РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Исперих, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Анна В. Николова
в присъствието на прокурора П. М.
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100596 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.7 във вр. с чл.2, ал.1, т.3 във вр. с
чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ)
Постъпила е искова молба от Д. Т. М., ЕГН-**********, действаща чрез
упълномощен адв.К.Х., АК-гр.Русе, съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Драма“ № 15
против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор Иван Гешев, като моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, да й заплати сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди – заплатен адвокатски
хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2017г.,
вследствие на незаконното й обвинение в извършване на престъпление от
общ характер по Досъдебно производство № 275 ЗМ-209/2015г. по описа на
РУ на МВР-Исперих (преписка № 272/2015г. по по описа на Окръжна
прокуратура-Разград), ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от 01.12.2020г. до окончателното й изплащане, като й
бъдат присъдени и разноските, направени в настоящото съдебно
производство.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Прокуратура на Република България, представя отговор, с който
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Липсвали
доказателства за пълния обем на извършените процесуални действия с
участието на упълномощения адвВ.В, както и за реалното заплащане на
1
посочения адвокатски хонорар. По отношение на акцесорния иск за
заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение – липсвали
доказателства за датата на настъпване на стабилитет на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В съдебно заседание,
представляващия страната прокурор П. М., РП-Разград, ТО-Исперих,
поддържа същото становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцата Д. Т. М., ЕГН-
**********, е била привлечена като обвиняема с Постановление от
16.06.2017г. на разследващ орган по Досъдебно производство № 275 ЗМ-
209/2015г. по описа на РУ на МВР-Исперих, за престъпление по чл.202, ал.1,
т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено
в периода от 04.10.2005г. до 18.02.2014г. в гр.Исперих, обл.Разградска, в
„ЦКБ” АД-гр.София, клон гр.Разград, офис-гр.Исперих, ул.”Васил левски” №
91, в качеството й на длъжностно лице, в условията на продължавано
престъпление и в съучастие, като съизвършител с П.Д.П, също действала в
качеството й на длъжностно лице. Цитираното Постановление било
предявено на ищцата, в качеството й на обвиняема, в 9:46 часа на 27.06.2017г.
– лично и в присъствието на адв.К.Х. и адвВ.В, двамата от АК-гр.Русе, които
били упълномощени да я защитават в хода на Досъдебното производство,
съгласно Адвокатско пълномощно от 27.06.2017г. Между ищцата и адвВ.В
бил подписан и Договор за оказване на правна защита и съдействие по същото
Досъдебно производство (л.61 от настоящото дело), при договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, което ищцата-клиент
изплатила изцяло и в брой на адвоката още при сключване на договора
(отразено в същия).
С Постановление от 30.10.2020г. на прокурор от Окръжна прокуратура-
Разград, воденото Досъдебно производство било прекратено по отношение на
ищцата, на основание чл.199, ал.1 във вр. с чл.242, ал.1, предл.1, чл.243, ал.1,
т.2, ал.2 и ал.4 от НПК, поради недоказаност на обвинението, като са й
отменени и взетите МН „Подписка” и МПП „Забрана за напускане пределите
на Република България”. Прокурорът приел, че по отношение на ищцата Д. Т.
М. не е доказано виновно поведение - умисъл за противозаконно
разпореждане с паричните средства от сметките на титулярите през
инкриминирания период, а оттам и липсва съпричастност към извършеното
от другата обвиняема П.П престъпление.
Постановлението е връчено на заинтересованите по делото лица, в т.ч. на
ищцата Д. Т. М. – на 05.11.2020г., на Т.В.К и на „ЦКБ“ АД-гр.София, клон
Разград - на 03.11.2020г., и на П.Д.П – на 09.11.2020г., като не е обжалвано в
определения от закона 7-дневен срок и е влазло в законна сила на
17.11.2020г.
В производството по настоящото дело ищцовата страна е направила
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 310.00 лева, включващи:
заплатена ДТ за образуване на делото в размер на 10.00 лева и заплатено в
брой адвокатско вазнаграждение в размер на 300.00 лева по Договор за правна
защита и съдействие от 02.06.2021г., сключен с адв.К.Х., АК-Русе. За същите
разноски страната представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответната страна не е
2
реализирала разноски по делото и не претендира присъждане на такива.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск има своето правно основание в
разпоредбата на чл.7 във вр. с чл.2, ал.1, т.3 във вр. с чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – осъдителен
иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
незаконна дейност на правозащитни органи, в случая от незаконно обвинение
в извършване на престъпление от общ характер, като образуваното срещу
ищцата наказателно производство впоследствие е било прекратено поради
недоказаност, че извършеното деяние е престъпление.
