Р Е Ш Е Н И Е
№ 7/23.01.2020
Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На дванадесети декември
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА
ЛАЗАРОВА
Секретар: Соня Дичева
Прокурор: Стефка Якимова
като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 401 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по Глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на
осъдения за престъпление от общ характер М.К.Б. за
възобновяване на НОХД № 921/2018 г. по описа на Районен съд – Силистра.
Доводите, изложени в собственоръчно
изготвената от осъденото лице молба се основават на оплакване за
несправедливост на наложените наказания по чл. 343Б ал. 2 и чл. 343Г от НК с
искане за намаляване на същите.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция, искателят Б., редовно призован се явява лично и се е
представлява от служебно назначения му защитник - адв.М. Л. ***/, който
поддържа искането и развива съображения
в подкрепа на същото. Осъденото лице заявява, че не счита себе си за
общественоопасен, т. к. за 30 години стаж като водач на МПС няма допуснато ПТП.
Представителят на Апелативна
прокуратура – Варна намира молбата на осъдения за неоснователна, аргументирайки
становището си.
Варненският Апелативен съд, като
провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в
пределите на правомощията си, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на
наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3
от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на
присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение,
поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет
на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1
и чл. 422,
ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1
т.1-2 от НПК
- решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто
интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.
С присъда № 41/31.01.2019г.,
постановена по НОХД № 921/2018 г., Районен съд - Силистра е признал подсъдимия М.К.Б., ЕГН-**********, за виновен в извършване на
деяние, наказуемо по чл.343Б ал. 2 от НК за това, че на 09.10.2018г. в гр.Силистра, управлявал МПС– ЛА „Ауди А 6” с ДК № СС 1306 АР, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред,
след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за деяние по чл.343Б ал.1 от НК по НОХД № 1101/2007г.
на РС-Силистра. На основание чл.58а ал. 1 вр. чл. 54 от НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години при
първоначален строг режим, както и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл.343Г от НК вр. чл.49, ал.2 НК е наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.
Със същия съдебен акт, на основание чл.92, ал.3 вр. ал.1 НК, РС –Силистра
е постановено принудително лекуване на подсъдимия М.К.Б., страдащ от
алкохолизъм, което да се проведе по време изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, като срокът на принудителното лекуване се приспадне от срока на
лишаването от свобода.
Налице е произнасяне и по реда на
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, като е определено общо наказание от две години
лишаване от свобода, с оглед наложени наказания на подс. Б. по НОХД № 417/2018г. и по НОХД № 921/2018г., и двете по описа на
РС-Силистра, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване, като е
приспаднато изтърпяното до момента наказание. На основание чл.23 ал.2 и ал.3 от НК са присъединени към общото най-тежко наказание и наказанията лишаване от
право да управлява МПС за срок две години и шест месеца и глоба в размер 500
(петстотин) лева.
На основание чл.92 ал.3 вр. ал.1 от НК е постановено принудителното
лекуване на подсъдимия М.К.Б., страдащ от алкохолизъм, да се проведе по време на
изпълнение на определеното общо най-тежко наказание от две години лишаване от
свобода, като срокът на принудителното лекуване се приспадне от срока на
лишаването от свобода.
Със същата присъда подс. Б. е
осъден да заплати направените по делото разноски.
С въззивно решение № 29/01.07.2019г.
постановено по ВНОХД № 115/19г., състав на Окръжен съд-Силистра е потвърдил
изцяло така постановената присъда.
Съдебното производство пред първостепенния съд е проведено по
реда на глава XXVII от
НПК, т. к.: 1. молителя, а тогава подсъдим М. Б., е направил подобно искане и е заявил, че признава
фактите и обстоятелствата, изложени в
обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива;
2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, подкрепящи признатите факти. В резултат на
така направеното искане и след констатиране на надлежно събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепящи признатите факти, правилно и законосъобразно
първоинст. съд е провел съд. производство по диференцираната процедура по
смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приключил делото с присъда, приемайки, че искателят Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на деяние по чл.343Б ал. 2 от НК, определяйки наказание в синхрон с императивната
норма на чл. 373 ал.2 от НПК по реда на чл. 58а от НК.
