П Р
О Т О
К О Л №
605
Година 2019 град
Стара Загора
Старозагорски
окръжен съд Наказателен състав
На
първи октомври
Година
2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Х.
В.М.
СЕКРЕТАР
КРАСИМИРА ЦОНЕВА
ПРОКУРОР
ПЕТЯ ДРАГАНОВА
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия ДОНЧЕВА
НОХД
№ 317 по описа за 2019 година.
………………………………………………………………………..
Съдът, след
като изслуша становищата на страните по въпросите по чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК
и служебно при проведеното тайно съвещание намира следното:
1. НОХД № 317/2019
г. е подсъдно на Окръжен съд – Стара
Загора.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, като
направеното от защитата искане за прекратяване на делото е общо, а направеното
възражение за това, че деянието не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК е
въпрос по същество, който няма да се разглежда на този етап от производството.
По т.3 –
Възражението на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и
връщането му на прокурора поради това, че разследването е непълно, не е измежду
основанията по чл.249, ал.4 от НПК, поради което се явява неоснователно.
Съдът обаче
намира, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия /подсъдим в съдебната фаза/, а именно това да научи за
какво престъпление е привлечен в това качество, явяващо се съществено такова по
смисъла на чл.249, ал.4, т.1, предл.1 от НПК.
Съдът
констатира, че изготвеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК за съдържание и не формулира ясно, точно и недвусмислено предмета
на доказване по настоящото дело, ограничавайки по този начин правото на
подсъдимия да научи и разбере в пълнота обвинението, за което се предава на съд.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт са пресъздадени заключенията на
двете автотехнически експертизи, назначени в хода на ДП /на стр.4 и стр.5,
абзац първи от обвинителния акт/ без прокурора за изложи изводите си относно
съставомерните факти и обстоятелства по делото, имащи отношение към поведението
на подсъдимия като водач на МПС по нарушаване на конкретни правила за движение
по пътищата, стоящи в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат –
смъртта на пострадалия Атанас К..
Видно от
начина, по който е възпроизведено съдържанието на тези експертизи, на първо
място като причина за настъпване на процесното ПТП се сочи поведението на
пострадалия К., който е навлязъл в платното за движение пред автомобила,
управляван от подсъдимия И., в опасната му зона. Така възприетото от прокурора
въз основа на първата АТЕ води обаче до противоречие с изводите му за
съставомерност на поведението на подсъдимия И. и за допуснато от него нарушение
на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
На следващо
място като причина за настъпване на ПТП, пак позовавайки се на съдържанието на
АТЕ, прокурорът е посочил закъснялата реакция на подсъдимия. Това поведение
предпоставя да е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, но видно от заключителната
част на обвинителния акт е, че обвинение за такова нарушение на правилата за
движение по пътищата, което да попълва бланкетната норма на чл.343, ал.1, б.
„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, не е повдигнато на подсъдимия И.. Това води до
противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт,
което има за последица неясно обвинение и отнемане на възможността на подсъдимия
да разбере обвинителната теза.
По отношение
на обвинението за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата по
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП прокурорът следва да посочи конкретно с кои
обстоятелства от примерно изброените такива в нормата, водачът не е съобразил
избраната от него скорост за движение. В обстоятелствената част на обвинителния
акт се сочи, че избраната скорост за движение от 90 км/час не е съобразена с
конкретните пътно-климатични условия, без да е ясно какво е имал предвид
прокурора, тъй като на стр.3 е посочил, че произшествието е настъпило при ясно
и сухо време, на прав и равнинен участък от АМ „Тракия“, на пътно платно,
покрито с гладко асфалтово покритие, без неравности. В заключителната част на
обвинителния акт прокурорът е цитирал нормата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП,
отново без да сочи конкретното обстоятелство, което не е съобразено от подсъдимия
при избиране на скоростта от 90 км/час.
Прокурорът
неясно и противоречиво е описал поведението на подсъдимия И. /позовавайки се на
заключенията на АТЕ/, като е посочил, че пострадалия К. е навлязъл в платното
за движение в опасната зона на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван
от подсъдимия И. /което го е поставило в невъзможност да предотврати ПТП/ и
едновременно с това твърди, че произшествието се дължи на закъснялата реакция
от страна на подсъдимия И., който е можел да реагира на разстояние от 100 –
Не е ясна
волята на прокурора и относно това - при каква съобразена скорост не би
настъпило ПТП, тъй като на едно място в обвинителния акт се посочва, че
съобразената скорост е била 76 км/час, а на друго – че ударът е бил
предотвратим при скорост по-малка от 41 км/час.
Допуснато е
смесване на понятията конкретни условия на „осветеност“ и на “видимост”, които
обаче имат отношение към обстоятелствата от обективна страна на деянието, с
оглед на което разграничаването им и недвусмисленото им посочване в
обстоятелствената част на обвинителния акт е наложително.
В обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът следва да обоснове защо приема, че
препятствието пред управлявания от подсъдимия автомобил е било предвидимо, тъй
като само такова препятствие обуславя задължение на водача да спре.
Съдът
намира, че и пострадалото лице, така както изисква чл.246, ал.2 от НПК, не е
индивидуализирано в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като освен
личното му и фамилното име – А.К., не са посочени никакви други лични данни,
индивидуализиращи го в достатъчна степен.
Съдът намира, че
изброените недостатъци в обвинителната теза, изложени в обвинителния акт водят
до нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като е лишен от възможността
да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност, което
съставлява допуснато в хода на досъдебното производство съществено и отстранимо
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Предвид изложеното и на
основание чл.249, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за
отстраняване на указаните в настоящото определение съществени нарушения на
процесуалните правила. Определението в тази му част подлежи на обжалване по
реда на Глава XXII от НПК.
Поради допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство, съдът намира, че на този етап не следва да се произнася по
направените искания за конституиране на страни – частни обвинители, в
производството по делото.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 317/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Стара Загора.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Стара Загора за
отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила,
посочени в мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл.248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив по реда на
Глава ХХІІ от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.