Решение по дело №2066/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260135
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510102066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

18.03.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

18.03.

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

 

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

 Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

2066

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

            Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи” № 10, чрез упълномощения юрисконсулт Г.К., срещу С.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

           Ищецът твърди, че на 31.01.2017г. между „4финанс“ ЕООД ,опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и С.И.Р. бил сключен Договор за кредит № 9938249004, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, съгласно който дружеството предоставило, чрез паричен превод посредством „Изипей АД“  на ответницата в заем сума в размер на 350.00 лв., за срок от 30 дни.

С настъпване на падежа-31.03.2017г., ответницата не е върнала дължимата сума и е изпаднала в забава.

На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД е сключил с ищеца Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № 9938249004 в общ размер BGN 805.86 лв., от които: главница – 350.00 лв., 89.71 лв.-такса експресно разглеждане, 11.79 лв.—договорна лихва, наказателна лихва – 304.36 лв. и отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) – 50.00 лв. Съгласно предоставеното му от цедента пълномощно и в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищецът изпратил уведомление за цесията чрез препоръчано писмо посредством „Български пощи“ ЕАД, която се е върнала като неполучена.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сума в размер на 350.00 лв., представляваща дължимата главница по сключения между нея и „4финанс“ ЕООД Договор за кредит № 9938249004/31.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от предяваване на иска до окончателното плащане. При условията на евентуалност претендира осъждане на ответницата да му заплати същата сума като получена без основание.

           В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата. В открито съдебно заседание същата заявява, че признава предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид обстоятелството, че ответницата в открито заседание признава, че предявеният срещу нея иск е основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК – при признание на иска. Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответницата, в открито съдебно заседание, изрично е признала предявения срещу  нея иск. Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. 

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения осъдителен иск за основателен и доказан и че като такъв следва да бъде уважен.

Воден от изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските.

С оглед изхода на делото, ответницатта дължи на ищеца сторените разноски по делото в размер на общо 150.00 лв., от които: 50.00 лв.-държавна такса и 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с ЗПРПом.

Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА С.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи” № 10, сума в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща дължимата главница по сключения между ответницата и „4финанс“ ЕООД Договор за кредит № **********/31.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи” № 10, сторените разноски по делото в размер на общо 150.00 (сто и петдесет) лева.

Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: