1500 лева. В този размер наложеното наказание би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и  ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

            Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

  ИЗМЕНЯ НП № 03–010929/ 20.02.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на „Р.Х.” ООД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.1  от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществената санкция“  от 3000 лева на 1500 ЛЕВА.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

               

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: