Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016
гр. Силистра, 30.09.2020г.
Силистренски окръжен
съд, гражданско
отделение в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
Огнян
Маладжиков
при участието на секретаря Е.Николова, като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Кремена Краева въззивно гражданско
дело № 244/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА обжалва постановеното от Районен съд - Силистра,
решение №217 от 07.04.2020 г. по гр.дело № 1858 /2019 година, в частта, с която
е уважена исковата претенция на МБАЛ-Силистра АД и е осъдена Национална
здравноосигурителна каса - гр.София да заплати претендираната от
дружеството-ищец сума от 11720 лв. представляваща неизплатена част от
медицински дейности, извършени през м. ноември 2018 г. по договор за оказване
на болнична медицинска помощ от 31.05.2018 г., обезщетение за забава върху тази
сума за периода от 26.12.2018 г. до 28.11.2019 г. в размер на 1100,37 лв.,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
в съда – 29.11.2019 г., до окончателното й плащане, както и сумата 513 лв.
разноски по делото и 200 лв. за юрк. възнаграждение.
Прогласявайки нищожността на чл.38, ал.7 от
Договора, решаващият съд не коментира коя хипотеза на чл.26, ал.1, т.1 е
реализирана и пропуска да направи какъвто и да е коментар на чл.4 от ЗБНЗОК за
2018г., който въвежда лимитирането на закупуваните от НЗОК обеми медицинска
дейност. Въззивникът оспорва решаващите изводи на съда и с възражението, че
финансовата рамка на НРД съответства на разходите за здравноосигурителни
плащания по чл.1, ал.2 ЗБНЗОК, а достъпът до здравна помощ не е неограничен.
Искането
е за отмяна на решението в обжалваната му част с произтичащите от това законови
последици, както и за присъждане на
деловодни разноски за тази инстанция и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът МБАЛ-Силистра АД депозира становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът
– след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна.
Безспорни
между страните са обстоятелствата, че са обвързани с цитирания по – горе
договор, определения лимит за м.ноември 2018г. и сумите, с които е надвишен.
В
о.с.з. и отговор на исковата молба, не са били оспорени твърденията на ищеца и
представените от него справки, че това надвишаване на лимита касае предимно
спешни случаи - два от общо деветнадесетте
предявени за плащане клинични пътеки не касаят спешни състояния. Няма спор, а и
от данните по делото се установява, че заплащането на претендираната за м. ноември
2018г. сума е отказано, не поради неосъществяване на дейностите или неприемане
на отчетената дейност, а по причина нормативно определеното лимитиране на
заплащането на дейности на изпълнителите на болнична мед.помощ, т.е. превишаване
на месечната стойност на определените средства.
Единственият спорен между страните въпрос се
свежда до това дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ
заплащане на реално извършени и отчетени от него медицински дейности, в
случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените
стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна
рамка.
На
първо място решаващият съд по този въпрос е приел, че договорната клауза - чл.38, ал.7 от Договора, която
ограничава финансовите задължения на НЗОК до определени лимити, без да е налице
реципрочно лимитиране на възложената на изпълнителя медицинска дейност,
противоречи на възмездния характер на сключения договор, поради което се явява
нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Въззивният
съд споделя крайните изводи на първата инстанция и на осн. чл. 272 ГПК
извършва препращане към изложените от нея мотиви, като се има предвид и
следното:
Неправилно
е тълкуването в жалбата на понятието „обем на медицинска помощ“ / дефинирано в § 1, т. 10 от ДР на 330/,
което приравнява допустимото според КС ограничаване със закон на обема на
здравния пакет с ограничеването чрез парични лимити
на разходите за реализация на законоустановения здравен пакет.Задължението на
НЗОК да покрие плащането на изпълнителя възниква от изпълнената престарция в полза на осигурено лице и то следва да бъде
обслужено независимо от това дали е достигнат лимита и дали
съответната медицинска дейност ще бъде „надлимитна“. Това предвиждат чл.52 от Конституцията на РБ
и чл.2, чл.4 и чл.35 от ЗЗО, а за спешните случай – каквито почти изцяло
са процесните, законодателят е въвел
задължение на изпълнителя на медицински дейности да осъществява диагностика и
лечение дори извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона на
здравето. Предвид това позоваването в жалбата на подзаконова нормативна уредба
(методики, правила и решения на НС на НЗОК и др. ) или на договорни клаузи,
въвеждащи т. нар. лимити, с оглед изключване на отговорността на НЗОК, е неоснователно.
Съдът
следва да даде приоритет на Конституцията и ЗЗО, а не на бюджетния закон за
съответна година, който не е приложимият закон за условията и реда за
ползване на медицинско обслужване, към който препраща чл.52 от Конституцията на
РБ. Това е Законът за здравното осигуряване и той предвижда задължително здравно осигуряване, осигуряващо
гарантиран свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез
определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с
районна здравна каса, по ред и начин, определени с националния рамков договор. Затова
и разпоредбите на чл.38, ал.7 от
Договора , според които основание за отхвърляне на заплащане на
изпълнителя е дейност, надвишаваща стойностите, посочени в Приложение № 2, противоречат
на императивни законови разпоредби, регламентиращи болничната медицинска
дейност - чл.4,чл.5, чл.45 и чл.35 ЗЗО.
Предвид
това и с оглед установения размер на незаплатените дейности, предявеният
осъдителен иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността
на главния иск обуславя и основателност на акцесорното
вземане с правно основание чл. 86 ЗЗД. В жалбата не са наведени самостоятелни
доводи за неправилност на решението по акцесорната претенция, която правилно е
обсъдена и уважена в посочения от съда размер.
По
изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната част.
При
този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 200 лв. за юрк. възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение №217 от 07.04.2020
г. по гр.дело № 1858 /2019 година по описа на РС – Силистра.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с БУЛСТАТ
********* заплати на МБАЛ-Силистра АД с
ЕИК ********* сумата от 200 лв.,
разноски за въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: