Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч,
18.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански
състав в
публичното заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при
секретаря….......ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА......……………...и
в присъствието на
прокурора…………уведомен.......……………………..…...като
разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№ 620 по описа за 2020 год, за
да се произнесе съобрази:
Производство за настаняване с правно основание чл.28 от Закона за
закрила на детето.
В съда е постъпила молба от
Дирекция ”Социално подпомагане” - гр.Ловеч, представлявана от Радослав Пламенов
Вачев – юрисконсулт, с която е направено искане на основание чл.28 вр.чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.2 от
ЗЗДет вр.чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет да се настани непълнолетния Д.Б.А., с ЕГН **********
в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания– гр.Ловеч, с
адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Здравец“№41Г, за срок до една година.
Молителят излага, че непълнолетният Д.Б.А. е настанен временно в ЦНСТДМБУ – ****с
административна заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Ловеч. Сочи, че на 28.04.2020 г. в
ОЗД при ДСП – Ловеч е постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-ОВ/108/28.04.2020 г. от РУ –
Ловеч с информация, че непълнолетното лице Д.А. е заявило, че бащаму Б.А.Ф. му нанася физически и психически тормоз.
Същият е направил искане за предоставяне на полицейска закрила и със Заповед №
1762з – 170/27.04.2020 г. на Началника на РУ – Ловеч в 23.00 часа на
непълнолетния е предоставена полицейска закрила.
Твърди се, че детето е родено на *** ***,
като съгласно удостоверението за раждане негова майка е М.М.Ф.
и баща Б.А.Ф.. Родителите имат сключен граждански брак, като от брака си имат
още три деца. Майката е безработна и полага грижи за най-малкото дете Б.А. – на
1 г. и 8 м, като по нейни данни съпругът й получава пенсия по болест, работи на
частни начала в строителството и получава социални помощи по реда и условията
на Закона за семейни помощи за деца и Закона за интеграция на хора с
увреждания.
Молителят излага, че Д.А. е
отглеждан в семейната среда на родителите си, които обаче не съумяват да
осигурят сигурна и безопасна семейна среда и стабилност при задоволяване
напотребностите на детето. Изтъкват, че по данни на непълнолетния Д., същият е
системно тормозен отбаща си Б.Ф.. В сведенията си
детето е посочило още, че не желае повече да живее в домът си, тъй като не
издържа на този тормоз.
Наведении са твърдения,че към
настоящия момент основните грижи в отглеждането и възпитанието на детето се задоволяват
от екипа на ЦНСТДБУ – гр.Ловеч. Посочва се, че потребностите на детето са
задоволенина необходимото ниво, както и основните му нужди от облекло, обувки,
храна и учебни пособия. Детето разполага с лични вещи, собствена стая и лично
пространство. Отбелязва се, че същият се нуждае от стимули относно възприемане
на нови умения, съответстващи на възрастта му, като се нуждае и от напътствия,
ограничения и подкрепа при изграждане на нови умения и асаптиране в нова среда.
Твърди се, че родителите са депозирали в
ДСП – Ловеч декларации поотделно, с които са декларирали, че са им разяснени
реда и условията за вписване на детето в Регистъра на деца за пълно
осиновяване, както и последиците при осиновяването на детето.
Посочва се, че със Заповед № ЗД/Д-ОВ-022/28.04.2020
г. на Директора на ДСП – Ловеч детето е настанено в Център за настаняване от
семеен тип за деца без увреждания – Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Здравец“№41Гза
срок от една година и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
В с.з.молителят Дирекция „Социално
подпомагане”-гр.Ловеч се представлява от юрисконсулт Баев, който поддържа
молбата и моли същата да бъде уважена.
Районна прокуратура-Ловеч, редовно
призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по молбата.
Назначеният особен представител на
детето – адв. Цеков моли подадената от ДСП – Ловеч молба да бъде отхвърлена.
Счита, че в интерес на детето ще бъде да се върне в семейството си, каквото е и
желанието на непълнолетния и двамата му родители.
Майката М.М.