Внимателният прочит на материалите
по делото показва, че аналитичната дейност на първостепенния съд, обективирана
в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в
съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани
съобразно действителния им смисъл и значение. Изводите на районния
съд относно съставомерността на деянието и виновността
на осъденото лице са правилни, респ. материалният закон е бил правилно приложен, доколкото по
делото са били налични безспорни доказателствени източници /писмени и гласни
такива/ за това, че искателят Б. на инкриминираната дата и място е управлявал МПС– ЛА „Ауди А 6” с ДК № СС 1306 АР след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 1,32 промила, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARDN-0004 (съгласно Наредба № 1/19.07.2017г.
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози), след като вече е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1101/2007г. на
РС-Силистра за деяние по чл.343Б ал.1 от НК.
В рамките на правомощията си да
провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, СОС е сторил това при приетите вече фактически положения, в предвидената в чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива на диференцираната процедура по Глава двадесет и
седма от НПК. След собствен прочит и верен анализ на
доказателствената съвкупност въззивната инстанция е споделила изводите на
районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото
лице. Отдадено е нужното значение на данните за
личната опасност на осъдения, проектирани в характера и спецификата на
инкриминираното престъпно деяние, и съдържими се в доказателствената маса по
делото. Анализирани са, от една страна предходните осъждания на искателя Б. –
общо 5 на брой, 4 от които невлияещи на правната квалификация, все за деяния по
чл. 343Б ал. 2 от НК, като е обърнато особено внимание на факта, че деянието,
предмет на настоящото обсъждане е било извършено в деня на постановяване на
присъда № 436 по НОХД № 417/18г на
РС-Силистра – на 09.10.2018г, с която искателят е бил признат за виновен отново
за деяние по чл. 343Б ал. 2 от НК. В този смисъл правилно е направен извод за
явна липса на преследвания от нормата на чл. 36 от НК
предупредителен, поправителен и възпитателни ефект на определените до момента наказания
лишаване от свобода спрямо санкционирания, и за необходимост от
по-продължителна социална изолация на лицето. От друга страна, ревизиращата
редовна инстанция е съобразила допълнително събраните в хода на въззивното
производство писмени доказателства относно здравословното състояние на Б. във
връзка с проведеното принудително лечение в психиатричното отделение на СБАЛЛС
при Затвора Ловеч. Отчетено е, че проведената терапия е оказала благоприятно
въздействие върху заболяването му. При отчитане на всички обстоятелства, имащи
значение при индивидуализацията на наказанието, обосновани и
законосъобразни са били направените от
СОС изводи за определяне на наказание при очевиден превес на отегчаващите
такива /извод, идентичен с този на първостепенния съд/, респ. за липса на
необходимост от ревизия към намаляване на определения размер на наказанието
„лишаване от свобода“ от 3 години, редуцирано по реда на чл. 58а от НК в размер
на 2 години, респ. и на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок 2 години и 6 месеца.
Съставът на АС-Варна констатира
от своя страна, че оплакването за явна несправедливост на наложеното на
осъдения Б. наказание е лишено от основание. Същото е определено над средния, визиран в санкцията на закона размер, като са били отчетени
всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията му. Очевидно е
упоритото престъпно поведение на искателя и нежеланието му да осъзнае
/демонстрирано и пред състава на АС-Варна/, че алкохолната му зависимост и
незачитането на установените норми, забраняващи управление на МПС след употреба
на алкохол, поставя в опасност освен самия него, така и живота и здравето на
всички други участници в движението, включително и находящите се МПС пътници.
Поради това и обществената опасност на искателя се преценява като явна и
особено завишена.
Не се установяват по делото
обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително
смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията
за явна несправедливост на наложените му наказания „лишаване от свобода“ и лишаване от право да управлява МПС следва да се възприеме като неоснователна.
Предвид всичко изложено по-горе
съставът на АС-Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство
по НОХД № 921/18г по описа на Районен съд- Силистра, направено от М.К.Б..
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
Председател:
Членове: 1. 2.