Решение по дело №901/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието чрез ст. юрк. Т. Ч. против Решение № 1674/20.02.2025г. постановено по АНД № 2341/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив в осъдителната му част за сумата от 9768 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, свързани с обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт в резултат на поставянето на лишения от свобода Р. И. И. в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив за периода от 1221 дни за времето от 17.10.2017г. до 18.02.2021г., причинени от бездействието на администрацията на касационния жалбоподател и които представляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС ведно със законната лихва за забава считано от 31.12.2022г. до датата на предявяването на исковата молба – 21.10.2024г.

Ответникът по касационната жалба Р. И. И. чрез адв. В. С. не подава отговор. С молба вх. № 11487/09.07.2025г. оспорва касационната жалба като счита решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Р. И. И. чрез адв. С., с която е предявен иск на основание чл.284 ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, дължащи се на действия/бездействия на затворническата администрация при Затвора гр.Пловдив, в резултат на които е бил поставен в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, съставляващи нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г.

Излагат се обстоятелства за липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите/, лоша хигиена, поради наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на течаща топла вода, запарен въздух, влага и мухъл, високи температури през лятото и ниски през зимата в затворническите помещения.

С решението си по делото административният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на сумата от 9768 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, свързани с обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт в резултат на поставянето на лишения от свобода Р. И. И. в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив за периода от 1221 дни за времето от 17.10.2017г. до 18.02.2021г., причинени от бездействието на администрацията на касационния жалбоподател и които представляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС ведно със законната лихва за забава считано от 31.12.2022г. до датата на предявяването на исковата молба – 21.10.2024г.

За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че за времето на престоя на Р. И. в Затвора Пловдив, за част от исковия период, от общо 1221 дни е било нарушено правото по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, тъй като от страна на ответника не са представени доказателства за броя настанени в съответните помещения лица.

Приложен е чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС като е прието, че за времето от 17.10.2017 г. до 18.02.2021 г. И. е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в това, че килиите са били пренаселени и не е спазено условието за минимална жилищна площ на човек от 4 кв.м в резултат на което са настъпили твърдените неимуществени вреди, дължащи се на обида, възмущение, стрес, притеснения и дискомфорт.

Отхвърлено е възражението на касатора за изтекла петгодишна погасителна давност, като е било прието, че давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а в случаи на непозволено увреждане, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. При незаконни фактически действия/бездействия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. Погасителната давност е прието от първостепенния съд да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията да поставят И. в неблагоприятни условия на лишаване от свобода, а именно считано от 19.02.2021 г., датата, на която И. е напуснал Затвора Пловдив и е бил преместен в ЗООТ „Смолян“. Мотивирано е че исковата молба е била подадена на 21.10.2024 г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в исковите периоди, приети от съда, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – изразили се в липса на достатъчно жилищна площ на помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, вследствие на които са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на исковата претенция, т. е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълния претендиран размер. В разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 КПЧОС – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на КПЧОС. Съгласно цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно.

В случая за 1221 календарни дни касаторът не е представил доказателство, че е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м за лишен от свобода, поради което и правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че е нарушен този стандарт.

Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на решението в обжалваната част. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за съответно доказани твърдените в исковата молба факти изразили се в липса на достатъчно жилищна площ. Наличието на установени по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от решаващият съд извод за частична доказаност и основателност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата касационна инстанция.

Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, характерът, видът и изражението на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси на ищеца, както и икономическия стандарт в страната през съответните искови периоди.

Ето защо, решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, както по отношение на изводите за частичната основателност на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението, и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.

В този смисъл съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователна така подадената касационна жалба, която не почива на релевантните по делото доказателства и се явява неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХI – състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1674/20.02.2025г. постановено по АНД № 2341/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив в обжалваната му част за сумата от 9768 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, свързани с обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт в резултат на поставянето на лишения от свобода Р. И. И. в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив за периода от 1221 дни за времето от 17.10.2017г. до 18.02.2021г., причинени от бездействието на администрацията на касационния жалбоподател и които представляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС ведно със законната лихва за забава считано от 31.12.2022г. до датата на предявяването на исковата молба – 21.10.2024г.

Решението е окончателно.