Ф.моли молбата да бъде отхвърлена. Заявява, че детето се чувства най-добре
вкъщи. Излага, че с баща си общува нормално, почти всеки ден пребивава в дома
си, но спазва режима в ЦНСТДМБУ, където вечер се прибира. Относно случая,
станал повод за вземане на мярка за закрила спрямо сина й, споделя, че бил по
време на карантината. Късно вечерта Д. изявил желание да излиза, но баща му не
му позволил и двамата се скарали. Д. започнал да рита и да бута баща си,
блъскал вратите и в яда си решил да се обади на полицията и набедил баща си, че
го тормоци. Вече споделял, че е сгрешил и че по-хубаво от вкъщи няма, „да си е
със семейството си, с братята и сестра си“, извинил се е на баща си и му казал, че съжалява.
Бащата Б.Ф. заявява, че въпросната вечер е бил на рожден ден и се
прибрал почерпен. Вече си бил легнал, когато Д. дошъл при него и го попитал
дали може да излезе. Тъй като било късно, не му разрешил. При отказа му Д.
станал нервен и когато баща му повторно му отказал да го пусне да излезе, Д.
посегнал на баща си - „хвана ме за гушата, надделя ми донякъде, той е по-едър
от мен…Излезе на двора, набра полицията, каза им, че съм го бил и тормозил“.
Бащата споделя, че след настаняване в ЦНСТДМБУ синът му често си ходи вкъщи, иска да вижда родителите си,
сестра си и братята си. Преди синът му не се е държал така, но попаднал в лоша
компания и е много променен. Смята, че по-добре за Д. ще е да си живее вкъщи.
Изслушан при условията на чл.15, ал.1
от ЗЗДет, непълнолетният Д.А. заявява, че вечерта на инцидента искал да излезе
и се стигнало до там, че звъннал на полицията и излъгал за всичко. Твърди, че
се чувства най-добре вкъщи и иска да живее при родителите си. Споделя, че си
ходи до вкъщи почти всеки ден. Преди този случай не се бил карал с баща си.
Отрича верността на това, което е написал – че е под непрекъснат тормоз.
Твърди, че сега с баща си общуват нормално.
Съдът като съобрази изложеното в молбата
на ДСП-гр.Ловеч, обсъди и приобщените към делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Искането е допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2
от Закона за закрила на детето Дирекция ”Социално подпомагане”е компетентна да
прави искане за настаняване пред съответния районен съд.
Разгледано по същество, искането
се явява основателно.
Данните по делото сочат, че с оглед
охрана интересите на детето до окончателното решаване на случая по съдебен ред
с влязло в сила съдебно решение, със Заповед № ЗД/Д-ОВ-022/28.04.2020 г. на
Директора на Д”СП”-гр.Ловеч детето Д.Б.А. е настанено спешно в Център за настаняване
от семеен тип за деца без увреждания, с адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Здравец“№41Г.
Съгласно представеното
удостоверение за раждане, детето Д. е родено на *** *** от майка М.М. Ф. и баща Б.А.Ф..
Съгласно данните в социалния
доклад, до предприемане на спешна мярка за закрила, детето е отглеждана в
семейната среда на родителите си, които имат сключен граждански брак. През
учебната 2019/2020 г. непълнолетният Д. е ученик в девети клад в ПГИТУ – Ловеч,
в шивашка паралелка.
Установява
се, че на 28.04.2020 г. след семеен скандал, породен от настояването на
непълнолетния Д. да излезе с компания късно вечерта, същият подал сигнал с до
РУ – Ловеч с вх.№ СИГ/Д-ОВ/108/28.04.2020 г.
Заявил е, че баща му Б.А.Ф. системно му нанася физически и психически
тормоз, като е отправил искане за предоставяне на полицейска закрила. Това
наложило издаването на Заповед № 1762з – 170 / 27.04.2020 г. за предоставяне на
полицейска закрила на дете и спешно настаняване на детето по административен
ред в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, гр.Ловеч,
ж.к.“Здравец“№41 Г със Заповед № ЗД/Д-ОВ-022/28.04.2020 г. на Директора на ДСП
– Ловеч. Заповедта е връчена на родителите, като всеки от тях е подал в ДСП –
Ловеч декларация, с която е декларирал, че са му разяснени реда и условията за
вписване на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване, както и
последиците при осиновяването на детето.
В хода на настоящия процес непълнолетният Д
и неговите родители Б.Ф. и М.Ф. дават обяснения, които изцяло опровергават
фоктите и обстоятелствата, които Д писмено и устно е изложил пред РУ – Ловеч.
Безспорно е, че вечерта на 27.04.2020 г. е възникнал семеен скандал, но съгласно данните по делото същият е бил
предизвикан от непълнолетният. Неудовлетворяване на желанието му да излезе
късно вечерта с компания по време на обявеното в страната извънредно положение,
довело до гневна реакция, насочена към баща му. Установява се, че противно на
сведенията, които е дал пред полицията, самият непълнолетен е предизвикал физическа саморазправа с баща си,
нахвърляйки се върху него и нанасяйки му удари. Протестна реакция е и решението
на Д да позвъни на полицията и да заяви,
че е обект на системно нанасян му физически и психически тормоз от страна на
баща му.
Установява се,че след настаняване
на непълнолетния Д А. в ЦНСТДМБУ същият
е преоценил поведението си и се е извинил
на баща си, като към настоящия момент двамата имат много добър контакт
като син и баща. Данните по делото са категорични, че детето почти ежедневно
посещава дома си и общува нормално с родителите и братята и сестрите си. При изслушването му при условията на чл.15,
ал.1 от ЗЗДет, Д изразява категоричното си желание да се върне при семейството
си и да живее заедно с близките си, които в ЦНСТДМБУ му липсват. Такова е и
желанието на неговите родители, които заявяват желание да продължат да полагат
непосредствените грижи за своя син.
Съобразявайки данните по делото, съдът
приема, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за вземане на мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет –
предоставяне на социални услуги – резидентен тип по отношение на непълнолетния Д
Б.А., чрез настаняването му в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания- гр.Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Здравец“№41Г. В рамките на
настоящото производство не са събрани данни, които да установяват по
категоричен начин, че родителите нямат нужния капацитет да полагат грижи за
сина си Д. В случая именно адекватно упражненият родителски контрол с цел
осигуряване безопасност и сигурност за непълнолетния, което последният е
възприел като незачитане на личната му свобода, са мотивирали поведението му да подаде сигнал за упражнен тормоз срещу баща
си. В случая и двамата родители осъзнават своята родителска отговорност по
отношение на непълнолетния си син, като са създали добри условия за отглеждане както на Д, така и
на другите си деца и се стремят да им осигуряват сигурност и добро възпитание. Съдът счита, че
родителите имат нужния ресурс да гарантират сигурна, безопасна и нормална за развитието на детето
среда и в негов интерес е то да бъде отглеждано именно от своите биологични
родители, в чиято семейна среда се чувства комфортно и може да общува с свободно
с другите си братя и сестри, към които е привързан.
Съобразявайки изложеното по-горе,
съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за настаняване
на детето извън семейната му среда, чрез предоставяне на социална услуга -
резидентен тип”, поради което искането
на ДСП – Ловеч за настаняване на непълнолетния Д Б.А. в Център за настаняване
от семеен тип за деца без увреждания – Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, ж.к.
Здравец“№41Г, като неоснователно и недоказано, следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 28, ал.4 от ЗЗДет
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Ловеч, представлявана от Радослав Пламенов Вачев –
юрисконсулт, на основание чл.28
вр.чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет вр.чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет, с
искане да се настани непълнолетния Д.Б.А., с ЕГН ********** в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания– гр.Ловеч, с адрес: гр.Ловеч,
ж.к.“Здравец“№41Г, за срок до една година.
На основание чл.28, ал.4 от
Закона за закрила на детето решението подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл. 28 ал. 6 от Закона за закрила на детето, решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: