Решение по дело №5127/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 72
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20202120105127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Бургас , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20202120105127 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на „Фортуна-Ком“ ООД с ЕИК
*******, административна сграда, представлявано от П.П.П., против „М И Р
ФАРМЕКСПЕРТ ГРУП“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*******, представлявано от
, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 306. 64 лева,
представляваща сбор от мораторни лихви – мораторна лихва от 105. 69 лева върху
сумата от 928 лева, дължима по фактура № **********/19.06.2019 г., за периода от
19.07.2019 г. до 31.08.2020 г., мораторна лихва от 122. 89 лева върху сумата от 1 079.
03 лева, дължима по фактура № **********/19.06.2019 г., за периода от 19.07.2019 г.
до 31.08.2020 г. и мораторна лихва от 78. 06 лева върху сумата от 667. 47 лева,
дължима по фактура № **********/24.06.2019 г., за периода от 08.07.2019 г. до
31.08.2020 г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на молбата се сочи за съществуването на договорни
отношения по повод договор за покупко-продажба, като ищецът изпълнил
задълженията си за доставка на поръчаните от ответника стоки – козметика, хигиенни
материали, боя коса и други, по горните фактури, но дължима сума съгласно тях не
била заплатена в срок, а едва след завеждане на настоящото дело, поради което и се
1
дължала търсената мораторна лихва от уговорения падеж до датата на плащането.
Правното основание на исковете е чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 и чл. 294,
ал. 1 от ТЗ.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с която исковете се оспорват като неоснователни, като се излагат подробни
доводи в тази връзка. Твърди се, че до ищецът не са достигнали счетоводни документи,
въз основа на които да извърши плащането, както и че между страните не е бил налице
уговорен конкретен срок, поради което и дружеството заплатило търсените суми
веднага щом било уведомено от ищеца за тяхната дължимост. Също търси присъждане
на разноски по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че между тях са били налице търговски
отношения, съгласно които ищецът е доставил и продал на ответника, стоките,
уговорени в процесните фактури – фактура № **********/19.06.2019 г. на стойност от
2 104. 07 лева с неизплатен остатък от 1 079. 03 лв., фактура № **********/19.06.2019
г. на стойност от 2 041. 22 лева, с неизплатен остатък от 928 лв., и фактура №
**********/24.06.2019 г. на стойност от 2 011. 18 лева, с неизплатен остатък от 667. 47
лв. В първите две фактурите е посочено „плащане: не по-късно от 19.07.2019 г.“, а в
последната „плащане: не по-късно от 08.07.2019 г.“. Същите не са оспорени и носят
подписа на законния представител на ответното дружество.
При това се налага извода, че ищецът е изпълнил поетите задължения за
доставка на стоките, описани в горните фактури, което не се оспорва от ответника.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от Търговския закон купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако
е уговорено друго. Не се твърди и не се установява предаването на стоката да е било
извършено на различна от посочената в издадените фактури дата. Видно от
отбелязването в документите, плащането е следвало да бъде извършено “не по-късно
от 19.07.2019 г.” Следователно падежът на задължението е ясно определен и е в
съответствие с изискванията на чл. 303а ТЗ. Тъй като по делото не са представени
доказателства за заплащане на цената по фактурите от ответника на уговорения падеж,
като се твърди, че и главниците са заплатени след завеждане на делото, то претенцията
за заплащане на законна лихва за забава за периода от деня следващ падежа -
20.07.2019г. и съответно 09.07.2019 г. по последната фактура до 31.08.2020 г., е
2
основателна. При това претенцията следва да бъде частично уважена досежно
мораторна лихва върху главницата от 1 079. 03 лв., дължима по фактура №
**********/19.06.2019 г., за периода от 20.07.2019 г. до 31.08.2020 г. възлизаща на 122.
59 лева, относно мораторна лихва върху неизплатената главница от 928 лв., дължима
по фактура № **********/19.06.2019 г., за периода от 20.07.2019 г. до 31.08.2020 г.
възлизаща на 105. 43 лева, както и мораторна лихва върху неизплатената главница от
667. 47 лв., дължима по фактура **********/24.06.2019 г., за периода от 09.07.2019 г.
до 31.08.2020 г. възлизаща на 77. 87 лева, или общо за мораторна лихва в размер на
305. 89 лева. Всъщност лихвата не се дължи за деня на крайния падеж на 19.07.2019 г.
съответно 08.07.2019 г., доколкото длъжникът изпада в забава на следващия ден.
Неоснователни са възраженията на ответника за недължимост на търсената
лихва за забава, тъй като не се твърди и доказва да е заплатил дължимата от него сума
на уговорения падеж, при което и съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД дължи
лихва за забава.
С горните мотиви иска като основателен следва да бъде уважен за сумата от
305. 89 лева и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв
от 306. 64 лева.
При този изход на спора се явява частично основателна претенцията на ищеца
за присъждане на разноски по делото и следва да се осъди ответникът да му заплати
сума от 498. 77 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска.
Ответникът не представя доказателства за направата на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:
Осъжда „М и Р ФАРМЕКСПЕРТ ГРУП“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от Р.А.Й., да заплати на „Фортуна-Ком“ ООД с
ЕИК *******, административна сграда, представлявано от П.П.П., сумата от 305. 89
лв. /триста и пет лева и 89 ст./, представляваща мораторна лихва за забава, включваща
следните такива: мораторна лихва върху неизплатената главница от 1 079. 03 лв.,
дължима по фактура № **********/19.06.2019 г., за периода от 20.07.2019 г. до
31.08.2020 г. възлизаща на 122. 59 лева, мораторна лихва върху неизплатената
главница от 928 лв., дължима по фактура № **********/19.06.2019 г., за периода от
20.07.2019 г. до 31.08.2020 г. възлизаща на 105. 43 лева и мораторна лихва върху
неизплатената главница от 667. 47 лв., дължима по фактура **********/24.06.2019 г.,
3
за периода от 09.07.2019 г. до 31.08.2020 г. възлизаща на 77. 87 лева, ведно със сумата
от 498. 77 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и 77 ст./ за направените по делото
разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 305. 89 лева до
пълния заявен размер от 306. 64 лева.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4