№ 5655
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Наталия П. Лаловска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500397 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. В. М. срещу решение от 12.10.2023
г. по гр.д. №42927/2022 г. на Софийския районен съд, 39 състав, в частта, в която на
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 502,46 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. **** /бивша „****“/, склад към магазин №6,
аб. №Т382557, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 14.08.2015 г., до
окончателното изплащане, и сумата от 4,08 лв., представляваща стойност на услуга по
дялово разпределение за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 14.08.2015 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр.д. №48746/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че по
делото не е установено наличието на облигационно отношение по ЗЕ, както и че в
процесния имот е доставяна ТЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
1
не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявеният установителен иск за топлинна
енереия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, и в частта, в която
предявените установителни искове за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия
и дялово разпределение са отхвърлени изцяло, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма
друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
От събраните по делото писмени доказателства – нот. акт за продажба на недвижим
имот в груб строеж №39, т.ІV, н.д. №572/14.12.2001 г. на нот. Р.Р. и нот. акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу дълг №20, т.І, н.д. №18/02.12.2010 г. на нот. Ц.Д. се установява, че
ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот през процесния период. От
приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява
фактът, че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била присъединена
към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния период.
Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната сума, в първоинстанционното производство е прието заключението на СТЕ.
От същото се установява, че сумите за топлинна енергия в процесния офис са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като за
процесния период стойността на доставената за процесния имот топлинна енергия е в общ
размер на сумата от 502,46 лв., като за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на
имота и за общи части, като сградата не е захранена с ТЕ за БГВ., т.е. начислената сума е
формирана само от сградната инсталация.
Съгласно правилата на ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, следва да се заплаща
на топлопреносното дружество от всички собственици и носители на вещно право на
ползване в сградата. ЗЕ предвижда, че енергията ще се заплаща не от нейния собственик, а
от други лица по силата на предвидени в ЗЕ и НТ формули, които дори не държат сметка за
реалното потребление. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права. В решение №5/22.04.2010 г. на КС на
Република България по к.д. №15/2009 г. е прието, че заплащането на енергията от всички
собственици, респ. ползватели в сградата следва от обстоятелството, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е
изградена по предварителен проект. Това, че сградната инсталация е обща част, е безспорно
и то следва от нормите на закона – чл.140 ал.3 ЗЕ.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на
неоснователното обогатяване - ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които
е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия,
като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи
факти.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата
от 100,00 лв., представляваща депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16421/12.10.2023 г., постановено по гр.д. №42927/2022
г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 200,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4