№ 197
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20203110111043 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Нели Иванов Г., ЕГН
********** от гр.Варна, ул.“Трайко Китанчев“ № 17, е.т4, ап.5 срещу ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д за
заплащане сумата от 5500 лева, представляващи стойност на тотално увреден л.а. „Хонда
Джаз“ с рег.№ В8283 С вследствие на ПТП, настъпило на 10.04.2017г. по вина на
застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
обективирана в застрахователна полица №BG 22/116002546063 водач на т.а.“Мерцедес
Спринтер“ рег. №В1156 ВС, ведно със законната лихва, считано 12.08.2019г. до датата на
окончателното изплащане на сумата, като и сумата от 1500 лв., претендирана като
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на
получени травми и преживян емоционален стрес при ПТП от 10.04.2017г. ведно със
законната лихва, считано 12.08.2017г. до окончателното издължаване на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№ В8283 ВС. На 10.04.2017г. при управление на
автомобила си в гр. Варна по бул. „Янош Хунияди“ до №6 е настъпило ПТП по вина на
застрахован при ответника водач на т.а.“Мерцедес Спринтер“ рег. №В1156 ВС. Последният
е нарушил правилата за движение, като вследствие на употреба на алкохол е загубил
контрола на автомобила си, блъскайки насрещно движещия се л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№
В8283 ВС. В резултата на ПТП-то ищцата е получила контузия на гръден кош,
кръвонасядания в областта на долните крайници, които травми са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Болките продължили около месец, през който
ищцата не е могла да води активен начин на живот- не могла да извършва резки движения,
имала неспокоен сън, вземала успокоителни, била лишена от възможност да работи. След
завръщането си на работа изпитвала несигурност. Изпълнявала служебните си задължения
под стрес и с мисълта, че може инцидентът да се повтори. Навежда се, че в резултат на удара
1
лекият автомобил, собственост на ищцата е тотално увреден.
За настъпилото произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица 844/10.04.2017г, в който като виновен е посочен водачa на МПС- Мерцедес, с рег. В
8283 ВС. Последният е застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност“. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен от ищеца за
настъпилото събитие на 10.04.2017г. Образувана е щета и съставен опис- заключение по
щета от 13.04.2017г. Застрахователят отправил предложение за обезщетяване единствено на
неимуществените вреди, предлагайки обезщетение в размер на сумата от 500 лева, с което
ищцата не е съгласна. Ето защо, претенцията към ответното дружество е за застрахователно
обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила и за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с мораторно обезщетение от 12.08.2017г. до
окончателното издължаване на сумата.
Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска.
Възразява, че обстоятелствата около настъпване на произшествието са неясни, а
настъпилите увреждания не кореспондират с твърдяния механизъм на получаването им.
Оспорва стойността, необходима за отремонтиране на вредите. Оспорва обоснователността
на претенцията за неимуществени вреди. Поради неоснователност на исковете за главница,
оспорва и вземанията за лихва за забава.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Б. поддържа предявените искове. Претендира
разноски.
Ответната страна „Лев Инс“ АД не се представлява в съдебно заседание. С нарочна
молба поддържа възраежния по исковете.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, на чл. 432 ал. 1 от КЗ предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение между ответния застраховател и застрахования водач- причинител на
произшествието, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
По делото не е повдигнат спор относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, като допълнително от приложената справка, извършена по електронната
страница на Гаранционен фонд се установява, че към 10.04.2017г. между собственика на
т.а.“Мерцедес Спринтер“ рег. №В1156 ВС и ответния застраховател е сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Съдържанието на договора и застрахователното покритие са уредени по
императивен начин в чл. 429 от следващите от КЗ.
2
По делото няма данни, а и не се твърди от страните застрахованият водач да е
привлечен към наказателна отговорност. Установява се, че наказателното производство е
прекратено в хипотезата на чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК, тъй като деецът е починал след
образуването му. При липса на приключило наказателно производство с влязла в сила
присъда, евентуално с решение по чл. 78а НК, по аргумент от чл.300 от ГПК в настоящото
производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност- наличието на вредоносно деяние, неговото авторство и
противоправност, причинната връзка между деянието и вредата.