За уважаването на този иск в тежест на ищеца е да докаже упражнена
спрямо него незаконна дейност на правозащитен орган, от която търпи вреди,
както и наличието на пряка причинна връзка между твърдените вреди и
увреждащия го акт. В тежест на ищеца е да докаже и размера на претърпените
от него вреди.
Отговорността на Държавата по цитираната законова разпоредба има
гаранционно-обезщетителен характер и е обективна - възниква винаги, когато
са налице посочените в разпоредбата предпоставки, независимо дали
длъжностните лица на обвиняващата прокуратура са действали правомерно и
по свое вътрешно убеждение, но като краен резултат не са доказали
виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице. По този
начин отговорността на Държавата е поставена единствено в зависимост от
крайния резултат, с който е приключило наказателното производството, в
разглеждания по настоящото дело случай – недоказано обвинение за
извършено престъпление от ищцата Д. Т. М.. Крайният акт, с който се
определя незаконосъобразността на обвинението срещу нея е влязлото в сила
Постановление от 30.10.2020г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Разград,
с което воденото срещу ищцата наказателно производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението.
В този случай и съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ Държавата
дължи на неоснователно обвиненото лице – ищец в настоящото производство
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането и каквито според съда бяха
категорично доказани.
Безспорно се установи, че ищцата е претърпяла претендираните от нея
имуществени вреди, произтичащи пряко и непосредствено от незаконното
обвинение. Тези вреди се изразяват в заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение на ангажирания в наказателното производство адвокат за
оказаната правна защита и съдействие в хода на това наказателно
производство. Доказано е, че ищцата е заплатила в брой възнаграждение на
адвВ.В, АК-гр.Русе, в претендирания размер от 500.00 лева, което е дори под
нормативно установения минимум на адвокатските възнаграждения за защита
и съдействие в досъдебното производство, съобразно характера и тежестта на
повдигнатото обвинение. Ищцата е била обвинена в извършване на тежко
умишлено престъпление чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.20, ал.2
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода“ от 1 (една) до
10 (десет) години. Минималното дължимо адвокатско възнаграждение,
3
съгласно чл.12 във вр. с чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата
редакция на цитираните разпоредби) е 800.00 лева. По този начин заявената
претенция за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди,
се явява изцяло основателна и доказана, и следва да бъде уважена.
Въз основа на горното, следва да бъде уважена и претенцията на ищцата
за присъждане на законна лихва върху дължимото й обезщетение за
имуществени вреди, като по смисъла на ТР № 3/22.04.2004г. по т.д.№ 3/2004г.
на ВКС, ОСГК, т.4, е прието, че при незаконни актове на правозащитни
органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
мораторната лихва възниква от влизане в сила, в конкретния случай, на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, а именно
от 17.11.2020г. Ищцата е заявила претенцията са за мораторна лихва, считано
от 01.12.2020г. и от този момент следва да бъде присъдена, съобразно
поисканото.
При горния изход на делото и на основание чл.10, ал.3, изр.1 от ЗОДОВ,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от
нея разноски по производството, вкл. и внесената от нея държавна такса. Тези
разноски за ищцата Д. Т. М. се ограничават до заплатената проста държавна
такса за образуване на делото в размер на 10.00 лева. Извън тези разходи
остава заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, което съгласно чл.10, ал.3, изр.2 от ЗОДОВ следва да се
присъди съразмерно на уважената част от исковете, т.е. изцяло, като е
доказано в размера от 300.00 лева. Или общо дължимите за присъждане
разноски, на база и претенцията по приложения Списък по чл.80 от ГПК,
възлизат на 310.00 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор Иван Гешев, на основание чл.2, ал.1, т.3 във вр. с чл.4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Д. Т. М., ЕГН-**********, съдебен адрес: гр.Русе,
ул.“Драма“ №15 (чрез упълномощен адв.К.Х., АК-гр.Русе), сумата от 500.00
(петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна
защита и съдействие от 27.06.2017г., вследствие на незаконното й обвинение
в извършване на престъпление от общ характер по Досъдебно производство
№ 275 ЗМ-209/2015г. по описа на РУ на МВР-Исперих (преписка №
272/2015г. по описа на Окръжна прокуратура-Разград), ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от 01.12.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор Иван Гешев, на основание чл.10, ал.1, изр.1 от ЗОДОВ, ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Д. Т. М., ЕГН-**********, сумата от 10.00 (десет)
4
лева – направени разноски по производството - заплатена проста ДТ за
образуване на делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор Иван Гешев, на основание чл.10, ал.1, изр.2 от ЗОДОВ, ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Д. Т. М., ЕГН-**********, заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение по настоящото производство в размер на 300.00
лева (триста) лева, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5