№ 51
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора В. Ст. М.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600403 по описа за 2021 година
Предмет на въззивна проверка е присъда № 9 по НОХД № 99/2021г. на
Окръжен съд гр. Добрич, постановена на 16.09.2021г., с която подсъдимият
М. Г. Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3
вр. ал. 1 т. 1, 2, 6 и 7 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което с приложението на чл. 55
ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок една
години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и
възлагане на възпитателната работа по чл. 67 ал. 2 от НК на районен
инспектор по местоживеене на подсъдимия, като по чл. 55 ал. 3 от НК не било
наложено наказанието конфискация. С присъдата бил отхвърлен предявеният
от Министъра на финансите граждански иск за обезщетяване на причинени с
деянието имуществени вреди в размер на 16 740лв. ведно със законната лихва,
считано от 01.08.2014г. Съдът се разпоредил с веществените доказателства 6
бр. фактури и други книжа, връщайки ги на подсъдимия, и на основание чл.
189 ал. 3 от НПК възложил направените по делото разноски.
Производството е образувано по жалба на защитник на подсъдимия,
който счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, и иска отмяната
1
й с постановяване на нова, оправдателна по обвинението. Посочва се, че
установената по делото фактическа обстановка не съответства на правната
оценка за осъществяване на деяние по чл. 255 от НК, тъй като подсъдимият не
е имал данъчни задължения, които да укрие и избегне, съответно и
извършеното е несъставомерно. Търсен от подсъдимия, резултат, било
получаването на неследваща се облага от държавния бюджет – фиктивно
създаден ДДС за възстановяване в размер на 16 740лв., но тази сума не
покрива критерия „големи размери“, за да бъде осъществен състав по чл. 256
от НК. В с.з. пред въззивната инстанция поддържа жалбата. Възразява срещу
приетото от ДОС, че за да бъде осъществен състав на престъпление по чл. 256
от НК трябва цялостната дейност на подсъдимия да бъде фиктивна и посочва,
че деянията по чл. 255 и 256 от НК могат да бъдат осъществени с една
единствена фактура. Посочва, че неправилно съдът е счел, че винаги при
отказ на правото на данъчен кредит е налице опит за укриване на данъци.
Моли да бъде постановена оправдателна присъда.
Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за
неоснователна, като в отсъствие на протест, присъдата следва да бъде
потвърдена. Сочи, че в присъдата и мотивите има сериозни противоречия.
Посочено е, че престъплението е извършено през периода 01.08.-31.08., при
положение, че декларацията по ДДС е подадена на 15.09. – когато и деянието
би било довършено. На следващо място, в състава на обвинението е посочено,
че са използвани документи с невярно съдържание, но те са и неистински –
също елемент на състава на данъчното престъпление. По тези елементи
отсъстват мотиви, а с оглед подаването на декларацията по ДДС деянието е
завършено и чл. 18 не може да бъде приложен. При отчитане на изложените
противоречия прокурорът счита, че подлежи на обсъждане отмяната на
присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд.
Подс. Г. заявява, че е ползвал фактури, с които искал да завиши
данъка, имал да получава възстановен ДДС, но не си го и потърсил. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена
проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:
2
Допуснати са съществени процесуални нарушения в хода на съдебното
производство.
В разпоредителното заседание по делото на 10.05.2021г., съдът е бил
сезиран с искане на защитата по реда на чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК и е
установил, че в обвинителният акт има разминавания относно датата, на
която е извършено деянието, но е посочена и точната дата 15.09.2014г.,
фигурираща и в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт.
По отношение на възражението, че от акта не е ясна изпълнителната форма –
установяване или плащане на данъчни задължения, съдът счел, че е въпрос по
съществото на делото. Оставил без уважение искането за прекратяване на
съдебното производство и продължил съдопроизводствените действия.
Определението не било обжалвано.