За установяване на авторството на деянието ищецът е ангажирал констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 844/11.04.2017г., в който съставителят на протокола е
удостоверил, че ищцата Нели Ганчовска е пострадала при пътно-транспортно произшествие
от 10.04.2017г. Отразено е, че по управлявания от ищцата л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№ В8283
ВС се констатира силна деформация в предната част, теч на масло и охладителна течност.
Като причина за произшествието е посочено, че при движение по бул.“Ян Хуняди“ в посока
бул.“Вл. Варненчик“ водачът на т.а.“Мерцедес Спринтер“ рег. №В1156 ВС е изгубил котрол
върху управляваното превозно средство и се е блъснал в насрещнодвижещия се л.а. „Хонда
Джаз“ с рег.№ В8283 ВС. Алкохолната проба на водача на т.а.“Мерцедес Спринтер“ рег.
№В1156 ВС е положителна. Няма данни съставителят на протокола да е възприел факта на
произшествието, (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението на службите за контрол на
МВР на местопроизшествието винаги е последващо), поради което по арг. от чл. 179, ал. 1
ГПК констатациите на съставителя не се ползват с обвързваща доказателствена
сила. Същевременно относно механизма на произшествието по делото е допусната САТЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Според заключението на вещото лице, базирано на снимков материал и оглед на място,
произшествието е настъпило по описания в констативния протокол механизъм, а именно
водачът на т.а.“Мерцедес Спринтер“ рег. №В1156 ВС е навлязъл в насрещната пътна лента,
където е блъснал управлявания от ищцата автомобил.
При този механизъм на произшествието и отчитането, че водачите са длъжни да се
движат в собствената си пътна лента (чл. 15, ал.4 от ЗДвП), а при извършването на маневра
следва да се убедят, че не създават опасност на другите участници в движението (чл. 25, ал.1
от ЗДвП), съдът намира, че виновен за произшествието е водача на застрахования т.а.
“Мерцедес Спринтер“ рег. №В1156 ВС.
С издаденото медицинско удостоверение № 291/2017 г. от лекар при МБАЛ „Света
Анна- гр.Варна“ АД на 11. 04 .2017г.ищцата е освидетелствена с контузия на гръден кош,
кравонасядания в областта на долните крайници. Описаните травматични увреждания са
резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при
автомобилно произшествие.
Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните в резултат на
произшествието ищцата е получила контузия на гръден кош, контузия на дясно коляно и
ляв подколесник, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Обичайният възстановителен период е около 20 дни при тези травми.
От показназанията на разпитания по делото свидетел Александър Гачовски, съпруг
на ищцата, чиито показания съдът кредитира по реда на чл. 172 от ГПК, но все пак като
преки и непосредствени и кореспондиращи на СМЕ, се установява, че след произшествието
г-жа Г. не е могла да се движи свободно, поради което се наложило свидетелят да поеме
грижите за домакинството. Ищцата била стресирана, имала проблеми със съня, приемала
болкоуспокоителни. Около месец след ПТП-то чувствала болки и приемала медикаменти. В
3
период околко половин година след инцидента ищцата се страхувала при управлението на
автомобил.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина
на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания и пр. В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г., което е
запазило действието си и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и от
заключението на медицинската експертиза се установява, че телесните увреждания на ищеца
са отзвучали в рамките на един месец, а емоционалният дискомфорт,видно от гласните
доказателства, е продължил повече или околко половин година, в рамките на която
пострадалата се е страхувала да шофира. При така установеното и съблюдаване възрастта на
ищеца, броя на телесните увреждания, липсата на тайни травматични увреждания, но
наличието на посттравматичното състояние, съдът счита, че справедлив размер на
обезщетението е сумата от 1500 лв. Няма данни на пострадалото лице да е изплатено
обезщетение за неимуществени вреди, поради което претенцията се явява основателна в
цялост.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
От приложеното по делото свидетелство за регистрация на л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№
В8283 ВС (л. 10) се установява, че ищцата е собственик на автомобила.
Видно от опис на щета № 0003-5000-17-302234 след произшествието застрахователят
е извършил опис на щетите по увредения автомобил. Въпросния опис- оценка е подписан от
представител на застрахователя, поради което се ползва вкл. с материална доказателствена
сила за отразените в него неизгодни факти относно вида и броя на увредените детайли. От
заключението на назначената САТЕ, неоспорена от страните и основана на извършения от
застрахователя опис по щета, се установява, че общата стойност на разходите, необходими
за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени на труд, материали и резервни
части към датата на застрахователното събитие 10.04.2017г. е 14 797,71 лева. Отново според
заключението средната пазарна стойност на л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№ В8283 ВС към
10.04.2017г. е в размер на 5500 лева. При намаляване с офертна цена величината е 5200
лева. В съдебно заседание вещото лице Ал. В. е допълнило, че по близка до действителната
е цената от тази от 5500 лева, тъй като другото предложение е базирано на субективни
фактори при договарянето.
Според общата за всички случи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск.
4
От изслушаната и неоспорена по делото експертиза се установява, че необходимите
за възстановяване на автомобила части, ведно с включената цена за труд надхвърлят
пазарната стойност на автомобила. Установява се, че към 10.04.2017г. пазарната стойност
на процесният автомобил възлиза на между 5500 лв. и 5200 лева, като е по-обосновано да се
приеме стойността от 5500 лева, доколкото по-малката стойност е предолагама. Съгласно чл.
390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което стойността на разходите, нужни
за извършване на необходимия ремонт, надвишава 70% от действителната стойност на
МПС. При така установени посредством ангажираните по делото специални знания относно
възстановителна и действителна пазарна стойност на застрахования автомобил, следва да се
направи извод, че е налице тотална /пълна/ загуба на застрахованото имущество.
Следователно при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва
да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на
тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие.
В заключение на ищеца се следва обезщетение в размер на сумата от 5500 лева.
По аксесорните претенции за моторно обезщетение:
По делото се претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 12.08.2017г., а върху това за имуществени- от 12.08.2019г.
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е
функционално обусловена от тази на застрахования водач. И деликвента носи отговорност
за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, затрахователят също
отговаря за тяхното плащане пред уведеното лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и
обусловена от отговорността на деликвента, отговорността на застрахователя за изтеклите
мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ обхваща само периода от
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1
КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената забава на
застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не
е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на
ВКС, ТО.
В случая ответният застраховател не се е позовал на обстоятелства, изключващи
забавата му. Видно от доказателствата по делото пострадалото лице е отправило до
застрахователя претенция вх. № 10477/07.08.2019г.(така писмо на л. 18), поради което
застрахователят е изпадал в забава от деня следващ изпращането на покана, тоест от
5
08.08.2019г., от която дата ищеца има право на обезщетение за забава. Доколото
претенцията за лихва върху обезщетението за имуществени вреди е от дата 12.08.2019г. с
оглед диспозитивното начално в процеса, лихва следва да се присъди от тази дата.
Претенцията на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от
12.08.2017 г. не следва да се уважва по горните съображение от тази дата, а от 08.08.2019г.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертизи. Възражението за прекомерност на
адв. възнагаждение, заплатено от ищеца, е неоснователно. Хонорарът съответства на
минимума по Наредбата за адвокатските възнаграждения. В заключение на ищеца се
присъжда общ размер на разноските от 1020 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д ЗА ЗАПЛАТИ на Нели Иванов Г., ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“Трайко Китанчев“ № 17, е.т4, ап.5 сумата от 5500 лева, представляваща
стойност на тотално увреден л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№ В8283 ВС вследствие на ПТП,
настъпило на 10.04.2017г. по вина на застрахован при ответника по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №BG
22/116002546063 водач на т.а.“Мерцедес Спринтер“ рег. №В1156 ВС, ведно със законната
лихва, считано 12.08.2019г. до датата на окончателното изплащане на сумата, като и сумата
от 1500 лв., представляваща като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки
и страдания, в резултат на получени травми и превян емоционален сресс при ПТП от
10.04.2017г. ведно със законната лихва, считано 08.08.2019г. до окончателното издължаване
на сумата, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 12.08.2017г. до 07.08.2019г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д ЗА ЗАПЛАТИ на Нели Иванов Г., ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“Трайко Китанчев“ № 17, е.т4, ап.5 сумата от 1020 лева, представляваща
сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6