Постановявайки разглежданата присъда, съставът на ДОС въвел промени
във внесеното с обвинителния акт обвинение срещу подс. Г.. Съпоставката на
диспозитивите откроява следните различия:
„През периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. в гр.Добрич, като
земеделски производител, регистриран в ОД„Земеделие“-гр.Добрич с цел да
избегне (по ОА – избегнал) установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС в особено големи размери – 16 740,00 лева, (по ОА –
като) потвърдил неистина в справка – декларация по ЗДДС за данъчен период
01.08.2014г. – 31.08.2014г. с вх. №08001286311/15.09.2014г. при представяне
на информация пред ТД на НАП-(по ОА – Добрич) Варна, офис Добрич и
направил опит неправомерно да приспадне неследващ се данъчен кредит (по
ОА - неправомерно приспаднал неследващ се данъчен кредит), като използвал
(по ОА – са използвани) документи с невярно съдържание, данъчни фактури
включени в нея, а именно: - фактури с №1/25.08.2014г. на стойност 20 000,00
лева, с начислен ДДС 4 000,00 лева; №2/27.08.2014г. на стойност 30 000,00
лева с начислен ДДС 6 000,00 лева, издадени от „Слаймилекс“ ЕООД
гр.София; - фактури с №3839/27.08.2014г. на стойност 10 600,00 лева, с
начислен ДДС 2 120,00 лева; №3896/27.08.2014г. на стойност 7 950,00 лева с
начислен ДДС 1 590,00 лева; №3899/28.08.2014г. на стойност 7 950,00 лева, с
начислен ДДС 1 590,00 лева; №3900/28.09.2014г. на стойност 7 200,00 лева, с
начислен ДДС 1 440,00 лева, издадени от „Агриматко България“ ООД
гр.София, като към датата на Уведомление до Окръжна
3
прокуратура[1]гр.Добрич с вх. №223/12.02.2016г. от ТД НАП-гр.Варна, офис
гр.Добрич, сумата не е възстановена или прихваната за други задължения на
подс.Г. (по ОА – на ревизираното лице), а (по ОА – като) изпълнителното
деяние е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради
което и на основание чл.255 ал.ІІІ във вр. с ал.І предл.“първо“ и “второ“ т.2
предл.“първо“ т.6 предл.“трето“ и т.7 във вр. с чл.18 ал.І от НК (по ОА –
престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 18 ал. 1 от НК)“ –
присъда №9/16.09.2021г.
Принципно в диспозитива на присъдата е допустимо прецизиране на
обвинението, чрез съкращаване и уточняване, на определени елементи, които
прокурорът е описал пространно, и такива които не променят съществено
обстоятелствената част на обвинението. Видно е, че в конкретния случай,
обаче, съдът е внесъл промяна на обективен признак – „избегнал“ (явяващо се
резултат от изпълнително деяние по състава по чл. 255 ал. 1) в субективен –
„с цел да избегне“ (относимо към престъпни състави със специална цел, която
е част от субективните представи на дееца). Тази разлика е лишила
обвинението от значим съставомерен елемент от обективна страна, постижим
от дееца по начините и формите на изпълнително деяние по т. 1-7 на ал. 1 от
чл. 255 от НК, като е обременила обвинението с несъществуващ в
конкретната норма субективен признак, засягащо правото на защита на подс.
Г..
В присъдата конструкцията „опит“ е отведена само към приспадането на
неследващ се данъчен кредит – един от начините за постигане на резултата
избягване установяването и плащането на данъчни задължения по т. 7 ал. 1 т.
7 от НК, доразвито и подчертано и в мотивите към присъдата. Така в
обвинението спрямо подс. Г. като извършени изцяло, конкретни съставомерни
действия са включени – потвърждаването на неистина – т. 2 на чл. 255 ал. 1 от
НК и използването на неистински документи – по т. 6 на чл. 255 ал. 1 от НК.
Спрямо тях съдът мотивира довършено деяние: „Вписвайки в процесната
справка-декларация по ДДС за процесния данъчен период инкриминираните
фактури, които отразяват фиктивни сделки, подс.М.Г. е потвърдил неистина и
е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и
при представяне на информация пред ТД на НАП-гр.Варна, офис-гр.Добрич.
Чрез тези действия се е стигнало до избягване на установяването и
4
плащането на данъчни задължения, с което, от обективна страна е
осъществил признаците от престъпния състав на чл.255 ал.І предл.“първо“ и
“второ“ т.2 предл.“първо“ и т.6 предл. “трето“ от НК.“. Това съществено
противоречие, както в диспозитива, така и в мотивите, не позволява да се
изясни окончателното отношение на съда спрямо деянието и довършеността
му, несъответно на квалифицирането му по чл. 18 ал. 1 от НК. Допълнително
значение за неяснотата има ли постигнато избягване на установяване и
плащане на данъчни задължения, прието от съда при правния анализ в
мотивите, придава и обсъденото по гражданския иск, който е счетен за
неоснователен „предвид факта, че от деянието реално не са били причинени
имуществени вреди, т.е. липсва вредоносен резултат“. Ако деянието е било
довършено, то резултат би бил налице.
Коригирайки обстоятелствената част на обвинението,
първоинстанционният съд не е отстранил противоречието, констатирано и в
разпоредителното заседание – относно времето на извършване на деянието.
Налице е неяснота дали то е извършено през периода от 01.08.2014г. до
31.08.2014г. (като серия от действия, предприети от подс. Г. „с цел да избегне
установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС“), или на
15.09.2014г. при представяне на информация пред ТД на НАП-Варна, офис
Добрич. Съображенията в гражданско-осъдителната част, по отношение на
дължимата законна лихва внасят още едно съмнение – „подс.М.Г. не следва да
бъде осъден да заплати на държавата, представлявана от Министъра на
финансите исканата сума от 16 740,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието – 01.08.2014г.“. Съдът не е формулирал точен извод по
този елемент на обвинението, от значение за изграждане на защитата и
упражняване на правата на подсъдимото лице.
В мотивите към разглежданата присъда не е постигнат еднозначен
отговор по ключови елементи на обвинението – избегнал ли е установяване и
плащане на данъчни задължения подс. Г. и какви са правните последици от
подаването на месечната справка-декларация по ЗДДС. Не са проведени
разграничения между правата, произтичащи за данъчно отговорното лице при
основания за възстановяване на ДДС, значението на данъчната декларация по
ЗДДС за установяване на данъчни задължения и последиците от вписванията
в нея, правните характеристики на съпътстващата документация (в противен
5
случай, при разпореждане с веществените доказателства неистинските и
неверни първични счетоводни документи не биха били върнати на
подсъдимия) и свързваните с ползването й разнообразни последици по
относимото данъчно законодателство. Съдът не е задълбочил правните си
изводи съгласно задължителната за съдилищата тълкувателна съдебна
практика, както и относимите в случая примери по Решение №
566/21.01.2013г., на ВКС, Второ н.о.; Решение № 298/01.03.2017г. на ВКС,
Трето н.о.; Решение № 117/02.07.2018г. на ВКС, Трето н.о. и др.
Изложеното дотук обосновава извод, че в присъдата не е отразена по
категоричен начин волята на съда относно времето, довършеността на
деянието, общественоопасните му последици, внесен е допълнителен елемент
от субективна страна, с което правото на защита на подсъдимия е било
сериозно ограничено. Съгласно правомощията си въззивният съд не е в
състояние да отстрани това съществено процесуално нарушение.
На следващо място, съдът не е изпълнил задължението да изготви
мотивите към присъдата в съответствие с изискуемите стандарти, допускайки
редица неясноти, противоречия и съществени пропуски при обследване на
фактическите граници на предмета на доказване и най-вече при отнасянето
им към правната регламентация по специалните правила на данъчното
законодателство и наказателноправното им значение. С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС – подобен недостатък категорично
ограничава процесуалните права на всички участващи в производството
страни. Съответно, въззивната инстанция не е в състояние да провери
правилността на взаимнопротиворечиви и отсъстващи изводи, които са от
изключително съществено значение.
С оглед на допуснатите нарушения, които са съществени и
неотстраними в тази фаза, присъдата следва да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид съществуващото процесуално основание за отмяна на
присъдата, аргументите на страните досежно анализа и правната оценка на
фактите не могат да бъдат обсъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2
6
вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 9, постановена на 16.09.2021 г. по НОХД № 99/21
на Окръжен съд гр. Добрич, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7